Присъда по дело №635/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 635 по описа за 2023г. на ШРС

На 21.03.2023г. е депозирана в Районен съд гр.Шумен частна тъжба от Б.Ю.А., ЕГН
********** срещу И.З.К. с ЕГН ********** от гр.Шумен, във връзка с извършено
престъпление от частен характер по по чл.148 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК.
Съгласно посоченото в частната тъжба, вмененото на подсъдимия И.З.К.
престъпление се изразява в това, че на 21.12.2022г. на интернет страницата на социалната
група „Шумен Днес“ в платформата Facebook, написал и публикувал нещо унизително за
честта и достойнството тъжителя А., а именно изразите „Един некадърен заболекар“,
„Пълно безхаберие е от негова страна дано никой не попада на него.нагъл човек“.
Преди началото на съдебното следствие повереникът на частният тъжител поддържа
предявения с тъжбата граждански иск в размер на 1 500 лева срещу подсъдимия,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по
чл. 148 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК Граждански иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и тъжителят е конституиран като граждански
ищец.
В хода на съдебните прения повереникът на частният тъжител и граждански ищец
поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданския иск в
предявеният размер. Счита, че са налице доказателства, че подсъдимият е осъществил
състава на чл. 148 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК По отношение на вида и
размера на наказанието не изразява становище. Претендират се и направените в
производството разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. А.А. от ШАК, моли подзащитният й да бъде
оправдан, тъй като счита че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен, поради
недоказване на авторството. Подсъдимият намира, че не е виновен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Б.Ю.А. и съпругата му – св. А. А. имали дентални кабинети – «А – Б
Дент» в гр.Шумен на ул. Владайско въстание» №111, в които работели като стоматолози.
На 21.12.2022г. в социалната интернет платформа Facebook била налична
публикация от профил на потребител с името I.D., според чието съдържание „Един
некадърен заболекар“ взел от автора на тази публикация 40 лева за вадене на зъб, боляло го
две седмици и постоянно му се обаждал, накрая посетил и кабинета, където зъболекаря му
казал, че така щяло да бъде. Месец и половина продължавало да го боли и да се надува,
записал си час при зъболекаря, но не успял да отиде. Пет минути преди публикацията му
звъннал, но той му казал да ходи където иска, но не и при него, след като не е отишъл на
часа. Това поведение на зъболекаря било определено от автора на публикацията като „пълно
безхаберие“ от негова страна, а зъболекаря и бил определен като „нагъл човек“. Към
публикация била прикачена и снимка на визитната картичка на денталните кабинети – «А
– Б Дент», на която били посочени имената и телефонните номера на тъжителя и съпругата
му, и местонахождението на кабинетите.
През м. януари 2023г. тъжителя А. разбрал за тази публикация и я прочел, след като
за нея го уведомил негов пациент - св.М.М., който случайно забелязал публикацията.
Предвид прикачената снимка на визитката на тъжителя и съпругата му, за тъжителя било
безспорно, че публикацията визира него и съпругата му и клиниката, в която двамата
работят. По профилната снимка, посочените имена и изложените факти, тъжителят
установил, че публикацията е направена от подс. И.З.К.. Чувствайки накърнени честта и
достойнството си, той входирал процесната тъжба.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.В.М., А. Х.Б. – А.,
разпечатка от интернет платформата Facebook на публикация от профил на потребител с
името I.D. и коментари под нея, разпечатка на профила на потребител с името I.D.,
амбулаторен лист №107/28.10.2022г. издаден от д – р Б. А., както и обясненията на
подсъдимия, дадени под формата на отговори на поставени въпроси.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
1

следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека,
положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
Обидата по чл.146 ал.1 от НК е съзнателно унижаване честта или чувството за лично
достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си
противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Законът не ограничава
обидното действие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго
лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата
на казването или извършването. Може да се изрази в използване на унизителни епитети,
псувни, цинични сравнения, квалификации, като характеристика на личността, отрицателни
унизителни съждения за личните качества на засегнатия и др., които се явяват личностна
негативна и унижаваща оценка на дееца за адресата на обидата. Обективира се в
присъствието на пострадалия, за да се засeгнат директно неговите представи за личното му
достойнство и чест, и за качеството на неговата личност въобще. Предвиденото в закона
изискване за присъствие на обидения не е въведено абсолютно. Съгласно правната теория и
съдебната практика изпълнителното деяние на престъплението "обида" би могло да се
осъществи по телефона, факс, публикация в печата и пр., при които присъствието на
тъжителя не е налице в буквалния смисъл на думата като е необходимо писмото или
книжата, съдържащи обидните изрази, да са били адресирани до обидения и получени от
него, с оглед на което последният да е могъл да възприеме инкриминираното в тях
съдържание. Приема се, че обидата е присъствена и когато обидните изрази се съдържат в
книжа, които не са адресирани до пострадалия, но които трябва да бъдат прочетени от него,
според дадения им от виновния предназначение. За разлика от клеветата, при обидата е без
значение за съставомерността на деянието дали казаните думи са истина или не. Достатъчно
е те да са унизителни за честта или достойнството на засегнатия. Противоправният резултат
– унижението, настъпва автоматично като неизбежна последица на обидното съдържание на
използваните изрази и тяхното възприемане от пострадалия като такива. С оглед на
индивидуалната личностна самооценка на всеки индивид възможността за унижение е в
различна степен – нейните параметри се определят от темперамента, личностната
самооценка, характера на взаимоотношения между автора и адресата на обидата.
Разгласяването на обидни изрази чрез публикация в социалните мрежи, е обстоятелство,
което квалифицира обидата чл.148 ал.1 т.2 от НК.
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението.
Изявленията му в съдебно заседание не са източник на доказателства. Изложените от него
твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
От изложеното в частната тъжба се установява, че тъжителя е възприел като
унизителни за честта и достойнството му изразите «Един некадърен заболекал» и „Пълно
безхаберие е от негова страна дано никой не попада на него.нагъл човек“, които
подсъдимият е написал за него в публикацията. Цитираните изрази той е възприел като
унизителни, накърняващи честа и достойнството му, и дискредитиращи го като дентален
медик.
Въз основа на приложената по делото разпечатка на публикация от профил на
потребител с името I.D. от интернет платформата Facebook съдът намира за безспорно
установено, че в страницата на социалната група „Шумен Днес“ в платформата Facebook, е
била направена публикация, която съдържа посочените от тъжителя изрази. Доколкото към
публикация е прикачена и снимка на визитката на денталния кабинет, в който работи
тъжителя и съдържа неговото и на съпругата му име, съдът намира за безспорно установено,
че посочената публикация касае именно тъжителя. Доколкото Facebook има характерна
бранд-идентичност, изразяваща се в оформянето на съдържанието и дизайн на менюта,
графики и символи, то от приложените по делото доказателство /разпечатка/ се установява,
че действително в публикация от профил на потребител с изписано на латиница име I.D.,
тъжителят е квалифициран като „некадърен зъболекар“ и „нагъл човек“. Потвърждение за
съществуването на такава публикация са и показанията на свидетелите М.В.М. и А. Х.Б. –
А.. От посочените показания се потвърждава и дадената с публикацията оценка –
„некадърен зъболекар“.
2

Безспорно така употребените изрази, свързани с цялото изложение, очевидно сочат
на оценка на личността на тъжителя като некадърен зъболекар и нагъл човек. Настоящият
съдебен състав счита, че чрез тези изрази авторът на публикацията е изразил отрицателната
си оценка за личността на тъжителя и имайки предвид негативното съдържание на
използваните понятия, същите обективно са годни да унизят честта и достойнството на
тъжителя, засягат и самооценката му. Честта и достойнството са морално-етични категории,
свързани с дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите етични
и морални принципи, репутацията и доброто му име, почитта и уважението, което хората си
дължат един на друг. Безспорно посочените по-горе квалификации са използвани от
подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане
честта и достойнството на лицата.
Настоящият съдебен състав счита, че е осъществен и следващият елемент от
обективната страна на деянието – обидата да е отправена в присъствието на пострадалия,
като в същото време е разпространена по „друг начин”, а именно чрез публикация в
социалната интернет мрежа Facebook. В случая под „присъствие на пострадалия” следва да
се разбира възможността му да възприеме обидните думи или действия. В конкретният
случай публикацията е достигнала до тъжителя и той е възприел обидните изрази
съдържащи се в нея. В съдебната практика е застъпено, че за да бъде налице обида,
разпространена по друг начин, е нужно разпространяването й да бъде доведено до знанието
на по-широк кръг от лица. Ето защо следва да се приеме, че разпространявайки обидата чрез
публикация в социална мрежа е осъществено разпространяването й по т.нар. „друг начин”.
Същата е доведена до знанието на повече лица, видно от коментарите под нея. Обидата е
обективирана така, че е годна да достигне до обидения и до широк кръг лица, и това
обстоятелство несъмнено е съзнавано и ако не целено, то поне допускано от дееца, поради
което деянието е съставомерно, въпреки че пострадалият не е присъствал на мястото на
престъплението. Същото е извършено умишлено.
Предвид изложеното съдът намира, че е осъществен от обективна и субективна
страна състава на чл.148 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК.
Съдът намира от доказателствата по делото обвинението за доказано по категоричен
и несъмнен начин, и по отношение на авторството. Действително общоизвестен факт е, че
всеки може да създаде профил във Facebook с каквото име пожелае, като приложи в него и
чужда снимка. От друга страна в обясненията на подсъдимия, дадени под формата на
отговори на поставени въпроси, К. потвърди, че профилът във Facebook с името I.D. е
негов и той го ползва. От обясненията му се изяснява и обстоятелството, че Д. е било
фамилното му име преди да сключи брак със съпругата, след което приел нейното фамилно
име К.. Последното се потвърждава и от показанията на св. А. Х.Б. – А., поради което съдът
намира за установено,че профилът във Facebook с името I.D., от който е направена
публикация е на подсъдимия.
По отношение на самата публикация, съдът също намира за установено, че е
направена от подсъдимия. От съдържанието на същата е видно, че тя не съдържа само
направени от автора й квалификации /„некадърен зъболекар“ и „нагъл човек“/ на
зъболекаря, за който се отнася публикацията, а в нея се съдържат конкретни факти –
стоматологичната услуга, която е била извършена, заплатената цена, събитията, които са се
развили след това. Прави впечатление също така, че под един от коментарите автора на
публикация подробно разяснява как се развили отношенията със стоматолога. Отразените в
публикацията факти съответстват на посоченото от подсъдимия в съдебно заседание, поради
което съдът намира, че публикацията не би могла да бъде направена от друго лице. В
съдебно заседание подсъдимия не потвърди, че е автор на публикацията, но и не отрече
това, заявявайки , че не иска да отговори на този въпрос.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната
обществена оценка за личността.
Не може да се приеме, че подсъдимият е упражнил конституционното си право за
свободно изразяване на мнение. Гарантираното от Конституцията на Република България
право за изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в
случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другиго -
3

чл.39 ал.2 от Конституцията.
В свое Решение №20 от 14.07.1998г., постановено по к. д. № 16/98 г.,
Конституционният съд на Република България е застъпил становището, че Наказателната
отговорност за обида и клевета е една от юридическите гаранции, които осигуряват
закрилата на достойнството на личността. В чл.39 - 41 от Конституцията и чл.10 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява
своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо
от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но посоченото право
не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в Конституцията – в чл.39,
чл.40 и чл.41, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.57, ал.2, който
не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на другия. Посочено е, че такова ограничително основание се съдържа и в текста
на чл.10 т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи , допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона.
Конституционният съд на Република България също така е застъпил становището, че когато
конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свобода на изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и
доброто име на другите граждани, а Европейската конвенция - репутацията и правата на
другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при обидата и клеветата.
Поради това отговорността (наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за
защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на
правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от
Конвенцията.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства – добросъвестно поведение в наказателното
производство;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
При определяне на наказанието съдът прецени следните обстоятелства: Съобразно
разпоредбата на чл.78 а от НК, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност
от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв.,
когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението извършено от подсъдимия по чл. 148 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл. 146 ал.1 от
НК законодателят e предвидил наказание глоба от 3000 до 10 000 лева и обществено
порицание. Видно от справката за съдимост подсъдимият не е осъждан и няма налагани
мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като наложи административно наказание “глоба”. При определяне размера на
глобата, съдът намира, отчитайки липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, че
наказанието следва да бъде определено в размер на минималния, който съдът намира за
достатъчно висок, за да въздейства върху обвиняемия в бъдеще да не извършва деяния от
същия вид, да му повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на подсъдимия. С оглед на изложеното съдът освободи от
наказателна отговорност подсъдимия като му наложи административно наказание "глоба" в
размер на 1000лв.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител
4

неимуществени вреди в резултат на деянието съдът счита, че същият е допустим и
основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за
вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Съгласно съдебната теория и
практика вредните последици при престъплението обида съставляват една необорима
законова презумпция и не подлежат на доказване.Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде
уважен до размер 800 лв. В останалата му част до пълният предявен размер следва да бъде
отхвърлен.
Въз основа на направено искане от частния тъжител за заплащане на направените от
него разноски, съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата 612 лева лева,
представляваща направените от него разноски по делото, а именно – 12 лева за заплащане на
държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ШРС
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, съобразно уважения размер на
гражданския иск, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	26
Дата:	20 юни 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20233630200635
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 март 2023 г.

Присъда по дело №635/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите