Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда на Свищовски районен съд по НОХД № /2011 г. подсъдимият Д. Ц. В. е признат за невинен в това за периода от м. май 2009 г. до м. юли 2011 г. в гр. С, след като е бил осъден по гражданско дело № 35/2007 г. на Свищовски районен съд и решение № /18.04.2007 г., влязло в сила на 18.07. същата година да издържа свой низходящ - синът си А. Д. В. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две месечни вноски общо в размер на 1430 лв. Оправдал го е по обвинение внесено от Свищовска районна прокуратура по чл. 183, ал. 1 от НК. В своите мотиви Районният съд обсъждайки фактическата обстановка е приел за установено, че финансовото положение на подсъдимия е изключително тежко. Същият няма доходи, имущество, живеел на свободен наем, има няколко кредита, които е спрял да погасява, не били събрани достатъчно доказателства категорични за неплащане на издръжката. Неговият син е живеел в различни периоди от време в гр. С. при В. и единствено само признанието на подсъдимия, че през определени периоди не е плащал издръжката, но му е давал пари на ръка не дават основание да се приеме, че съзнателно с оглед своето положение не е изпълнил задължението си, произтичащо от цитираните решения на Свищовски районен съд. Всичко това водело до разминаване в събраните по делото доказателства, а оттам и до недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин. Също така е установил Районният съд, че тъжбата до Районна прокуратура не е подадена от А. В., а от неговата майка. По този начин не било ясно каква е волята на А., тъй като той към момента на подаване на тази тъжба е бил непълнолетен на 17 г. и е следвало да подаде лично тъжбата със съгласието на родителя, който следва да се грижи и издържа за него по решение на Свищовски районен съд. Недоволен от тази присъда останал прокурорът при Свищовска районна прокуратура, който моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае Д. В. за виновен в извършване на престъплението. Излага мотиви в своя протест в насока, че заключението на Свищовски районен съд е неправилно. На първо място самият баща не отричал истинността за това, че дължи издръжка. Нямало съмнение какъв е нейният размер. Твърдението на Районният съд относно това кой е подал жалбата не е правилно, тъй като делото е от общ характер и не се поставя ограничение за започване наказателно преследване от държавата. Твърдението за липса на субективен елемент също не е правилно, тъй като подсъдимият е знаел своето задължение. Самият той твърди, че не е плащал издръжката. Имал е средства, получени от кредити от различни банкови институции. Обстоятелството, че изпаднал в неплатежоспособност да обслужва своите кредити не го оправдава. Фактите относно плащането на задълженията за купуване на обзавеждане и сметки като наем, парно и др. са в противовес на твърдяното, че нямал финансова възможност да изпълнява своето задължение, което е възникнало на база на съдебно решение, влязло в сила. Обстоятелството, че синът му живял при него и е получавал пари на ръка, според прокурора, не са относими към предмета на доказването. В заключение добавя, че единственият правилен извод, който може да бъде направен е, че В. е извършил и осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Представител на Окръжна прокуратура поддържа протеста и твърди, че присъдата е неправилна. Не кореспондира със събраните по делото доказателства. Предлага да се отмени оправдателната писъда и да се постанови осъдителна по отношение на Д. В.. След като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази становището на страните съдът намира за установено следното. Състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е свързан с обективния признак, изразяващ се в неплащане на издръжка в размер на две или повече месечни такива след като е осъден да издържа свой съпруг в случая низходящ какъвто е неговия син А. От субективна страна деянието трябва да бъде извършено съзнателно, т.е. при пряк умисъл. По делото е установено, че подсъдимият и неговата съпруга са прекратили своя брак независимо, че не съществува такова решение, приложено към делото. Това се установява след като Свищовски районен съд е издал решение № от 18.04.2007 г., влязло в сила на 18.07.2007 г. От решението на Свищовски районен съд се вижда, че той следва да заплаща на Т. В. като майка и законен представител на А. В. малолетен към него момент месечна издръжка в размер на 55 лв. Установено е, че подсъдимият е заминал в гр. С. да живее и на съпружески начала е заживял на квартира с В. Д. Изтеглил е няколко банкови кредита с цел да устрои дома си с новата жена. Тези кредити били за закупуване на обзавеждане и домакински вещи. Събрани са доказателства по делото в тази насока от ОББ гр. С. и от Райфайзен банк ЕАД гр. С.. Сумите, които той е получил от тези кредити възлизат на около 26 хил. лв. Вярно е, че това е приход, придобит на базата на кредити, но разпределен по месеци и придобит във връзка с необходимите нормални нужди за живот той не е съществен. Макар и без значение това обстоятелство за задължението му за неплащане на издръжка, той е изплащал в определени периоди, когато е имал възможност своето задължение. От значение е също така и обстоятелството, че неговият син е живял в определени периоди при него. Обективно същият не е имал доходи от работа, което го е поставяло в неблагоприятното положение той да преустанови и заплащането на кредитите. Това го е поставило във фактическа невъзможност да изпълнява в определени периоди задължението си към неговия син, който към момента е непълнолетен. Настоящият състав счита, че макар и формално от обективна страна да е осъществен състава на престъплението, то не е налице съзнателното волево положение подсъдимият да не е желал да изпълнява съдебното решение и да изплаща издр·жка на своя низходящ А. В.. В насока потвърждаване мотивите на Районния съд за липса на доказателства и противоречиви такива, на базата на които не може да се направи категоричен извод за съставомерността на деянието съдът намира, че това е така. Не може единствено и само на обясненията на подсъдимия, че не бил плащал в определени периоди издръжка на своя син и то в периоди, когато е бил в изключително тежко финансово състояние да се приеме, че е налице субективният елемент на престъплението. Доказателствата, приложени към досъдебното производство са в тази насока, като се съобразят договорите за издаване на кредитни карти, договори за предоставен кредит и извлечение за сумите, които се изплащат за месец от подсъдимия. Единственият свидетел в насока неплащане на издръжката е Т. П., бивша съпруга на Д. В.. Не е разпитан неговият син, макар и непълнолетен същият има права и възможности да свидетелства по делото, тъй като в случая и той се явява лице заинтересовано от изхода на делото. Съзнателно или не това лице не е посочено като свидетел, не е разпитвано както в хода на досъдебното производство, а впоследствие не е поискано и с обвинителния акт за разпит. В тази насока мотивите на Районният съд са изчерпателни и обосновани, относно недоказаността на обвинението и то в неговата част, свързана със субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК. Възраженията, посочени в допълнението към протеста, по никакъв начин не могат да обосноват обратното на изложеното от районния съдия. Впредвид на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда на Свищовски районен съд по НОХД № /2011 г. като правилно и законосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |