Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 096
гр. Русе, 18.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Наталия Г. Членове: Аглика
Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Мариета Цонева като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 618 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 538, ал.2,
изр. 2 вр. чл. 278 ГПК.
Постъпила
е жалба от В.В. Д.и С.И.С. чрез адв.
М.Р. *** против Решение № 260003/18.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1818/2020
г. на Русенския районен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна
молбата им за промяна на фамилното име на малолетното им дете В.С.И., род. на ***
г. на Д.. Твърдят, че същото е неправилно и необосновано. Излагат оплаквания,
че съдът не обсъдил задълбочено и в пълнота събраните доказателства. Заявяват,
че били налице лични и обществени обстоятелства, които правели носенето от
детето на фамилно име И. лично и обществено неудобно. Твърдят, че има важни
обстоятелства, които налагат промяната. Намират искането си за основателно, тъй
като самият баща и молител в настоящото производство не желаел фамилното име на
детето му да следва произхода на бащата. Претендират отмяна на решението и
постановяване на ново, с което претенцията на молителите да бъде уважена и да
бъде постановено детето да носи фамилно име Д..
Заинтересованата
страна Община Русе, редовно уведомена, не е изразила становище.
Контролиращата страна, РОП, оспорва жалбата и
счита, че решението следва да бъде потвърдено.
Производството пред районния съд е
образувано по молба на В.В. Д.и С.И.С. като родители и законни представители на В.С.И.,
род. на *** г. с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Изложени са доводи, че за
отглеждането и възпитанието на детето В. основно получават помощ от родителите
на майката – В. Д. Д. и М.Г.Д.а, които ги подпомагат материално и морално.
Между детето и неговите баба и дядо по майчина линия имало изключително силна
духовна връзка. Дядото на детето по майчина линия бил известен в обществото на
гр. М.и гр. Русе със своята фамилия Д., бил известен общественик и деятел. Към
фамилията му всички се отнасяли с респект и уважение. От раждането на детето
никой не знаел и не се обръщал към него с настоящата му фамилия И., а всички
техни познати и близки били убедени, че детето носи фамилията Д.. Поради това
заявявят, че с оглед известността на дядо му и естеството на отношенията им в
роднинската среда и в обществото, желаят детето да носи фамилията на дядо си по
майчина линия Д., което намират, че е в негов изключителен интерес.
В първоинстанционното производство
са приети писмени доказателства и са разпитани свидетели.
От приложеното Удостоверение за раждане се установява, че детето В.С.И.
е роден на *** г. в гр. Русе от майка В.В. Д.и баща С.И.С..
От показанията на св. В.Г. се установява, че като приятелка на
молителката е наясно с желанието й – нейното и на съпруга й, детето им да носи
фамилното име на дядо си по майчина линия. Изнася данни, че същият полагал
много грижи за детето и щял да бъде много доволен, тъй като името В. Д.
съществувало в рода им от поколения. Свидетелства още, че хората се обръщали
към детото с „малкия В.Д.“. Дава още показания, че това
било от голямо значение за дядото на детето, защото полагал грижи към него и
защото цялото общество го уважавало.
От показанията на св. М.Г.Д.– баба на детето по майчина линия се
установява, че тя и съпругът й полагали големи грижи за внучето си. Съпругът й
бил седмо поколение В. Д., бил известна обществена фигура и щял много да се
радва, ако внукът му носи неговото име. Изнася още данни, че детето изцяло
приличало на дядо си по майчина линия. Тя се обръщала към него на малко име: „В.“,
никой не се обръщал към него като „И.“ или като „Д.“. Когато си ходели на село,
там изцяло му казвали „Д.че“. Свидетелства, че желанието детето да носи
фамилията на дядо си по майчина линия било изцяло на родителите му като още при
раждането искали така да го запишат, но не им позволили.
С обжалваното пред настоящата инстанция
решение съдът оставил без уважение молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на фамилното име на детето от „И.“ на „Д.“ като неоснователна и
недоказана. В мотивите на решението са обсъдени доказателствата, събрани в
първоинстанционното производство. При изяснена фактическа обстановка, съдът е
приел, че не са ангажирани доказателства за важни обстоятелства, които да
налагат исканата промяна.
Съгласно чл. 538, ал. 1 ГПК отказът да се
издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
решението на страната. Доколкото обаче първоинстанционният съд е посочил, че
решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, че когато съдът определи по-дълъг срок от
установения в закона, извършеното действие в рамките на срока, определен от съда,
не се смята за просрочено, настоящият състав приема че жалбата е постъпила в
срок. Същата е допустима – подадена е от заинтересовани от обжалването страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
по чл. 538, ал.2, изр. 2 вр. чл. 278 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните съображения:
Името е
основен елемент на правната индивидуализация на физическите лица. Правото на
име е абсолютно субективно право на всяко лице, то е призната и гарантирана от
закона възможност физическото лице да има словесно обозначение, образувано по
определен начин, но същевременно физическите лица са задължени да имат име,
като основен индивидуализиращ белег в обществото. Отчитайки тези обстоятелства,
при уредбата на избора на името и неговата правна промяна, законодателят е
създал строго определени изисквания, които следва да се спазят при избора на
име с оглед необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата
в обществото. От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и
интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно потестативно
право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона в чл. 19, ал. 1
ЗГР – името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо
или "важни" обстоятелства да налагат промяната му.
Жалбоподателите
не твърдят фамилното име на детето В. да е осмиващо, опозоряващо и обществено
неприемливо, с оглед на което произнасянето на въззивния съд е ограничено до
това налице ли са "важни" обстоятелства, които да обуславят допускане
на исканата промяна на имената, което е следвало да бъде предмет на
установяване и доказване в настоящото съдебно производство.
В
закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като
"важни", за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална
дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки
конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното
искане за промяна на име представляват "важни" такива по смисъла на
закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК и
с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и
точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под "важни
обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В решение № 346/25.11.2011
г. по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г.
по гр.дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по
гр.дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС изрично е посочено, че значимостта на
обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай,
като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал,
важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или
неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с императивното изискване
на чл. 14 ЗГР относно начина на образуване на фамилното име на физическото
лице. Константна е практиката на ВКС и по отношение на това, че субективното
желание на молителя да носи фамилното име на лицето, което се е грижило за него
и моралните подбуди в тази връзка за промяна на имената, сами по себе си не
представляват важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, а промяната е допустима по
изключение и при наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно.
Настоящият въззивен състав счита, че в случая
при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не се
установява да са налице "важни" по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР обстоятелства, които да обосноват исканата от молителители промяна
на фамилното име на детето от „И.“ на „Д.“. Налице е само субективно желание,
но не и обективни предпоставки, които да са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Не може да се говори за
семейни традици в конкретния случай, доколкото самата молителка разяснява, че
има по-голям син от друг мъж, който носи фамилното име на баща си.
Правилно
е отбелязъл в мотивите си районният съд, че допускането на исканата промяна би
довела до заличаване на връзката по произход на детето от бащата при наличието
на известен баща. Допускането на промяната би довела до неяснота и объркване по
отношение произхода на детето - имената му няма да съответстват на родителя му
баща. Ирелевантно е, както се посочи по-горе е субективното желание на родния
баща, както и влошените му отношения с неговия баща. Не е "важно
обстоятелство" по смисъла на закона и съдебната практика признателността и
уважението към определени роднини, а също и че колкото и да са хуманни тези
съображения, защото почиват на моралната преценка на молителите, те не
съставляват "важни обстоятелства", поради които да се допусне смяна
на името (В този см. Решение № 472 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1266/2008 г.,
ГК, І ГО на ВКС). В настоящия случай личното име на детето съвпада с това на
неговия дядо по майчина линия, което родителите са съобразили при избора му на
име и което напълно съответства на именните традиции в България. Функцията на
фамилното име, дадена от закона в чл. 14 ЗГР е да удостоверява произхода на
лицето, което може да се образува само по посочените в този текст начини с
изключенията, предвидени в тях, а именно, когато етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго. В
конкретния случай от данните по делото не се налага извод за основание за
промяна.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че първоинстанционното решение е постановено в пълно
съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/18.08.2020
г., постановено по гр. д. № 1818/2020 г. на Русенския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: