№ 1459
гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101279 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Земеделска кооперация „Спасение“ – уведомени от
предходното с. з., се представлява от председателя на кооперацията АС. СП. и
от адв. Ю.М. от АК-Добрич - надлежно упълномощен от преди.
Ответникът ИЛ. Б. М. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и
с адв. С.В. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /по отделно/: Водим допуснатите свидетели.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20310/01.11.2021 г., ведно с
приложени писмени документи, съдържащи се по ГРД № 2889/2019 г.
АДВ. В.: Получих препис от молбата и приложените към нея
доказателства и искам да изразя становище. Недопустимо е прилагането на
писмените доказателства, които са депозирани. Става дума за 85 листа или
190 страници. Не съм имал възможност да проверя дали това е цялото дело,
1
но вероятно. А възможно е, ако някои неща не се харесват на ищеца да не се
представят. Но, дали се харесват или не на нас другата страна, то е
приложено вече. По този въпрос в предишното с. з. аз казах няколко думи,
сега ще повторя защо не може. Известно е, че нормата на чл. 127, ал. 2 от
ГПК, която изброява какво трябва да съдържа ИМ, в ал. 2 изрично е посочено
/цитира/. Следователно законът лимитира момента, в който ищецът може да
представя писмени доказателства, това е подаването на ИМ. По-късно може,
но само при едно условие, а именно посочено в чл. 147, ал. 1 от ГПК /цитира/.
И тук имаме едно условие, което е много важно и което следва да се
съблюдава във всеки случай. Това е израз на контентационно начало на новия
ГПК. Не може страната когато сметне за нужно да вади от единия джоб ново
доказателство, в следващото с. з. от другия джоб друго ново доказателство и
т. н. Независимо от това съдебната практика, имам предвид тази преди новия
ГПК, но допускам, че същото правило се съблюдава и към новия, към
висящото дело могат да се прилагат други свършени дела в две хипотези.
Първо, ако страна по новото дело се домогва да установява, че е налице
ресюдиката тогава се налага да се приложи другото делото, защото това може
да се види не само от ИМ, но и от последващи действия от страната, с които
се изменя ИМ. И второто изключение, това е когато в прилаганото дело има
толкова много писмени доказателства, че е нецелесъобразно да се вадят от
него и да се прилагат към новото дело. Тогава се прилага цялото дело, за да
се ползват многобройните писмени доказателства. Няма да кажа нищо ново
ако напомня, че протоколите за разпит на свидетелите не са писмените
доказателства, за които става дума, защото иначе би се заобиколила тази
забрана под формата на писмени доказателства да ви се представят на вас
показания на свидетели или заключения на вещи лица, което както е не
недопустимо, а забранено, защото те са доказателства събрани в друго
съдебно производство. Така че, както и да го погледнем искането за приемане
на тези 85 листа, това са 190 страници писмени доказателства е недопустимо
и затова аз моля съдът да не го допуска и да не постановява определение, с
което да приеме тези писмени доказателства. Още повече, че във вашето
определение от 30.06.2021 г. вие сте констатирали, че към ИМ има приложени
10 или 11 писмени доказателства, които сте счели, че са относими към
правния спор. Т. е. онова, което ищецът е представил в онова време вие сте го
приели. Не може тепърва да се приемат нови доказателства. С вашето
2
определение от предишното с. з. вие наистина на финала сте казали като
отлагате делото, „евентуално“ за прилагане на другото дело. Т.е. прозира се
вашето разбиране, което е правилно, че тази работа не е сигурна и затова сте
казали „евентуално“, и „евентуално“ сте имали предвид това, което казах
преди малко.
АДВ. М.: Три са основните пункта на възражението. Категорично няма
как да споделяме заявеното от процесуалния представител на ответника за
настъпила преклузия. На първо мастя процесуалния закон допуска и дава
възможност на страните с оглед становищата, които се изразяват в първото по
делото с. з. да направят своите доказателствени искания, включително и по
отношение за събиране на доказателства, което ние сме направили
своевременно. В този смисъл има изключително богата съдебна практика.
Нещо повече, на второ място. Своевременно още с ИМ ние сме посочили, че
ние ще се ползваме от тези същите писмени доказателства. Своевременно с
ИМ сме представили, но не в пълния им текст тези същите писмени
доказателства поради причина, че самото дело, което стана ноторно известно
на съда, при предявяване на ИМ и образуване на делото не се е намирало на
територията на РС Пазарджик и ОС Пазарджик, а поради касационна жалба
на ответника е било във ВКС. Този факт беше предмет на обсъждане и в
първото с. з. На трето място уважаемият съд не под условие, а даде
възможност да представим тези същите доказателства и това е видно от
протокола на стр. 8, където съдът казва, че дава възможност за представяне на
тези доказателства, което ние сме направили. Тъй като междувременно след
приключване на предишното с. з. на 12.10.2021 г. приключи на ВКС с
определение, което слага край на производството, имаме влязло в сила
съдебно решение, ние сме го приложили по делото с изрична молба, делото се
върна и ние можахме да се снабдим с всички тези доказателства
изчерпателно, а не както казва колегата и сме ги представили. Ние не
коментираме разпити на свидетели, а за изявление на страна. Искам да се
ползват протоколите, защото съдържат изявление на самата страна.
АДВ. В.: Аз съм съгласен да се приложат двете решения, но не и
другите доказателства. Аз изпитвам недоверие към това, което са приложили
те и затова върнете им това, което са приложили, а приемете цялото дело.
АДВ. М.: Ще предоставим решението на уважаемия съд да прецени
3
доколко е относимо това искане.
АДВ. В.: Аз моля да го върнете това, което са представили с
определение.
СЪДЪТ счита, че искането за приемане на представеното с молба вх. №
20310/01.11.2021 г. не е преклудирано, това искане е заявено още с ИМ. В
първото по делото с.з. съдът е дал възможност на страната да представи тези
доказателства, които са били в кориците на ГРД № 2889/2019 г., което дело
както не веднъж стана ясно физически към онзи момент не се е намирало в
РС Пазарджик, а по касационна жалба във ВКС. Ищецът е този с оглед
заявените от него твърдения, да прецени кои писмени доказателства са
относими и необходими за установяване на твърденията, поради което не се
налага прилагане на цялото ГРД № 2889/2019 г. Както се разбра това дело е
обемно и единствено би затруднило работата на съда да търси и да се
ориентира в кориците на делото по отношение на доказателствата. Ищцовата
страна бе така добра да ги представи в селектиран вид с оглед на нейните
твърдения, с препис за ответната страна, своевременно представени повече от
седмица преди с. з., за да има възможност ответната страна да се запознае с
тях и да е готова да изрази становището си към днешното с.з. Ето защо не
следва да се уважава искането на ответната страна за прилагане на цялото
ГРД № 2889/2019 г., поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. В. за прилагане на ГРД №
2889/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
По изложените по-горе съображения съдът счита, че следва да се
приемат приложените писмени доказателства към молба с вх. №
20310/01.11.2021 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателство по делото приложените към
молба с вх. № 20310/01.11.2021 г. писмени документи.
ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилото ГРД № 952/2021
г. по описа на РС Пазарджик.
АДВ. М.: Представям и моля да приемете като доказателство по реда на
4
чл. 147 от ГПК болничен лист на АС. СП.. Става въпрос, че председателят на
кооперацията претърпя остър инфаркт на миокарда и към момента е в
болнични. Твърдя, че има връзка с делото и затова го представям.
АДВ. В.: Аз мисля, че това доказателство няма отношение към делото.
Тук се търси обезщетение за една кооперация, а не за председателя на
кооперацията. Ако председателят на кооперацията беше завел това дело, че с
предишното дело му е влошено здравословното състояние до степен да
получи инфаркт, то нека да се заведе такова дело. Те искат на кооперацията
да бъдат присъдени обезщетения за това, че председателят е получил
инфаркт.
АДВ. М.: Ние търсим как се е отразило на кооперацията. Личен иск не
сме предявявали, но ние сме предявили иск за неимуществените увреждания,
които е претърпяла кооперацията. А ние считаме, че това доказателство е
свързано, че това се е отразило на органите на кооперацията, в случая на
председателя на кооперацията. В крайна сметка нямаме към този момент
такъв иск от страна на председателя на кооперацията, но то е доказателство
затова има ли отражение производството по ГРД № 2889/2019 г. върху
кооперацията. Безспорно е, че председателят не е просто фигурална част, той
е активен член в тази кооперация и то естествено като ги преживява тези
неща, те влияят и на кооперацията.
АДВ. В.: Слава Богу кооперацията не е получила инфаркт.
Съдът по
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Й. ИВ. В. – на 59 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, аз съм организатор производство в ищцовата кооперация
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. В.: Работя в кооперацията от 2007 г. до настоящия момент.
Кооперацията съществува от 1998 г. Знам за пожар възникнал в съседен имот
5
на кооперацията в имот на г-н М.. Обадиха се и казаха, че гори там. Вечерта
ми се обади г-н М., познаваме се и ми каза, че има пожар. Аз не съм ходила на
место тия дни, когато е станал пожара. Ние ожънахме през юни месец,
фирмата дойде и вдигнахме сламата и го дадохме под наем имота на едно
момче от Паталеница. Там не съм ходила цяло лято, защото какво да правя
там, ние сме го преотдали под наем. Когато отидох там на място пожарът
беше потушен, нямаше нищо и никой. После г-н М. започна да ни съди, че
ние сме запалили пожара, това са неговите твърдения. Ние много добре знаем
и никога не сме палили нищо, защото санкциите са много големи, как може
да си позволим лукса ние да запалим стърнище. Ако ние го запалим нас ни
режат от субсидиите 3 години наред. Ние никога не сме палили. Беше
установено, че пожарът е тръгнал от някакво каналче, минало е през някаква
необработваема земя с бурен и оттам в неговата градина, и от неговата
градина влиза в нашето место. Ние ожънахме и после не съм ходила, защото
го преотдадохме. Хората, с които сключвахме договори започнаха да говорят.
Ние сключваме договори година за година. Ние имаме 1000 договора и
въпреки това пак идват хората и си сключват договор, дори и г-н М.. Ной и
това лято си взе рента и отново подписа с нас договор. Хората започнаха да
коментират случая, то е село. Като дойдат питат „Ма, верно ли вие сте
запалили? Ма, вие от толкова години работите.“ Аз казвам „Не, ние даже сме
го дали под наем“. Това, което той твърди, че аз съм отишла, тогава майка ми
почина и аз няколко дни не съм била на работа. Аз 38 години работя в ТКЗС и
след това в ТПК. това е унижение и да дойдат да ти кажат и да те питат и ти
на всеки поотделно да обяснявам, че ние не сме запалили нищо. Ако всеки си
вземе договора значи ние ще фалираме. Ние имахме опасение, че след този
случай хората ще си оттеглят договорите. А на г-н М. всяка година му палят
градината откакто аз съм в тази кооперация. Докато вървеше делото минаха
две години. Някои хора останаха в кооперацията, някои се отказаха след
случая с пожара. След този случай малко намаляха договорите. Има и частна
кооперация и той наема освен нашата кооперация, който наема тези площи.
Нямам информация, тези които са се оттеглили къде са отишли. Тази година
имаме 980 договора. Ние успяхме да убедим хората, те ме познават от толкова
години. Разбира се, че ми костваше усилия с всеки по отделно да говоря. Бяха
ни извършвани проверки от пожарната, усещахме напрежение. От всякъде
идваха проверки. От пожарната ни правеха проверки дали се палят блоковете.
6
И преди този случай сме проверявани, но не толкова често, както след този
случай. Идваха на проверка и от ДФ „Земеделие“. Тези проверки ги свързвам
със случая на г-н М.. Ние ползваме всяка година субсидия, която е година за
година. От дълги години всяка година получаваме субсидия. Докато траеше
делото и след това пак получихме субсидия. Като дойде проверката установи,
че ние нямаме вина за пожара. Проверките са различни за отпускане на
субсидията. След пожара дойде проверка да видят какво е горяло и къде е
горяло. Ако ни спрат субсидията кооперацията ще спре да работи. От ДФ
„Земеделие“ се установи, че ние не сме запалили пожара и не е дошъл от
наше место. Не съм усетила промяна в поведението на проверяващите от ДФ
„Земеделие“. Имаше разлика в проверката. Мое мнение е, че дойдоха да
видят дали всичко е изгоряло и ако сме виновни ще ни накажат 3 години без
субсидия. Не ни наказаха, защото пожара не е по наша вина. Аз съм
завършила селскостопански техникум по тютюна. Субсидиите на
преотдаденото ги получат тези, на които сме преотдали имота. Ние даваме
рента на тези 1000 души. 500 дка сме преотдали под наем. Всеки, който е
подписал договор си взима рента за декарите. Кооперацията я плаща тази
рента. Еми как откъде им плащами, ами ние кооперацията сеем. Това место на
г-н М., 80 дка сме го дали под наем за люцерна. Останалите декари от 500 дка
остават за кооперацията, не мога да се сетя колко са.
Разпитът приключи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
ИВ. В. В. – на 48 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и правоотношения със страните по делото, работя в
ТПК съединение с. Братаница като водач на селскостопански машини
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. В.: Работя в ТПК откакто АС. СП. е председател, някъде от 2007-
2008 г. Есента на 2018 г., септември месец, аз работя на трудов договор и
тогава бях в отпуск. Юни-юли приключва жътвата и края на август и
началото на септември си взимам отпуска. Точно тази година бях сам
комбайнер и всички ниви на ТПК съм жънал сам. След като го ожънахме
кооперацията даде на чужда фирма да събира сламата. На следващата година
7
са го преотдали на наематели. След историята с пожара, знам за пожара в
наша нива, това го чух от хора от селото. Аз жъна не само на ТПК, а и на
частни лица и от тях чух за пожара. Коментарът беше под предлог, че ТПК
пали нивите и оттам е отишло в градината на г-н М.. Предполагам, че всичко
това се е отразило на ТПК, защото частниците, които идват да си взимат
рентата след жънене разпитват. Аз като ходя при частниците и хората от
любопитство ме питат „Как е завършило делото?“ и аз им казвах какво знам.
Коментарите продължиха откакто почна делото, докато приключи все имаше
коментари. Аз знам, че скоро е приключило делото. Не мога да ви кажа дали
хората са разбрали, че ТПК не е виновна за пожара. Има трети лица, които
идват при нас само за жътвата. Аз работя на заплата към ТПК.
Разпитът приключи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. П. П. – на 42 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. П.: Знам за пожар, който унищожи градината с ябълки на Илия.
Това го помня защото аз работих там и бях свидетел. Аз работех като общ
работник, събирах ябълки. Беше през месец септември 2018 г. и като всеки
ден бяхме на работа. На обяд отидохме да ядем с тези хора, с които работих и
отидохме на края на градината да обядваме. В далечината на около 100 м., а
може и повече видях силует на човек, който прави нещо и по едно време се
вдигна пушек. Г-н М. не беше там, но има фургон и аз отидох да го извикам,
както и стана. Същия ден си спомням, че имаше вятър. Г-н М. дойде и видя с
нас, че има пушек. Г-н М. се обади на Й.В. и пусна разговора на
високоговорител да чуем. Аз чух разговора, защото бях до него. Г-н М.
попита въпросната госпожа дали е изпратила човек да почиства нивите и тя
каза „Да, изпратих човек да почиства“ и това беше. Стърнищата се почистват
като се палят, виждал съм. Ние работим до 16.00 часа и след това цялата
бригада си тръгнахме. Разпитван съм и по другото дело. На другия ден като
отидохме на работа може би половината нива беше изгоряла. Всичко беше
изгоряло, имаше силен вятър и това нещо нямаше как да се спре. Аз съм
завършил селскостопански техникум и знам как се прави, как се пали. В
8
съседство на градината на И.М. ТПК с. Звъничево не мога да ви кажа дали
има стърнища, които обработва. Знам, че чрез запалване се почистват
стърнищата и съм слушал, че и в този район се палят. Това съм го чул от мои
съселяни. Ставали са и други такива пожари и друг път там, но не мога да ви
кажа кога. Не знам имотите около градината на кого са. Наоколо имаше зеле
до него, отсреща имаше кромид. Не знам на кой са нивите и кой какво сади.
Не мога да кажа дали е имало изоставени ниви. Има канал, но той е от другата
страна. Няма канал между ищцовата кооперация и градината на г-н М., няма
нищо, мисля, че са едно до едно. Пътят е с трева и не си личи, защото ако е
имало път нямаше да стане пожара. Между кооперацията и градината имаше
обрасъл участък. Друг обрасъл участък не е имало, категоричен съм. М. има и
друга градина с праскови, но тя е отсреща. В близост няма други градини.
Освен чрез запалване на стърнище за почистване става да се мине и с косачка,
но по лесно е със запалване. Г-н М. ми е заплащал за работата в градината му.
Разпитът приключи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. З. – на 75 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство с ответника.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. З.: Работих на овощната градина през 2018 г. на И.М.а, събирахме
ябълки. Работих сезонна работа, той ми плаща. Като седнахме да обядваме,
да си почиваме и мина се малко време и взе да мирише на дим и това момче,
което разпитахте преди мен, този ден работехме заедно с него, и се зачудихме
откъде мирише. Това момче отиде и извика Илия от един фургон. Илия
позвъня на телефона и попита жената от с. Братаница и ние слушаме, защото
беше на говорителя и тя отговори – „Аз съм пратила човек там да обгорява, да
подготви за оране“. Ние си отидохме към 16 ч. и нищо повече не знаем.
Видяхме на другия ден какво е положението - пожар и всичко черно.
Неприятно за гледане. Илия говори с началничка на кооперацията, говори с
нея лично. Като бяхме на место всичко се чуваше, ние бяхме седнали на
тревата и обядваме. И.М. беше при нас, бяхме близо един до друг и се чу
телефонния разговор. Ние бяхме около 5-6 човека работници. Предполагам,
9
че и другите хора са чули, защото всички бяхме заедно. Освен градината на г-
н М., имаше обхваното и отстрани от пожара. Не мога да кажа дали нивите на
ТПК са били засегнати. И по друго дело съм разпитвана за същия случай. И
там съм дала същите обяснения, друго не съм видяла. Говореше се в с.
Звъничево, че е имало пожар, но конкретно не сме чули откъде идва. Всеки не
е бил там на място, коментираше се пожара. Ние бяхме и видяхме, но от
другите хора се коментираше. Не мога да ви кажа колко време се
коментираше този пожар. Не знам дали за тази кооперация е имало някакви
последици, не съм чувала и за други пожари. За брането на ябълки каквото е
трябвало ни е заплатил г-н М.. Платил ми е според заработено, каквото съм
изработила ми е било платено.
Разпитът приключи.
АДВ. М.: За протокола да отбележа, че същите свидетели са били
разпитани и по ГРД № 2889/2019 г. Нямам искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите иска и да ми
присъдите сторените по делото разноски. Подробни съображения ще развия в
писмени бележки, за което моля да ми се предостави срок, който да бъде след
изготвянето на протокола.
АДВ. В.: Уважаема госпожо Съдия, представям договор за правна
помощ. Моля да отхвърлите иска и да ни присъдите сторените по делото
разноски. Подробни съображения ще развия в писмени бележки, но ще ви
моля срокът ми да бъде след този на колегата, за да мога да съобразя неговите
възражения.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът дава 7-дневен срок след изготвяне на протокола на ищцовата
страна и 10-дневен срок след изготвяне на протокола за ответната страна за
депозиране на писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
10
в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 13.20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11