Решение по КНАХД №240/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 63в ЗАНН и чл. 257 от Закона за горите /ЗГ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ц. И., [ЕГН] от [населено място], община Трявна, [улица], чрез адв. Н., против решение № 13/22.05.2025 г. по АНД № 10/2025 г. на РС – Трявна, с което е потвърдено наказателно постановление № **********/13.01.2025 г. /НП/ на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на жалбоподателката, на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ, е наложена глоба в размер 300,00 лв. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/. С жалбата са отправени оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила и нарушено право на защита. Моли съда да отмени оспорения съдебен. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез упълномощен юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Трявна е образувано по жалба на И. Ц. И. против наказателно постановление № **********/13.01.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер 300,00 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил НП и е присъдил разноски в полза на ответника. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия със заповед № РД-49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно относимата нормативна уредба във връзка с извършеното от жалбоподателката нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба№ 1/2012 г., а именно като лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, в качеството на регистриран лесовъд на „*“ ЕООД и получило позволително за сеч №0789041 от 24.09.2024 г., което лице е длъжно да следи за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. В първоинстанционния съдебен акт са изложени мотиви, предпоставени от фактите по преписката, приложени в делото, по констатациите с протокол № 200763/09.10.2024 г., съставен АУАН № 007665/21.11.2024 г., като свързаните с АУАН и НП лица са разпитани по делото, а именно лицата спрямо които е прието, че жалбоподателят не е упражнил контрол. При тази фактическа и правна обстановка, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии - да следи за наличието на документи за достъп до горска територия на лицата, извършващи дейност по добив на дървесина в нея. Изрично е посочил още, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 ЗАНН. Присъдил е разноски.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на АдмС - Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав на АдмС - Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС - Трявна. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила и правото на защита на жалбоподателя.

Правилно са тълкувани и приложени материално правните разпоредби, за които свидетелстват фактите по делото и събраните доказателства. По делото не се спори, че жалбоподателката И. И. е лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, в качеството на регистриран лесовъд на „*“ ЕООД и получило позволително за сеч №078904/24.09.2024 г., което лице е длъжно да следи за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и спазена процедура е установено, че на 09.10.2024 г. И. Ц. И. не следи за наличие на разрешителни за достъп до отдел 138, подотдел „в“, землище *, Община Трявна – държавна горска територия, насаждение, в което се извършва добив на дървесина, като лицата, които извършват товарене на добитата дървесина от сеч на превозно средство за извозването й до временен склад по позволителното за сеч №0789041 от 24.09.2024 г., а именно С. Д. М. и И. Д. Г., нямат разрешителни за достъп до горската територия към момента на проверката. Според АУАН и НП, нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико Търново, ТП ДГС „*“, Община Трявна, землище *, отдел 138, подотдел „в“ – държавна горска територии. В срок и от компетентни органи са издадени съответните актове по процедурата на чл. 255 и сл. ЗГ - констативен протокол №200763/09.10.2024 г., констативен протокол серия В, № 011953/10.10.2025 г., АУАН № 007665/21.11.2024 г. и наказателно постановление № **********/13.01.2025 г.

Правилни и споделяеми от настоящия касационен съдебен състав са изводите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, предвиждаща налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ. Доколкото бланкетността на тази норма обуславя индивидуализация на нарушението, административно-наказващият орган и районният съд са посочили и обсъдили нормите, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените качества. Правилно в НП е цитирана разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2012 г., а именно, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ (лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условията и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ) следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. При установеното неизпълнение на задължението, правилно е наложено наказанието глоба на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, която в случая е в минималния размер, уреден в закона. Като следва да се допълни, че касационната инстанция споделя извода за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид.

Въз основа на изложеното, касационният съдебен състав на АдмС – Габрово, приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните правили и при правилно приложение на материалния закон, Районен съд - Трявна е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно за правилен и законосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е следвало да бъде потвърден изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН касационният жалбоподател следва да заплати на ответника директора на Регионална дирекция по горите, [населено място], сторените за производството разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 80 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. §1, т. 6 ДР на АПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/22.05.2025 г. по АНД № 10/2025 г. на Районен съд – Трявна, с което е потвърдено наказателно постановление № **********/13.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция по горите, [населено място].

ОСЪЖДА И. Ц. И., [ЕГН], [населено място], обл. Габрово, да заплати сумата 80 /осемдесет/ лева на Регионална дирекция по горите, [населено място], представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.