Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.06.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично
заседание двадесети април
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Д.Ш.,
като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 5856 по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ.
ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ.1 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.55, АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „В.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К. И.К.-Ш., с адрес за кореспонденция: гр. **********, партер, офис
9, с искова молба от 18.09.2015 г. и
с допълнителна искова молба от
27.11.2015 г. твърди, че е собственик на
две фотоволтаични електроцентрали: ФЕЦ “В.” и ФЕЦ “С.”. Те са изградени и
въведени в експлоатация, както следва: ФЕЦ “В.” е с мощност 75 kW, намира се в землището на с. И., община Х., местност
“Л.”, ПИ 005042, въведена е в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ - 05-724/13.07.2011г.
на ДНСК и е присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б.” АД с Договор за използване на разпределителната мрежа
от производител № **********/ 28.07.2011г. За изкупуване на
произведената от централата енергия, е сключен Договор за изкупуване на
електрическа електроенергия № 137/05.08.2011г. с „Ч.Е.Б.” АД. Преференциалните
цени за изкупуване на енергията от тази централа са определени с Решение
Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР (699, 11лв. за МВтч. без ДДС). От своя страна, ФЕЦ “С.” е с мощност 99kW, изградена е
в
землището на с. И., община Х., местност “Л.”, ПИ 005043 и е въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-757/29.06.2012г. на ДНСК.
Централата е придобита чрез покупко-продажба от „С.” ЕООД на „В.'' ЕООД с
Нотариален акт №93, том I, peг. №1179, дело 61/2012г. на
Нотариус с per.№569 на
НК, след което е подписано Споразумение №2/20.07.2012г. с ЧЕЗ ”Р.Б.” АД за
прехвърлянето на правата по централата. ФЕЦ “С.” е присъединена към
електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б." АД с Договор за използване на разпределителната мрежа
от производител № **********/13.07.2012г. За изкупуване на
произведената от централата енергия, с „Ч.Е.Б.” е сключено Допълнително
споразумение №1/17.07.2012г. към Договор за изкупуване на електрическа
електроенергия № 137/05.08.2011г. Преференциалните цени за изкупуване на
енергията от тази централа са определени с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР
(567.41 лв. на МВтч. без ДДС). На основание чл.32,ал.4 от Закона за
енергетиката, ДКЕВР с Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. е
определил,
считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, „Е.-П.М.“ АД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, които да
бъдат заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени. Централите ФЕЦ "В.” и ФЕЦ “С.”, като два
самостоятелни обекта, попадат съответно в раздел II, т. 2 и раздел III
т.
10 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, в които се определят следните цени
за достъп: 139.28 лв. за МВтч. (р.Н,т.2) и 221,29 лв. за МВтч.(р. III, т.10). Последвало е
предложение от “ЧЕЗ Р.Б.” АД за подписване на анекси към договорите за достъп,
с които да се потвърдят действащите временни цени. Подобни анекси не са
подписани от страна на “В.” ЕООД. Напротив, “В.” ЕООД е възразило срещу плащанията
на временните цени, заявило е, че счита сумите за недължими, като е изложило
подробно аргументите си, включително и този за висящи съдебни процеси относно
законосъобразността и действителността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР. Посочил е, че счита за недопустимо, противоречащо на закона и за злоупотреба
с монополно положение, посоченото във фактурите предупреждение, че в случай на
незаплащане на цената за достъп, достъпът на електроцентралите до
разпределителната мрежа ще бъде преустановен. Накрая е заявил в писмото си, че
само с оглед избягване на значителни вреди за “В.” ЕООД от евентуално
неправомерно спиране на достъпа до мрежата, дружеството е заплатило
определената във фактурите цена, макар да е категорично против правомерността и
дължимостта на сумата, която ще търси обратно по съдебен ред, ведно с лихвите
от датата на заплащането. На възраженията му, ответникът е отговорил с писмо
изх.№ 100000029831/02.01.201З г., в което твърди, че макар и оспорвано, Решение
№ Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е в сила и подлежи на изпълнение (обжалването не
спира изпълнението), поради което плащанията по фактурите ще се считат за
основателни и дължими. По този начин, както и много други производители на
енергия от ВЕИ, поради опасения от изключване от електроразпределителната
мрежа, “В.” ЕООД е заплатило за двете централи следните такси за достъп: - ФтЕЦ
“С.” - общо 26 095,93 лв. с ДДС, по фактури за периода
30.09.2012г.-31.05.201З г. (фактури № **********/31.05.201З г.;
№**********/30.04.201З г.; №**********/31.03.2013 г.; №**********/28.02.2013
г.; №**********/ 31.01.201З г.; №**********/31.12.2012 г.;
№**********/30.11.2012 г.; №**********/31.10.2012 г.; №**********/30.09.201 2 г.); - ФтЕЦ
“В.” - общо 12 046,06 лв. с ДДС, по фактури за периода
30.09.2012 г.-31.05.201З г. (фактури № **********/31.05.2013 г.;
№**********/30.04.2013 г.; №**********/31.03.201З г.; №**********/28.02.2013 г.;
№**********/ 31.01.2013 г.; №**********/31.12.2012 г.; №**********/30.11.2012 г.;
№**********/31.10.2012 г.; №**********/30.09.2012 г.). Или плащанията за двете централи възлизат общо на 38 141.99 лв. с ДДС. Фактурите за тези
плащания, както и доказателства за плащането им са приложени към настоящата
искова молба. В резултат на многобройни подадени жалби, с различни съдебни
решения, състави на четвърто отделение на ВАС са отменили Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. в обжалваната му част (съответен раздел и точка), като тези решения
са потвърдени от петчленен състав на ВАС и са влезли в сила. След Решение №
8733/17.06.201З г. по адм.д.№ 6086/201З г. на ВАС, “В.” ЕООД е отказало
по-нататъшно плащане на цените за достъп. С нарочно писмо, фактурите за месец
юни (№**********/30.06.2013 г. и № **********/30.06.201З г.) са върнати на ответника
с обяснението, че няма да бъдат включени в дневниците по ДДС и в счетоводните
регистри, нито ще бъдат заплатени, поради отмяната от ВАС на таксата за достъп.
Отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от Върховния административен съд има обратно
действие и то спрямо всички негови адресати (производители на
електроенергия), независимо дали същите са го обжалвали или не. В този смисъл е
съдебната практика на ВАС, съгласно която на основание чл. 177,
ал.1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен,
има действие по отношение на всички (държавни органи, общини, учреждения,
физически и юридически лица). Поради отмяната на административния акт, въз
основа на който са начислявани и събирани временните цени за достъп, е
отпаднало основанието за получаване на съответните плащания, които следва да
бъдат възстановени от ответника. В този смисъл е съдебната практика. След като
е отменен административният акт за определяне на размера на дължимата цена, то
същата изобщо не е дължима до определянето й с нов надлежен, валиден и
законосъобразен акт. С писмо вх.№ **********/18.06.2015г. (с оглед приемането
на окончателните цени за достъп), ищецът е направил искане до “ЧЕЗ Р.Б.” АД за
прилагане на компенсаторните мерки съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014г. на
ДКЕВР, за възстановяване на платените цени за достъп. Дружеството е отговорило
(писмо изх.№ **********/24.06.2015 г.), че нито следва да прилага цитираните
компенсаторни мерки, нито счита, че дължи възстановяване на платената цена
поради отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г.на ДЕКВР (сега КЕВР), тъй като
основанието за плащане не е отпаднало. Все пак, ищецът е направил последно
искане за връщане на заплатените суми, с писмо вх.№ ********** от 04.09.2015г.,
с което е дал 7-дневен срок за доброволно изпълнение и е получил отговор с
изх.№ ********** от 09.09.2015г. Поради това, счита, че са налице
предпоставките за завеждане на настоящия иск с правно основание на чл. 55 ал.1
от ЗЗД като заплатените суми (представляващи цени за достъп, прилагани на
основание отменен по съдебен ред административен акт) следва да бъдат изцяло
възстановени на “В.” ЕООД, ведно с начислените лихви, дължими на основание чл.
86 от ЗЗД. Вземането за реституция на получено имущество на отпаднало основание
може да бъде упражнено от датата на постановяване на окончателното решение, с
което е отменено процесното Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР, а именно 17.06.201Зг.
за ФЕЦ “С.” и 10.01.2014г. за ФЕЦ “В.”. За размера
на законната лихва до датата на подаване на исковата молба, представя
счетоводна справка.
Моли съда да осъди “ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК ********
да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ********,
сумата от 38 141.99 лв. с ДДС (тридесет и осем хиляди
сто четиридесет и един лева и 99 стотинки), от които 26 095, 93 лв. с ДДС - платени за ФЕЦ “С.” и 12 046, 06лв. с ДДС - заплатени за ФЕЦ “В.”,
ведно с начислената върху сумите лихви за забава, изчислени до завеждането на
настоящата искова молба в размер общо на 8 043,22лв.
(от които 2 065,34 лв. за периода 10.01.2014 г. - 17.09.2015 г.
за ФЕЦ “В.” и 5 977,88лв. за периода: 17.06.201З г. -17.09.2015 г. за ФЕЦ
"С.”), ведно с лихвите от момента
на завеждането на исковата молба до момента на окончателното плащане. Моли
съда да му присъди направените по делото разноски, включително адвокатски
хонорар.Представя
писмени доказателства по опис.
Ответникът „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Ц.,
чрез пълномощника си В.Ж.И., с отговор
на искова молба от 02.11.2015 г. и с допълнителен
отговор на допълнителна искова молба от
18.01.2016 г. твърди, че с ИМ е предявен за разглеждане иск за връщане на
суми, които в действителност са заплатени въз основа на два договора за
предоставяне на услугата достъп. Т.е. източниците на
правоотношенията и основанието за
плащане на процесните суми са именно тези договори за достъп на фотоволтаичните
електроцентрали, собственост на ищеца, до електроразпределителната мрежа, като
спорът по настоящото дело е на първо място за основанието, на което са платени
процесните суми, за да може да се премине към обусловения от отговора на този
правен въпрос - дали то е отпаднало. Основанието е договорно, като то не е
и не би могло да е решение
на ДКЕВР. Налице е кумулативно и нормативно задължение за заплащане на услугата
достъп до разпределителната мрежа,
регламентирано в чл.84, ал.2 и чл.104 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия, действащи към
процесния период /ДВ, бр. 64 от 2010 г., отм./, аналогично и в сега действащите
Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ., бр. 66 от 26.07.2013 г.,
изм./, което нормативно основание също не е отпаднало. Предявен е главен иск на
основание, определено като чл.55, ал.1, т.З от ЗЗД, като се акцентира на
обратната сила на отмяна на съответна част от Решение №Ц- 33/2012 г. на ДКЕВР. Когато
страните са обвързани от договор обаче, посоченото основание по ЗЗД не е
приложимо. Съгласно ПП №1 от 28.05.1979 г. на ВС, третият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение. В същото е прието,
че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При
неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Както е
прието в задължителните за прилагане Решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д.
№844 от 2009 г. на ВКС по чл.290
от ГПК, Решение №246 от 27.05.2011 г. по т.д. №1265 от 2010 г. на
ВКС по чл.290 от ГПК,
Решение №381 от 03.01.2012 г. по гр.д. №1514 от 2010 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение № 37 от 30.03.2010
г. по т. д. № 709/2009 г., ТК, на ВКС по чл.290
от ГПК наличието на договорна обвързаност между страните изключва
приложението на този институт., т.е. спорът
по действителен и неразвален договор не е такъв по чл. 55, ал. 1, т.З от ЗЗД.“ Алтернативно,
същото е признак на неоснователност на иска. Задължението на ЧЕЗРБ за
предоставяне на достъп, респ. съответстващото му задължение на ищеца да заплати
цената й, възникват не от отменения административен акт на ДКЕВР, а от
облигационно отношение между страните - договор за достъп, който и в момента е
действащ. Ищецът твърди, че с отмяната от Съда на Решение Ц-33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР, е отпаднало с обратна сила и задължението му да заплаща цената за достъп
и същата подлежи на възстановяване, което е неоснователно. Ако ищецът все пак
възприема като източник на вземането на ЧЕЗРБ обсъжданото решение на ДКЕВР,
което било отпаднало, то искът е недопустим и
на основание по чл.8, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, според който имуществените правоотношенията по отменен
административен акт „се развиват по този
закон“, а не
по общия исков ред. ЧЕЗРБ не е пасивно легитимиран по ЗОДОВ
субект. Дори и за ищеца да са настъпили неблагоприятни последни, според чл.1,
т.З, чл.204 и следващи от АПК, неблагоприятните последици от прилагането на
административен акт се претендират по реда на АПК от засегнатото лице /което не
е ответното дружество/ и срещу органа, издал акта. Индивидуалните договори за
достъп по чл.84, ал.2 от ЗЕ са подписани двустранно от лицата, надлежно
представляващи дружествата, поради което същите са действащи и са обвързвали
страните през целия спорен период и до момента. В приложените към ИМ фактури, от
които ще се ползва, ясно е посочено основанието на доставката - в графа „Вид
стока/услуга“ е записано „достъп до електроразпределителната
мрежа ВЕИ“. Дори и само липсата на изрична уговорка за безвъзмездност на
услугата доказва, че
съдържанието на действителната воля между страните е тя да е възмездна. По
договор за предоставяне на услуга основаните права и задължения са: На изпълнителя
- да предостави услугата, което е точно изпълнено /съдържанието на услугата е в
ежемесечно измерване, съставяне на двустранни протоколи, осигуряване и
поддържане в техническа изправност на измервателни системи, диспечиране на
постъпващата от ЕЦ ел. енергия, администриране, фактуриране, което няма как да
не е осъществявано и ищецът да я е продавал, дори няма как да установени
посочените във фактурите количества/. На получателя - да плати за нея.
Недопустимо е производителите, за собствената си търговска дейност, от която
реализират огромни и при това гарантирани чрез преференциалните цени печалби,
да ползват безплатно ресурс на друг частен търговец /ЧЕЗРБ/ и той да остане на
чиста загуба. Размерът на таксата за достъп е определяем и е възприет между
страните като 139,28 лв. на 1 МВЧ за ФЕЦ „В.“ и 221.29 лв. за 1 МВЧ за ФЕЦ „С.“.
Между двете дружества - търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/
съществуват трайни търговски отношения /договор
за достъп и много на брой месечни сделки по договора/, като процесните
отношения са част от основния им предмет на дейност, по
занятие. През целия период, за който се отнасят фактурите,
ищцовото дружество е получавало услугата
достъп, като между страните не е имало никакъв спор. Вземайки
решение да изгради ФЕЦ и ги присъедини именно към мрежата на ЧЕЗРБ, ищецът е
бил длъжен да предвиди плащането на мрежови услуги, както всички останали
разходи, присъщи за дейността. Количествата отчетена електрическа енергия
/измерена и продадена от ищеца ел. енергия, за процесния период са тези,
посочени в процесните фактури. Няма как да са измервани продадени и преминали
през електромера посочените количества и той да не е ползвал мрежовите услуги,
т.е. достъп и пренос. Срещу платената цена за достъп ищецът е
получавал насрещна услуга от ЧЕЗРБ. Цената за достъп до
електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се
предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по
цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
мрежа. /Решение № 87 от 22.01.2014 г. на КЗК/. Услугата
достъп се предоставя по силата на облигационно правоотношение между страните, а
именно - двата договора за достъп, а не по силата на
административен акт на ДКЕВР - отмененото решение Ц-33/14.09.2012
г. Тъй като през целия процесен период е предоставял на
ищеца услугата достъп до ЕРМ, е извършил значителни разходи за
това /за персонал, за поддръжка на СТИ, за администриране и управление на
мрежата, за техника, диспечиране, обходи, измерване отчети и т.н.. Тези разходи
в размер от милиони левове се заявяват пред ДКЕВР. При определяне на размера на
цените ДКЕВР е заложила срещу тези разходи приходите, които операторите ще
получат от плащаните от производителите цени достъп, т.е. вкл. процесните суми,
тези приходи не са компенсирани по никакъв друг
начин, поради което не може и да върне получените суми. В случай
че ги върне, това ще е чиста загуба за
ЧЕЗРБ и неоснователно обогатяване на ищеца, тъй
като освен, че е получил услугата, той иска да получи и цената й. Договорите за използване на
разпределителната мрежа, които са такива с периодично
и продължително изпълнение и не
уреждат възможност, освен по общо съгласие на страните, да
отпадне основанието за плащане, установено в договорите, съответно да възникне
право на реституция на вече платени на законно и договорно основание суми.
Такъв правен ефект не би могъл да се постигне дори и чрез разваляне на
договорите, тъй като съгласно по чл.88 от ЗЗД
дори и то няма обратно действие. Налице са насрещни престации,
при което няма как операторът на ЕРМ да се е обогатил,
при това с цялата претендирана като заплатена сума. Основанието е
и нормативно . Освен в ЗЕ - чл.84 и
чл.104 от ЗЕ, плащането на такава услуга е предвидено и в Правилата
за търговия с електрическа енергия и няма
промяна на нормативната уредба, предвиждаща заплащането на услугата достъп от
производителите . През 2014 г.
Правилата за търговия са заменени с нови, но освен, че е след исковия период и
спорните отношения, те преповтарят относимите разпоредби./ Според чл.84 ал.2 от ЗЕ производителите на електрическа
енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на
електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в
които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,
предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Договорите
по ал. 2 са условие за изпълнение на договорите за продажба на
електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл. 93а и чл.
94а. ал. 3. Уреждането на отношенията между производителите и
електоразпределителните дружества, свързани с достъп до мрежата със
сделка произтича и от разпоредбата на чл.104,
ал.1 от ЗЕ, като редът, условията и съотношението на цените се
определят с правилата за търговия с електрическа енергия, в случая с Правила за
търговия с електрическа енергия /обн.ДВ, бр.64/ 2010 г., отменени считано от
26.07.2013 г./ С тези правила са определени страните по договорите на пазара на
електрическа енергия, както и задължения за сключването им, включително и за
договор за достъп - Глава трета от правилата. Съгласно чл.26, ал.4 от същите
производителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат цени за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, както
и други мрежови услуги. Размерът е
възприет между страните като 139,28 лв. на 1 МВЧ за ФЕЦ „В.“ и 221.29 лв. за 1
МВЧ за ФЕЦ „С.“ и всеки месец, при приемане на услугата, той
е заплащан. След като между страните очевидно е било известно
точно каква сума дължат, вземането е било установено по размер, освен това е
начислено/ фактурирано и декларирано/. Ежемесечните плащания представляват
признание, че ищецът е имал яснота по размера. ВКС в задължителната си практика
приема, че липсата на възражения при фактическото приемане на престацията по
договор се приравнява на одобрение – признание, че същата съответства на
договора. При предявен иск за неоснователно обогатяване и при наличие на
имуществено разместване пари - услуга от ищеца към ответника и обратно, както
се приема в много от останали съдебни производства по аналогични искове, в случай
че ищецът твърди, че действителният /пазарен единичен размер на тази услуга не
е 139,28 лв., съответно 221.29 лв. за 1 МВЧ на 1.000 KWH,
а например
100 лв. на 1.000 KWH, негова е доказателствената
тежест да
докаже, че действителният размер на цената е различен от заплащания, съответно,
в случай че ответникът се е обогатил, с колко е.
Неправилно се възприема от ищеца, че цената може да бъде само тази определена
от КЕВР. Договорите за използване на мрежата се
сключват свободно и без никакво участие на КЕВР, като видно от чл.21 от ЗЕ комисията може само да
изиска информация, свързана с договорите за
доставка, пренос, разпределение и т.н., но не
е страна по тях, нито участва в сключването им. Договорите
между производители и оператори на разпределителни или преносни
мрежи се сключват свободно и без никакво участие
на ДКЕВР/ сега КВЕР, като видно от чл.21
от ЗЕ комисията може само да изиска информация за свързана с договорите за доставка, пренос,
разпределение и т.н., но не е страна
по тях, нито участва в сключването им. Ако
липсваше текста, че КЕВР има право да регулира цена за ел. енергия или за
достъп и доколкото за дейността на КЕВР важи правилото за стриктните
компетенции - т.е. КЕВР като административен орган може само
това, което й е изрично разрешено, нямаше
да може да издава административни актове/ решения за такива цени за клиентите.
Това правомощие, обаче не значи,
че всички цени за ел. енергия, както и тези за достъп между
всякакви участници в енергийния пазар не могат да бъдат други, освен регулирани
и те не са. В тази връзка и в чл. 32, ал.1 от ЗЕ се казва, че Комисията може да регулира цените чрез прилагане
на различни методи за регулиране, включително, да определя показатели за
ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях,
изпълнение на базисни критерии.“ Възможната намеса е за определяне на горна
граница, чиято лиса или отмяна не значи липса на
цена. Доколкото нормите на чл.30 - 36а от ЗЕ не са императивни, а
в чл.84, ал.2 и чл.104 от ЗЕ дори и изрично се потвърждава договорната основа
на отношенията, те не дерогират
принципите на чл.8 и чл.9, чл. 81 и следващите от ЗЗД, т.е. не дерогират принципите на свобода на
договаряне, възмездност на сделката,
освен ако изрично е договорено друго /в случая никога не е
договаряно, нито уреждано в ЗЕ услугата да се предоставя безвъзмездно/,
предвидимост за страната, изпълнила задълженията си по договорното
правоотношение, задължението на получаващия услугата за плащане при
предоставена престация и останалите. В случай, че ищецът счита, че решението
има отрицателни последици за него, може да претендира заплатените до момента
суми като цена за достъп и /или други вреди от ДКЕВР на основание чл. 301 от АПК. Обезщетение може да
се търси и на основание специалния ЗОДОВ, по реда на чл. 203 и следващите от АПК. Приложимият специален закон /ЗОДОВ/ предвижда, че държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение, основание
по чл.55, ал.1 от ЗЗД би имало, ако договорът е развален по вина
на кредитора, но това не е така в настоящия казус. На следващо
място, както посочи, двата договора за достъп /използване са такива с периодично изпълнение. Съгласно
чл.88 от ЗЗД дори и развалянето няма обратно действие при договорите
за периодично изпълнение. При такива договори, фактическият състав на сделката
не се заличава дори и при разваляне, а само ех nunc.
Неоснователно
е позоваването на Решение №Ц-6/13.03.2014 г. и на Решение №КМ- 1/2014 г. на ДКЕВР/ сега КЕВР. Решение №Ц- 6/13.03.2014
г. не заменя отменените цени за достъп и дори и да не бъде отменено би имало
действие за останалите субекти само за в бъдеще. Това решение, както и всички
административни актове, има действие за в бъдеще, т.е. няма как то да определя
цена за процесните периоди от края на 2012 г. и част от 2013 г. Оспорва
предявените искове за заплащане на обезщетение за забава - законни
и мораторни лихви. Основанието за дължимост на
оспорваната цена за достъп е договорно, а не отменен административен акт -
Решение № Ц-33 14.09.2012 г. , с оглед което ответникът не е изпаднал в забава
и дължимите лихви върху плащанията, направени за всяка от двете централи, не
следва да се начисляват от 10.01.2014 г., съответно от 17.06.2013 г., които
били датите на постановяване на окончателното решение, с което е отменено
процесното Решение Ц- 33/2012 г. на ДКЕВР, от датата на изтичане на срок, даден
в покана. Оспорва на самостоятелно основание иска и в частта
на начисления ДДС. Данъкът върху добавената стойност /ДДС се начислява на
регистрирани по ЗДДС лица, какъвто е ищецът, като Законът за ДДС определя и
кръга на субектите, имащи право да ползват възстановяване на ДДС и условията за
това. Счита, че фактът, че ежемесечно ищецът е получавал 699.11 лв. без ДДС на
всеки МВтч от произведената ел. енергия /чл. 11 ал. 2 от Договора за изкупуване
на ел.енергия № 137/05.08.2011 г./ значи, че ищецът е имал право на данъчен
кредит. Ищецът е използвал правото си на приспадане на данъчен кредит за размера
на начисления по процесните фактури ДДС за двете ФЕЦ, в общ размер от 20 %, или
5 347.01
лева, поради което той е получил тази сума обратно срещу
платените по процесните фактури суми. Съответно, дори и искът да беше основателен,
какъвто не е, тази част от сумата вече е у ищеца и тя не влиза в действителния
обем на разхода /съответно на имуществено разместване. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, моли съда да присъди в полза на ЧЕЗРБ направените в хода на
производството разноски, включително и полагаемото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство в размер, идентичен на претендирания
от ищеца.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.08.2011 г. е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137
между „Ч.Е.Б.“ АД, в качеството му на краен снабдител с
електрическа енергия и „В.“ ЕООД, в качеството му на продавач, по силата на
който продавачът доставя на купувача в местата на продажба, а купувачът купува
произведента от продавача електрическа енергия по цени и условия, определени в
настоящия договор и в съответствие с действащите нормативни актове. Договорът
се сключва за срок до 13.07.2031 г. Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Договора
купувачът заплаща на продавача количеството закупена електрическа енергия
ежемесечно, въз основа на показанията на СТИ за съответния месец, на база подписания
при отчитането протокол, потвърдените от ЕСО графици, в случай че има такива и
обобщеното извлечение за сетълмент. До издаването на сертификат и/или гаранция
за произход, купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия
по преференциална цена, в размер на 699.11 лева за МВтч. без ДДС, която е в
сила и се прилага до изтичането на срока на договора. В случай на промяна в
действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената
преференциална цена между страните по настоящия договор, то страните се
съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните
промени.
С Допълнително
споразумение № 1 от 17.07.2012 г. към Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 137/05.08.2011 г., страните се споразумяват, че клаузите на
подписания между тях договор № 137/05.08.2011 г. ще се прилагат и по отношение
на произведената електрическа енергия от ФтЕЦ С., собственост на продавача,
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределиотелната мрежа,
съгласно действащото законодателство. Текстът, идентифициращ страните,
придобива следния вид: „В.”
ЕООД, в качеството си на производител на електрическа енергия от ФтЕЦ „В.” и ФтЕЦ „С.”. Чл.2,
ал.1 от Договора придобива следната редакция: „Настоящият договор се сключва,
както следва: 1. За ФтЕЦ В.
за срок до 13.07.2031
г.; 2. За ФтЕЦ С.
за срок до 29.06.2032 г. Чл.11, ал.4 от Договора
придобива следната редакция: „Преференциалната цена, която за ФтЕЦ В. е в размер
на 699.11 лева за МВтч. без
ДДС (словом: шестстотин деветдесет и
девет лева и 11 ст.)
и ФтЕЦ С. е в размер на 567.41
лева за МВтч. без ДДС (словом: петстотин шестдесет и
седем лева и 41 ст.), е в сила и се прилага до изтичането на
срока на договора по чл.2. В случай на промяна в действащото законодателство, в
резултат на която се промени договорената преференциална цена между страните по
настоящия договор, то страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в
съответствие със законодателните промени“.
Представено е и Допълнително
споразумение № 2 от 30.04.2015 г. към Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 137/05.08.2011 г., по силата на което, считано от 01.05.2015 г., се
отменя ал. 2 на чл. 10.
С Договор за
използване на разпределителната мрежа от производител № **********, сключен на 28.07.2011
г. между „ЧЕЗ Р.Б.” АД, в качеството му на разпределително предприятие и „В.“
ЕООД, в качеството му на производител, се осигурява от страна на
разпределителното предприятие достъп до електроразпределителната мрежа,
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на
данните за измереното количество произведена/потребена електрическа енергия на
ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил
сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по
чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 24 от Договора производителят заплаща
на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа
на произведената/потребена електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
С Договор за
използване на разпределителната мрежа от производител № **********, сключен на
13.07.2012 г. между „ЧЕЗ Р.Б.” АД, в качеството му на разпределително
предприятие и „В.“ ЕООД, в качеството му на производител, във връзка с обект:
Фотоволтаична централа с мощност 99 kWp, находяща се в имот №
005043, м. „Л.“, по плана на с. И., общ. Х., област Б., се осигурява от страна
на разпределителното предприятие достъп до електроразпределителната мрежа,
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на
данните за измереното количество произведена/потребена електрическа енергия на
ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил
сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по
чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 24 от Договора производителят заплаща
на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа
на произведената/потребена електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
Със Споразумение №
2 от 20.07.2012 г., сключено между „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
/Дружеството/, „С.“ ЕООД като производител и „В.“ ЕООД като производител, на
основание заявление от „В.” ЕООД с вх. № **********/17.07.2012г. за промяна в
договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия №**********/24.01.2011 г., SAP № Ib-32-11-40027
и споразумение към него №**********/04.05.2012 г. и представен Нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот с № 93, том I, per. №
1179, дело 61 от 2012 г. на нотариус М. И. - Б. /569 в регистъра на нотариалната
камара/, ДРУЖЕСТВОТО дава своето съгласие правата и
задълженията по Договора за обект: Фотоволтаична централа с
мощност 99 kWp
в имот 005043, м. „Л.“ по плана на с. И., община Х., да бъдат
прехвърлени от „С.“
ЕООД на „В.“
ЕООД. ДРУЖЕСТВОТО дава
своето съгласие „В.“ ЕООД да замести „С.“
ЕООД в
правоотношенията на „ПРОИЗВОДИТЕЛ“ по Договора. С
подписването на настоящото споразумение навсякъде в Договора „С.“ ЕООД се замества с „В.“ ЕООД
и всички права и задължения на „С.“ ЕООД се прехвърлят и се
поемат от „В.“ ЕООД. „В.“ ЕООД, с подписването на това Споразумение, поема
задълженията на „С.“ ЕООД по Договора и
гарантира, че ще ги изпълнява. „С.“ ЕООД, считано от датата
на подписване на настоящото Споразумение преустановява правоотношението си с
ДРУЖЕСТВОТО и се освобождава от задълженията си по горепосочения договор, който
запазва действието си при същите условия между ДРУЖЕСТВОТО и „В.“ ЕООД.
С Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са
определени, считано от 18.09.2012 г. временни
цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на
„Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, „ЕВН Б.Е.“ АД, „Е.М.“ АД, „ЧЕЗ Р.Б.“
АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от
присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата
енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за
количествата продадена електрическа енергия.ната мрежа, от производителите на
електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,
за количествата продадена електрическа енергия.
Приложено е Възражение
с вх. № 100000029831/28.11.2012 г., относно Фактура № **********/30.09.2012
г., Фактура № **********/30.09.2012 г., Фактура № **********/31.10.2012 г. и Фактура
№ **********/31.10.2012 г. за заплащане на общата сума от 7 149,71 лв. без
ДДС, 8 579,66 лв. с ДДС, съставляваща цена на услуга „достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ“, с което ищецът „В.“ ЕООД е отправил молба
към ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД да не прилага определените с Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР цени за достъп до електроразпределителна мрежа до
произнасянето на ВАС по депозираните жалби от производители на електрическа
енергия от ВЕИ срещу цитираното решение на ДКЕВР.
В отговор на полученото възражение, с Писмо с изх. № 100000029831/02.01.2013 г., ответникът
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД е уведомил ищеца „В.“ ЕООД, че Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на
ДКЕВР е в сила и подлежи на изпълнение, Съгласно чл. 13, ал. 7 от Закона за
енергетиката обжалването на решението не спира изпълнението му. Ето защо, всяко
месечно плащане по фактури за предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД ще се счита за основателно и дължимо от производителите
на електрическа енергия от ВЕИ, ползващи преференциални цени.
По делото са представени следните 18 (осемнадесет) броя
фактури, издадени от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с
получател „В.“ ЕООД, във връзка с достъп до електроразпределителна мрежа, а именно: Фактура № **********/31.05.2013
г., за
сумата от 2 134,72 лева; Фактура № 0003303057/30.04.2013 г., за
сумата от 1 791,10 лева; Фактура № 0003302650/31.03.2013
г., за
сумата от 1 375,66 лева; Фактура № 0003302251/28.02.2013
г., за
сумата от 808,38 лева; Фактура № 0003301710/31.01.2013
г., за
сумата от 1 071,47 лева; Фактура № 0003301483/31.12.2012
г., за
сумата от 965,76 лева; Фактура № 0003301107/30.11.2012
г., за
сумата от 1 217,94 лева; Фактура № 0003300435/31.10.2012
г., за
сумата от 1 729,02 лева; Фактура № 0003300030/30.09.2012
г., за
сумата от 952,01 лева; Фактура № 0003303308/31.05.2013
г., за
сумата от 4 648,15 лева; Фактура № 0003302893/30.04.2013
г., за
сумата от 3 997,30 лева; Фактура № 0003302442/31.03.2013
г., за
сумата от 3 026,18 лева; Фактура № 0003302080/28.02.2013
г., за
сумата от 1 754,21 лева; Фактура № 0003301855/31.01.2013
г., за
сумата от 2 251,32 лева; Фактура № 0003301249/31.12.2012
г., за
сумата от 1 897,87 лева; Фактура № 0003300829/30.11.2012
г., за
сумата от 2 622,29 лева; Фактура № 0003300598/31.10.2012
г., за
сумата от 3 785,39 лева; Фактура № 0003300136/30.09.2012
г., за
сумата от 2 113,24 лева.
С Писмо от 11.07.2013 г. ищецът
„В.“ ЕООД връща на ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД фактури за такса „Достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ“ за м.06.2013 г., като заявява, че няма да ги
включи в дневници по ДДС и в счетоводните регистри и няма да заплати на
основание Решение № 8733 от 17.06.2013 г. на ВАС, с което е прието, че таксата
е незаконосъобразна.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени още: Разрешение за
ползване № СТ-05-724/13.07.2011 г. на строеж: „Фотоволтаична централа 75 kW, трафопост (МКТП) 20/0,4 kV, 100 kVA и кабелна линия 20 kV от ПИ 005042 до ВЛ 20 kV „Парил“; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том II, рег. № 4961,
дело № 297 от 13.11.2008 г. на Нотариус М. И.-Б., с рег. № 102 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Гоце Делчев,
вписан в СВ – гр. Гоце делчев под акт № 63, том XV,
дело № 3222, вх. рег. № 3615 от 13.11.2008 г.; Разрешение за ползване №
СТ-05-757/29.07.2012 г. на строеж: „Фотоволтаична централа с мощност 99 kW, трафопост (МКТП) 20/0,4 kV, 100 kVA и кабелна линия 20 kV от ПИ 005043 до ТП в ПИ
005042“; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 93, том I, рег. № 1179, дело № 61 от 22.06.2012 г. на Нотариус М. И.-Б.,
с рег. № 102 на НК, с район на действие Районен
съд – гр. Гоце Делчев, вписан в СВ – гр. Гоце делчев под акт № 12, том VII, дело № 895, вх. рег. № 1961 от
22.06.2012 г.; Предложение,
отправено от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД към „В.“ ЕООД, във връзка с подписване на анекс към
действащия договор за достъп; Анекс към
Договор № **********/13.07.2012 г., неподписан от страните; Анекс към Договор № **********/28.07.2011
г., неподписан от страните; 11
(единадесет) броя Изавлечения по Разплащателна сметка в „У.Б.“ АД, с
титуляр „В.“ ЕООД; Справка за изчислена
законна лихва; Писмо с вх. № **********/18.06.2015 г., изпратено от „В.“
ЕООД до „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, относно компесаторни мерки съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014
г. на ДКЕВР; Писмо с изх. №
**********/24.06.2015 г., изпратено от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД до „В.“ ЕООД, във
връзка с Писмо с вх. № **********/18.06.2015 г.;
Видно от
представените решения с исковата молба в резултат на многобройни подадени
жалби, с различни съдебни решения, състави на четвърто отделение на ВАС са
отменили Решение № Ц-33/14.09.2012 г. в обжалваната му част (съответен раздел и
точка), като тези решения са потвърдени от петчленен състав на ВАС и са влезли
в сила. С Решение № 4659/03.04.201З г.на ВАС по адм.д.№13239/2012 г.,
потвърдено от петчленен състав на ВАС (Решение № 8733/17.06.201З г. по адм.д.№ 6086/201Зг.), е
отменено решението на ДКЕВР за определянето на временните цени за достъп, в
частта по раздел III, т. 10.
С решение
№4753 от 04.04.2013 г. на ВАС по адм.д.№12424/2012 г., потвърдено от петчленен
състав на ВАС (Решение
№12582/10.01.2014г., постановено по адм.д.№7228/2013г.), е
отменено решението на ДКЕВР в частта по раздел II. т.2.
С Покана с вх. № **********/04.09.2015 г., изпратена във връзка с
отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът „В.“ ЕООД е дал на
ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД 7-дневен срок, считано от
получаване на поканата, да му заплати сумата от 38 141,99 лв. с ДДС,
представляваща такси за достъп до електроразпределителната мрежа, ведно с
начислената законна лихва върху сумата до деня на плащането.
В отговор на получената покана, с Писмо с изх. № **********/09.09.2015 г.,
ответникът „ЧЕЗ Р.Б.“ АД е уведомил ищеца „В.“ ЕООД, че задължението
за заплащане на сумите като цена за достъп произтича от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ и Правилата за търговия с електрическа енергия, както и от факта, че е
предоставил на дружеството услугата достъп за периода, за който се отнасят
фактурите. Нормативните разпоредби на член 84, ал.2 и ал.З и чл.104 от ЗЕ,
както и споменатите Правила за търговия уреждат предоставянето на услугата
достъп като възмездно правоотношение. Както се приема в трайната съдебна
практика, договорът за достъп между страните е независим от решението на ДКЕВР
източник на облигационното отношение. Наличието на договори между
производителите и операторите на мрежата и преимуществото на договорния
източник на правоотношението при такива показва, че тъй като „ЧЕЗ Р.Б.“ АД е
предоставяло услугата, не дължи връщането на заплатената за нея цена. Както
основателно се приема от съдилищата, актът на ДКЕВР е само част от
правоотношението, което възниква по силата на договора и нормите на Закона за
енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. С оглед на
гореизложеното, сумите, формирани от цена за достъп, не подлежат на
възстановяване.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Правната квалификация на предявения иск е чл.55
ал.1 предл. трето от ЗЗД. Съгласно текста на цитираната разпоредба - който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Нормата визира три отделни, самостоятелни фактически
състава, като при последния от тях - основанието съществува при получаването на
престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.
От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е производител на електрическа енергия и собственик на две
фотоволтаични централи с фотоволтаични модули над 5 kWp,
въведени в
експлоатация, присъединени с договор към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД. Не се спори между страните, че е сключен Договор за изкупуване на
произведената електрическа енергия от 05.08.2011 г.
Безспорно е, че ответникът е получил сумата от 38 141,99 лв., представляваща цена
за достъп до електроразпределителната мрежа на дружеството, за периода
септември 2012 г. - май 2013 година, която е била част от цената по описаните
по-горе фактури.
Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ползвателите на съответната мрежа,
с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с
оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване
на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа
енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът, условията и
съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните
мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия, които са
подзаконов нормативен акт, издаден по законова делегация на чл. 91, ал. 2 от ЗЕ,
обн, ДВ, бр, 64 от 17.08.2010 г.
Временната цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.”АД е определена с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, което е
отменено с влязло в сила съдебно решение. Ищецът счита, че с отмяната на
решението на ДКЕВР целените с него правни последици по отношение на въвеждане
на такса „достъп” са заличени с обратна сила, като отмяната има действие по
отношение на всички. Съгласно чл.13, ал. 2 от ЗЕ ДКЕВР се произнася с
мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. В
конкретния случай с решението на ДКЕВР са определени временни цени на оператори
на електропреносна и електроразпределителни мрежи, поради което, на основание
чл.36а, ал.2 от ЗЕ, решението
представлява индивидуален административен акт. В
този смисъл е и чл. 13, ал. 2 ЗЕ - ДКЕВР се произнася с мотивирани решения,
които са индивидуални и общи административни актове, като по отношение
определянето на цените по чл.З6а, решението е индивидуален административен акт.
Той урежда отношенията между страните по доставка
на електроенергия и размера на цената за достъп до електропреносната мрежа,
като при това е с предварително изпълнение, допуснато от закона съгласно чл.
13, ал. 7 от ЗЕ. Това предварително изпълнение не е спряно с акт на Върховния
административен съд, пред който е обжалвано, и следователно ответникът е имал
основание предвид допуснатото предварително изпълнение да начисли стойността на
цената на достъпа на ищеца. Правомощие на ДКЕВР е да замести волята на страните
и да издаде административен акт, с който да уреди съществен елемент от
отношенията им, а именно цената. ДКЕВР е административен орган, който има
задължение на основание чл. 32, ал. 4, чл, 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, да регулира цените за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба
по изрична законова делегация.
Ищецът не е бил страна в производството по
оспорването на решението на ДКЕВР, но съгласно чл.177, ал.1 от АПК дори и да не
е бил такава страна, ако оспореният административен
акт бъде отменен
или изменен, съдебното решение има действие
по отношение на всички.
Решението на ДКЕВР е отменено като
незаконосъобразно, поради неспазване
на установената форма, допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби,
като съдът е приел,
че приемането на административния
акт е в кръга
на правомощията на ДКЕВР, а в проведеното административно производство по
издаването му не са установени особени груби нарушения, които да обуславят
нищожност на административния акт. Посочените пороци на административния акт
водят до неговата унищожаемост, като решението, с което незаконосъобразният акт
е отменен има конститутивно действие, състоящо се в отпадането с обратна сила
на разпоредените с него правни последици, като това действие се простира по
отношение на всички (в този смисъл са Решение №13906/24.10.2013 г. на ВАС, по адм.д. №8022/201З г.; Решение
№14644 от 07.11.2013 г. на ВАС по 153/1З г.).
С отмяната
на решението на ДКЕВР отпадат с обратна сила правните последици на
административния акт, но в конкретния случай основанието за плащане на сумите
не е отпаднало, тъй като същото е регламентирано в закона. Ищецът като
производител на електрическа енергия, на основание чл.104, чл. 84 ал.2 и 3, пар.197 ПЗР на ЗЕ, дължи цена за
достъп на ответника като оператор на електроразпределителна мрежа, с който на 28.07.2011
г. и на 13.07.2012 г. е сключил два Договора за достъп до мрежата. С отмяната
на решението на ДКЕВР е отпаднало само решението на регулатора, с което се
определя цената за услугата в определения от административния орган размер, но
ответникът е изпълнил задължението си да предостави на ищеца услугата за
процесния период. Основанието за заплащане на претендираните от ищеца суми са
сключените договори и правилата, разпоредени от законодателя, т.е. налице е
основание за разместване на имуществените блага и не е налице хипотеза на
отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 33Д - престацията да е съществувала
към момента на нейното получаване, но след това да е отпаднало с обратна сила. Такива
хипотези са налице при унищожаване на договорната връзка, поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратителното условие на сделката, когато е сключена под такова условие и
тези хипотези налагат реституция на даденото при отпаднало основание. В
настоящия случай е налице договорно и законово основание за престацията и
решението на регулаторния орган е част от състава, пораждащ това разместване,
но отмяната на неговото решение не води до липса на основание, тъй като
представлява само един от неговите елементи, внасящ конкретизация относно
преференциалната цена, дължима от производителя на електрическа енергия, ползващ
се от елетроразпределителната и преносна мрежа, на посочените в решението на
регулаторния орган дружества. По делото не се спори, че ответникът е
осъществявал задълженията си по договора, произтичащи и от законовата регулация
по ЗЕ. Отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР не води до
автоматично отпадане на основанието на направените престации, тъй като
правоотношението между ищеца като производител на електроенергия и ползвател на
ел. мрежа и ответникът като предоставящ услугата по ползването й, е нормативно
регламентирано и е с продължително и периодично изпълнение. Цената е само елемент
от това правоотношение, поради което всяка промяна в същото действа занапред.
Ето защо, макар и да е отменен административният акт за определяне на цената и от
административно правна гледна точка решението да има обратно действие, спрямо
конкретното правоотношение по аргумент от чл. 88 от ЗЗД, отмяната на цената има
действие занапред, а не обратно действие.
Поради това предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ОТ ЗЗД.
При този изход
на спора по отношение на главния иск, претенцията за осъждане на ответника да
заплати законна лихва в размер на 8 043,22 лева, се явява неоснователна. Предявеният иск е
акцесорен и уважаването му е поставено в зависимост от уважаването на главния
иск. Поради това не са налице предпоставките на чл.86
ал.1 от ЗЗД и искът в следва да бъде отхвърлен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от
страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
При този изход на спора
на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът също
претендира разноски в размер на 1 915,55 лв. – възнаграждение за процесуално представителство. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на него следва да се присъдят същите в пълен размер.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя К. И.К.-Ш., с адрес за кореспонденция: гр. **********,
партер, офис 9 против „ЧЕЗ
Р.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, Б.М.Б.Ц., чрез представител по пълномощие с правоспособност – В.Ж.И.,
иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД за присъждане на сумата от 38 141,99 лв. (тридесет и осем хиляди сто четиридесет и един лева
и деветдесет и девет стотинки) като получена на отпаднало основание - цена
за услугата достъп до електроразпределителната за периода от септември 2012 г.
до май 201З г., от които: 26 095,93 лв. с ДДС - платени за
ФЕЦ „С.”, по фактури №**********/31.05.201Зг.; № **********/ 30.04.201Зг.;
№**********/31.03.2013г.;№**********/28.02.2013г.;№**********/31.01.201Зг.;№**********/31.12.2012г.;№**********/30.11.2012г.;№**********/31.10.2012г.;№**********/30.09.2012г. и
12 046,06лв. с ДДС -заплатени за ФЕЦ
„В.”, по фактури № **********/31.05.2013г.;№**********/30.04.2013г.;№**********/31.03.201Зг.;№**********/28.02.2013г.;№**********/31.01.2013г.;№**********/31.12.2012г.;№**********/30.11.2012г.;№**********/31.10.2012г.;№**********/30.09.2012г.
, ведно
със законната лихва върху сумата 38 141,99 лв. (тридесет и осем хиляди сто четиридесет и един лева
и деветдесет и девет стотинки), считано от датата
на предявяване на иска – 18.09.2015 г. до окончателното й изплащане, както
и иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 8 043,22 лв. (осем хиляди четиридесет и три лева и
двадесет и две стотинки), представляваща законната лихва за забава върху
сумата от 38 141,99 лв. (тридесет и
осем хиляди сто четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки), от които 2 065,34
лв. за периода 10.01.2014 г. - 17.09.2015 г. за ФЕЦ „В.” и 5 977,88 лв. за периода 17.06.201З г. -
17.09.2015 г. за ФЕЦ „С.”, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „В.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя К. И.К.-Ш., с адрес за кореспонденция: гр. **********,
партер, офис 9 да
заплати на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Ц.,
чрез представител
по пълномощие с правоспособност – В.Ж.И.
на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 1 915,55 лева
(хиляда деветстотин и
петнадесет лева и петдесет и пет стотинки) - възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.