РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Пловдив, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения К. К. Д. за възобновяване на НОХД
№ 557/2023 г. по описа на РС- Хасково, с определение от 14.05.2024 г. по
което е одобрено постигнато между страните по делото споразумение.
Подсъдимият К. К. Д. е признат за виновен извършването на престъпление по
343в, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както
и глоба в размер на 490 лева. В негова тежест са възложени направените по
делото разноски.
В искането за възобновяване са наведени оплаквания за нарушения,
попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК- нарушение на закона
поради неприлагане на чл. 66 от НК и несправедливост на наказанието,
поради несъответствието му с влошеното здравословно състояние на
осъденото лице. Същите оплаквания се поддържат от осъдения и защитника
1
му и пред съда. Иска се възобновяване на производството и алтернативно-
изменение на „присъдата“ в частта относно изпълнението на наказанието
лишаване от свобода или връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд.
Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията
за възобновяване, като неоснователна. Счита, че не е допуснато процесуално
нарушение- при сключването на споразумението за решаване на делото
осъденото лице е било представлявано от защитник, който му е разяснил
последиците от споразумението, вкл. за наказанието, както и възможностите
за приложението института на условното осъждане. То е подписало
споразумението доброволно, както и неговият защитник. Наложеното
наказание не е несправедливо, тъй като е в законовия минимум.
Приложението на чл.66 от НК е допустимо не само с оглед предходно
неосъждане, респ. реабилитация, а и при наличието на възможност осъденото
лице да се поправи и превъзпита чрез отлагане на изпълнението на
наказанието. В този случай съдът е преценил, че не следва да се прилага
условно осъждане, за което и страните са се споразумели.
В предоставената му последна дума осъденият Д. заявява, че иска да
бъде възобновено делото.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за
установено следното:
По обвинителен акт на РП-Хасково е било образувано НОХД № 557
/2023 г. по описа на РС- Хасково. Подсъдимият по делото К. К. Д. е бил
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по 343в, ал.2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК- двукратно управление на МПС, без съответно свидетелство за
правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен
път за същото деяние. В хода на съдебното производство подсъдимият е
участвал лично, бил е представляван и от защитник. Съдебното производство
е започнато по общия ред, с разпит на свидетели и вещи лица, приобщаване на
писмени доказателства. В последното проведено съдебно заседание на 14.
2
05.2024 г., преди приключване на съдебното следствие, е било представено
постигнато между страните споразумение за решаването на делото, което е
одобрено от съда с определение.
При обсъждане на заявените пред настоящия съд оплаквания, следва
да се има предвид, че в принципен план споразумението е една от
предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, въведена като
приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и
интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер.
Законосъобразното й провеждане изисква последният да признае фактите по
обвинението и своето виновно поведение, отказвайки се от състезателната
процедура по разглеждане на делото в съда и приемайки да бъде наказан с
наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора.
Така обвиненият получава възможност да влияе върху параметрите на
санкцията, има самостоятелно и суверенно право да реши дали е съгласен с
условията на постигнатото между прокурора и неговия защитник
споразумение. Обвиняемият подписва споразумението, само ако е съгласен с
него. Доброволното и съзнателно признание на вината, както и съгласието на
обвиняемия с условията на споразумението се удостоверяват чрез вписване в
съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на
споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага
подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаните предпоставки за решаване на
делото със споразумение, съставляващи задължително условие за редовността
на последното, са били изпълнени. Отразените в протокола от съдебно
заседание на 14.05.2024 г. изявления на Д., че разбира условията и
последиците на споразумението, че се отказва от разглеждане на делото по
общия ред, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения не
само за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение, но и за
съгласие с условията на споразумението, включващи размера на наказанието и
ефективното му изтърпяване. Не съществува правна възможност след като е
одобрено споразумението, осъденият да оттегли съгласието си по условията на
същото, с каквото искане е сезиран настоящият съд. Ако молителят е считал,
че е могло да му бъде определено по- леко наказание или да не бъде
привеждано в изпълнение лишаването от свобода, той не е трябвало да
3
сключва споразумение и да се ползва от привилегията да влияе върху
определяне на дължимата му санкция, а е следвало да реализира правата си в
рамките на съдебното състезателно производство.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е
неоснователно. То е защитено единствено с твърдението за влошено
здравословно състояние на осъдения. Следва да се отбележи, че определеното
с одобреното споразумение наказание може да бъде разгледано само във
връзка с проверката, дължима от първоинстанционния съд да прецени дали
споразумението не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК.
Контролът от настоящата инстанция следва да се разпростре до правилното
решаване от първоинстанционния съд на въпросите за липса на противоречие
със закона и с морала на условията на споразумението по отношение вида и
размера на наказанието, наложено на осъдения Д..
Настоящата инстанция не намери при одобряване на споразумението да
са допуснати нарушения при извършване на преценката по чл. 382, ал. 7 от
НПК. Правилна е преценката на първостепенния съд, че при решаване в
споразумението на въпроса за това, какво наказание да бъде наложено на Д. не
е допуснато нарушение на материалния закон. Предвиденото наказание за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е от една до три години лишаване от
свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. В конкретния случай
наказанието е било определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК.
Наказанието от три месеца лишаване от свобода, с което деецът е
санкциониран, е възможно най- ниското наказание от този вид. Проявената
снизходителност от съда, одобрил споразумението, е максималната.
Наказанието глоба също е под предвидения минимален размер. Не търпи укор
преценката на решаващия съд за съответствие на определеното със
споразумението на осъдения наказание с изискванията на закона и морала.
С оглед на същността на диференцираната процедура по Глава 29 от
НПК, не е налице изискване за страните или за съда да излагат съображения за
наличните смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и за
съотношението помежду им. Санкционната част на споразумението (както и
другите му условия) отразява съгласуваната воля на страните за налагане на
определено по вид и размер наказание. Преценката, дължима от съда, сезиран
с постигнатото споразумение, е за липса на противоречие със закона и морала.
4
В случая тя е правилна. Допълнително смекчаване на приложената спрямо
молителя наказателна репресия в претендираната част- относно наказанието
лишаване от свобода, е невъзможно.
Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон с
постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Действително, видно е от служебно изисканата от първостепенния съд и
приложена по делото справка за съдимост, че в нея е отразена реабилитация
на дееца за всичките му предходни осъждания – за първото- по право, за
последващите шест- по съдебен ред, постановена с Определение
№245/11.07.2022г. по ЧНД№378/2022г. на РС-Хасково, в сила от 18.07.2022г.
Към датата на решаване на настоящето дело Д. е бил реабилитиран и следва
да се счита и за неосъждан.
Това не подкрепя изразената от него и защитника му позиция за
нарушение на закона с постановеното ефективно изтърпяване на наказанието
от три месеца лишаване от свобода. Фактът, че подсъдимият е неосъждан, е
безусловна законова предпоставка и при отсъствието й приложението на чл.
66,ал. 1 от НК е невъзможно. Същевременно, законодателят е установил и
като друго задължително изискване изграждането на положителен извод, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без въдворяването му в
пенитенциарно заведение. В случая, като се има предвид, че се касае за
продължавано престъпление, реализирано с две самостоятелни деяния в
рамките по- малко от месец - на 15.04.2022г. и на 01.05.2022 г., следва да се
направи извод за демонстрирана престъпна упоритост. Това компрометира
застъпената пред настоящия съд теза, че целите на наказанието и най- вече
превъзпитанието на дееца могат да бъдат постигнати и чрез прилагането на
института на условното осъждане досежно наказанието от три месеца
лишаване от свобода.
Изразеното от защитника искане настоящият съд да възобнови
производсвото и постанови нова присъда, с която да бъде приложен чл.66, ал.
1 от НК, е неудовлетворимо. Присъда в настоящия случай не е налице. Върху
определението, с което е одобрено постигнатото между страните по делото
споразумение за решаването му, настоящият съд не може да интервенира чрез
изменението му. Това би рефлектирало върху параметри на споразумението, с
които страните са се съгласили. Съгласието на всяка страна с всеки от
5
задължителните по чл. 381, ал. 5 от НПК елементи на споразумението е
неотменно изискване за законосъобразност. Съдът, пред който
споразумението е представено за одобрение, може да предложи на страните
промени, да не одобри постигнатото съгласие, но не и сам да го коригира.
Такова правомощие не притежава и настоящата инстанция. В посочения
смисъл е и практиката на ВКС, вкл. Решение № 30 от 19.03.2019 г. на ВКС по
н. д. № 1199/2018 г., III н. о., в което е прието, че когато делото е приключило
със споразумение, то отразява съгласието на страните по споразумението за
решаване на въпросите по виновността и наказанието, а споразумението се
одобрява със съдебен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Не е възможна намеса по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в
сила акт само по отношение на част от въпросите, за които са се споразумели
страните, защото това би влязло в противоречие с постигнатото съгласие.
Алтернативното искане- след възобновяването делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, е неоснователно.
Не е налице нарушение на материалния закон с одобреното от съда
споразумение, при което наказанието от три месеца лишаване от свобода
следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Несправедливост на
наказанието, определено по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК в най- ниския
възможен размер, не може да се обсъжда. При одобряване на споразумението
първостепенният съд законосъобразно е отчетчел степента на обществена
опасност на деянието, на автора на престъпното посегателство, както и всички
други обстоятелства, влияещи върху отговорността и формиращи преценката
за приложимост на чл. 66, ал. 1 от НК. Не може да бъде упрекнат, че е извел
констатацията представеното му споразумение да не противоречи на закона и
на морала нито досежно размера на наказанието, нито относно
необходимостта от ефективното изтърпяване на наказанието от три месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим. С обсъдените по- горе
параметри на споразумението подсъдимият по делото доброволно и
съзнателно се е съгласил, същото е сторил и защитникът му още преди
постановяването на финализиращия наказателното производство съдебен акт.
Основания за възобновяване на наказателното производство не са налице.
Воден от горното и на основание чл. 424 от НПК, Пловдивският
апелативен съд, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.
422, ал.1, т. 5 от НПК,
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. Д. за
възобновяване на НОХД № 557 /2023 г. по описа на РС- Хасково.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7