Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 7047 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127А СК, във вр. с
чл.76, т.9 ЗБЛД
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Н.А.А., ЕГН**********,*** против М.Щ.С., ЕГН**********,***
която се твърди, че с решение по гр.д. №
4826/2009 г. Плевенският районен съд прекратил бракана ищцата с ответника М.Щ.С..
Със същото решение съдът предоставил упражняването на родителските права върху
роденото от брака малолетно дете *** /р. на 16.01.2009 г./ на майката. Твърди,
че след прекратяване на брака, поради липса на общо съгласие от страна на
двамата родители по въпроса за местоживеенето на детето и начина на упражняване
на родителските права, поискала разрешение от съда за извеждане на детето от ***
от България. Твърди, че с решение по гр.д. № 5344/2010 г. на Плевенския районен
съд такова разрешение било дадено за срок от три години. Твърди, че на това основание извела детето си
извън България и заживяла с него в ***. Твърди, че в началото
на 2016 г.
ответникът нарушил установените
с решението на ПлРС по гр.д. № 4826/2009 г. мерки по упражняването на
родителските права върху детето ***, като по насилствен начин и против волята
на ищцата, отнел детето и го довел в България. Твърди, че от този момент
ответникът възпрепятства контактите на майката с детето и отказва извеждането
му от България в ***, където е настоящето местоживеене и месторабота на ищцата.
Твърди, че бащата отказа и даването на съгласие чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за
пътуването на детето в чужбина и за издаването на необходимите за това лични
документи. Твърди, че липсвасъгласие между родителите по въпросите, свързани с
„пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за
това", т.е. за наличието на спор по смисъла на чл.127а, ал.2 СК. Моли да бъде разрешено, на основание 127а от
СК във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, детето *** ***, ЕГН **********, ДА НАПУСКА
територията на Република България и ДА ПЪТУВА в *** без съгласието на своя баща
М.Щ.С., ЕГН **********, придружавано от неговата майка и законен представител Н.А.А.,
ЕГН **********, за срок от единадесет години, считано от датата на предявяване
на настоящето искане. Моли, на основание чл. 127а, ал,4 от СК, да бъде
постановено предварително изпълнение на горното решение.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от
Удостоверение за раждане по акт № 30/03.07.2009г., че родители на детето *** ***,
ЕГН********** са Н.А. *** и М.Щ.С..
Видно от Решение от 14.05.2010г., постановено
по гр.д.№ 4826/2009 по описа на РС-Плевен, упражняването на родителските права
по отношение на детето *** са предоставени за упражняване на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти- всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване при бащата и един месец годишно, когато не съвпада с
годишния отпуск на майката. Бащата е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 80 лв.
Установява се от Решение от 19.04.2011г. по
гр.д.№ 5344/2010г. по описа на РС-Плевен, че е разрешено да се издаде паспорт
на детето *** *** без съгласието на бащата *** С. и на детето е разрешено да
пътува в чужбина за срок от 3 години без съгласието на бащата.
Видно от Договор за наем на жилище, Н.А. и ***
са наели за срок от една година, считано от 01.07.2016г. жилище в *** на ***,
състоящо се от 3 спални, кухня, хол, баня и коридор.
Установява се от трудов договор Н.А. е сключила срочен трудов договор за срок
от 02.07.2016г. до 01.07.2017г. за длъжност сервитьор. От фиш за работна
заплата за м.07.2016г. се установява, че
месечното трудово възнаграждение на Н.А. е в размер на 1100 евро след
приспадане на удръжките.
От изготвения социален доклад, изложен в
съдебно заседание от 24.01.2017г. се установява, че детето *** понастоящем
живее в семейната среда на бащата *** С., където са му задоволени всички
потребности. Непосредствена грижа за него полага бабата по бащина линия
съвместно с бащата, който е международен шофьор. Детето посещава училище ***.
Майката на детето живее и работи в ***. За нея детето говори с мили чувства и
емоционалната връзка между тях е съхранена. Контактуват чрез скайп и телефон. В
интерес на детето е, то да се снабди с международен паспорт и да посещава майка
си в ***.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск като такъв с правно основание чл.127а
ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния
кодекс е допустим -
производството по делото е образувано по молба на активно легитимира страна в
процеса, пред надлежния съд - по настоящ адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК,
въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване необходимите
документи за това, се решават по съгласие на родителите, като при невъзможност
да бъде постигнато такова в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че спорът
между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Допустимостта на молбата е обвързана с липсата на съгласие, постигнато между
родителите за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите документи
за това. В настоящия случай несъмнено се установи липсата на съгласие. Установи
се, че майката на детето иска да извежда детето зад граница, в ***, където тя
живее и работи и където детето също е живяло със своята майка. На съдът е
служебно известно, че е постановено съдебно решение по гр.д.№ 6546/2016г. на
РС-Плевен, по което родителските права по отношение на детето *** са
предоставени за упражняване на бащата М.С.. Решението не е влязло в сила.
Решението по настоящото дело, обаче следва да бъде съобразено с факта, че
детето *** през последните 2 години живее в Р България, където е установено и
има осигурена сигурна среда. Съдът намира, че изцяло в интерес на детето е да му
бъде дадена възможност за напускане пределите на страната, на първо място за
поддържане и укрепване на емоционалната връзка с майката, която живее и работи
в ***, където има осиггурени подходящи жилищни условия, както и доходи за да
полага грижа за детето докато то пребивава в ***. Пътуването е в интерес на
детето и с оглед разширяване на
мирогледа му и обогатяването му още от ранна детска възраст и осигуряването на
по-пълно развитие и израстване като личност. Основателността на молбата за
заместване съгласието на ответника, се обуславя и от прогласеното в чл. 35, ал.
1, изр. първо от Конституцията на Република България основно право на всяко
физическо лице свободно да избира своето местожителство, да се придвижва в
рамките на територията на страната и да напуска нейните предели. Липсващото
съгласие на бащата ограничава упражняването на това конституционно закрепено
право, което противоречи на интересите на детето. По тези съображения съдът
намира молбата за основателна, поради което следва да бъде уважена, като бъде
постановен акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото
съгласие на бащата за пътуване на детето *** *** до ***, през неучебно време,
съгласно обявените от Министерство на образованието и науката неучебни дни и
ваканции за съответната година, придружавано от неговата майка Н. *** за период
от 3 години, считано от влизане на решението в сила. Поисканото от Н.А.
разрешение е твърде общо и широко- за срок от 11 години с оглед настоящата
фактическа обстановка на установяване на детето в Р България и полагането на
грижи за него от бащата.
Несъмнено се установи, че е възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на детето в чужбина, поради което и съгласно разпоредбата на чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи, чл.45 от същия закон и чл. 23 от Правилника за българските лични документи на същото по реда на чл.127а от Семейния кодекс, съдът следва да даде разрешение, замествайки съгласието на бащата на детето да бъде издаден документ за самоличност.И от фактическа и от правна страна настоящия съдебен състав приема, че е в интерес на детето получи разрешение да бъде издаден задграничен паспорт. Именно в този дух е и волята на законодателя възприета в разпоредбите на Семейния кодекс, съгласно който основополагаща роля при формирането на вътрешното убеждение на съда са интересите на детето и съответно тяхната закрила. Мотивиран от горното съдът приема, че предявения иск с правно основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се разреши на детето *** *** да получи задграничен паспорт, като съответното ОД на МВР издаде задграничен паспорт на детето при подадено заявление само от неговата майка без съгласието на бащата. Въз основа на така представените и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства,които не са оспорени от страните,съдът счита,че молбата е основателна и следва да се уважи още и по следните съображения: Водещ критерий са интересите на детето.В негов интерес е да не бъде ограничавано правото му на свободно напускане и връщане в страната, като му бъде издаден и международен паспорт.Детето не може да бъде ограничавано да напуска страната без да има основателни причини и да е налице опасност за неговото физическо или психическо развитие,каквито докзателства в случая не са налице, а само са ангажирани твърдения от ответника в този смисъл.Детето има право на паспорт, необходим за преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина. Издаването на тези документи предполага съгласие на двамата родители,като липсата на съгласие от страна на бащата следва да бъде заместено от решението на съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв./30лв.+300 лв./
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на М.Щ.С.,
ЕГН**********, за пътуване на детето му ***
***, ЕГН **********, до *** през
неучебно време, съгласно обявените от Министерство на образованието и науката
неучебни дни и ваканции за съответната година, придружавано от неговата
майка Н.А.А., ЕГН ********** за период от 3 години, считано от влизане на
решението в сила.
РАЗРЕШАВА на детето *** ***,
ЕГН ********** да се издаде задграничен паспорт, без съгласието на неговия баща
М.Щ.С., ЕГН**********, по подадено заявление от неговата майка – Н.А.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Щ.С.,
ЕГН********** да плати на Н.А.А., ЕГН **********
сумата от 330 лв. направени по делото деловодни разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ОД на МВР гр.
Плевен за сведение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: