РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 14.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 178 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа гр. д. № 14348
по описа
за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по предявени
от *** срещу община Варна искове за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, на основание чл. 422, във връзка
с чл. 415 ал. 1 т. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 ал.
1 т. 2 от КЗ и чл.
86 ал. от
ЗЗД сумата от 283,63 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета № *** застрахователно
обезщетение в размер на 258,63
лв.
и ликвидационни разходи в размер от 25 лева, на
трето лице за причинени на
увредения лек автомобил марка *** застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца,
имуществени вреди в резултат на реализирано
на 28.05.2020 г. застрахователно
събитие, изразяващо се в осъществено в гр. Варна ПТП – автомобилът управляван по пътя от
ВСУ в посока ж.к. „Златни пясъци” до дома за
възрасни хора И.Д., е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 09.10.2020 г., до окончателното погасяване на вземането, както
сумата от 9,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 19.06.2020 г. до 09.10.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 260691/13.10.2020 г. по ч. гр.
д. № 12754/2019 г. на РС Варна, 12 състав.
Твърди се, че на
28.05.2020 г. в гр. Варна по пътя от ВСУ към ж.к. ***” застрахования по застраховка „Каско” по
застрахователна полица № **** при ищеца лек
автомобил марка „*** е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка, вследствие на което същият е увреден – увредена предна
лява гума. Посочва се, че сторените ликвидационни разходи са в
размер от 25 лева, а стойността на щетата е оценена на 258,63 лева, която сума
е заплатена на 19.06.2020 г. на собственика на автомобила „****. Твърди се, че на ответника в качеството му на собственик на процесния път е връчена ПДИ, но същия не е заплатил
претенцията. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника е подала отговор на исковата молба,
в който е застъпено становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва се механизмът на ПТП и наличието на дупка на
процесния път, като се посочва,
че възлагането на експертиза не
би установило механизма на ПТП при липсващ протокол
от ПТП. Наведени са твърдени, че водачът е управлявал
автомобила с несъобразена скорост. Направено
е искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че между ищцовото
дружество *** и собственика
на „*** към
28.05.202
г. е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско Стандарт” на МПС по застрахователна
полица № ***
От показаниятa
на свидетеля И.Д., очевидец /управлявал автомобила/ се установява,
че процесното транспортно произшествие е реализирано в резултат на попадане на процесния
автомобил в несигнализирана дупка на пътното платно по пътя от
Варненския свободен университет към к.к. „Златни
пясъци“, при което била увредена предната лява гума. Свидетелят сочи, че е имало няколко дупки, но дупката в която
е попаднал автомобила е била с размери- около 50-60 см. широчина и дълбока около 10 см. Сочи, че
автомобилът не се е движел бързо, тъй като е управлявал след автобус, излага че
не могъл да избегне дупката, тъй като имало насрещно движение.
От показанията на свид. Д.Д. – пътуващ в автомобила
се установява, че произшествието е настъпило по пътя от Варненския свободен
университет към к.к. „Златни пясъци“, като
автомобилът е попаднал в една от няколко последователни дупки, която е нямало
как да бъде избегната, тъй като е имало и насрещно движение. Излага, че след
произшествието с водача са се върнали да видят дупката и е същата е жила около
половин метър широка и 5 см. Дълбока. Разказва, че не са се движели със скорост
повече от 30 км/ч. Установили, че вследствие на произшетвието
била спукана гумата на автомобила.
Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от 29.05.2020 г.,е образувана преписка по щета №***. Съгласно опис- заключение по щета при извършен оглед на автомобила са
установени увреждания на предна лява гума.
По делото е представено преводно
нареждане от 19.06.2020 г., видно от който на „***- собственика на увредения автомобил, е изплатена сума в размер на 258,63
лв. по щета №470419202023522.
От
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че увредения детайл по автомобила - предната лява гума, е подменена. Вещото лице сочи, че тези увреждания е възможно да са получени в резултат
на описания механизъм. Размерът на щетите по процесния
автомобил към датата на произшествието експертът е определил на 1305,15 лв. с
ДДС / части и труд/.
Видно от регресна покана изх. №04194/29.07.2020
г. ответникът е поканен да възстанови шетите, за
които е заплатено застрахователно обезщетение. Видно от представеното по делото
известие за доставяне, поканата за доброволно изпълнение е получена от Община
Варна на 04.08.2020 г. /л.15 гръб/.
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва
възможността застрахователят да предяви регресни
претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това.
Успешното провеждане на иска
по чл. 410,ал.1, т. 2 от във
вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано
с установяването на следните
кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ наличието
на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение
от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието
на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
От представените
по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно сключен
застрахователен договор "Каско" между ***и собственика на уредения лек автомобил.
За установяване
на произшествието са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Д. и Д., които е били водач
и пътник в автомобила, с който е реализирано произшествието са очевидци на
събитието. Показанията на свидетелите
са, че процесните щети са резултат именно от
попадането на процесния автомобил в необозначена
дупка на пътното платно. Тези показания съдът кредитира като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото- заключението на
назначената по делото експертиза досежно възможността
повредата да е настъпила от попадането в неравност на пътя. Показанията на
двамата свидетели са безпротиворечиви и
последователни.
При така
изложеното, неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност на
механизма на настъпване на вредите и причинно-следствената връзка между ПТП и
констатираните вреди. Недоказано в хода на производството остана възражението
на ответника относно наличие на вина у водача на лекия автомобил за настъпване
на произшествието.
Възражението
за липса на изготвен протокол за ПТП е неоснователно. Процесното
произшествие не попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се
изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото. To попада в
чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието
редакция преди изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Настъпването
на произшествието и неговия механизъм могат да бъдат установено с допустимите
според ГПК доказателства, като в конкретния случай ищецът е ангажирал гласни
доказателства и експертиза, от които се установяват спорните обстоятелства.
Неоснователно се
явява с оглед събраните доказателства по делото и възражението на ответника за
нарушаване от страна на водача на автомобила на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. От показанията на свидетелите, които са последователни се установява, че
автомобилът не се е движел с несъобразена скорост, но същевременно с оглед
тесния път и наличието на движението в насрещната посока за движение за водача
не е била налице възможност да заобиколи участъка, с
цел избягване на дупката.
Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински път по
смисъла на чл. 3, ал.
3 от ЗП, е възложено
по силата чл. 8, ал.
3 и чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
същия закон на ответната община
като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност.
Съгласно цитираните норми задължение на Община
Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват
безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП.
Отделно от това, разпоредбата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община за причинените на третото лице
вреди, а именно собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото
с автомобила му ПТП на 28.05.2020 г., настъпило
при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
– общински път, чието управление е възложено на Община
Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите,
на които общината е възложила работа за поддържане
на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване
необходимите условия за безопасно движение,
от което противоправно бездействие са причинени вреди,
обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице
предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан
по основание.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя не е
спорен, като от материалите по делото се установява, че сумата е заплатена на собственика
на застрахования автомобил, видно от представеното пларежно
нареждане, в което да основание е посочен номера на преписката за щета.
Относно размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице и определя същото на 305,15 лева. Тъй като заплатеното от застрахователя обезщетение е в по-малък от претендирания размер, исковата претенция се явявя основателна в цялост за сумата от 283,63лв., която включва сумата от 258,63 лв.- заплатено обезщетение и 25,00 лв.- ликвидационни разходи, които не са оспорени от ответника.
Необходимо е да се поясни, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на
застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. За
действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към
момента на увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така
както е в решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ,
ТК, I ТО. Именно стойността на вредите по средни пазарни цени е определена от
вещото лице / 305,15 лв./ и същата надхвърля заплатеното от ищеца обезщетение, с
оглед на което исковата претенция е изцяло основателна.
По отношение на иска за лихва
Предвид
основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху изплатеното
застрахователно обезщетение. Задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски за определянето му няма определен
падеж за изпълнение, поради което за поставянето
на длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл.
84, ал. 2
ЗЗД. По делото е приложена регресна покана, която е
получена от общината на 04.08.2020 г. На ищеца се следва мораторно
обезщетение считано от дата, следваща получаването на поканата – 05.08.2020 г.,
тъй като от тази дата ответникът се намира в забава до датата предхождаща
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.10.2020 г.,
тъй като след тази датата на страната се дължи законна лихва. За периода 05.08.2020 г.-09.10.2020 г. върху
главницата от 283,63 лева мораторното обезщетение
възлиза на 5,12 лева, до който
размер акцесорния иск следва да се уважи. За
разликата над 5,12 лв. до пълния претендиран размер
от 9,15 лв. и за периода от 19.06.2020 г.-04.08.2020 г. и 09.10.2020 г.
претенцията за лихва следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора право на
разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно направените от
последния съдебни разноски (общо сторените разноски са; за държавна такса – 75,00лв.,180
лв. депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата
експертиза) в размер на 251,49 лева.
Неразходваните средства, внесени като депозит за разпита на двамата свидетели
/20 лв./, поискани от ищеца, ще бъдат възстановени на същия след депозиране на
молба, съдържаща такова искане и посочена банкова сметка.
***не на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП в минимален размер от 100 лв., като с оглед изхода на спора, на ответника следва да
бъда присъдена сумата от 1,38 лв. –
разноски в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в
Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на
отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият
състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил
разноски в заповедното производство – 25,00 лв..- държавна такса и 360,00 лв.-
адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в общ размер от 379,70
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника следва да се
присъдят съразмерно разноски в размер на 1,38
лв.- юрисконсултско възнагржадение
в заповедното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ****, представлявана то кмета на
общината, адрес: *** ДЪЛЖИ на *** на основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 ал.
1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. от
ЗЗД сумата от 283,63 лева, представляваща заплатено от застрахователя
по щета № 470419202023522 застрахователно обезщетение в размер на 258,63 лв. и ликвидационни разходи в размер от 25 лева,
на трето лице за причинени
на увредения лек автомобил марка
„*** застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца,
имуществени вреди в резултат на реализирано
на 28.05.2020 г. застрахователно
събитие, изразяващо се в осъществено в гр. Варна ПТП – автомобилът управляван по пътя от
ВСУ в посока ж.к. „Златни пясъци” до дома за
възрасни хора И.Д., е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 09.10.2020 г., до окончателното погасяване на вземането, както
сумата от 5,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 05.08.2020 г.-09.10.2020 г.., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 260691/13.10.2020 г. по
ч. гр. д. № 12754/2019 г. на
РС Варна, 12 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
за разликата над уважения размер от 5,12 лв. до пълния
предявен размер от 9,15 лв. и за периода от 19.06.2020 г.-04.08.2020 г. и
09.10.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ***,
представлявана то кмета на общината, адрес: *** да заплати на ****“, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 251,49 лева – разноски в исковото производство и
379,70
лв.- разноски в заповедното производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ***“, със седалище и адрес на управление: гр*** да заплати на Община Варна, представлявана то кмета на
общината, адрес: *** сумата от 1,38
лв.- разноски в исковото производство и 1,38 лв.- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните