Мотиви към ПРИСЪДА от 20.10.2021г. по НОХД № 318
по описа на КжРС за 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу Х.Г.М. по чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 19.09.2019г. до 19.09.2019г. в гр.Кърджали,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Н.К.П. *** и Г.Х.У. ***, и с това причинил имотна
вреда на К.Н.П. *** в размер на 2266,10лв.
Представителят на прокуратурата намира обвинението за
доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и като се вземат
смекчаващите отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало добрите му
характеристични данни по местоживеене, възстановената щета в пълен размер, предлага
да му се наложи наказание към минимума предвиден в чл.209 от НК като
изпълнението му се отложи с 3 годишен изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен и в своя защита
заявява съгласие с пледоарията на защитника си. Моли съда да му определи
оправдателна присъда, тъй като се счита за невинен. Защитата на дееца настоява,
че от събраните в съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен
начин се доказало, че в случая няма извършено деяние от подсъдимия Х.М.. Излага
следните съображения: обвинението било неясно; в досъдебното производство било допуснато
съществено процесуално нарушение от органа по разследването, което държавното
обвинение следвало да отстрани; деянието не било доказано от обективна страна,
тъй като към датата на започване на наказателното производство имотна вреда не
е имало; от субективна страна също деянието не е доказано; липсва обществената
опасност на деянието; макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, то същото не е престъпно поради своята
маловажност, както и не е обществено опасно и неговата обществена опасност е
явно незначителна, поради което счита, че наказателното производство следва да
бъде прекратено. Поради всичко това защитата настоява съдебният състав да
признае подсъдимия за невиновен.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
Х.Г.М., роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
В края на месец август и началото на месец септември 2019г.
две непълнолетни свидетелките, които тогава били на 16 години- Н.К.П. и Г.Х.У.,
повлияни от суеверие, решили да направят любовни магии на две момчета, които харесвали,
тъй като вярвали, че по този начин ще започнат с тях любовна връзка. В интернет-
сайта „Ало.бг“ намерили обяви за извършване на магии за любов, късмет и щастие.
В началото решили да се свържат с лице по обява представящо се с името „Ф.“,
което и сторили. За извършването на ритуала им били поискани пари, поради което
свидетелката Н.П. взела от парите оставени й от баща й- пострадалия К.Н.П., който
работел в чужбина. След като в продължение на няколко дни след изпращането на
парите не получили желания резултат, двете момичета- Н. и Г., потърсили друг човек,
който се занимавал с подобна дейност, при което се спрели на лице с името „Чудотворната
С.“. И на нея изпратили пари срещу обещанието да им направи любовна магия с
момчетата. Тъй като и това не било изпълнено, свидетелките Н. и Г. се свързали по
телефона чрез интернет приложението „Вайбър“ с трето лице от същия сайт, който
се наричал „маг Х.“, който всъщност бил подсъдимия Х.Г.М.. При разговор с него
в периода 12- 13.09.2019г. момичетата му обяснили че искат да се направи
любовна магия на двете момчета, които харесват, както и че преди него се обърнали
към други лица, които правели магии, а именно „Ф.“ и „Чудотворната С.“, но не
получили желания резултат. Тогава подсъдимият М. им казал, че тези хора не са им
правили магии за любов, а за смърт, поради което щял да провери колко живот им е
останал. За целта свидетелките Н. и Г. му казали имената и рождените си дати. В
следващите дни двете момичета поддържали ежедневен контакт с дееца Х.М.. При следващ разговор с тях той им казал, че им
била направена черна магия за смърт като първо ще умре едното момче, после-
другото, след тях- Г., а Н. щяла да се мъчи болна на легло цял живот. Думите на
подсъдимия М. силно изплашили свидетелките Г.У. и Н.П., но деецът Х.М. ги успокоил,
че той може да им помогне така, че тези прокоби да не се случат. Предложил първо
да изчисти описаната магия, а след това да започне с ритуалите да любовното им събиране
с момчетата. За да направи това обаче той поискал момичетата Н. и Г. да му изпратят
сумата от 490лв. Продиктувал им имената и единния си граждански номер и пожелал
парите да му бъдат изпратени парите чрез куриера „Easy рау/Изи Пей“. На
13.09.2019г. свидетелката Н.П. взела сумата от 490лв. от парите на баща си и двете
с приятелката си Г.У. се отправили към офиса на ЕТ„Бехи-Бехиде Чаушева“-
Кърджали, намиращ се в града на бул.„България“ № 37, бл.51, където се извършвали
и пратки чрез „Изи Пей“. Тъй като били непълнолетни, поради което не можели сами
да изпращат парични суми, те срещнали пред офиса на фирмата непознат мъж, а
именно В.Ш., когото помолили да им направи услуга като изпрати пари от негово име,
които те ще му дадат, тъй като те били непълнолетни. Мъжът се съгласил, при
което влязъл с тях в офиса на ЕТ„Бехи-Бехиде
Чаушева“- Кърджали и представил личната си карта на служителката. Г. и Н. му предоставили
сумата от 490лв. както и данните за получателя, а именно подсъдимия Х.М.. Сле
което В.Ш. подписал разписката за изпращач и си тръгнал, а впоследствие разказал
за случая на сина си- свидетеля Г.Ш.. Подсъдимият Х.М. получил парите лично
същия ден в 11,32ч. на 13.09.2019г. Веднага след това се свързал със свидетелките
П. и У. като им казал да повтарят след него молитва, за да се изчистят от смъртната
магия на предишните магове. Подсъдимият М. им казал, че ще изработи дървени лъжици
с имената им и датите им на раждане, ще им ги изпрати, а те трябва да завържат с
червен конец собствените си снимки на тези лъжици, да ги заровят на два метра под
земята и да чакат снимките да се разложат. Тъй като момичетата проявили съмнение,
деецът Х.М. им показал лъжиците чрез видеоразговор по мобилното приложение „Вайбър“.
На следващия ден той им изпратил описаните лъжици чрез куриерска фирма „Еконт“.
Момичетата- Н. и Г., ги получили, но не ги заровили. Въпреки това те продължили
да контактуват с подсъдимия М. ежедневно чрез мобилното приложение „Вайбър“. Един ден му
се обадили и разговаряли с него лично, при което го питали различни неща, в опит
да се уверят, че той наистина има гадателски способности. При този разговор
подсъдимият М. казал на свидетелката Н.П., че има родово проклятие, а на свидетелката
Г.У.- че й е заключен късмета, които неща пречели те да се съберат с харесваните
момчета. Поради това предложил да им направи ритуал за „развързване“ на късмета
и за изчистване от проклятие, което щяло да струва между 300 и 500 лева.
При продължилите контакти между дееца Х.М. и свидетелките
Н. и Г., той им казал, че харесваните от тях момчета имали направена смъртна магия,
поради което ще умрат. За да развали тази магия подсъдимият М. ще я развали, но
това щяло да струва 1800 лева. Думите му силно притеснили суеверните момичета Н.
и Г., при което те решили да изпратят исканите им от дееца пари. Така на 19.09.2019г.
свидетелката Н.П. взела сумата от 1800лв. от парите на баща си и заедно с
приятелката си Г.У. отишли до офис на куриерска фирма „Еконт“ намиращ се в кв.„Веселчане“
в гр.Кърджали, за да изпратят парите. Тъй като били непълнолетни, поради което
нямали право сами да изпращат парични суми, те заговорили пред офиса на куриера
непозната им жена, а именно свидетелката Р.Г. и я помолили да им услужи с изпращането
на пари от нейно име. Последната се съгласила, при което влязла в офиса, дала личната
си карта и без да се интересува от подробности, изпратила сумата от 1800лв. на
посочен им от двете непълнолетни момичета получател сумата от 1800,00лв., като
се подписала в разписката за изпращач. В документацията на куриера е отразено, че
тази пратка е извършена в 09:39 часа на 19.09.2019г. като от цялата сума била удържана
от куриера като такса сумата от 23,89 лева, а останалите 1776,10 лева стигнали до
подсъдимия Х.М., който ги получил лично същия ден.
На следващия ден деецът М. се свързал с момичетата- Н. и Г.,
и им казал, че е развалил магията на харесваните от тях момчета, но поискал от тях
още пари за здраве, късмет и щастие. В следващите дни свидетелките П. и У. не изпратили
исканите пари на подсъдимия, поради което комуникацията между тях приключила.
В началото на месец ноември 2019г. подсъдимият Х.М. написал
на свидетелката Г.У. чрез мобилното приложение „Вайбър“, че заради техните магии
сега той бил в болница, поради което трябвало те да му изпратят 800лв., за да си
плати за лечението. Двете момичета- Г. и Н., се ядосали и направили опити да се
свържат с него чрез видео обаждане, но такова не се осъществило, а в отговор получили
съобщения от името на „секретаря на маг Х.“, че магът бил много зле, с опасност
за живота.
В началото на месец декември 2019г., когато бащата на свидетелката
Н.П.- пострадалия К.П., разбрал след разговор с дъщеря си за липсата на парите
и целта на изпращането им, тя написала съобщение до подсъдимия М. чрез мобилното
приложение „Вайбър“, в което поискала той да върне получените от тях пари. Тогава
той се свързал с нея, при което присъствала и Г.У., чрез видеоразговор и ги уведомил,
че няма как да стори това, защото в момента няма никакви пари. Тогава свидетелките-
Н. и Г., за първи път го видели как изглежда. Той започнал пред тях да прави някакъв
ритуал, за да могат момичетата „да се съберат“ с харесваните от тях момчета.
