№ 2684
гр. Варна , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501863 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на В. Н. П. срещу протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 03.06.2021г. п.с.з. по гр.д. № 11924/2020г. по описа на
ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството
по делото до приключване на производството по гр.д. № 6490/2020г. по описа на ВРС, 42-ри
състав с окончателен акт.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението.
Изложени са доводи за неправилност на формираният от ВРС извод за наличие на връзка на
преюдициалност между двете дела. Такава връзка липсва доколкото предмет на правния
спор по гр.д. № 6490 е упълномощителното волеизявление на Н. Т. по отношение на НИ с
ид. 133, който не е идентичен с НИ с ид. 26 – предмет на правния спор по гр.д. № 11924г.
Т.е. по двете дела предметът на правния спор е различен, както са различни и вторите
ответници по тези дела – купувачите на всеки от имотите. Продажбата на имот с ид. 133 не е
в причинно-следствена обвързаност с продажбата на имот с ид. 26, независимо от това, че
двете сделки са изповядани в един и същи ден, от един и същ нотариус, при участието на
един и същ представител на собственика – продавач и въз основа на упълномощително
волеизявление, оформено в един акт. Двете сделки, но всяка по отделно сама за себе си,
независимо от другата са следствие от едно упълномощително волеизявление, имащо за
предмет общо три различни, самостоятелни недвижими имота. От текста на
упълномощителната сделка е видно, че Н. Т. е упълномощил М. И. при идентични условия
да продаде три различни негови имота. Упълномощената е извършила продажбите с три
отделни, независими едно от друго отчуждавания, които по своето конкретно съдържание
не са идентични едно на друго и не са причинно следствено взаимообвързани. Еднократно
изразеното волеизявление на Н. Т., включва в своето съдържание три отделни и
1
самостоятелни упълномощителни разпореждания, имащи за предмет три отделни и
самостоятелни недвижими имоти. Т.е. спорът по гр.д. № 6490 не е преюдициален спрямо
спора по гр.д. № 11924, тъй като първият включва в своите предели съдържанието на
упълномощителното волеизявление, плюс последващото отчуждително действие на
упълномощената, без последното да влиза в обхвата на спора по новообразуваното гр.д. Във
всяко от посочените две гр.д. е налице причинно-следствена зависимост между
първоначалното упълномощително волеизявление и последващото отчуждаване, но от това
не следва, че произнасянето по същество върху претенцията за нищожност на
упълномощителното волеизявление за имот с ид. 133 има обуславящо значение за изхода на
делото по иска за нищожност на това волеизявление за имот с ид. 26. Отправил искане
поради всичко изложено обжалваното определение да се отмени.
Постъпила е частна жалба срещу същото определение и от М. СТ. ИВ..
В същата са развити оплаквания за неправилност на определението в частта, с която е
индивидуализиран преюдициалния спор. Поддържа се, че действително
законосъобразността на упълномощителната сделка е преюдициален въпрос, спрямо изхода
на спряното дело. Пред ВРС са образувани три дела: гр.д. № 6488, 6490 и 11924 по описа за
2020г., които имат за предмет порок на упълномощаването, касаят едно и също
правоотношение, съществуващо между идентични страни, имат едно и също правно
основание и поради това, решението по първото образувано производство би имало СПН по
отношение на второто и трето образувано дело. Първото по време обаче е гр.д. №
6488/2020г., а не, както ВРС е приел гр.д. № 6490/2020г. Изложила съображения, че
преюдициалността на спора се определя от това кое е първото по време образувано исково
производство, доколкото в зависимост от начина по който това производство ще приключи
ще се предопредели и начина, по който ще приключи спряното дело. Това е така, доколкото
с произнасянето по първото дело ще се формира СПН относно валидността на
упълномощаването въобще, доколкото твърдяните пороци не могат да засегнат само
частично упълномощителната сделка. Ето защо счита, че връзката на преюдициалност е с
гр.д. № 6488/2020г., а не както ВРС в обжалваното определение е посочил – с гр.д. №
6490/2020г. Отправила искане определението да се отмени само в тази част.
В отговор на жалбата, В.П. оспорил допустимостта на частната жалба, както и
съдържащите се в нея доводи по същество.
При служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страни с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са процесуално
2
допустими. Разгледани по същество първата е основателна, а втората – неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Н. П. срещу М. СТ.
ИВ. искове, както следва:
Установителен иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД за
прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно
от 19.04.2018г., с която Неделчо Т. П. упълномощил ответницата от негово име и за
негова сметка да продаде собствения му недвижим имот с ид. 32278.31.26, находящ се
в землището на с. Игнатиево, общ. Аксаково, в м. „Саячала“ на цена по-ниска от
половината от данъчната оценка, поради липса на валидно изразена воля на
упълномощителя, който към момента на упълномощаването се е намирал в
здравословно състояние, непозволяващо му валидно да волеобразува и волеизявява /да
формира и изразява валидна и годна да породи правни последици воля/;
Евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД
за унищожаване на същата упълномощителна сделка поради измама, при която
упълномощителят е бил въведен в заблуждение от упълномощената, че
упълномощаването е в негов интерес;
Евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
за унищожаване на същата упълномощителна сделка поради невъзможност на
упълномощителя да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на
упълномощаването, поради заболяване – деменция, като преди смъртта на
упълномощителя е поискано поставянето му под запрещение.
Срещу АНН. Д. Б. са предявени искове, както следва:
Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за покупко продажба по НА № 96/2018г., с предмет
недвижим имот с ид. 32278.31.26 поради липса на съгласие;
Евентуален установителен иск правно основание чл. 26, ал. 2, пр. IV от ЗЗД за
прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание;
Евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за
унищожаване на договора, като сключен поради измама;
Евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за
унищожаване на договора като сключен от дееспособно лице, което при сключването
му не е могло да разбира и да ръководи действията си;
Евентуален на исковете за недействителност конститутивен иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко продажба поради
неизпълнение задължението на купувача за плащане на уговорената продажна цена на
продавача.
По въпроса за предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК:
3
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора.
В контекста на изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да е налице пряка
връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен
/преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по
обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява
този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск формира сила на
пресъдено нещо по посочените въпроси, е налице изискваната от закона връзка между
делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен
неговият изход.
Няма спор между страните, от извършена служебна справка и от писмените
доказателства по делото се установява, че образуваните пред ВРС дела са три: гр.д. № 6488,
6490 и 11924 по описа за 2020г. По всички ищец е В.Н. *********, а ответница – М. СТ.
ИВ., наред с други, различни по всяко от делата ответници – купувачи по три различни
разпоредителни сделки. Предмет на разглеждане и по трите дела са искове за
недействителност на упълномощителна сделка от 19.04.2018г., сключена от наследодателя
на ищеца Неделчо Т. П., п. на 24.11.2019г., с която упълномощителят упълномощил
ответницата М.И. да го представлява при извършване на разпоредителни действия –
покупко продажба, вкл. като договаря сама със себе си с притежаваните от него три
недвижими имота, находящи се в с. Игнатиево, общ. Акасково, а именно: имот № 031011 в
м. „Саячала“; имот № 050103 в м. „Таш Гечит“ и имот № 086003 в *********. Тези искове
са съединени с искове за недействителност на всеки от трите договора за покупко продажба,
сключени от пълномощника с различни купувачи и с предмет различни имоти. И конкретно:
предмет на гр.д. № 6488/2020г. са искове за недействителност на упълномощаване, в
частта, с която пълномощникът е овластен да продаде имот с ид. 32278.86.31 в
*********, съединени с искове за недействителност на договора за покупко продажба
на този имот;
предмет на гр.д. № 6490/2020г. са искове за недействителност на упълномощаване, в
частта, с която пълномощникът е овластен да продаде имот с ид. 32278.50.133 в м.
„Таш Гечит“, съединени с искове за недействителност на договора за покупко
продажба на този имот;
предмет на гр.д. № 11924/2020г. са искове за недействителност на упълномощаване, в
частта, с която пълномощникът е овластен да продаде имот с ид. 32278.31.26 в м.
„Саячала“, съединени с искове за недействителност на договора за покупко продажба
на този имот.
Следователно предметът на трите дела е различен, като решението нито по първото,
4
нито по второто дело би имало значение за правилното решаване на последното дело.
Предметът по всяко от делата се изчерпва до обема на овластяващото волеизявление на
упълномощителя относно конкретния имот, като по всяко от делата липсва правен интерес
за ищеца да атакува валидността на упълномощаването извън очертания с исковата молба
спорен предмет. Не е налице изискваната от закона връзка между описаните дела, като
условие за спиране на едното до приключване на другото. Без значение при това е кое дело е
образувано първо и кое следващо. По всяко ще се формира СПН между ищеца и
ответницата М.И. за валидността на упълномощителната сделка в три различни нейни части,
имащи за предмет упълномощаване за продажба на всеки от трите недвижими имоти. Ето
защо не е налице връзка на преюдиция, като предпоставка за приложение на основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С оглед въведените в исковата молба фактически твърдения и при тази
последователност на предявените искове, по делото е останал неизяснен правния интерес от
исковете за недействителност на упълномощителната сделка. По иска за нищожност на
същата с оглед фактическите твърдения поместени в исковата молба и отправените искания
за защита, на ищеца следва да се даде възможност да уточни дали претендирайки
нищожност на упълномощаването, цели, съответно твърди недействителност и на
сключения от пълномощника без представителна власт договор за покупко продажба, в
който случай и с оглед процесуална икономия да прецизира петитума на исковата молба.
Правото на прогласвяване на нищожността и на унищожение на овластителната сделка,
няма смисъл да бъде упражнено, освен заедно с иска за оспорване на сключения чрез
пълномощника договор, за да бъде противопоставена недействителността на третото лице,
което е договаряло с мнимия пълномощник. След прецизиране на фактическите твърдения и
петитума на исковата молба при правната квалификация на искове съдът следва да съобрази
възприетите в съдебната практика разрешения – Решение № 52 от 14.05.2021г. по гр.д. №
4923/2019г. на ВКС, IV ГО.
По тези съображения, съдебният състав приема, че определението, с което
производството по делото е спряно при липса на връзка на преюдициалност между двете
дела е неправилно, доводите в първата частна жалба са основателни, поради което
обжалваното определение следва да се отмени. Делото следва да се върне на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото от етап
проверка редовността на исковата молба, респ. допустимостта на първите искове.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в хода на проведеното на
03.06.2021г. п.с.з. по гр.д. № 11924/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване
5
на производството по гр.д. № 6490/2020г. по описа на ВРС, 42-ри състав с окончателен акт.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6