Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
и при
участието на секретаря Весела Станчева
като разгледа търговско дело №2042 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е образувано по искова молба на „Летище
София“, ЕАД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор В.Р., с която срещу „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********със седалище и адрес на
управление:***66, магазин А3, представлявано от управителя Е.Х., са предявени
при условията на обективно и евентуално съединяване следните осъдителни искове:
главен иск с правна квалификация чл.195, ал.1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 193 ЗЗД за връщане на заплатената продажна цена в размер на 160 200 лева за
доставен карбамид общо 150 тона, разпределен в 212 бигбега, съдържащи урея с
произход Туркменистан, вносител „Б.Б.“ АД по договор за изпълнение на
обществена поръчка, обособена позиция № 2, изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година,
поради скрити недостатъци на стоката, които съществено намаляват цената и
годността й за предвиденото в договора потребление, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба; главен иск по чл. 195, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължението да предаде вещ без недостатъци, представляващи
претърпени загуби в размер 23 112 лева, изразяващи се в направени разходи за
вземане на проби и извършване на лабораторни изпитания, с цел установяване на
вида и състава на цялото количество по трите броя доставки в бигбеговете с
оглед изискванията на възложителя, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на исковата молба ; евентуален иск по чл.55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД
във връзка с чл.87 от ЗЗД за връщане на заплатената цена по разваления с
обратна сила договор за изпълнение на обществена поръчка, обособена позиция №
2, изх. № 100-Д94 от 20.03.2020, в размер на 160 200 лева.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за
изпълнение на обществена поръчка за доставка на антиобледенителни продукти за
обработка на писта за излитане и кацане /ПИК/, пътеки за регулиране /ПР/, перон
и други асфалтобетонови настилки на летище София, по обособена позиция № 2,
изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година, в резултат на който са извършени три броя доставки на 29.04.2020
година, 30.04.2020 година и 05.05.2020 година на общо 150 тона карбамид на обща
стойност 160 200 лева, заплатени от ищеца на ответника. Излага твърдения за
установени съществени недостатъци на доставената стока, която е с различни
характеристики в следните няколко направления – произход, разфасовка и
съдържание. Сочи, че изпълнителят – ответник е бил писмено уведомен за
недостатъците и поради непредприети действия за доброволно уреждане на
констатираното неизпълнение на процесния договор, същият е едностранно
прекратен с писмо изх. № 100-10681 от 09.07.2020 година.
Поддържа, че тъй като
фактически доставената
стока явно не съответствала на издадените по повод доставката й документи, така
и по отношение на условията на сключения договор, на изискванията на
възложителя, посочени в техническото задание, и на офертата на ответника,
представена в хода на процедурата по възлагане на обществената поръчка,
възникнала необходимост от извършване на лабораторни изпитвания от независима
акредитирана лаборатория с цел установяване на вида и състава на цялото
количество вещество по трите броя доставки в бигбеговете от Централната
лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ към МЗХ. За вземането на
проби от налични бигбегове, етикирани за наличието на карбамид с произход
Туркменистан и вносител „Б.Б.“ АД и за извършване на лабораторни анализи на
съдържимото в бигбеговете ищецът извършил допълнителни разходи в общ размер на
23 112 лева.
Излага се, че от лабораторни проби и анализи се
установило, че стоката има скрити недостатъци, които съществено намаляват
цената и правят стоката негодна за предвиденото в договора потребление, за
което ответникът бил уведомен с писмо от 30.09.2020 година, като бил поканен да
замени в цялост доставената стока с друга такава, която да съответства на
изискванията на възложителя в срок от три дни, като до датата на исковата молба
същият не е извършил замяна на количествата карбамид, предмет на договора.
Моли, съдът да осъди ответника да му възстанови
продажната цена в размер на 160 200 лева на стоката със скрити недостатъци,
които съществено намаляват цената и годността й за предвиденото в договора
потребление, както и да му заплати обезщетение за претърпените вреди,
изразяващи се в претърпени загуби – направени разходи от ищеца за лабораторни
изпитвания и вземане на проби, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното заплащане.
В условия на евентуалност иска от съда, да осъди
ответника да му възстанови продажната
цена в размер на 160 200 лева, на основание развален договор по реда на чл. 87 ЗЗД /уточнителна молба на л. 614/.
Претендира разноски.
Представя доказателства. Направено е искане по чл. 190 ГПК.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът „А.Х.“ ЕООД оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Не оспорва,
доставките да са извършени на посочените от ищеца дати. Оспорва да е налице
неизпълнение на договора, от негова страна, съответно оспорва и да е налице
основание за неговото разваляне и връщане на платената цена. Излага фактически
твърдения, че вещите са приети от възложителя без забележка. Не са съставяни и
не са му връчвани протоколи по чл. 14, ал.3 от договора, съответно ищецът не е
упражнил правото си по чл. 18, ал.2, т.2 от договора – да откаже да приеме
доставката. Евентуално поддържа, че ищецът не е упражнил своевременно правото
си да го уведоми за недостатъците на вещите, поради което счита правата на
ищеца по чл. 195, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 87 ЗЗД за преклудирани. Изтъква, че
първото възражение на ищеца за недостатъци на доставените стоки е извършено с
писмо изх. № 100-9194 от 17.06.2020 година – повече от месец след получаване на
стоките. Посочените несъответствия са свързани с произхода, опаковката,
етикетирането и некомплектност на придружаващите стоката документи и нямат
характер на недостатък, доколкото не правят стоките негодни за употреба и не
намаляват съществено тяхната цена. Поддържа, че ищецът не го е уведомил за
недостатъците незабавно, след като са му станали известни, поради което и
правото му да развали договора /на основание лабораторните резултати/, да търси
връщане на цената и обезщетение за вреди по чл. 79 ЗЗД вр чл. 195 ЗЗД са
преклудирани. В подкрепа на възражението си излага, че ищецът е узнал за
скритите недостатъци - отклонения от изискването за насипност най-късно на
21.07.2020 година, а за отклоненията в гранулометрията на 27.07.2020 година,
съответно на 05.08.2020 година. Едва на 30.09.2020 г. уведомил ответника, че
доставените гранули имат скрити недостатъци, изразяващи се в несъответствие на
състава на гранулометрията на доставената урея, несъответствие с изискванията
за насипност поради втвърдяване на веществото, както и несъответстви в
количествено отношение. Наред с горното, счита че твърдените от ищеца
недостатъци, подлежат на установяване чрез обикновен преглед в рамките на
договорения срок и в този смисъл нямат характер на скрити недостатъци.
Възразява да съществуват отклонения в количеството
азот, което да води до съществено намаляване на цената или годността на
стоката, предмет на договора. Не е съществен недостатък и отсъствието на
насипност на уреята.
Твърди, че претенцията на ищеца е погасена по давност.
Съгласно чл. 21 от договора, срокът за предявяване на искове по чл. 195 ЗЗД е
10 работни дни от констатиране на недостатъците в срока на годност на стоката и
тече от предаване на стоката 05.05.2020 г., а исковата молба е постъпила на
23.10.2020 г.
Поддържа, че доставеният продукт /гранули/ има всички
заявени качества и съответства на стандартите за съдържание, форма, химически
качества за поръчания продукт, както и е годен да изпълни договорното си
предназначение. Оспорва към момента на предаването стоката да е имала явни или
скрити недостатъци, които съществено намаляват цената или годността й. Сочи, че
е доставените гранули са имали качеството насипност, необходимото съдържание на
азот, биурет и вода, както и че доставянето им в опаковка от по 700 кг. е
допустимо съгласно техническото задание към офертата. Счита, че не са
недостатък на продукта непълнотата в данните на опаковката му и пропуските на
придружаващата го документация. Твърди, че стоката е неправилно съхранявана от
възложителя, което изключва ангажиране на гаранционната му отговорност или разваляне
на договора по чл. 87 ЗЗД.
На осн. чл. 90 ЗЗД прави възражение за неизпълнен
договор. Ако съдът намери, че са настъпили правните последици от разваляне на
договора, моли за едновременно осъждане на ищеца да върне доставените 214
бигбега от по 700 кг. карбамид, с произход Туркменистан, в състоянието, в което
са се намирали към момента на предаването им.
Представя доказателства. Прави доказателствено искане
по чл. 204 ГПК, както и за допускане на съдебно-техническа и физико-химична
експертиза.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба. Възразява срещу позицията на ответника, че е
изпълнил задълженията си по договора качествено, в съответствие с договореното,
както и че ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни договора, а
лошото качество на продуктите се дължи на неправилното им съхранение при ищеца.
Оспорва правата му по чл. 195, ал.3 вр. ал. 1 ЗЗД да са преклудирани.
Представя доказателства. Прави искане за допускане на
свидетели и издаване на съдебни удостоверения.
С отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло изложеното в отговора на
ИМ, като доразвива твърденията си с оглед изложеното в допълнителната искова
молба. Поддържа оспорването на представените от ищеца доказателства.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приети са физико-химична експертиза и СТЕ.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Според нормата на чл.193, ал.1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ
има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предвид нормата на
чл.193 ЗЗД и чл.194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985
г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен
преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие,
както и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при обикновения
преглед. При продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД
купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да
иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да
иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга стока без недостатъци. В случая ищецът се позовава
на правото да развали договора и да иска реституиране на даденото. Доколкото продажбата на
вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна
на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то
преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез
разваляне на сключения между тях договор. Касае се за един особен случай на
приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 от ЗЗД право за
разваляне на договорите поради неизпълнение, в който не се изисква
неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение.
Фактическият състав на
спорното право включва кумулативното установяване на следните факти: сключване
договор за покупко - продажба между страните, предмета на продажбата да е с
недостатъци, същите да са такива, че да намаляват съществено стойността на
предмета на продажбата или нейната годност за обикновеното или за договореното
предназначение, като за тези недостатъци на вещта продавача да бъде незабавно
уведомен, едностранно адресирано и достигнало до продавача изявление на купувача,
че разваля договора и иска връщане на даденото.
По делото са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, обстоятелствата, че:
1.) Между страните е налице сключен договор за обществена поръчка по обособена
позиция № 2, изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година, с възложител ищеца и
изпълнител ответника, по който са извършени три броя доставки на 29.04.2020
година, 30.04.2020 година и 05.05.2020 година на общо 150 тона карбамид на обща
стойност 160 200 лева, заплатени от ищеца на ответника; 2.) Доставените от
ответника вещи са с произход Туркменистан; 3.) С писмо изх. № 100-15554 от
30.09.2020 г. ищецът е поканил ответника да замени стоката с друга такава; 4.)
Доставените вещи не са върнати на изпълнителя или заменени към датата на
завеждане на иска и към първото по делото заседание.
Спорно е дали ищецът като купувач е имал право с едностранно изявление да
развали договора и дали това изявление е породило правновалидни последици за
прекратяване на договора. Ищецът твърди да е развалил договора с представено по
делото писмо от 09.07.2020г., на основание наличието на недостатъци на
доставените антиобледенителни гранули, които намаляват стойността им и ги
правят негодни за обикновеното или договореното предназначение. В цитираното
писмо е посочено единствено, че с оглед непредприети действия за доброволно
уреждане на констатирано неизпълнение, описано в предходно писмо от
17.06.2020г., то договорът следва да се счита за еднократно прекратен. Добавено
е изявление, според което се усвоява внесената от Изпълнителя гаранция за добро
изпълнение. В писмото от 17.06.2020г. (л. 49) са изброените оплаквания, че
доставената стока не отговаря на условията по договора, поради следните
причини: 1) съгласно Сертификата за качество, доставените количества са с
произход Румъния, с производител „Azumures”-Turnu
Magurele, в разфасовки от 500 кг., докато видно от доставените антиоблединителнилни
гранули са с произход Туркменистан, в разфасовки от по 700 кг. и с посочен
вносител “Б.Б.“ АД; 2) на приложените етикети към продуктите
липсва информация за дата на производство и срок на годност на продуктите,
което противоречи на условието по чл. 12, ал. 1 от договора за наличие на
подобна информация в опаковката на продуктите; 3) приложените сертификати за
качество не са издадени и подписани от производителя, а от Изпълнителя на
обществената поръчка по договора; 4) липсва лист за безопасност или друг
еквивалентен документ; 5) товарителниците са написани на ръка и липсват
кантарни бележки; 6) доставените количества са с 200 кг. по- малко (149 8000кг.