На 09.01.2020г. пострадалият К.П. *** за липсващите от
дома му пари. След това свидетелката Н.П. уведомила подсъдимия М. за подадената
срещу него жалба от баща й. По този повод той се свързал по телефона със свидетеля
К.П. и го уведомил, че иска да му върне парите, като го помолил да си оттегли жалбата.
Пострадалият П. му предоставил номера на банковата си сметка и още на
27.01.2020г. подсъдимият М. му превел сумата от 2500лв., с което възстановил причинените
на свидетеля К.П. вреди.
Тази фактическа обстановка се установява безспорно от
всички събрани гласни и писмени доказателства, а именно: частично от обясненията
на подсъдимия М.; показанията на свидетелите К.П., Н.П., Г.У., Г.Ш. и Р.Г.; копие
на препоръчано писмо/ паричен превод № 71880002971182 ведно с електронно
изявление от 19.09.2019г.; Справка за получени парични преводи в брой; Разписка
№ 0700009634828408/ 13.09.2019г.; Разписка № 0100009634542542/ 13.09.2019г.;
вещественото доказателство, което представлява СД и съдържа записи от фирма
Еконт.
Настоящата инстанция не приема версията на дееца М., че е
взел назаем инкриминираната сума, тъй като доказателства в тази посока не бяха
събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Х.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, което представлява престъпление против собствеността. Като
субект тук може да бъде всяко наказателно отговорно лице, а от обективна страна
изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, като в случая обвинението
е за възбуждане и поддържането на заблуждение. Възбуждането представлява такова
въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи.
В случая е налице и втората форма на изпълнителното деяние поддържане на
заблуждение, което представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини
заблуда у адреса на измамата като затвърждава съществуващата у него невярна представа
или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее. Като съществен признак от
обективната страна на измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано
от неправилните си представи за действителността, извършва акт на юридическо или
фактическо разпореждане с имуществения предмет. Освен това престъплението по чл.209
ал.1 от НК е резултатно увреждащо, защото законът изисква да е настъпила имотна
вреда. При това за измамата е характерна и особената причинна връзка между деянието
и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането
пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условията
на разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в състава
и допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да набави за себе
си или за другиго имотна обла, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но
не е нужно да бъде обективно постигната.
Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото
му деяние досежно обвинението за двете форми възбуждане и поддържане на заблуждение.
Подсъдимият М. извършил изпълнителното деяние като използвал неопитността на
малолетните свидетелите Н. П. и Г.У., които
са извършили два пъти акт на имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо
поведение- плащане на парични суми, в което разпореждане подсъдимият М. по никакъв
начин не се е ангажирал с участие и отговорност. В случая единствено и само в резултат
на заблудата двете свидетелки са се разпоредили с чужди вещи- пари собственост
на пострадалия К.П., и те неоснователно са излезли от неговия патримониум. Вредата
е настъпила от преките действия на измамения, които са били мотивирани именно от
подсъдимия да ги извърши. Деецът е въздействал пряко и непосредствено върху физическото
лице, което е притежавало фактическата власт да се разпорежда с имуществото си,
в случая с паричните средства на пострадалия.
И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк
умисъл и користна цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият М. е предвиждал,
че в резултат на неговите действия той взима инкриминираните пари, както и че
така се уврежда имуществото на пострадалото лице. Наред с това субектът цели имотна
облага за себе си като съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда. По делото
специалната цел, а именно користната цел да набави за себе си имотна облага, е реализирана
от него, което обаче не е изискване за съставомерността на престъплението.
Деянието, за което подсъдимият Х.М. бе осъден е съставомерно
и по чл.26 ал.1 от НК, защото извършените от него две деяния осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
По наказанието: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- висока, предвид характера на
обществените отношения, които се засягат, а именно нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи, а и факта че е ползвал деца, за да
постигне целта си; като отчете и обществената опасност на самия деец- ниска,
предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно
минало към датата на деянието, добри характеристични данни, младата му възраст,
възстановяването на щетата, както и липсата на отегчаващи такива, намира че са
налице изключителни смекчаващи обстоятелства, тъй като и най-лекото, предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК бе определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК се отложи за срок от 3 години,
като намери, че по този начин ще се реализират целите на чл.36 от НК. Съгласно чл.66
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за срок от 3 години,
тъй като са налице условията за това- наложеното наказание е до 3 години, деецът
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер преди
да извърши това престъпление, както и за поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието.
Настоящата инстанция постанови след влизане в сила на присъдата
вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност,
представляващо 1 брой компакт диск съдържащ писмо от „Еконт Експрес“ООД и извлечение
от електронна база данни за паричен превод от 19.09.2019г.
По изложените съображения от фактическо и правно естество
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: