Р Е Ш Е Н И Е №
№
……………/31.08.2020 год. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ-ти състав, в съдебно заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ
ЮЛИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
при участието на секретаря Атанаска Иванова и
прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1218 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.439 от ГПК
Производството е
образувано по искова молба от Т.Г.В. с ЕГН: ********* против ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ гр. Варна, като е предявен иск с правно основание чл.439, във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК – за недължимост на сумата от 36 400 лева в
полза на областна администрация (присъдена с Решение № 324/22.03.2007 г. по гр.
д. №1919/2006 г. на ВОС).
В хода на
производството ищецът Т.Г.В. е починал
на 20.09.2019 год., за което е съставен акт за смърт № 836/20.09.2019 г. на
община Варна, район Приморски и съда на основание чл. 227 от ГПК служебно е
конституирал в качеството на ищец неговия син и наследник по закон С.В., род. на
*** год., гражданство- Полша.
С оглед невъзможноста
да бъде призован тъй като неговия адрес е неизвестен, съдът му е назначил
особен представител, който да го представлява.
В исковата молба се твърди,
че ищецът Т.Г.В., починал на 20.09.2019 г., заместен по реда на 227 от ГПК от
своя син и законен наследник С.В., не дължи на Областната администрация сумата
от 36 400 лева, присъдена с Решение
№ 324/22.03.2007 г. по гр. д. №1919/2006 г. на ВОС, поради изтекла погасителна
давност от 2007 год. до сега.
С исковата молба е
заявен петитум, с който ищеца моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ищеца С.В., не дължи на
ответника сумата от 36 340 лева, присъдена с Решение № 324/22.03.2007 г.
по гр. д. №1919/2006 г. на ВОС, поради изтекла погасителна давност от 2007 г.
до предявяването на иска.
В съдебно заседание
ищеца се представлява от назначения му особен представител, който моли съда да
уважи предявения иск.
В срока по 131 от ГПК
е постъпил отговор, в който ответника Областна администрация Варна,
представляван от Областен управител, чрез процесуалния си представител оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
В отговора се твръди,
че въз основа на Решение № 324/22.03.2007 год. по гр. д. №1919/2006 год. на
ВОС е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело № 1419/2010 год. при Съдебно изпълнителна служба
към Районен съд Варна. В рамките на изпълнителното дело са извършени действия,
с които е прекъсната давността.
Твърди, че съгласно
116 б. „в“ от ЗЗД и разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2 от
2013 г. на ОСГК на ВКС, давността се прекъсва с предприемане на кое и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от
прекъсване на давността започва да тече нова давност. Твърди, че към настоящия
момент от последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е
започнала да тече нова петгодишна давност, не е изтекъл период от 5 години. В
тази връзка не е налице бездействие на взискателя в изпълнителното производство
по смисъла на закона. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител - младши експерт Дикова, моли съдът да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и твърденията на страните съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С Решение №
324/22.03.2007 год. по гр.д. №1919/2006 год. по описа на Окръжен съд Варна,
гражданско отделение, потвърдено с решение № 8/09.01.2009 год. по гр. д.
474/2008 год. по описа на Апелативен съд – Варна, наследодателя на ищеца Т.Г.В.
с ЕГН:********* е осъден да заплати на Областна администрация – Варна сумата от
36 340 лева предсавляващи направени по делото разноски, като юристкосулстко
възнаграждение.
Въз основа на влязлото
в сила съдебно решение, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
04.10.2010 год., въз на който е образувано изпълнително дело № 14191/2010 год.
при Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – Варна, на 27.10.2010 год.
В рамките на образуваното
изпълнителното производство са извършени следните действия: Запор върху
дружествените дялове на Т.В. в капитала на „Хотел В.“ ЕООД (10.11.2010 г.).
С решение
№1011/18.12.2018 г. по т.д. №1753/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна,
обявява в свръхзадлъжнялост „Хотел В.“ ООД,
постановява обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратява
дейността на предприятието и го обявява в несъстоятелност.
На 22.10.2016 год
съдебния изпълнител по изпълнително дело № 14191/2010 год. по описа на СИС при
РС-Варна е насрочил на 16.12.2018 год. С
протокол от 15.12.2016 год. ДСИ е приел, че описът не може да бде извършен,
поради неявяване на взискателя и невнасяне на държавна такса.
Други изпълнителни
действия по принудителното изпълнение след 22.10.2016 год. не са извършени.
Тази фактическа
обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, които
кредитира изцяло.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения
отрицателен установителен иск с правно сонование чл.439 от ГПК е неоснователен.
Предмет на иска е установяване
на недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството по което е изден изпълнителния лист.
Заявените от ищеца обстоятелства
в исковата молба са, че след издаване на изпълнителния лист от 04.10.2010 год, вземането
по изпълнителния лист не се дължи, поради изтекла в полза на длъжника погасителна
давност за периода от 2007 до предявяване на исковата молба.
За съдебно признато
вземене дори и за разноски, то се тогасавя по давност с изтичане на срок от пет
години. С изтичането на давностния срек се погасява правото на принудително
изпълнение.
От дата на влизане на
сила на съдебното решение, до дата на образуване на идпълнително дело №
14191/2010 год. но ДСИ При РС-Варна на 27.10.2010 год. не е изтекла предвидената в закона 5
годишна давност.
С образуване на
изпълнително делото, въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен
лист съгласно постановките на ППВС №
3/18.11.1980 год., давноста е прекъсната и докато изпълнителното производство е
висящо давност не тече.
Съгласно
задължителните постановки на посоченото по горе ППВС №3/80 год., действащо към
момента на образуване на изпълнителното делото, съдебно признатото задължението
на ищеца не е е погасено по давност, защото от датата на образуване на
изпълнителто производство давност не тече.
Това правно положение
се променя с приемане на ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно неговите постановки прекратяването на изпълнителното
производство по смисъла на чл.433 т.8 настъпва по силата на закона.
Основен правен въпрос
в случая е „от кой момент поражда действие отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 год.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС и от кой момент се прилага даденото в т.10 от ТР разрешение по отношение на
висящи към този момент изпълнителни производства.
Според настоящия
съдебен състав при настъпила променя във вече дадено тълкуване, с който се
изоставя даденото предходно тълкуване и се възприеме ново, то последващия тълкувателен
акт няма обратно действие и започва да се прилага от момента, в който е
постановен или обявен по съответния ред. При така изложеното Тълкователно решение
№ 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е обявено на
26.06.2015 год. и от този момент следва да преценява неговото действие само
занапред.
В конкретния случая спорът
е концентриран върху това дали по образуваното изпълнително дело /из.д.
№14191/2010 на ДСИ-при РС-Варна/, е настъпила перемция и кога. Изтекъл ли е законовия
срок за погасяване на задължението по давност след като производството по изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.?
С ТР № 2/26.06.2015 год.
по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, /т.10/ е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право и нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В този смисъл правно
релевантен факт е дали производството по изпъл. дело № 14191/2010 год. на ДСИ
при РС-Варна е било „перемирано“(без значение дали съдебният изпълнител е
постановил прекратяването, тъй като същата настъпва по силата на закона) и от
кой момент е почнала да тече погасителната давност за вземането по изпълнителния
лист.
Изпълнителни действия
са тези които имат за последица принудително изпълнение т.е. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитори,
възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан. Не са действията по
принудителното изпълнение, действията на съдения изпълнител по образуване на
изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други. В този смисъл исканото от
взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника и действия на
съдебния изпълнител не са действия по принудителното изпълнение.
Съобразно изложеното
и от доказателствана по делото е установено, че последното изпълнително
действие по изпълнително дело № 14191/2010 год. на ДСИ при РС-Варна е извършено
на 23.11.2016 год. На тази дата е връчено на длъжника съобщение за насрочен
опис на движими вещи за 16.12.2016 год. Описа не се състоял по обективни
причини.
По силата на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК и даденото задължителто тълкуване с ТР № 2/26.06.2015 год. по
тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, към 16.12.2018 год. изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по перемция, настъпила по
силата на закона. От този момент започна да тече срока на нова погасителна
давност на задлъжението, който е винаги за срок от 5 години.
Към дадата на
завеждане на исковата молба 01.07.2019 год. погасителна давност в полза на
ищеца не е изтекла.
Дори да се приеме, че
последното изпълнително действие от 16.12.2016 год. е опорочено, тъй като
съдебния изпълнител не е следва да го извършва, то искът се явява
неоснаветелен, тъй като от обяваване на ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015, до датата на предявяване на иска
01.07.2019 год. също не е изтекъл предвидения 5 годишен давностен срок. Преди
тази дата изпълнителното производство е било висящо и съобразно постановките на
ППВС №3/80 год. давност в полза но ищеца не тече.
Предвид изложеното предявения
отрицателн иск се се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв
По отношение на
разноските по делото, тъй като щеца се е представлявал от особен представител,
който по силата на закона не дължи разноски, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
С оглед
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,
предявения от Т.Г.В. с ЕГН:*********, починал на 20.09.2019 год, за което е
издаден смъртен акт № №
836/20.09.2019 г. на община Варна, район Приморски, заместен на основание
чл. 230 от ГПК от своя син и наследник по закон С.В., род. на *** год.,
гражданство Полша, представляван от назначениея от съда особен представител
адв.С.Д. *** ПРОТИВ ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ гр. Варна, с правно основание
чл.439, с който се иска да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 36 400 лева, присъдена
с Решение № 324/22.03.2007 год. по гр. д. №1919/2006 год. на ВОС, на основание
чл.439 от ГПК поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД