Р Е Ш
Е Н И Е №1357
гр.Бургас, 15.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар
Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 173
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Хелиос
2007“ ООД - гр. Карнобат с ЕИК *********, седалище и адрес на управление - град
Бургас, улица „Гоце Делчев“, № 20, представлявано от П.И.Д.против ревизионен
акт № Р-02000218001726-091-001/27.09.2018 година, издаден от началник сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с
решение № 269/12.12.2018г. на директора на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с която е намалена данъчната
загуба от 2015 г. със сумата от 581,51.00 лева; намалена е данъчната загуба от
2016 г. със сумата от 960,06 лева и са определени задължения за ДДС за периода
01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2390,27 лв. и лихва 655,51 лв., за периода 01.12.2016 г.
– 31.12.2016 г. в размер на 3672,67 лв.
и лихва 633,59 лв.
С
РА, на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, не е установен
дължим корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 година, а е намалена
допълнително с 2739,48 лв. декларирана данъчна загуба за 2015 г. от предходни
години като от 513,76 лв. става 3253,18 лв. Не е установен и дължим
корпоративен данък за 2016 г., а е намалена допълнително с 3052,36 лв.
декларирана данъчна загуба за 2016 г. от предходни години като от 921,82 лв.
става 3974,18 лв. Установени са задължения за ДДС м. 12.2015 г. и м.12.2016 г.
в общ размер на 19756,23 лв. и лихви върху него за същия период в размер на
4354,30 лв. произтичащи от приходи от продажба на стоки по повод на неотчетени
фактури от доставчици.
С
жалбата се твърди материална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че органът по приходите неправилно
тълкува правните норми в областта на преките и косвени данъци. Твърди, че не са
налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК. Заявява, че за дружеството би
възникнало задължение за осчетоводяване на спорните фактури само ако същите са
редовно издадени, в случая стоките не са получени и доставките не са извършени.
Сочи, че към РД не са представени договори за процесните
доставки, липсват експедиционни бележки, копия на фактурите за транспорт от
доставчиците, пътни листи, приемо-предавателни протоколи,
стокови разписки и пр.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява
се от адвокат В., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
І. ФАКТИТЕ:
Ревизионното производство е повторно, след като с решение № 61 от
20.03.2018 г. на директора на ОДОП Бургас, е отменен първоначално издадения
ревизионен акт № Р-2000217003554-091-01 от 19.12.2017 г.
Повторното ревизионно производство е образувано въз основа на заповед за
възлагане на ревизия № Р-2000218001726-020-001 от 22.03.2018 г., изменена със
заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-2000218001726-020-002
от 25.06.2018 г., № Р-2000218001726-020-003 от 24.07.2018 г.
Ревизията обхваща установяване на задълженията за ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. включително.
ЗВР са издадени от компетентен орган в обхвата на правомощията му, при
спазване на изискванията по чл.113, ал.1 и
чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113, ал.2 от ДОПК.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен
доклад № Р-2000218001726-092-001 от 10.09.2018 г., който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.
Ревизионното производство е завършено с издаването на ревизионен акт № Р-2000218001726-091-001 от 27.09.2018 г. от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, съгласно разпоредбата на
чл.119, ал.2 от ДОПК, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК.
Същият е оспорен от жалбоподателя пред директора на дирекция “ОДОП” -
Бургас при ЦУ на НАП, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение,
частично потвърждаващо определените с ревизионния акт задължения за данъци.
Ревизията е извършена при хипотезата на чл.122, ал.1 , т.2 и т.4 от ДОПК –
при установени данни за укрити приходи или доходи и при данни за водено
счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
Ревизиращият екип приема наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК, тъй
като от дневници за продажби, данни от които се съдържат в информационната
система на НАП, писмени обяснения и документи, представени от доставчиците „АЛ-ВА“ ООД (с ново
наименование „Табако трейд Бургас“ ООД), „Табком Логистик“ ООД, „Табак маркет“ АД, „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД,
„Стоянов“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Юниливър България“
ЕООД, „Пауърмарк“ ООД, „Терум
2002“ ЕООД, „Коев трейд логистик“ ООД, „Виста АВТ“ АД, „ПАРКО“ ЕООД, „ЕП Комерс“ ООД, „ТИРЕКС
Трейдинг“ ЕООД и „Карол Фернандес Мийт“ ООД, както и декларираните от дружеството-жалбоподател доставки, е установено,
че „Хелиос 2007“ ООД не е отразило в счетоводните си
регистри 123 фактури, издадени от „Табако трейд Бургас“
ООД, 107 фактури, издадени от „Табком Логистик“ ООД, 127 фактури и 64 бр. кредитни известия, издадени от „Табак маркет“
АД, 100 фактури, издадени от „Експрес Логистика
и Дистрибуция“ ООД, 15 фактури, издадени от „Стоянов“ ООД, 18 фактури, издадени от „Рожен 1“ ООД, 35 фактури, издадени от „Юниливър България“
ЕООД, 27 фактури, издадени от „Пауърмарк“ ООД , 22 фактури,
издадени от „Терум 2002“ ЕООД, 2 фактури,
издадени от „Коев
трейд логистик“ ООД, 45 фактури, издадени от „Виста АВТ“ АД, 29 фактури, издадени от „ПАРКО“ ЕООД, 35 фактури, издадени от „ЕП Комерс“ ООД, 5 фактури, издадени от „ТИРЕКС Трейдинг“ ЕООД, 18 фактури, издадени от „Карол Фернандес Мийт“
ООД, с предмет на доставките – сладолед,
шоколадови и захарни изделия, чипс и снакс, препарати и
козметични продукти, кафе, месни продукти, тютюневи изделия, вестници и
списания.
По повод тази констатация, до дружеството е изпратено
Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
(ИПДПОЗЛ) с изх. № Р 2000218001726-040-001 /28.03.2018 год.(л.39), с което са изискани справки за броя и
номерата на банковите сметки, наличните активи, инвестиции, вземания, основна
дейност на дружеството и броя на търговските обекти.
По това искане, от представляващия ревизираното
дружество са представени обяснения и исканите справки.
В хода на ревизията са присъединени документи от
производство УИН: Р-02000217003554, свързани с предходно ревизионно производство
на „Хелиос 2007“ ООД, между които документи е и обяснение
от представляващия дружеството от 11.07.2017 г. (л. 803). Управителят сочи, че
исканите фактури не са отразени в счетоводството на предприятието и в
дневниците за покупки по ЗДДС, и за тях няма счетоводни операции. Обяснява, че с част от
издадените от доставчиците „Табако трейд Бургас“ ООД,
„Табком логистик“ ООД и
„Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД фактури са купувани тютюневи изделия за
собствено потребление по цени на едро, поради което същите не са заприхождавани в магазина. Друга част от фактурите,
издадени от различни доставчици на името на фирмата също не са намерили
отражение в счетоводството на дружеството и в дневниците за покупки за
съответните данъчни периоди, тъй като с тях са закупени продукти от физическо
лице за лично потребление. Пояснява, че издадените от „Табак маркет“ АД фактури са във връзка с получавани за продажба
вестници и списания, като за непродадените и върнати такива от доставчика са
издавани кредитни известия.
В резултат на така получената информация, органът по
приходите е пристъпил към извършване на насрещни проверки на дружествата –
контрагенти на „Хелиос 2007” ООД по отношение на
издадените от тях фактури, които не са намерили отражение в счетоводството на
ревизираното дружество.
Процесните задължения са определени въз основа на доказателства,
получени в резултат на извършени насрещни проверки на „Коев Трейд Логистик“ ООД, „ПАРКО“ ЕООД, „ТАБАКО ТРЕЙД Бургас“ ООД и „ТАБКОМ Логистик“ ООД.
Установено е следното:
1. Доставчикът „Коев Трейд Логистик“
ООД е представил копия на фактури - дубликат за доставки на почистващи
препарати и козметични продукти № 46306/ 24.04.2016 г. (с данъчна основа 348,87
лв. и начислен ДДС 69,77 лв.) без подпис на получател и № 47375/ 27.06.2016 г.
(с данъчна основа 437,42 лв. и начислен ДДС 87,49 лв.), подписана от
представител на „Хелиос 2007“ ООД - магазинер Щ. Блецова. Доставчикът допълнително представил дневни
финансови отчети за м. април и м. юни 2016 г., трудови договори и допълнителни
споразумения на шофьора на товарния автомобил, с който са превозвани стоките до
обекта на клиента и пътни листи на товарен автомобил „Мерцедес“ с per. № У12-23. Управителят на дружеството, в представените
обяснения заявява, че с „Хелиос 2007“ ООД работят
чрез предварителни заявки на заявената
стока, на принципа на разносна търговия. Фактурите се издават, след като стока
се заявява по телефона. След заявката, преди тръгване на разносния автомобил се
подготвят и издават фактурите с касовия бон и се дават на шофьора. Фактурата се
предава в момента на предаване на стоката на място в магазина-търговския обект.
2. Доставчикът „ПАРКО“
ЕООД е издал към „Хелиос 2007“ ООД 29 бр. фактури на
обща стойност 1155,05 лв. и ДДС 230,97 лв., с предмет на доставките козметични
и други стоки, по които органа по приходите е преценил, че е налице доставка на
стоки. Преобладаващата част от документите съдържат подпис на получател
(управител - П. Димитров, работник - Щ. Блецова или
съдружник Щ. Блецов), като на 5бр. от фактурите такъв
липсва (№ 48643/22.07.2015 г., № 51281/18.08.2015 г., № 52509/02.09.2015 г., №
60544/22.12.2015 г., № 68895/11.05.2016 г.). Допълнително към фактурите,
доставчикът е представил копия на: пътни листи, хронологични дневници за
осчетоводяване на прихода от продажбите и плащанията по процесиите фактури от
клиент „Хелиос 2007“ ООД; дневни и месечни отчети от
касов апарат за 2015 г. и 2016 г., трудови договори със шофьорите на товарните
автомобили и разчетно-платежии ведомости, счетоводен
амортизационен план, регистрационните талони на МПС. В обясненията си управителят
посочил, че разплащанията се извършват в
брой и по банков път по разкрити разплащателни сметки на дружеството при
срокове и условия, договорени с клиентите. Дружеството разполага с 12 товарни
автомобила. Стоките, предмет на сделката са козметични продукти, като начинът
на заявка на стоката е устно предаване на представител на дружеството, която се
изписва чрез таблет, издава се фактура и шофьорът ги
транспортира с товарен автомобил, собственост на „Парко“
ЕООД. Плащането по процесните фактури е извършено в
брой, за което е издаден касов бон от фискално устройство. Задължително се
изисква подпис върху фактурата от получателя на стоката и да се вписват имената
на получател, ако той е различен от напечатаните имена. Стоката е придружена от
стокова разписка, касов бон и пътен лист и се предава в търговския обект на
клиента, като се изисква подпис от получателя. При извършване на доставки на
клиенти, при които доставките са нерегулярни и не са обвързани с реализиране на
определен обем оборот на дружеството няма практика да се сключва договор, както
и да изпраща съпътстващи документи към фактурата.
3. Доставчикът „ТАБАКО
ТРЕЙД Бургас“ ООД (с наименование „АЛ-ВА“ ООД до м. март 2015 г. вкл.) е издал
към „Хелиос 2007“ ООД общо 123бр. фактури на обща
стойност 24256,48 лв. и ДДС 4851,26 лв. за доставки на различни марки цигари.
Съгласно писмените обяснения на управителя на „ТАБАКО ТРЕЙД Бургас“ ООД,
стоките са доставяни до обекта на клиента със служебен транспорт от служител на
дружеството, а разплащането е в брой. Стоките са предавани лично на управителя
на „Хелиос 2007“ ООД или на посоченото от него МОЛ,
ведно с данъчна фактура, издадена чрез фискално устройство Dateks
FMT 10KL. Приложени са допълнително споразумение към трудов договор с продавач
разносна търговия и свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Мерцедес спринтер 216 ЦДИ“ с per. № А 6330
МТ. От приложените към преписката фактури е видно, че 41 бр. фактури на обща
стойност 9453,05 лв. имат подпис на приел стоката.
4. Доставчикът „ТАБКОМ Логистик“ ООД, е представил издадени
към жалбоподателя 128 бр. фактури, за доставки на различни марки цигари, от
които 94 бр. имат подпис на получател (магазинер - Щ. Блецова,
управител- П. Димитров или съдружник Щ. Блецов).
Плащанията са извършени в брой (приложен фискален бон). Стоките са
транспортирани до обекта на клиента с транспорт на доставчика. Приложени са
счетоводни регистри за отразяване на доставките и плащането по тях. В дадените
от управителя писмени обяснения е отразено, че екземпляри от документите –
фактури, КИ, както и отчети от ЕКАФП, пътни листи се съхраняват в гр. Бургас и
могат да бъдат проверени. Заявки, стокови разписки, спецификации и приемо-предавателни протоколи няма. Основния договор за
продажбата е фактурата, окомплектована с фискален бон. В попълваните пътни
листа маршрутът е общ, но не по конкретни обекти. Стоката се товари от склада
на фирмата и се транспортира до обекта на клиента със собствен транспорт.
Приходът от продажбата на цигари е отразен по с-ка
702, като е начислен и дължимият ДДС.
На ревизираното дружество е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК
(л.667), с което е указано, че основата за облагане за
корпоративен данък и ДДС за ревизирания период ще се определи по реда на чл.
122 от ДОПК и е дадена възможност да предостави доказателства и да вземе
становище.
В предоставения срок ревизираното дружество не е депозирало
декларация-обяснение.
Извършен е анализ на относимите към дружеството
обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 2, и т.4 ДОПК.
През ревизираните периоди дружеството – жалбоподател е
извършвало дейност - търговия на дребно
с хранителни и нехранителни стоки в магазин в гр. Карнобат. Представена е декларация от търговеца по предходното
ревизионно производство, в която е обявена следната надценка: 2015 г. -
5 % на хранителни стоки, цигари и други нехранителни и 10% на
вестници; 2016 г. - 5 % на хранителни стоки, цигари и други
нехранителни и 10% на вестници.
След извършения анализ на представените от
ЗЛ и доставчиците документи и писмени обяснения, органът по приходите намира,
че стоките по тези доставки е следвало да бъдат заведени в счетоводството на
дружеството, а след тяхната продажба да бъде отчетен приход и начислен данък
върху добавената стойност и корпоративен данък. Поради това приема наличието на обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- наличие на
неотчетени приходи.
Затова върху жалбоподателя е възложена доказателствената
тежест в съдебното производство по оборване на констатациите в ревизионния акт.
Така е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на база на
която са установени задължения по ЗКПО и ЗДДС.
1. По отношение
на определените задължения по ЗКПО.
В хода на ревизията, при съпоставката на действително извършените продажби
с тези, декларирани от лицето, е
установено, че за периода януари – декември 2015 година недекларираните
продажби, без ДДС, са в размер на 45504,67 лева, и като се прибави
декларираната от лицето надценка се получава размер 48244,15 лв.
За периода януари – декември 2016 година недекларираните продажби, без ДДС,
са в размер на 47484,60 лева, и като се прибави декларираната от лицето
надценка се получава размер 50536,96 лв.
Преди определянето на корпоративния данък, издателите на РА са признали
разходи в размер, равен на отчетната стойност на стоките, чиито продажби не са
били отчетени от ревизираното лице. Разходите са определени като е взета
предвид надценката, с която е работило дружеството за данъчен период 2015
година и 2016 г.
На база така определените приходи и разходи, с които са направени
съответните корекции в декларираните приходи и разходи от дружеството, е
определена нова данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, вследствие което не
е установено допълнително задължение за
корпоративен данък за 2015 година, но е намален финансовият резултат с
данъчната загуба в размер на 2739,48 лв., възникнала през 2010 г. Не е
установено и допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 година, но е
намален финансовият резултат с данъчната загуба в размер на 3052,36 лв.,
възникнала през 2011 г.
2. По отношение
на задълженията по ЗДДС
При определяне на данъчните задължения по ЗДДС,
органът по приходите е формирал продажните цени на реализираните от лицето
стоки, изхождайки от декларираната от търговеца надценка. За недокументираните
по съответния ред и неотчетени в пълен размер приходи за данъчните периоди: м.
декември 2015 и м. декември 2016 г., органът по приходите е определил, че
ревизираното лице дължи (на основание чл. 82 ЗДДС) допълнително данък добавена
стойност. Размерът на данъчната основа за всеки отделен данъчен период е
определен по реда на чл. 122 от ДОПК. Определената по този начин данъчна основа
на облагаемите доставки е базата, върху която от органите по приходите е
установен допълнително дължим ДДС за 2015 г. в общ размер от 9 648,84 лв. и за
2016 г. в общ размер 10107,39
лв.
Издаден е Ревизионен акт № Р-2000218001726-091-001/27.09.2018 г., връчен на
търговеца на 28.09.2018 г.
С жалба вх. № ИТ-00-10145/11.10.2018 г. (л.1568) дружеството е оспорило РА
по административен ред. Във връзка със заявените възражения, решаващият орган е
извършил проверка на твърденията на жалбоподателя. Приел, че не е безспорно
установена доставката на стоки от доставчиците: „Табако
трейд Бургас“ ООД (само по 82 бр. фактури),, „Табком Логистик“ ООД(само по 13 бр. фактури),, „Табак маркет“ АД, „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД,
„Стоянов“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Юниливър България“
ЕООД, „Пауърмарк“ ООД, „Терум
2002“ ЕООД, „Коев трейд логистик“ ООД (само по
фактура № 46306/24.04.2016 г.), „Виста АВТ“ АД,
„ПАРКО“ ЕООД (само по 5 бр. фактури), „ЕП Комерс“ ООД, „ТИРЕКС Трейдинг“ ЕООД и
„Карол Фернандес Мийт“ ООД.
Мотивирал
се с липсата на подписи на получател върху фактурите. Посочил, че, в някои
случаи липсват и документи, удостоверяващи по безспорен начин разплащането
между контрагентите и получаването от страна РЛ на описаните в спорните фактури
стоки. Липсват съпътстващи доставките документи като приемо-предавателни
протоколи, стокови или складови разписки, подписани от получателя и
удостоверяващи фактическото предаване на стоките на „Хелиос
2007“ ООД.
За
останалите фактури ( подробно посочени в решението в табличен вид по номера и
дати на издаването) намерил достатъчно доказателства за удостоверяване на
извършените с тях доставки, а именно:
-
„Коев трейдинг логистик“
ООД по фактура № 47375/ 27.06.2016г. на стойност 437,42 лв. и ДДС 348,87 лв.
-
„Парко“ ЕООД
по 24бр. фактури на обща стойност 975,70 лв. и ДДС 195,12 лв.
-
„Ал-ва” ООД с
променено наименование „Табако трейд Бургас“ ООД (по
41 бр. фактури) на обща стойност 9 453,05 лв. и ДДС 1 890,63 лв.
-
„Табком логистик“ ООД по 94 бр. фактури на обща стойност 17 906,97
лв. и ДДС 3 581,37 лв.
Поради това, на осн. чл.
155, ал.2 от ДОПК, решаващият орган коригирал данъчната основа и приел, че
декларираният от дружеството финансов резултат за 2015 г., следва да се увеличи
допълнително с установената търговска надценка в размер на 581,51 лв., и с тази
сума да се намали данъчната загуба, възникнала през 2010 г.; за 2016г. съответно- следва да се увеличи
допълнително с установената търговска надценка в размер на 960,06 лв., и с тази
сума да се намали данъчната загуба, възникнала през 2011 г.
За данъчен период м.декември 2015 г. по ЗДДС определил
допълнително задължение за данък добавена стойност в размер на 2 390,27 лв., изчислен по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и лихва
в размер на 655,51лв., за закупени от „Парко“ ЕООД и
„Табком Логистик“ ООД стоки
на обща стойност 11 951,35 лв.
За данъчен период м.декември 2016 г. по ЗДДС определил
допълнително задължение за данък добавена стойност в размер на 3 672,67 лв., изчислен по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и лихва
в размер на 633,59лв., за закупени от „Парко“ ЕООД, „Табако Трейд Бургас“ ООД, „Коев Трейд Логистик“
ООД и „Табком Логистик“ ООД
стоки на обща стойност 18 363,36 лв.
В останалата част ревизионният акт бил отменен.
Решение № 269/12.12.2018 г. на Директора на
дирекция ОДОП при ЦУ на НАП било връчено на дружеството на 04.01.2019 г.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят оспорва
(л.1600) автентичността на подписите,
положени върху фактурите, подробно описани в решението на директора на „ОДОП“,
в частта „подпис на получател“, издадени от „Парко“
ЕООД, „Табаком Логистик“
ООД, „Табако Трейд Бургас“ ООД и „Коев Трейд Логистик“ ООД.
След изявление на
процесуалния представител на ответника в с.з. на 13.03.2019 г., че ще се ползва от
оспорените доказателства, с определение в същото с.з. на
основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване
автентичността на
фактури, в частта „подпис на получател“ и е допусната съдебно-графическа
експертиза, която да установи, дали фактурите в графа „получател“ са подписани
от представител на дружеството-жалбоподател или друг негов служител.
Вещото лице по съдебно-графическата експертиза
констатира, че в предоставените копия на фактури от „Табако
Трейд Бургас“ ООД и „Табаком Логистик“
ООД, подписите в графа „получател“ са положени от управителя на дружеството П.Д.и
от служителите Щ. Блецова и Щ. Блецов.
В съдебно заседание уточнява, че всички процесни фактури, посочени в ревизионния акт и
потвърждаващото решение, включително и издадените от „Парко“
ЕООД и „Коев Трейд Логистик“ ООД, са подписани от
управителя на дружеството, Щ. Блецова и Щ. Блецов.
При това положение, съдът намира, че процесните фактури следва да се ценят като доказателства по
делото, наред с останалите такива.
В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя е допусната и
приета и съдебно-счетоводна експертиза.
Според
вещото лице, всички процесни фактури, са осчетоводени
при доставчиците като платени в брой. При осчетоводяването е дебитирана сметка 501 „каса в лева“ срещу кредитиране на
сметка 411 „клиенти“.
В счетоводството
на жалбоподателя не е установено по сметка 304 „стоки“ или други сметки, да са
осчетоводявани (заприхождавани) стоки по тези фактури.
Липсва осчетоводено плащане, свързано с тях. Не е установено фактурите да са
включвани в дневниците за покупки към справките-декларации по ЗДДС, с цел
ползване право на приспадане на данъчен кредит или осчетоводяване на разходи по
тях.
Според
експерта има текущото счетоводно отчитане, както на постъпилите стоки, така и
на извършените от жалбоподателя продажби от търговския обект, от където е
осъществявана дейността търговия на дребно.
При тези констатации вещото лице, изчислява задълженията на жалбоподателя за процесните периоди както следва: за периода
01.12.-31.12.2015 г. ДДС - деклариран за внасяне в размер на 84 лв. и внесен, за 01.12.-31.12.2016 г. ДДС -
деклариран за внасяне в размер на 104,61 лв. и внесен; за периода
01.12.-31.12.2015 г. - деклариран
счетоводен финансов резултат в размер на 513,70 лв. и данъчен финансов резултат
след преобразуване – данъчна печалба 0 лв., за 01.12.-31.12.2016 г. -
деклариран счетоводен финансов резултат в размер на 921,75 лв. и данъчен
финансов резултат след преобразуване – данъчна печалба 0 лв.
В съдебно заседание, пояснява, че по делото
има приложени пътни листове, издадени от доставчиците за населеното място, в
което се намира жалбоподателя, но в тях не фигурира наименованието му. В
счетоводството на доставчиците процесните фактури са
платени в брой и плащането е отразено на датите, на които е издадена
съответната фактура. Събраните суми съответстват на издадените фактури. „Табаком логистик “ ЕООД не е
предоставило информация за осчетоводяването на фактурите, но по делото има
документи, касаещи начина на осчетоводяване на плащанията по тях.
Експертът
допълва, че при доказване подписването на фактурите от жалбоподателя или негов
представител, това ще означава нередовно водене на счетоводството и резултатът
от данъчните задължения би бил този, който е посочен в потвърждаващото решение
по РА.
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА :
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е в предвидения от закона срок,
от лице с доказан интерес от оспорването и отговарящо на изискванията на чл.
256, ал.1 и ал.4, пр.1 от ДОПК.
ІІІ. ПРАВОТО:
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и
съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните
основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за 2015г. и
2016г. Изложил е мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е
неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените
срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.
Не е спорен размерът на определените задължения.
Спорни по делото са:
* наличието на предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122 ДОПК
и
* получени ли са от „Хелиос 2007“ ЕООД стоките по
процесните
фактури, неотразени в счетоводството му.
Съдът намира, че доказателствата по делото предпоставят
положителен отговор и по двата въпроса.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател не е отразило в счетоводството си
фактури, издадени от „Табако Трейд Бургас“ ООД, „Табаком Логистик“ ООД, „Парко“ ЕООД и „Коев Трейд Логистик“
ООД, като обяснява бездействието си с липса
на получени стоки.
Това твърдение обаче е в противоречие с наличните доказателства и предпоставените от тях, изводи.
На първо място, всички неосчетоводени, процесни
фактури, описани в Решение № 269/12.12.2018 г. на
Директора на дирекция ОДОП, са подписани за получател от управителя на
дружеството или от лица, назначени в дружеството по трудов договор. Факт, който
е доказан със заключението на приетата по делото съдебно- графическа
експертиза.
Вярно е, че подписът не е задължителен елемент от съдържанието на
фактурата, т.е. неговото наличие или липса не могат да се отразят върху
действителността на съставения първичен счетоводен документ, но наличието на
подпис на получателя в случая означава, че стоката е получена от лицето или
представител на лицето, за което е била предназначена.
В подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че всички доставчици
сочат еднакъв механизъм, по който се осъществяват доставките- заявка по
телефон, доставка и предоставяне при получаване на стоката на фактура,
придружена с фискален бон, заместващи протокола за предаване, доколкото доставката
се реализира веднага и на място, в търговския обект на получателя.
Този начин на доставка не се оспорва и от жалбоподателя, който не представя
доказателства, установяващи друга практика, например приемо-предавателни
протоколи за стоките, доставени по фактури, които са намерили отражение в
счетоводството му.
Следователно, установеният между доставчиците и жалбоподателя механизъм на
осъществяване на доставката по несъмнен начин доказва отделянето на процесните стоки от техния род (с оглед изискването на
чл.24, ал.2 ЗЗД) и прехвърлянето на правото на собственост при получаване.
Лицата, издали и подписали фактурите, и водачите на автомобилите са били
назначени на работа по трудови договори при дружествата-доставчици, а
автомобилите, с които са извършени превозите, са били собственост на последните.
Тук следва да се посочи и обстоятелството, че при всички доставчици
получените, като плащане по доставките, суми са били осчетоводени на датата на
издаване на процесните фактури.
Отделно от това, дружествата-доставчици са обичайни доставчици на „Хелиос 2007“ ООД. Както органите по приходите, така и
вещото лице, дало заключение по съдебно-счетоводната експертиза установяват
многобройни доставки за ревизирания период, осъществени между „Табако Трейд Бургас“
ООД, „Табаком Логистик“
ООД, „Парко“ ЕООД и „Коев Трейд Логистик“
ООД, като доставчици и като получател „Хелиос 2007“ ООД. Те. посочените доставчици при еднакъв
механизъм са осъществявали и доставки, фактурите за които са били
осчетоводявани от жалбоподателя.
Съдът намира, че не следва да излага отделни съображения по отношение на
доставките, осъществени от всеки един от доставчиците, тъй като фактите по тях
са идентични или със съществена степен на сходство.
Въз основа на изложеното намира, че
доставките са действително извършени, прехвърлено е правото на собственост
върху процесните количества стоки, като издадените за
тях фактури не са били осчетоводени.
Т.е., доказано е наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК
за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК.
След като е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК, по силата на чл.124,
ал.2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Т.е., доказателствената тежест е обърната.
В тежест на органът по приходите е да установи основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, което е сторено, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Последното в случая не е проведено.
Възникването на задължение за начисляване на ДДС е обусловено от
осъществяването на облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1, във връзка с
чл.6 ЗДДС, и настъпването на данъчно събитие.
Според разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДДС, при доставки на стоки данъчното събитие настъпва на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена. А съгласно чл.25, ал.6 ЗДДС, при
настъпване на данъчно събитие данъкът става изискуем и за данъчно задълженото
лице възниква задължение да го начисли, като включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за
този данъчен период и посочи издадените фактури в дневника за покупки (арг. чл.86, ал.1 ЗДДС).
При това положение, след като е доказано извършване на облагаеми доставки
по процесните фактури, при правилно приложение на
закона е определен и допълнително дължим ДДС.
Установените задължения по ЗКПО са в пряка връзка с констатациите за реално
извършени доставки по процесните, неосчетоводени
фактури.
Налице са укрити приходи, които следва да бъдат обложени с корпоративен
данък, както е направено при ревизията, като към декларираните за всяка от
ревизираните години приходи са прибавени приходите по неосчетоводените фактури.
Преобразуването на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО е направено
въз основа на данни за търговската надценката, дадени от самото ревизирано лице
при приложението на чл. 26 и чл. 54 ал.2 от ЗКПО /за увеличаване на резултата/
и на чл. 54 ал.1 от ЗКПО /за намаляване на резултата/.
Съдът отбелязва, че задълженията са определени в точния им размер. Такова е
и заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза- „при
доказване подписването на фактурите от жалбоподателя или негов представител,
това ще означава нередовно водене на счетоводството и резултатът от данъчните
задължения би бил този, който е посочен в потвърждаващото решение по РА“.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ,в полза на ответника, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 775 /седемстотин седемдесет и
пет лв./ лева, в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелиос
2007“ ООД, ЕИК ********* гр. Карнобат с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - град Бургас, улица „Гоце Делчев“, № 20, представлявано от П.И.Д.против
ревизионен акт № Р-02000218001726-091-001/27.09.2018 година, издаден от органи
по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с
решение № 269/12.12.2018г. на директора на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с която е намалена данъчната
загуба от 2015 г. със сумата от 581,51.00 лева; намалена е данъчната загуба от
2016 г. със сумата от 960,06 лева и са определени задължения за ДДС за периода
01.12.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2390,27 лв. и лихва 655,51 лв., за периода 01.12.2016 г.
– 31.12.2016 г. в размер на 3672,67 лв.
и лихва 633,59 лв.
ОСЪЖДА „Хелиос 2007“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „Македония“, № 61-63, ет. 4, ап. 18 да заплати на
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП сума в размер на 775 /седемстотин седемдесет и пет лв./ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: