№ 15016
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110131931 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.149 ЗЕ и по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявени са искове от .......... срещу Й. Б. В. за установяване съществуване на
вземанията за сумата 393.47 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент 18, находящ се в гр.София, район „Слатина“,
ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6, абонатен № 229099 за периода от 01.07.2017 г.
до 30.04.2019 г.; за сумата 24.49 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-
11.09.2020 г. до окончателното плащане; за сумата 56.41 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
03.09.2020 г. и за сумата 4.70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 03.09.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик, е ползвател на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати
стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на .......... заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 43963/2020 година на СРС, 52 състав, връчена на
ответника, на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират
се разноски.
Ответникът Й. Б. В. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че е потребител на топлинна енергия само за сградна
инсталация. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 3657/27.01.2023 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по
делото е конституиран „Т. С.“ ЕООД.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са по чл. 422 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013 г. съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Проверката обхваща и наличието,
респ. липсата на оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение, а оспорване е налице
при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира, че предявените искове са частично недопустими.
Видно от приложеното към настоящото частно гражданско дело № 43963/2020 г. по
описа на СРС, 52 състав се установява, че по делото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило Възражение (вх.№ 681/22.03.2021 г.) от длъжника Й. Б. В., с което изрично са
признати следните суми: 187.40 лева - главница за потребена топлинна енергия за посочен от
ответника период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 14.88 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. Съдът намира, че с оглед изричното признание на длъжника на тези суми,
за същите исковото производство се явява недопустимо, тъй като липсва спор по тяхната
дължимост. Видно от исковата молба и въведените от нея като предмет на делото суми,
производството следва да бъде прекратено само в частта за сумата от 187.40 лева,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за посочен от ответника период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 14.88 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителни искове за тези
суми. В тази част Заповед №40/16.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК е влязла в сила.
По отношение на останалата част вземанията по издадената заповед за изпълнение
спрямо Й. Б. В. предявените искове подлежат на разглеждане по същество, като по тях съдът
намира следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.149 ЗЕ
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия“. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира.
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
103, том II, рег.№ 3787, дело №278/04.11.2002 г. на нотариус И. Р., ответникът Й. Б. В. е
закупила недвижим имот, съставляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, район
„Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 19, вх. А, разположен на шести жилищен етаж. От
представения документ съдът намира за установено, че Й. Б. В. се явява собственик на
процесния имот. От приложената по делото Молба-декларация от 28.11.2002 г. се доказва и
обстоятелството, че е открита партида при ищеца с абонатен номер 229099, която се отнася
именно за недвижим имот апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к.
2
„Христо Смирненски“ бл. 19, вх. А, придобит от ответника по силата на посочения акт за
собственост.
Предвид изложеното, ответникът е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с .......... по договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР/чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните
индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от
предвиденото в Общите условия на .......... за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По делото се доказа и обстоятелството, че имота е топлоснабден, което се потвърждава
и от приложените документи. В тази насока е представен Договор №3044/22.08.2001г. между
Етажната собственост на жилищния блок, където се намира процесния имот и „Т. С.“ ЕООД,
по силата на който етажната собственост е възложила на посоченото дружество
осъществяване на услугата дялово разпределение на доставената за обектите топлинна
енергия, в изпълнение на взето за това решение от Общото събрание на етажната
собственост, обективирано в приложения Протокол от 02.08.2002 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
между .......... и „Т. С.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Спорни са обстоятелствата относно реалното количество доставена за имота
топлоенергия, нейния отчет и правилно й остойностяване. За изясняване на тези въпроси са
били допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, сградата, в която се намира имотът,
е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на
общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен
метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в
съответствие с нормативните изисквания.
По делото от страна на ответника е представена справка за прекъснато
топлоснабдяване на отопление и топла вода от 07.03.2006 г., от която се установява, че в
процесния имот е извършено спиране на топлата вода и е поставена пломба № 200772, както
и в документа се съдържа отбелязване, че радиаторите в имота са демонтирани преди
посещението.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, размерът на
задълженията са:
569.81 лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.10.2017 г.
и 9.10 лева – сума за доплащане по изравнителните сметки, или общо размерът за
главницата е 578.91 лева.
3
От съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 23.04.2019 г., т.е. преди
сезиране на съда с депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение, в полза на
ищеца е заплатена сумата от 185.43 лева – сума за сградна инсталация за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
С оглед твърденията на ответника, за имота е дължима сума за сградна инсталация,
като в депозираното в хода на заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК
ответникът признава наличието на задължението в размер на 185.43 лева, за която сума в
заповедното дело представя Платежно нареждане от 23.04.2019 г.
От допълнителното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не се
установява да са заплатени претендирани от ищеца суми, а посоченият превод на 185.43 лева
е извършен на 23.04.2019 г. по сметката на ищеца, т.е. преди датата на заявлението по чл.
410 ГПК.
Въпреки че се оспорва от ответника, се установи по делото въз основа на изготвената
съдебно-техническа експертиза, че за процесния период „Т. С.“ ЕООД е извършвало дялово
разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба.
Предвид установеното дотук, съдът приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и
главно доказване, че ответника е собственик на процесния имот и че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена. Съдът приема, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с нормативната уредба.
От приложената по делото Справка за прекъснато топлоснабдяване на отопление и
топла вода(абонатен № 229099) от 07.03.2006 г. се установява, че радиаторите са
демонтирани и е прекъснато подаването на топла вода, видно от пломба № 200 772.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника срещу
начислената топлинна енергия за отопление на имота от щранг-лира в банята, тъй като за
този период не са представени доказателства за отчет или неосигурен достъп до имота, при
което не се установява наличието на щранг-лира в банята.
В тази връзка се доказа, че ответника дължи топлинна енергия единствено за сградна
инсталация. В тази връзка е назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
според която разхода за сградна инсталация за процесния имот за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. е 185.43 лева и мораторната лихва, върху тази сума и за периода от 15.09.2018 г.
до 23.04.2019 г. е 12.36 лева; разхода за сградна инсталация за процесния имот за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 186.78 лева и мораторната лихва, върху тази сума и за периода
от 15.09.2018 г. до 23.04.2019 г. е 16.88 лева.
Ето защо, поради признанието от ответника още в заповедното производство на сумата
от 187.40 лева, представляваща главница за сградна инсталация и за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., то производството в тази част следва да бъде прекратено.
Съобразно изчисленото от вещото лице, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
задължението за сградна инсталация за процесното жилище е 185.43 лева и предвид
извършеното на 23.04.2019 г. плащане, то предявения иск за заплащане на сумата от 185.43
лева следва да бъде отхвърлен, като погасен, чрез плащане.
С оглед на гореизложеното предявения иск за сумата от 393.47 лева, представляваща
главница за топлинна енергия и за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбите на Общите условия към договорите за продажба на топлинна
енергия (чл. 33 от Общите условия на ищеца, действащи от 27.06.2016 г.), купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 45 дни след
4
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 46-ия ден
след изтичане на съответния период и от този ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл.
84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е уредена отговорност на потребителя за забавено изпълнение, която е в
съответствие с общите правила на чл. 84 и чл. 86 ЗЗД – при неизпълнение на парични
задължения с уговорен падеж длъжникът изпада в забава след изтичане на срока и след като
в случая потребителят следва да заплаща потребената топлинна енергия по месечни
прогнозни вноски (съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ), същият дължи обезщетение за забава и върху
прогнозните сметки при неплащането им в предвидения срок. Съобразно допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза мораторната лихва върху сумата от 185.43 лева(платена на
23.04.2019 г.) и за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2019 г. е 12.36 лева.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 12.36 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата от 185.43 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 23.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 56.41 лева
следва да бъде отхвърлен.
По исковете за главницата дялово разпределение и мораторната лихва
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения срещу Й. Б. В. иск за
сумата от 24.49 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Щом
неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска срещу Й. Б. В. за
сумата от 4.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 03.09.2020 г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора отговорността за разноски следва да се разпредели по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по депозитна
сметка на СРС сумата от 400 лева – възнаграждение за допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза, платено от бюджета на съда. Определеният от съда с Определение №
11956/19.03.2024 г. депозит в общ размер от 400 лева за вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза не е внесен от ищеца, а за посочения размер е издаден РКО, с оглед на което и
страната е останала задължена за посочената сума към СРС.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 27.09 лева,
представляваща разноски за държавна такса от 2.58 лева, за възнаграждение на вещи лица от
20.64 лева и юрисконсултско възнаграждение от 3.87 лева(определен в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото), съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът своевременно е претендирал разноски в исковото и заповедното
производство. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на
ответника безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА в
настоящото производство съдът взе предвид цената на предявените искове и че
производството не е сложно от фактическа и правна страна, поради което намира, че на
процесуалния представител на ответника следва да се определи адвокатско възнаграждение
в минимален размер – 400 лева за исковото производство. В заповедното производство
ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 150 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. В тази връзка и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 146.13 лева, представляваща разноски за платено
5
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. На процесуалния представител на
ответника – адвокат Р.Ц.А.-САК, следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38,
ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА да се присъди сумата от 389.68 лева, представляваща
разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявените от .........., ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Й. Б. В., ЕГН
********** и адрес: гр.София, район „Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6,
ап.18, иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата
от 187.40 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия период 01.05.2018
г.- 30.04.2019 г. и за сумата от 14.88 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се на
адрес: гр.София, район „Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6, абонатен №
229099, за които суми е издадена Заповед № 40/16.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 43963/2020 г., по описа на СРС, 52
състав.
В тази част решението има характер на определение и може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок пред Софийски градски съд от връчването му.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Й. Б. В., ЕГН ********** и адрес: гр.София, район
„Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6, ап.18, иск по чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата от 393.47 лева, представляваща
главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от .........., ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Й. Б. В., ЕГН ********** и
адрес: гр.София, район „Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6, ап.18, иск по
чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на
вземането за сумата от 12.36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 56.41 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Й. Б. В., ЕГН ********** и адрес: гр.София, район
„Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.19, вх.А, ет.6, ап.18, иск по чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата от 24.49 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. и иск по чл.
422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 4.70 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.02.2017 г. до 03.09.2020 г.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на Софийски районен съд(по депозитна сметка- IBAN: BG 96
CECB 9790 3343 8974 00, BIC – CECBBGSF), на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл. 77
6
ГПК, сумата от 400 лева, представляваща дължим, но невнесен депозит за изготвена съдебно
– счетоводна експертиза по гражданско дело № 31931/2021 г., поради невнасянето му и
приемането на същата.
ОСЪЖДА Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Слатина“, ж.к. „Христо
Смирненски“, бл. 19, вх. А, ет.6, ап. 18, да заплати на .........., ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата
27.09 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ №23Б, да заплати на Й. Б. В., ЕГН ********** и адрес: гр. София, общ.
„Слатина“, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 19, вх. А, ет.6, ап. 18, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 146.13 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение
в заповедното производство, съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ №23Б, да заплати на адвокат Р.Ц.А.- личен № **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет. 3, кантора 313, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във
връзка с чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА, сумата от 389.68 лева, представляваща
разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „Проф.Георги Павлов“ № 3, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7