Р Е Ш Е Н И Е
град София, 04.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10062 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.С.С. срещу решение №38288 от 12.02.2019г., постановено по гр.д.№40258/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 174-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено, че Д.С.С. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 961.54 лв., представляваща цената за потребена топлинна енергия, доставена през периода от м.март 2012г. до м.април 2014г. в топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“******, абонатен №240165, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 174.51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2012г. до 18.02.2015г., начислена върху дължимата главница за потребена топлинна енергия, за които суми на 17.03.2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11650/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, както и в частта, в която е осъден Д.С.С. да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 275.25 лв., представляваща разноски, сторени в хода на ч.гр.д. №11650/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, както и сумата от 482.35 лв., представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, изчислени съобразно уважената част от исковите претенции.
В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа
се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на
възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия,
тъй като в хода на производството при доказателствена
тежест за ищеца не са ангажирани доказателства за сключен писмен договор между
страните с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в град София, ж.к.“******, за исковия период от време. На
следващо място се оспорват констатациите на съда
досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ
и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи
реално потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира
писмен отговор, в представена молба от 06.10.2020г. се взема становище относно
неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт с
който да потвърди решението на СРС в обжалваните
части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по
отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.С.” ООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу Д.С.С. при условията
на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед
заявения петитум на
въззивната жалба съдът
приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени исковете
за главница и мораторна
лихва. В останалата част като
необжалваемо решението на СРС е влязло
в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №11650/2015г. по
описа на СРС, І Г.О., 27-ми
състав, въззиваемият-ищец-
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.03.2015г. и е постановена на 17.03.2015г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.С.С. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Д.С.С. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на предявените искове, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че
същият е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на
топлинната енергия е срочно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:
Във връзка
с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия. Избраният
от законодателя подход във връзка
с уредбата на последната
облигация е същата да възниква,
съществува и да се прекратява
при законовоустановените предпоставки,
съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава
правно значение на наличието
или липсата, както и без да
изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен е доводът
на въззивника, че по делото е останал
недоказан факта на възникналите
договорни отношения между страните
за доставка на топлинна енергия
доколкото не се установява
да е сключен писмен договор
между страните. Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички
собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Законова дефиниция на понятието
потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане
цената на доставена такава във връзка
с чл.155 ЗЕ, е собственик
или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения
имот, освен в случаите, когато върху имота има
учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството,
което се доказва от събраните доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения недвижим имот през исковия период - м.03.2012г. - м.04.2014г., предвид на което и по горните мотиви на съда същият се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. В случая
единствен правнорелевантен факт досежно
възникването на договорното
правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване
върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е доказано, че собственик на имота през исковия период е ответникът, поради което същият се явява потребител
съгласно §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката и е налице основание
в закона за ангажиране на неговата
договорна отговорност.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан
обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответника
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула,
съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се
налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени
в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване
и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта
топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която е уважен предявения установителен
иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 174.51 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 30.04.2012г. до 18.02.2015г., начислена върху дължимата главница за потребена
топлинна енергия. Предвид разпоредбата на чл.32 от
ОУ към договора за доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане
на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни
от изтичането на периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано
от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че
избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна
сметки. Първостепенният съд правилно е изчислил размера на дължимото
обезщетение за забава върху размера на непогасената главница за исковия период
от време като е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и при прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение в полза на въззиваемата
страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №38288 от 12.02.2019г., постановено по гр.д.№40258/2015г. по
описа на СРС, І Г.О., 174-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./