вместо 150 000 кг.). В това писмо е направено изявление, че стоката е със
съществени недостатъци, които значително намаляват нейната цена, предназначение
и годност, в съответствие с уговореното между страните и Изпълнителят е поканен
да възстанови платените от Л.С. ЕАД суми по три фактури на обща стойност от
160 200 лева, като е предложено в 10 дневен срок от постъпване на сумата
да бъде върната стоката от Възложителя на Изпълнителя. Към писмото е приложен
проект на Споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
При съобразяване на
волеизявленията в двете писма, съдът счита, че с тях договорът не е развален на
основание и при предпоставките на чл. 195 от ЗЗД. На първо място не може да се
приеме, че по своя характер изброените оплаквания (липсата на етикети с
определена информация, на лист за безопасност, фактът, че сертификатът за
качество е издаден от изпълнителя по договора вместо от производителя, както и
останалите наведени възражения) се отнасят до качествените характеристики на
антиобледенителни гранули. С писмото от 17.06.2020г. се прави предложение за
доброволно прекратяване на договора, което изключва волята за разваляне. В
писмото от 09.07.2020г. се съдържа волеизявление за прекратяване на
облигационната връзка между страните, но пък с последващо писмо от
30.09.2020г., в което са изброени
скрити недостатъци, установени чрез лабораторни изпитвания, ищецът е дал на изпълнителя подходящ срок за
изпълнение на задължението му по чл.12, ал. 3 от договора като е ангажирал
договорната му гаранционна му отговорност.
Поради
гореизложените съображения съдът намира, че правото за разваляне на договора в
хипотезата на чл. 195 от ЗЗД е упражнено с исковата молба. От значение за спора
по делото е дали в полза на възложителя е възникнало постестативното право да
развали договора – т.е. дали са налице твърдените недостатъци на доставената
стока.
Съдът следва да се произнесе по възражението на ответника, че искът по чл.
195 ЗЗД, вр. 193 ЗЗД е погасен по давност, тъй като с чл. 20 от подписания
между страните договор е съкратен 6-месечния срок по чл. 197 ЗЗД за предявяване
на исковете по чл. 195 ЗЗД на 10 работни дни от констатирането им.
Съобразявайки текста на чл. 21 от договора и прилагайки дължимото тълкуване на
волята по см. на чл. 20 от ЗЗД, съдът не споделя това становище. Разпоредбата
на чл. 21 от договора гласи, че Изпълнителят носи отговорност за недостатъци,
предявени писмено в срок от 10 работни дни след констатирането им, в рамките на
предложения от изпълнителя срок на годност.
Според Техническото задание- неразделна част от договора, срокът на
годност е 1 година. Следователно съдът намира, че предвид диспозитивното начало
на чл. 195 ЗЗД страните са договорили давностния срок за предявяване на иска за
недостатъци да е с продължителност една година. Скритите недостатъци, основани
на лабораторните резултати от Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ към МЗХ, са описани и са предявени пред Изпълнителя с писмо от
30.09.2020г. Видно от изпитвателните протоколи първата проба е взета на
10.07.2020г., а последната- на 21.07.2020г., като последните резултати от
изпитването са от дата 31.07.2020г., т.е. самото лабораторно изследване, от
което възложителят е установил твърдените разминавания в изискуемото съдържание
на азот, вода и т.н., е продължило повече от 10 дни. Задължението на
възложителя по чл. 21 от Договора да уведоми Изпълнителя в срок от 10 раб. дни
за установените недостатъци е израз на принципа за незабавно уведомяване на
продавача, прокламиран в чл. 194 ЗЗД и чл. 324 от ТЗ. Съобразявайки изложените
обстоятелства, съдът намира, че волята на страните е била да уговорят срок,
нормално необходим, спрямо обстоятелствата и недостатъците, за своевременното
уведомяване на доставчика /изпълнителя/, така че стоките да не се използват от
купувача след констатирането на недостатъците, както и да се избегне появата и
на нови допълнителни недостатъци във времето до уведомяването на продавача, за
които последният не би следвало да отговаря. В случая не се установява
възложителят да е ползвал доставеното количество карбамид ( вкл. в писмената
защита е потвърдил готовността си да го върне на А.Х.ЕООД), като в.л. е
посочило, че съдържанието на азот,
биурет и вода не се променят съществено във времето. С оглед на това, че
ищецът-възложител по ЗОП е международно летище, както и характерът на скритите
недостатъци и продължителността на работата по установяването им, вкл.
значителни обем документация (протоколи за вземане на проби и изпитвателни
протоколи с резултати -212 бр.), както и предвид това, че между страните вече е
имало започнала кореспонденция, в която се твърди наличието на недостатъци,
съдът намира, че условието за своевременно уведомяване на доставчика за
недостатъците в конкретния случай е спазено. Дори да се приеме, че възложителят
е в забава да уведоми продавача в договорения срок за констатираните
недостатъци, това не променя давността за предявяване на съдебни искове за
последните.
Поради изложените съображения съдът счита, че искът по чл. 195 ЗЗД не е
погасен по давност.
В писмо от 30.09.2020г. ищецът е уведомил А.Х. ЕООД за констатирани скрити
недостатъци в резултат от извършени лабораторни изследвания от Централната
лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ към МЗХ, касаещи
химическия състав на доставените гранули (занижено съдържание на азот),
гранулометрията (неспазено съотношение - гранулите с размери от 1мм до 4 мм не
представляват 90% от общото количество), втвърдяване на веществото ( не е в
насипно състояние), както и че доставените бигбегове са 212 броя, т.е. има
отклонение в количеството - с 1600кг.
по- малко спрямо поръчаното. Отразените в протоколите резултати са оспорени от
ответника, като издадени от неакредитирана лаборатория. От постъпилото по
делото писмо от БАХБ, се установява, че в периода 14.07.2020г.-31.07.2020г.
Централна лаборатория за химически изпитвания и контрол (ЦЛХИК) към БАХБ е
имала акредитация за изпитвания по отношение на съдържание на азот, но не е
имала акредитация по критериите гранулометрия, съдържание на влага, вода,
биурет и добавка за втвърдяване на карбамид.
По делото е допусната и приета СФХЕ, според която, хигроскопичността на
карбамида е средна и ако се съхранява в сухи помещения няма опасност от
поглъщане на големи количества вода от въздуха, като е необходимо да се
предотврати всякакъв контакт с вода и ако е необходимо да се поставят палети
под торбите с тор, за да са върху суха повърхност. При увеличение на
съдържанието на вода в тора се намалява съдържанието на азот и биурет, които се
разреждат.
По делото е разпитан свидетел на ответника, който посочва, че при посещението му в
склада на ищеца на 08.10.2020г. е имало мокри участъци от пода, включително на
места локви, като част от торбите с доставените гранули са били поставени върху
дървени скари или палета, но друга част е била поставена директно върху
циментовия под. Според показанията на свидетеля влагата в помещението е била
почти същата като на открито, като капки от падащия дъжд се просмуквали и
стичали от покрива. При посещението си свидетелят твърди да е направил
видеозапис и снимки за състоянието на склада, в който била съхранявана от ищеца
доставената му от ответника стока. Приетата по делото СТЕ потвърждава, че
снимките и видеозаписа са направени с телефона на свидетеля и че във видеото
няколкократно се чува звук от падащи капки. В допълнителното заключение по СФХЕ
вещото лице посочва, че в изследваната средна проба от доставеното количество
гранули се установява съдържание на азот – 46,4%, вода – 0,77%, фракция 2-4 мм-
72%, фракция 1-2мм.- 20,2%, като спрямо стандартните технически характеристики
отклонение се установява в количеството на водата – с 0,27% над нормата за
влага от 0,5%, както и в гранулометрията, тъй
като само 72% са с размер 2-4мм., който се приема за оптимален. При извършено от съда съпоставяне на
описаните резултати от изпитванията с Техническото задание по обществената
поръчка, се установява, че гранулометрията е спазена, тъй като изискването на
Възложителя е било фракцията от 1мм-4мм
да е мин 90 %. Следва да се отбележи и че според вещото лице по СФХМ
карбидът се използва разтворен във вода, поради което размерът на гранулите не
е от решаващо значение при употребата му.
Твърденията на ищеца, че машините, които ще се използват за разпръскването
на карбамида работят с определена фракция (гранулометрия) не беше доказано. По
отношение увеличеното съдържание на вода в гранулите и доколкото същото не е
установено към датата на доставката, съдът приема, че това се дължи на
установеното със свидетелските показания и СТЕ неправилно съхранение на торбите
с доставената стока в склада на ищеца. За съществуването на твърдяното от ищеца
втвърдяване/слепване от една страна не бяха ангажирани доказателства, а от
друга съдът приема, че то също би могло да се получи в резултат от поемането на
водата от мокрия под и влагата в склада, предвид поясненията на вещото лице, че
карбамидът е хигроскопичен.
Тъй като ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване, че му е продадена вещ с
недостатъци, съществували към момента на продажбата, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или договорното
предназначение, съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаването на
иска по чл.195, ал.1, вр. чл. 193, ал.1 ЗЗД, поради което той следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като обусловен от иска по чл. 195 ЗЗД, искът по чл. 195, ал. 2 ЗЗД също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По евентуалния иск по чл. 55 ЗЗД,
вр. с чл. 87 ЗЗД:
С уточнителна молба от 13.08.2021г. ищецът изрично е посочил, че процесният
договор е развален едностранно от Л.С. ЕАД, поради виновно неизпълнение от
страна на ответника, като за ищеца е отпаднал интереса от изпълнението и от
замяната на стоката с качествена такава, като връщането на платената цена по
евентуалния иск се претендира на основание развален договор. В
писмата от 17.06.2020г. и от 09.07.2020г. ищецът не се е позовал на разваляне
на договора, поради виновно неизпълнение на ответника, нито на чл. 28, ал. 5 от
договора, според който договорът се прекратява при разваляне. Както вече беше
посочено от съда - с писмото от 30.09.2020г. пък е ангажирана договорната
гаранционна отговорност на изпълнителя, поета по чл. 12, ал. 3 от договора, без
да се съдържа изявление за разваляне или прекратяване на облигационната връзка.
В нито едно от писмата не е предоставен на изпълнителя допълнителен подходящ
срок за изпълнение. Съдът намира, че към 30.09.2020г. не може да се твърди, че
е било налице безполезност на изпълнението, при която хипотеза договорът може
да се развали с безусловно изявление, тъй като макар да се прави твърдение, че
след сключването на договора за концесия на Л.С. ЕАД възложителят е изгубил
интерес от изпълнението, това твърдение противоречи на фактите по делото – а
именно писмото, с което се иска замяна на стоката чрез доставяне на качествена
такава (писмото от 30.09.2020г.) е изпратено след датата на сключването на
договора за концесия (22.07.2020г.).
Искането за връщане на даденото по договора може да се тълкува като
изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се
приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното
правоотношение, каквато съдът намира, че в конкретния случай е налице.
Възстановяването на съществуващото положение е последица от неизпълнението,
поради което искането за връщане на даденото може да се съдържа и имплицитно
изявление за разваляне. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 163/28.05.2014г по гр.д. № 6458/13г на ВКС, 4 г.о. С исковата молба
може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали с нея е
посочен срок за изпълнение. В конкретния случай с исковата молба ищецът
претендира за връщане на даденото по процесния договор т.е. с петитума се
претендират последиците от развалянето, поради което съдът приема, че договорът
е развален с исковата молба.
За да се претендира връщане на даденото при отпаднало основание
по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД поради разваляне на договора при неизпълнение, е
необходимо ищецът да е установил при условията на пълно и главно доказване
надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на
волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна
по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД урежда нормативната цел всяка от страните
по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,
съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и
тя своите задължения по същия начин. Длъжникът следва да изпълни изцяло и точно
поетото задължение в количествено, качествено и времево отношение. В случая чл.
1 от подписания между страните договор предвижда, че изпълнителят ще извършва
доставките в съответствие с техническата спецификация и офертата, както и при
останалите условия по договора. По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че общата
стойност на доставките в размер на 160 200 лева, е заплатена от ищеца на
ответника, съгласно условията по договора. Според
предложението за изпълнение (офертата) изпълнителят е поел ангажимент да
достави антиобледенителни гранули с производител Азомурес, Румъния, докато
фактически доставените от ответника вещи са с произход Туркменистан. Съгласно
чл.1, ал. 1 от Договора изпълнението по договора следва да бъде съобразено с
техническата спецификация и офертата на изпълнителя, поради което макар в Техническото
задание да не е посочен конкретен производител на карбамида, съдът намира, че
изпълнителят е бил обвързан да достави съгласно собствената си оферта, която е
приета от възложителя, в това число от Румъния (ЕС), а не от Туркменистан.
Съгласно т.5.2. от офертата, възпроизведен в чл. 12, ал. 2 от Договора, при
доставката на препарата изпълнителят представя сертификат за качество и
документи, доказващи изискванията на възложителя по Техническото задание, както
и лист за безопасност от производителя или еквивалентен документ, от който да е
видно, че антиобледенителният продукт е съобразен с регламент ЕС 58/2001. Между
страните по делото няма спор, че серитификатът за качество всъщност е бил
издаден от самия изпълнител по поръчката, а лист за безопасност или еквивалентен
на него документ изобщо не е бил издаден и приложен към доставената стока.
Задължението на изпълнителя по чл.12, ал. 1 от договора да достави
антиобледенителните гранули в опаковки с приложени етикети, на които да са
посочени датата на производство, срока на годност, условията за съхранение и
др., съдът намира, че също не е било изпълнено, като по делото не бяха
ангажирани твърдения и доказателства за обратното. В допълнение, няма спор по
делото, че фактически доставеното количество е по- малко, от това, което е
заявено и платеното.
От сертификатите за качествен анализ на тор, представени от ответника в
хода на делото, както и от тези, които са приложени към митническите
декларации, постъпили по делото от „Агенция „Митници“, не може да се направи
извод, че касаят веществото по процесните доставки, както и не се установява да
са издадени от производителя на продукцията.
Съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по
сделката по причина, за която отговаря и неизпълнението е виновно. Освен това,
използването на антиобледенителни гранули за договорената цел без гаранция за
тяхното качество, състав, срок на годност и др., би могло да доведе до
непредвидими по характер и размер вреди за възложителя, поради което съдът
счита, че последният не би сключил договор с А.Х.ЕАД без нарушените разпоредби
и в този смисъл неизпълнението е съществено с оглед интересите на кредитора.
След разваляне на
договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността
на страните се премахва с обратна сила, поради което искът за възстановяване на
платената цена в размер на
160 200 лева е основателен.
Възражението на ответника за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД е
направено бланкетно без да посочва в какво се изразява неизпълнението на
договора от страна на Л.С. ЕАД. Длъжникът по изпълнението може да се освободи
от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора е в такъв смисъл, че
без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Реституцията
на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на
договора, поради което връщането на вещта не може да се разглежда като условие
за настъпването му. Освен това ищецът е предложил, както извънсъдебно, така и в
хода на съдебното производство, да върне доставените антиобледенителни гранули.
С оглед изложените съображения искането за едновременно осъждане на двете
страни е неоснователно.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 18.01.2021г г, от когато
се счита, че е уведомен за волеизявлението на ищеца за разваляне на договора и
до приключване на устните състезания ответникът не е изпълнил основните си
задължения по сключения договор. За задължението за връщане на
парична сума, което се дължи на отпаднало основание няма определен срок.
Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът трябва да бъде поканен.
Исковата молба има значение за покана. Самото предявяване на иска поставя
длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба –
18.01.2021г. Съдът намира, че с оглед основателността на иска по чл. 55 ЗЗД,
вр. чл. 87 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва за забава върху сумата от 160 200
лева, считано от 18.01.2021г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените по
делото съдебно-деловодни разноски. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК разноските
възлизат на 12 000 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Представени са
фактура № 70/28.09.2021г. и фактура № 80/16.11.2021г., всяка от двете фактури
на стойност от по 5000 лева без ДДС или 6 000 лева с ДДС, представляващи
съответно първа вноска и втора вноска по договор за процесуално представителство
изх. № 200-Д-13/13.09.2021г. по дело 2042/2020г., СГС. Представени са и две
платежни нареждания за по 6000 лева всяко, като в първото (от дата 29.09.2021г.) е посочено основание за
плащане – фактура № 70 по договор 200-Д-13/13.09.2021г.,
а във второто (от дата 17.11.2021г. основанието за плащане е изписаното
основание е фактура 80, втора вноска
процесуално представителство 200-Д-10/26.08.21г. Договорите за правна
процесуално представителство не са приложени по делото. Съдът намира, че не
може да се установи, че второто плащане е по същия договор за правна помощ, по
който е издадена фактурата, както и че разходът е направен по настоящото дело.
Поради изложените съображения на ищецът следва да се присъдят разноски по
делото в размер на 6000 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Летище София“, ЕАД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл.195, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 193 ЗЗД срещу „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********със седалище
и адрес на управление:***66, магазин А3, представлявано от управителя Е.Х., за
връщане на заплатената продажна цена в размер на 160 200 лева за доставен
карбамид общо 150 тона, разпределен в 212 бигбега, съдържащи урея с произход
Туркменистан, вносител „Б.Б.“ АД по договор за изпълнение на обществена поръчка
изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 година, обособена позиция № 2, поради скрити
недостатъци на стоката, които съществено намаляват цената и годността й за
предвиденото в договора потребление и иска по чл. 195, ал. 2 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението да предаде вещ без
недостатъци, представляващи претърпени загуби в размер 23 112 лева, изразяващи
се в направени разходи за вземане на проби и извършване на лабораторни
изпитания, с цел установяване на вида и състава на цялото количество по трите
броя доставки в бигбеговете с оглед изискванията на възложителя.
ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***66,
магазин А3, представлявано от управителя Е.Х., на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД във връзка с чл.87
от ЗЗД да заплати на „Летище София“,
ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
160 200 лв. (сто и шестдесет хиляди и двеста лева) с ДДС,
представляваща заплатена продажната цена по разваления с обратна сила договор
за изпълнение на обществена поръчка изх. № 100-Д94 от 20.03.2020 г., обособена
позиция № 2, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.01.2021г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***66,
магазин А3, представлявано от управителя Е.Х., да заплати на „Летище София“, ЕАД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
6000 лв., представляваща направени разноски- адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: