РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500390 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Т.С. обжалва Решение № 260600 от 14.12.2020, постановено по гр.д.№
2248/19 по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от него
установителни искове против П. Т. Б. да бъде обявена нищожността на
предоставеното в нейна полза право на гробоползване за срок от 50 години
върху гробно място, намиращо се в Гробищен парк „Чародейка“ в гр.Русе-
раздел ІІ, парцел 11а, ред ІІ, гроб 1а, в който е погребан от 10.09.2002г синът
му И.Т. С. и да бъде прието за установено по отношение на въззиваемата, че
правото на гробоползване върху същото гробно място принадлежи на него
като баща и единствен жив наследник на погребания в него негов син. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение като счита, че при
постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от него
установителни искове. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата П. Т. Б. счита същата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение за правилно и законосъобразно. Счита, че при
разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Решението е постановено при
правилна преценка на събраните по делото доказателства. Претендира
1
направените от нея разноски във въззивната инстанция.
Въззиваемият Община-Русе в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата и правилно на постановеното съдебно решение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото липсва спор относно фактите, че на 08.09.2002г е починал
И.Т. С., син на ищеца ТР. ИВ. СВ., който е погребан на 10.09.2002г в
гробищен парк „Чародейка“ в гр.Русе в гробно място раздел 2, парцел 11а,
ред 2, гроб 1 а, което гробно място е било заплатеното от майка му Р. Б. за
срок от 15 години. На 06.08.2013 почива майката на И. С. и бивша съпруга на
Т.С.. Тялото й е кремирано, а урната с праха й е поставена в гроба на И. С. на
15.09.13г. Тогава по партидата на гробното място е вписана П.Б. като
единствен наследник на починалата Р. Б.. На 22.02.14 П.Б. установява, че
урната с праха на сестра й липсва от гроба, за което е подала сигнал в
Прокуратурата и е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител. На 05.03.2017г П.Б. е заплатила правото на гробоползване на
същото гробно място за срок от 50 години.
При така установените по делото факти и като съобрази Наредба 13 за
организация и управление на гробищните паркове в гр.Русе и кметствата в
Русенска Община, приета от Общински съвет-Русе/ наричана Наредба 13/ в
различните й редакции, действащи през периода на относимите по делото
факти, както и като съобрази и Наредба № 2 от 21.04.2011 за здравните
изисквания към гробищни паркове / гробища/ и погребването й пренасянето
на покойници, издадено от Министъра на здравеопазването, въззивният съд
намира, че предявените от Т.С. установителни искове са основателни и
доказани.
Правото на гробоползване съгласно Наредба 13 в редакциите й,
действащи и към 2002 и към 20013 и към 2017 и към настоящият момент,
принадлежи на наследниците на погребаното в съответното гробно място
лице. В този смисъл след смъртта на И. С./08.09.2002/ правото на
гробоползване за срока, за който е предоставено, принадлежи на неговите
родители- Р. Б. и Т.С., независимо, че Р. Б. е била закупила това право или че
двамата са били разведени. Към момента на смъртта й на 06.08.2013 е
действала Наредба № 13, приета на 25.04.2005 от ОС-Русе. Неоснователни са
възраженията на Т.С., че не е имало основание за полагане на урната с праха й
в процесния гроб. Това е извършено първо на основание, че като притежател
на правото на гробоползване Р. Б. е имало право да бъде погребана в този
гроб. На второ място са били минали предвидените в чл.18 от Наредба 13 /
2005г срок, в който се забранява полагане на друг покойник в обикновен гроб,
а съгласно чл.13,ал.1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 за здравните изисквания
към гробищни паркове / гробища/ и погребването й пренасянето на
покойници, издадено от Министъра на здравеопазването може да се извършва
урнополагане в обикновен гроб на близки на починалия. Съгласно чл.12 от
Наредба 13/2005г, действаща към 2013г право на гробоползване принадлежи
на наследниците му по закон или завещание, т.е право на гробоползване имат
и Т.С. като наследник на погребаният в този гроб син И. С. и П.Б. като
наследник на Р. Б., чиято урна е поставена в този гроб.
2
Въззивният съд намира обаче, че след като през 2014г урната с праха на
Р. Б. е извадена от гроба и тя не се намира в него, правото на гробоползване
на П.Б. престава да съществува и право на гробоползване има само и
единствено Т.С. като наследник на погребаният в този гроб И. С.. Съдът
намира, че този извод не се променя от факта, твърдян от св. Н. Г., съпруг на
ответницата по исковете, че е разпръснал върху самия гроб шепа от праха на
починалата Р. Б.. Дори и това да е така, право на гробоползване по чл.12 от
Наредба № 13/2005г възниква с „полагане на покойник или урна с праха му“,
а не с разпръскване на прах от покойник върху гроба. Последващата Наредба
13, приета на 17.07.2014 съдържа същата правна регламентация в чл.10. В
този смисъл въззивният съд намира, че извършеното от П. Т. Б. откупуване на
право на гробоползване на същия гроб за срок от 50г е нищожно, тъй като е
извършено изцяло в нарушение на Наредба 13/14. Съгласно чл.10 от тази
наредба право на гробоползване имат само насредниците на погребаният
покойник, а П.Б. не е наследник на И. С.. Такъв е единствено Т.С.. Не е
установено към 05.03.2017г Т.С. да е загубил правото си на гробоползване
поради изтичане на срока/чл.15,ал.1 от Наредбата/, за да се приеме, че същото
е прекратено и са налице условията на чл.17 от Наредбата правото на
гробоползване да бъде предоставено на други лица, извън кръга от
наследниците на покойника. На следващо място съгласно чл.11,ал.2 от
Наредбата срокът, за който се предоставя право на гробоползване е за срок от
15 години или вечни времена, а на П.Б. е предоставено за срок от 50години.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че предявените
искове за установяване нищожност и нейното прогласяване на правото на
гробоползване на П.Б. и установяване, че правото на гробоползване
принадлежи на Т.С. са основателни и следва да се уважат.
Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което
постановеното от него решение е неправилно и следва да се отмени като
вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат.
В тежест на ответниците по делото са направените от Т.С. разноски в
първата инстанция в общ размер на 1400лв, съгласно представеният списък за
разноски и доказателства за направени разноски. Т.С. в списъка за разноски е
претендирал и още 600лв адвокатско възнаграждение за подадени две
становище по повод отговорите на ответниците. В Наредба 1/2004 за
минималните адвокатски възнаграждения не е предвидено допълнително
адвокатско възнаграждение за такива процесуални действия, извършвани от
процесуалният представител по делото, поради което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се уважи. Съгласно
чл.7,ал.1 т.4 от Наредба 1/04 дължимото възнаграждение е в размер на 1200лв
/ по 600лв за всеки от съединените установителни искове, които са
неоценяеми/
В тежест на въззиваемите са направените от жалбоподателя разноски
във въззивната инстанция в общ размер на 930лв, съобразно представеният
списък за разноски и доказателства за извършването им.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260 600 от 14.12.2020г , постановено по
гр.д.№ 2248/19 по описа на РРС, с което са отхвърлени исковете предявени от
Т.С. срещу П.Б. и Община-Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Б., ЕГН
********** и на Община-Русе, нищожността на предоставеното от Община-
Русе на П. Т. Б. за срок от 50 години право на гробоползване на гробно място
раздел 2, парцел 11а, ред 2, гроб 1 а в гробищен парк „Чародейка“ в гр.Русе, в
който гробно място е погребан И. Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Б., ЕГН
********** и на Община-Русе, че правото на гробоползване на гробно място,
раздел 2, парцел 11а, ред 2, гроб 1 а в гробищен парк „Чародейка“ в гр.Русе, в
който гробно място е погребан И. Б. принадлежи на ТР. ИВ. СВ., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА П. Т. Б., ЕГН ********** от гр.Русе, ул. "Б." № **, бл. "П.Х.",
вх.*, ет. * и Община-Русе,представлявана от кмета на общината да платят на
ТР. ИВ. СВ., ЕГН ********** по равно сумата от 1400лв разноски в първата
инстанция, както и 930лв разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4