РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120102511 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СДРУЖЕНИЕ “ДРУЖЕСТВО
ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА
ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА
АРТИСТИТЕ – ИЗПЪЛНИТЕЛИ - ПРОФОН“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си
адвокат М.М., против “ОРКО“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от *****, с която се претендира осъждането на
ответното дружество за заплащане на сумата от 4 573. 18 лева, от която сумата 4 485.
95 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.202 0г. по фактура
№ 42422/31.12.2020 г. и сумата 87. 23 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 16.01.2021г. до 26.03.2021г., произтичащи от сключен между страните
договор от 03.07.2018 г., уреждащ неизключителното право за публично изпълнение на
звукозаписи в обектите, стопанисвани от ответника. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
сключен между страните договор за публично изпълнение № 6585 от 03.07.2018г.,
съгласно уговорките по който ищецът, в качеството му на сдружение за колективно
управление на сродни права по смисъла на ЗАПСП, отстъпил на „ОРКО“ ЕООД
неизключителното право да осъществява публично изпълнение по отношение на
1
звукозаписи в обектите, посочени в Приложение № 1 към описания договор. По силата
на чл. 6 от сключения между страните договор, ответникът дължал на ищеца годишно
възнаграждение, което е определено в Приложение 1 към договора и е посочено за
всеки един от обектите, стопанисвани от ответното дружество. Сключеният договор
бил със срок до 31.12.2020г. и влизал в сила в случай, че ответникът заплати изцяло и в
срок първото годишно възнаграждение, което било заплатено за 2018г. и за 2019г. За
дължимото за 2020г. възнаграждение ищецът издал фактура № 42422/31.12.2020г. за
сумата от 4 485.95 лв., по която плащане от ответното дружество не било постъпвало.
Ищецът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, която била получена
на 07.01.2021г., като отново плащане не било постъпило. Поради това и предявява
заявените в настоящото производство претенции.
Правното основание на исковете е чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който иска се оспорва като неоснователен, като се твърди, че във връзка с
епидемиологичната обстановка в страната, обектите – ресторанти, барове, хотели,
находящи се в гр. Б., к.к. П. и гр. С., са били затворени и не са работили през
значителна част от 2020г. Навеждат се твърдения, че епидемията и актовете на
държавните органи, предвиждащи мерки, насочени към ограничаването й, в частност
заповеди на министъра на здравеопазването, представлявали непреодолима сила, тъй
като препятствали изпълнението на задълженията по договора. Ответното дружество
не признавало вземането по процесната фактура, поради което и не я осчетоводило.
Твърди също така, че са налице непредвидени и непредвидими обстоятелства от
извънреден характер, причиняващи прекомерно и противоречащо на правилата за
честност, почтеност и коректност несъответствие между престациите на страните по
един двустранен договор или т.нар. стопанска непоносимост. Депозира се искане на
основание чл. 307 от ТЗ да бъде изменено приложение 1 към чл. 6 от договора, като
възнаграждението бъде намалено. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили договор за публично
изпълнение № 6585 на 03.07.2018 г., съгласно който ищецът, в качеството си на
сдружение за колективно управление на сродни права по смисъла на ЗАПСП, отстъпва
на ответника неизключителното право да осъществява публично изпълнение по
отношение на звукозаписи в обектите, посочени в приложение № 1 към договора, за
срока и при условията, предвидени в същия, срещу възнаграждение. Чл. 6 урежда
възнаграждението и срокът за неговото плащане, като предвижда, че ответното
2
дружество дължи на ищцовото сдружение годишно възнаграждение, определено
съобразно Тарифата му и на базата на предоставената от ползвателя информация по
чл. 2.1 за обектите, посочено в приложение № 1. Чл. 7 предвижда, че в случай, че
обектите работят целогодишно и дължимото възнаграждение е в размер под 150 лв. без
ДДС, то е платимо на 1 вноска в срок до 14 дни от подписването на договора, а за всяка
следваща календарна година в срок до 30 януари на текущата календарна година.
Когато дължимото годишно възнаграждение е над 16.50 лв. без ДДС, то е платимо на 4
равни вноски, платима съответно до 15 януари, до 15 април, до 15 юли и до 15
октомври на съответната текуща година. Съгласно уговорките по чл. 10 договорът
влиза в сила единствено в случай, че ползвателят заплати изцяло и в срок първото
годишно възнаграждение, съответно първата вноска от него, и се сключва за срок от
01.01.2018 г. до 31.12.22020 г. В приложение № 1 към договора са посочени отделните
обекти – 15 брой и дължимото възнаграждение за всеки от тях, със съответната
браншова отстъпка. По делото не се спори, че дължимите възнаграждения, съобразно
горните уговорки са заплатени за 2018 г. и 2019 г. Спорът е дължимо ли е
претендираното такова за 2020 г. в размер на 4 485. 95 лв. с ДДС, за което е издадена и
фактура № 42422/31.12.2020 г.
По делото като свидетел е разпитан Й.К. – специалист управление имоти към
ответното дружество от 2009 насам, се установява, че търговските обекти,
стопанисвани от „ОРКО“ ЕООД не са работили през цялата календарна година, поради
наложените забрани със заповед на министъра на здравеопазването. През 2020 г. Б. и П.
са били затворени след 13.03.2020 г. до юли месец, след това са отворили юли, август и
средата на месец септември, след което са били затворени отново до преди Коледните
празници. На свидетелят не му е известно дали представител на ответното дружество
се е свързвал с такъв на ищцовото сдружение за да обсъждат договорни си отношения.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Поради наличието на валидното договорно отношение между страните по
горния договор и съобразно уговорките по него, в това число и на тези по приложение
№ 1 към него, е дължимо търсеното в настоящото производство възнаграждение от
ползвателя – ответник за календарната 2020 г. в размер на 4 485. 95 лв. с ДДС, като
няма спор досежно така уговорения размер на същото. Няма твърдения и подкрепящи
ги доказателства същото да е заплатено в съответните срокове по чл. 7 и чл. 7.1. от
договора, а и след това. Ето защо се налага извода, че същото е дължимо от ответника в
полза на ищеца, с оглед на облигационната им връзка и уговорките по нея.
При това следва да бъдат обсъдените наведените доводи за недължимостта му
от страна на ответника. В случая се твърди, че въведената забрана за функционирането
3
на заведенията в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и по–конкретно до 01.06.2020
г. /за тези на закрито/, както и последващо функциониране на непълен капацитет,
съставлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора т.нар. непреодолима сила. Действително
нормата на чл. 306 от Търговския закон предвижда, че длъжникът по търговска сделка
не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В случая
действително сключеният договор между страните съставлява за ответника търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Наред с това обаче законът предвижда, че
ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. В
случая е очевидно, че към датата на обявяване на извънредното положение в Република
България на 13.03.2020 г., длъжникът вече е бил в забава, съобразно уговореният
падеж за заплащане на уговореното в договора възнаграждение /чл. 7 и чл. 7.1./, при
което не би могъл основателно да се позове на това основание за недължимост на
търсеното от него възнаграждение. Друг е въпросът, че в тази хипотеза, законът
предвижда, че длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради
непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се
състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на
договора, като по делото няма твърдения и доказателства за подобно уведомяване.
На следващо място въведена държавна забрана за функциониране на определени
търговски обекти в определен период през 2020 г. се приравнява на т.нар. стопанска
непоносимост. Разпоредбата на чл. 307 от ТЗ предвижда, че съдът може по искане на
една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Такова изменение или прекратяване може да бъде постигнато
обаче чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по
характера си е конститутивен такъв и внася промяна в правната и имуществената сфера
на страните с цел предотвратяване на несправедливостта. При това произнасянето на
съда по такъв иск променя, респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са
настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора
задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното
задължение е изпълнено – в случая договорът прекратен, поради изтичането на
уговорения в същия срок и при изпълнена престация от страна на ищеца. Ето защо и
възражението на ответника за наличие на стопанска непоносимост, противопоставено
срещу искането на ищеца да получи уговореното по договора възнаграждение, се явява
неоснователно и не може да обоснове приложимост на правната норма на чл. 307 от
ТЗ, тъй като не осъществява посочените по-горе предпоставки.
При това съдът намира, че наведените доводи за недължимост на търсеното
възнаграждение са неоснователни, при което искът за главница, като основателен и
4
доказан следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.04.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва в размер на 87. 23 лв.
върху главницата от 4 485. 95 лв. за периода от 16.01.2021 г. до 26.03.2021 г., предвид
уговорките по чл. 7 и чл. 7.1., като ищецът дори е изпратил нарочна покана в тази
връзка, получена от представител на ответното дружество на 07.01.2021 г., с която е
даден 10-дневен срок за доброволно изпълнение.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 569. 43 лв., включваща направените разноски
в обезпечителното производство в размер на 190 лв. и направените по настоящото дело
такива в размер на 379. 43 лв. Разноските по изпълнителното производство не
съставляват част от разноските по настоящото дело по смисъла на чл. 78 от ГПК и не
следва да бъдат присъждани. За разноските по изпълнението е налице специална норма
/чл. 79 от ГПК/ и ред за присъждане. Съответно неоснователна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда “ОРКО“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, представлявано от Р.С.К.-И., да заплати на СДРУЖЕНИЕ “ДРУЖЕСТВО ЗА
КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ
НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ –
ИЗПЪЛНИТЕЛИ - ПРОФОН“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******, представлявано от *****, сумата от 4 573. 18 лв. /четири хиляди петстотин
седемдесет и три лева и 18 ст. /, от която 4 485. 95 лв. - главница за дължимо и
уговорено възнаграждение за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. по сключен
между страните договор за публично изпълнение № 6585 на 03.07.2018 г. и
приложение № 1 към него, за което е издадена фактура № 42422/31.12.2020 г., и
мароторна лихва върху главницата в размер на 87. 23 лв. за периода от 16.01.2021 г.
до 26.03.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.04.2021 г., до окончателното изплащане, ведно
със сумата от 569. 43 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и 43 ст./ за направените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
5
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6