Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2485 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 410 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.01.2020 г., около 19.30 часа,
в гр. София, товарен автомобил в композиция влекач марка МАН, модел ТСА с рег.
№ *****и ремарке с рег. № ****** при излизане на заден ход от паркинг на ул.
„Железопътна“ отнема предимството на движещия се по ул. „Железопътна“ с посока
от бул. „Първа Българска Армия“ към кв. Бенковски лек автомобил марка Мерцедес,
модел S350 с рег. №
*****, като реализира пътно-транспортно произшествие с материални щети.
Посочва, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 06.01.2020 г. Твърди, че във връзка със
събитието пред него е образувана щета № 000-1261-20-250051 по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001910054683
със срок на валидност от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г. Извършен е оглед на
автомобила Мерцедес с рег. № ****** и на сервиза извършил ремонта на 19.06.2020
г. е изплатена сумата в размер на 41 614,49 лева. Твърди, че към датата на
събитието 06.01.2020 г. виновният водач на влекач марка МАН с рег. № ****** е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. След изплащане
на застрахователното обезщетение З. „Л.И.“ АД е предявила претенцията срещу З.
„А.Б.“ за възстановяване на застрахователното обезщетение. С писмо от
29.07.2020 г. ответникът отказва да изплати претендираната
сума. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата 41 629,49 лева, включваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 41 614,49 лева и сумата от 15 лева
ликвидационни разходи по щетата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
1 468,60 лева лихва за забава за периода от 29.07.2020 г. до 02.12.2020 г.
Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа
изцяло исковата молба и направените доказателствени
искания. Счита направеното възражение от ответника, че за посочената в
работната карта смяна на емблема не се дължи обезщетение за необосновано. Не се
дължи обезщетение единствено, ако увреденият автомобил е бил без емблема преди
настъпването на ПТП-то.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Счита, че след обстоен преглед на документите по
преписката не се установява осъществен фактически състав на непозволеното
увреждане. В случая не съществуват неоспорими данни причинените вреди на
увреденото МПС да се дължат на противоправното и
виновно поведение на застрахованото в З. „А.Б.“ лице и поради това не е
възникнало регресното вземане на ищеца. Оспорва
изцяло механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
обстоятелствата, при които е настъпило. Оспорва истинността и доказателствената стойност на представения двустранен
констативен протокол. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както
и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и получените имуществени вреди, за които ищецът претендира регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.
Алтернативно твърди, че е налице съпричиняване от
страна на водача на лекия автомобил Мерцедес, който се е движел с превишена и
несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост. Посочва, че съгласно
раздел ІХ от приложените от ищеца като доказателство Общи условия – Общи
изключения, съгласно разпоредбата на чл. 27.5 застрахователят не изплаща
обезщетения за увреждане на емблеми. В приложената работна карта от сервизаХ.и син ЕООД
на 7-ма позиция е посочена смяна на емблема, за което не следва да бъде платено
обезщетение. Оспорва предявеният иск и по размер, като счита, че същият е
завишен и не съответства на действително претърпените вреди. Оспорва и
претенцията за мораторна лихва. В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор на исковата
молба, както и направените доказателствени искания.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а това се установява и
от представената застрахователна полица, че процесният автомобил „Мерцедес
С 350“, с рег. № ******
е бил застрахован
при ищеца по застраховка „Каско” за всички рискове,
със срок на застрахователно покритие от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г. Приети
са като доказателство и Общите условия към застраховката.
За събитието е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 06.01.2020 г. около 19.30 ч., съгласно който
водачът на влекач „МАН ТСА“ с рег. №*****, с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ******, извършва маневра за паркиране на
ул. „Железопътна“, на около 50 метра преди бензиностанция, в посока от ул.
„Христо Батанджиев“ към ул. „Мара Бунева“,
като в същия момент лек автомобил „Мерцедес С 350“ с рег. № ****** се движи по
ул. „Железопътна“ с посока от ул. „Христо Батанджиев“
към ул. „Мара Бунева“. В протокола е отбелязано, че
виновен за ПТП-то е водачът на влекача. Описани са и видимите щети по
превозните средства.
Видно е, че на 06.01.2020 г. водачът на
лек автомобил „Мерцедес С 350“ с рег. № ****** е подал до ищеца З. „Л.И.“ АД
уведомление за настъпило застрахователно събитие. Изготвен е доклад по щетата и
е определено обезщетение в размер на 41 614,49 лева. Представена е
експертиза по щета на застрахователя.
С платежно нареждане от 19.06.2020 г.
сумата 41 614,49 лева е изплатена от З. „Л.И.“ АД на застрахования „Х. и с.“
ЕООД.
Видно е, че с писмо от 29.07.2020 г.
ответникът З. „А.Б.“ е отказал изплащане на претендираното
от ищеца обезщетение по процесната щета.
Не се спори, че композиция влекач и
ремарке към датата на ПТП-то са били застраховани по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „А.Б.“.
От изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа
на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
изводът, че щетите по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ****** се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2020 г.
произшествие в гр. София. Стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 41 816,23 лева. Съгласно свидетелските показания
влекач „Ман“ с полуремарке „Шмитц“
се е движил с около 0,5-1 км/ч /като най-вероятната скорост е 3-5 км/ч/, а лек
автомобил „Мерцедес“ с около 20-30 км/ч.
В района на процесното ПТП не се наблюдава
хоризонтална маркировка на платното за движение, както и поставени пътни знаци.
От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е могъл да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е
изчакал водачът на влекач „МАН“ да завърши своята маневра. Водачът на влекач
„МАН“ е могъл да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако е изчакал преминаването на лек автомобил „Мерцедес“ и след това да
извърши своята маневра. Процесният автомобил
„Мерцедес“ е получил деформации от директния удар в ремаркето. Всички
увреждания по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, отразени в описа
на ищеца могат да бъдат получени по механизма на процесното
събитие, отразен в представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2020 г.
произшествие. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че основна причина за произшествието е погрешно разбраните
сигнали от човека, който отзад е подавал сигнали и различните интерпретации на
самите сигнали.
При разпита свидетелят В.В.Г. заявява, че през януари 2020 г. е участвал в ПТП.
Имало един камион, който се качвал към тротоара, за да може да влезе вътре в
склада и отзад имало едно момче, което регулирало и показвало дали може да се
мине. Махнал му с ръка и той помислил, че му дава път да мине. В следващия
момент камионът се счупил, така че да влезе в склада и тръгнал назад. Когато
тръгнал назад, станал ударът. Камионът бил с ремарке и около резервоарите при
ремаркето отзад го ударил. Това станало на ул. „Железопътна“ с посока ул.
„Първа българска армия“. След удара гръмнала въздушната възглавница, която е на
волана. Движел се с малка скорост около 20, 30 км/ч. Инцидентът станал по
здрач, почвало да се стъмва. Пътната настилка била суха. Била ударена
предницата и малко отстрани. Видял момчето, което регулирало композицията като
тръгвал.
При разпита свидетелят Е.А.М. заявява, че си спомня за
ПТП 2020 г. в Орландовци, ул. „Железопътна“, в което е бил участник. Управлявал
тир с ремарке. Трябвало да излезе и както си паркирал, тръгнал да се връща
назад. Видял, че не може да завие, мръднал малко напред и завил надясно, след
което тръгнал да се връща назад. Очаквал човекът отзад да му махне, ако идва
моторно превозно средство. Като тръгнал да се връща назад, гумите на ремаркето
паднали на бордюра, натиснал спирачки и в след това чул удар отзад. Движел се с
половин, един км в час, защото е маневра. Времето било сухо, привечер към 19.30
ч., било тъмно. Човекът, който оказвал съдействие работел в склада и ги
насочвал. Посочва, че е подписал двустранен констативен протокол. Лекият
автомобил се бил ударил в сандъка на камиона, точно зад гумите, като там има
една помпа за вдигане на конструкцията на ремаркето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен така предявеният иск за главница, следва да се докаже, че е налице
валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и увредения; валиден
към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между ответника и виновния водач; плащане от страна на
ищеца на обезщетение за настъпилите вреди; възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и предпоставките за това: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
От представената
застрахователна полица безспорно се установи по делото, че между ищеца и
собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ****** има сключен
писмен договор за имуществена застраховка „Каско”, който
валидно е обвързвал страните към датата на настъпване на процесното
ПТП. В срока на действие на договора на застрахованото МПС са причинени
имуществени вреди в резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя
е възникнало задължение да поеме риска и да заплати застрахователно
обезщетение.
Съдът намира, че от приетите писмени доказателства,
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза и
събраните свидетелски показания може да направи извод, че произшествието е
настъпило по вина на водача на товарен автомобил с композиция влекач и ремарке.
Последният, разчитайки на лицето, което е стояло зад композицията, при излизане
на заден на ул. „Железопътна“ е реализирал удар с движещия се по път с
предимство лек автомобил марка „Мерцедес“. Показанията на свидетелите, които са
водачи на превозните средства, кореспондират с отразеното в двустранно
подписания протокол за ПТП. Водачът на композицията е поел вината за инцидента,
отбелязвайки този неизгоден факт в подписания протокол. По делото не се доказа
причина за инцидента да са предприети действия, в разрез с наличните условия,
от водача на лекия автомобил. Остана недоказано какви точно сигнали е изпращало
лицето, което е стояло зад товарната композиция, за да се приеме, че водачът на
„Мерцедеса“ неправилно е възприел подадените сигнали. Възражението на ответника
за наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес“
при твърдения, че се е движел с превишена и несъобразена с пътните и
атмосферните условия скорост, не се доказа от събраните по делото
доказателства. Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за причинените вреди,
обезщетението може да се намали. В константната съдебна практика на Върховния
касационен съд – решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О.; решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, І Т.О.;
решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение №
54/22.05.2012 г. п о т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., се застъпва
становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва поведеното на пострадалия обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, тоест пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. В случая не се доказа наличие на конкретно
проявление на действие или бездействие на вода на увредения автомобил, което да
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Ето защо съдът
намира, че не се доказа по делото да е налице съпричиняване
от водача на лекия автомобил „Мерцедес С 350“, който с поведението си да е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или да е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Предвид изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Ето защо и при така събраните данни съдът намира за
установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради противоправното поведение от страна и водача на товарен
автомобил в композиция влекач и ремарке, който е излязъл на път с предимство
без да е сигурен, че няма преминаващи автомобили.
От приетата съдбено-автотехническа
експертиза се доказа, че по застрахования при ищеца автомобил са настъпили
щети, които са в причинна връзка със събитието. Вредите по лекия автомобил са
констатирани и описани в двустранния протокол за ПТП. Установи се също така наличие
на пряка причинна връзка между вредите и осъщественото пътнотранспортно
произшествие.
При настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като обезщетението
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Следователно
претърпяната вреда, вследствие на увреждане на лек автомобил при настъпилото
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите
по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. В конкретния
случай размерът на причинената вреда възлиза на 41 816,23 лева, съгласно
неоспореното от страните заключение на приетата съдебно-автотехническа
експертиза, като оценката е определена от вещото лице по средни пазарни цени
към датата на произшествието. Претендираната от ищеца
сума 41 629,49 лева, с включени ликвидационни разходи от 15 лева, е в
по-нисък размер, до който искът следва да се уважи. Възражението на ответника,
че в обезщетението не следва да се включва увреждане на емблема, съгласно чл.
27.5. от Общите условия и доколкото сумата е в размер на 65,05 лева, дори и да
се приеме за основателно, предвид установения размер от вещото лице, не влияе на извода на съда, че претенцията
подлежи на уважаване изцяло.
Не се спори, че за влекач марка МАН с рег. № ******
към датата на ПТП-то 06.01.2020 г. е имал валидно сключена застраховка по
„Гражданска отговорност” с ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение, каквото
в случая се установи, че е извършено, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. Застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, което трябва да е съответно
на реално претърпените вреди. В разглеждания случай обезщетението съгласно
заключението на вещото лице е в по-висок размер от определения от ищеца и
заплатен на застрахования, поради което искът за главница е основателен за
пълния предявен размер от 41 629,49 лева. Основателно е искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът съобрази, че ищецът търси заплащане на обезщетение за забава, считано от 29.07.2020
г., на която дата е изпратено писмото от ответника до ищеца, с което се
уведомява З. „Л.И.“ АД, че З. „А.Б.“ няма основание да плати по процесната щета. Обезщетението в размер на законната лихва
върху застрахователното обезщетение се дължи от деня на забавата. Тъй като
липсва определен срок за изпълнение на задължението, ответникът ще изпадне в
забава след поканата – по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая ищецът не
търси законна лихва от поканата, а от по-късна дата, поради което искът се
явява основателен за целия период от 29.07.2020 г. до 02.12.2020 г. и за претендираната сума от 1 468,60 лева, изчислен по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор.
При
този изход на спора право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха
извършени разноски в общ размер на 2 353,95 лева, от които 1 723,95
лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице, 30 лева за депозит за
свидетел и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 НЗПП,
които следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: *** „Ю. България“ АД, клон Варна.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ З. „А.Б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес: ***,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер
на 41 629,49 лева /четиридесет и една хиляди шестстотин двадесет и
девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 06.01.2020 г. пътно транспортно
произшествие, дължимо по щета № 0000-1261-20-250051 за лек автомобил „Мерцедес
С 350“, с рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба 16.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 468,60 лева /хиляда
четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.07.2020 г. до
02.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „А.Б.“ АД, с ЕИК:******, с
адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума
в размер на 2 353,95 лева /две хиляди триста петдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: