М О Т И В И
Към присъда № 166/12.11.2019 год. по НЧХД № 1502/2017 год. по описа на СлРС, изготвени на 06.01.2020 год.
С тъжбата си М.С.Д. е повдигнал
срещу Ж.К.Ж. обвинение по чл. 130 ал. 1
от НК.
В с. з. чрез адвокат пълномощник
поддържа обвинението така както е предявено.
С тъжбата е предявен граждански иск
за сумата в размер на 2000 лв. обезщетение за причинени в резултат от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането 09.09.2017 год. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски. Конституиран като гр. Ищец, тъжителя чрез адв. пълномощника
си, поддържа гражданския иск и моли съда да го уважи изцяло.
Разпитан в с.з. подсъдимия не се
признава за виновен, дава подробни обяснения по предявеното му обвинение.
Упълномощения от него защитник моли съда да признае подсъдимия за невинен и да
го оправдае, тъй като считат обвинението за недоказано по несъмнен и безспорен начин.
По отношение на предявения към подсъдимия
граждански иск, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендират за направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Тъжителят М.С.Д. и подсъдимия Ж.К.Ж. *** и са съседи.
На 09.09.17 г., рано сутринта, подс.
Ж. излизал от домът си и в коридора срещнал тъжителя, който му казал, „абе ти
си щял да му удариш детето“, но Ж. не разбрал за какво става въпрос. Тъй като
имал работа подсъдимият продължил.
На същата дата около 08.50 -09.00
часа, подсъдимия Ж. позвънил на входната врата на апартамента на тъжителя, за
да изяснят отношенията си. Отворил му тъжителя и подсъдимия казал, че иска да
разговаря със съпругата му. Тъжителят Д. предположил, че вероятно става въпрос
за инцидента, който се е случил между подсъдимия и съпругата на тъжителя на
асансьора по рано същата сутрин, при който подсъдимия Ж. излизайки от асансьора
пуснал вратата, при което съпругата на тъжителя, дръпнала едно от децата им, за
да не пострада.
Тъжителя му казал, че няма да извика
жена си, за да не стават по големи разправии. Последвали ругатни между двете страни
и двамата се вкопчили един в друг, като подсъдимият изблъсквайки тъжителят, с
цел според него да си тръгне, съборил на земята тъжителя, които при падането
скъсал фланелката но Ж., защото се държал за нея. Тогава съпругата на Д. се
обадила на полицията за съдействие. Полицейските служители пристигнали след
няколко минути, след което провели беседи с подсъдимия и тъжителя и им
съставили предупредителни протоколи и на двамата.
По късно същият ден тъжителя Д.
посетил МЦ „Миркович” където бил прегледан от дежурен лекар, който му издал
амбулаторен лист, където били отразени констатираните при прегледа наранявания.
На 10.09.2017 год. тъжителя посетил
д-р Диньо Динев в клиника „Централ” гр. Сливен, тъй като се чувствал зле, виело
му се свят и му се гадело. След като бил прегледан, лекаря му издал амбулаторен
лист в който е отразил установените
здравословни проблеми, настъпили вследствие на претърпения от тъжителя инцидент
с подсъдимия.
На следващия ден – 11.09.2017 год,
тъжителя посетил д-р Тома Чаушев, съдебен лекар, който след извършен преглед на
здравословното му състояние и представените от него медицински документи му
издал СМУ с изх. № 461/11.09.2017 год. с описаните в него наранявания и травми.
Подсъдимият Ж.Ж. е бълг.гр., неженен,
с висше образование, неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът
кредитира показанията на свидетелите: И. Димова, Г. Симеонов, Н. Краиванов, И. С.,
Д. Христова, М. Ж., Д. Жечева, очната ставка между св. Д. Христова и Д. Жечева,
защото тези показания съвпадат с установената по делото фактическа обстановка и
обективна истина. Съдът кредитира съдебно медицинското удостоверение и
заключението по изготвената комплексна съдебно медицинска и психиатрична
експертиза, защото няма основание да се съмнява, че тя е изготвена от вещите
лица по знание и съвест, още повече тя не е оспорена и от страните. Съдът
кредитира обясненията на подс. Ж., защото счита, че те не са изградена от него
защитна теза, още повече той не отрича, че между него и тъжителя е имало
съприкосновение.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно в хода на съдебното
следствие се установи, че подсъдимият Ж. е осъществил състава на престъпление
по чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като на 09.09.2017 год. в гр. Сливен, пред входната
врата на апартамент, находящ се в гр. Сливен ул. „Антон И.” № 8-31, причинил на
М.С.Д. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът обаче счита, че извършеното от
подс. Ж. деяние попада в правните параметри, заложени в разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, съгласно която, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Теорията и практиката са категорични,
предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително,
иначе казано-непрестъпно, става по линия
на два варианта-липса на обществена опасност, поради малозначителност на
деянието, както и извеждане на обществената опасност на деянието, но с
характеристика на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се
изследват деянието и обществената опасност-два от признаците, правещи кое да е
престъпление такова, а при стигане до извода за липса на обществена опасност,
се постига и заключението за липса на противоправност-друг признак на
престъплението. Настоящата инстанция счита, че малозначителността на
конкретното деяние се характеризира с критериите поставени във втората хипотеза
на чл. 9, ал. 2 от НК. Преценката на обществената опасност на конкретното
деяние и дееца за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата
на всички обстоятелства, отнасящи се до
увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на
конкретна защита. Въпреки, че с процесното деяние е реализирана обществена
опасност съдът счита, че по степен тя е явно незначителна и не може да застраши
или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за
да придобие то качеството на престъпление. Не са налице и двете характеристики
на престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и
затова случая следва да доведе до извода за ненаказуемост на дееца, дори и при
формалното осъществяване признаците на състава на престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК. Конкретиката на настоящия казус очертава извършителя като лице без
наличие на данни за степен на негова лична опасност. Ж. не е осъждан, а от
характеристичните му данни става ясно, че не е придобил лоши противообществени
навици. Той не е отишъл в дома на Д. с намерение да му нанесе телесно
увреждане, но предвид стеклите се обстоятелства, изблъсквайки тъжителят, му е
нанесъл, макар и минимално, увреждане, а това показва, че въздействието върху
него от страна на подсъдимия не е било с висока степен на обществена опасност и
не може да доведе до противоправност. Всичко изложено дотук мотивира съда да
отбележи, че вярата на гражданите в справедливостта на закона се подържа именно
като спецификата на всеки отделен случай се взема под внимание и санкциите се
прилагат като се съобразява принципа на съразмерност и справедливост, както и
целта на закона.
В тази връзка съдът призна подс. Ж. за невинен и го оправда
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Като закономерна последица от
постановената оправдателна присъда с
която подсъдимия беше признат за невинен, съдът отхвърли изцяло предявения
против Ж. граждански иск за сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК , както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъди тъжителя М.С.Д. да
заплати на подсъдимия Ж.К.Ж. сумата в размер на 50 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: