№ 3477
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
в присъствието на прокурора П. Т. А.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Частно наказателно
дело № 20241110210452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 5, параграф 4 от
ЕКЗПЧ.
Цитираната норма на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР гарантира правото на
задържаното лице по реда на ЗМВР за срок от 24 часа да обжалва законността
на своето задържане, като СЪДЪТ е длъжен да се произнесе незабавно по
постъпилата жалба, какъвто е и настоящия случай. Макар прокуратурата да е
ответна страна по жалбата, същата разполага с правомощия да изразява
становище по законността на задържането, с оглед разпоредбата на чл. 16 от
АПК, като същото е факултативно по преценка на съответния наблюдаващ
прокурор. Жалбата е депозирана в законоустановен срок и изхожда от лице,
което е с активна процесуална легитимация, а именно задържаният и неговият
упълномощен защитник адв. К.. Процесната заповед № 230зз-781/25.07.2024
г., е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Соченото основание
предполага, че за задържаното лице има данни, че е извършило престъпление.
Тук, следва да бъде направено разграничаване със становището на защитата и
представения днес анализ на събраните на този етап на наказателното
производство доказателства, както по реда на ЗМВР, така и по реда на НПК:
Настоящото производство касае задържане по реда на ЗМВР и за разлика от
1
производствата по реда на чл. 64 от НПК не изисква този висок
доказателствен стандарт, а именно наличието за обоснованото предположение
за авторството на деянието и алтернативното наличие на опасност лицето да
извърши друго престъпление или да се укрие. Обстоятелството, че лицето е
задържано днес, а воденото ДП касае престъпление, което е извършено в
предходен период по никакъв начин не рефлектира на законността на
заповедта за задържане. Що се отнася до фактическите констатации, на които
почива задържането, действително те са реквизит, както на заповедта, така и
на правото на лицето да бъде запознато с фактическата констатация
гарантирана в чл. 72, ал. 3 от ЗМВР и чл. 5, параграф 2 от ЕКЗПЧ. В този
смисъл, практиката на ЕСПЧ – „Мелони срещу Швейцария“, параграф 53
СЪДЪТ, намира че формулировката в атакуваната заповед макар да не
съдържа фактическо описание на фактическите данни, въз основа на които се
установява, че лицето евентуално е извършител на престъпление се извеждат
от ТР 16/31.03.1973 г. на Върховния съд и тези данни не са само по
полицейски докладни записки налични на ДП, последната от която е с дата
25.07.2024 г., видно от която се установява, че от постъпилите справки за
трафични данни от мобилните оператори, са установени два мобилни номера,
които се ползват от задържания, а и от доказателствата събрани по реда на
НПК, а именно от разпита на пострадалата Н. и от свидетелите на Н. и С. Н.а.
Следва да се посочи, че правото на лицето по ЗМВР и по чл. 5, параграф 2 от
ЕКЗПЧ, да разбере фактическите основания въз основа, на които е задържан.
Същото е с по-нисък интензитет отколкото гаранцията по чл. 6, параграф 3 от
ЕКЗПЧ. Доколкото, последното гарантира ограничаване на свободното
придвижване на лицето за един по-продължителен период от време във връзка
с МНО „задържане под стража“. Соченото обстоятелство, че на лицето не е
предоставена възможност да се запознае със заповедта за задържане,
съответно не е представено копие от нея, СЪДЪТ отново се позовава на
практиката на ЕСПЧ. В този смисъл е Решението „Мартурана срещу Италия“
от 04.03.2008 г. параграф 79, където изрично ЕСПЧ е посочил, че порокът да
не се предяви официално заповедта на лицето, не е от категорията от толкова
съществените, че да рефлектира върху законността на самото задържане. В
допълнение, именно за това е предвиден съдебен контрол, който да се
упражни в спешен порядък.
2
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв. К. упълномощен защитник на П.
С. С. с ЕГН **********, срещу заповед за задържане № 230зз-781/25.07.2024
г.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в
размер на 10 лева по производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок, считано за
задържаното лице и неговия защитник от днес, а за полицейския орган от
датата на уведомяване, по реда на АПК пред АССГ.
СЪДЪТ указва на прокурора да представи заверено копие на ДП №
1991/2023 г., по описа на 06 РУ СДВР, което да се приложи по настоящото
дело.
На страните се връчи препис от диспозитива на съдебното решение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3