Р Е Ш Е Н И Е
№ 616/ 01. Декември
2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и четвърти ноември 2021г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 655/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Т.Д.Т. и А.Т. ***, чрез адв. П.
*** срещу Разпореждане на полицейски орган от 03.08.2021г., издадено на осн.
чл. 64 от ЗМВР от мл.полицейски инспектор Емил Иванов при РУ – Д. Митрополия
във вр. с ДП № ЗМ161/2021г.
Жалбата е препратена по компетентност до АдмС – Плевен
с постановление на Окръжна прокуратура – Плевен.
Жалбоподателите
оспорват разпореждането като незаконосъобразно, тъй като е немотивирано и не
съответства на влязло в сила съдебно решение, с което считат, че спорът за
достъпа до общите части на сградата е разрешен и не подлежи на пререшаване,
като всеки от собствениците има достъп до етажа си и до тавана чрез отделен
вход на сградата и стълбище до таванския етаж.
Ответникът – полицейски инспектор при РУ – Д.Митрополия
е представил административната преписка. Изразява становище за неоснователност
на жалбата. Посочва, че полицейското разпореждане е издадено в изпълнение на
задължителните указания, дадени от разследващия полицай.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 64 ал.7 от Закона за МВР.
Вторият жалбоподател А.Т.Т. не е внесъл дължимата
д.т., поради което по отношение на него съдебното производство срещу
полицейското разпореждане е прекратено на осн. чл. 158 ал.3 АПК с влязло в сила
определение.
Жалбоподателят Т.Д.Т. е внесъл държавна такса за
производството.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя Т.Д.Т. на
03.08.2021г. Жалбата е подадена на 09.08.2021г., в рамките на законния
14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното Разпореждане на полицейски орган от
03.08.2021г., издадено от Е. И. – младши полицейски инспектор при РУ – Долна
Митрополия на осн. чл. 64 от Закона за МВР и в изпълнение на възложените
функции по териториално обслужване на граждани и опазване на обществения ред,
във връзка с ДП № ЗМ 161/2021г. по описа на РП – Плевен е разпоредено на Т.Д.Т. *** в срок до
10.08.2021г. да възстанови първоначалното фактическо положение, което е било
преди ограничаване на достъпа на В.Д.Т. до общите части на сградата, находяща
се в с. Комарево, общ. Долна Митрополия, ул. „Искър“ № 2.
Съгласно чл. 64 ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал.5 са посочени
задължителните реквизити на писменото разпореждане, то следва да съдържа: 1.
наименованието на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3.
фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се
определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на
лицето, издало разпорежданео, с означаване на длъжността му. Разпореждането се
връчва на лицето срещу подпис и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Разпореждането е издадено от компетентен орган и в
рамките на предоставените му от закона правомощия. Издадено е от полицейски
инспектор от РУ – Долна Митрополия, отговарящ за с. Комарево в рамките на
обслужваната от РУ на МВР – Долна Митрополия територия във връзка с изпълнение
на функции по опазване на обществения ред и в частност във връзка с ДП № ЗМ
161/2021г. по описа на РП – Плевен.
С Постановление от 19.07.2021г. на разследващия
полицай И. Т. при РУ – Долна Митрополия по образувано досъдебно производство №
2127/2021г. по описа на РП – Плевен / Д-ЗМ161/2021г. по описа на РУ –
Д.Митрополия/ е разпоредено на полицейски орган / отговарящ за с. Комарево/,
определен от Началника на РУ – Долна Митрополия да извърши възложените от
наблюдаващия прокурор задължителни действия с постановлението за образуване на
досъдебното производство. В постановлението на разследващия полицай е посочено,
че досъдебното производство е образувано, затова че на неустановена дата през
периода 01.01.2021г. до 14.04.2021г. в с. Комарево, обл. Плевен, самоволно не
по установения от закона ред визиран в чл. 38 от Закона за собствеността,
регламентиращ, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са „стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи и
тавански избени помещения“, като в немаловажен случай, чрез смяна на
заключващия механизъм и заключване на същия на врата, водеща към общите части,
било осъществено едно оспорвано от В.Д.Т. свое действително право за ползване
на тези общи части – престъпление по чл. 323 ал.1 НК.
На осн. чл. 194 ал.4 пр.2 и чл. 199 НПК разследващия
полицай е възложил на полицейския орган да изпълни дадените задължителни
указания от наблюдаващия прокурор като извърши следните действия по
разследването: с изрично писмено разпореждане полицейския орган да разпореди на
Т.Д.Т. да възстанови първоначалното
фактическо положение, което е било преди ограничаване на достъпа на В.Д.Т. до
общите части в сградата, като му бъде разяснен привилегирования състав на чл.
323 ал.3 НК, а именно – деецът не се наказва, ако след предупреждение от
съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо
положение. Определен е и срок за изпълнение на възложените действия по разследването
– до 30.07.2021г.
В издаденото полицейско разпореждане е посочена
дословно дадената от разследващия полицай, респективно от наблюдаващия прокурор
формулировка: в срок до 10.08.2021г. да възстанови първоначалното фактическо
положение, което е било преди ограничаване на достъпа на В.Д.Т. до общите части
на сградата, находяща се в с. Комарево общ. Д. Митрополия, ул. „Искър“ № 2.
Разпореждането е издадено в изискуемата писмена форма
и съдържа реквизитите по чл. 64 ал.5 т.1, т.2 и т.6 ЗМВР - наименованието на
органа, който го издава; адресата на разпореждането; дата на издаване и подпис
на лицето, издало разпореждането с означаване на длъжността му.
Но не изпълнява напълно изискванията за съдържание по
чл. 64 ал.5 т.3, 4 и т.5 ЗМВР. Посочено е правното основание – чл. 64 ЗМВР.
Като фактическо основание е посочено лаконично общата
компетентност на полицейските органи, произтичаща от ЗМВР по опазване на
обществения ред, както и че същото е във връзка с ДП № ЗМ 161/2021г. по описа
на РП – Плевен, което е недостатъчно.
Неясно и недостатъчно е и посоченото в
разпоредителната част задължение, което следва да изпълни лицето и начинът за
изпълнението му, тъй като е формулирано твърде общо и бланкетно, като е
дословно цитирано от постановлението на разследващия полицай/ респективно така
както е указано от наблюдаващия прокурор/, без да е конкретно описано кое
първоначално фактическо положение следва да възстанови и по-точно по какъв
начин, така че от съдържанието на разпореждането да бъде ясно и недвусмислено
за лицето какво конкретно действие се иска от него да извърши и как точно. От
съдържанието на постановлението става ясно, че е сменен заключващия механизъм и
е заключена врата, водеща до общите части, с което от дееца срещу когото се
води разследването, е било осъществено едно оспорвано от В.Д.Т. свое
действително право за ползване на общите части на сградата в нарушение на чл.
38 от Закона за собствеността, според който, при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи части са: стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи и тавански избени помещения“.
В разпореждането на полицейския орган обаче липсва
конкретното задължение и начинът, по който то да бъде изпълнено от лицето,
което е особено съществена непълнота и може да се приравни на пълна липса на
разпоредителна част. Не става ясно какво е било фактическото положение, което
следва да се възстанови, по какъв начин е ограничен достъпа на В.Т. до общите
части на сградата и до кои общи части. Това трябва ясно и точно да бъде
посочено в разпореждането.
Следвало е също така да се разясни и привилегирования
състав на престъплението на чл. 323 ал.3 НК, в който случай деецът не се
наказва, ако след предупреждението незабавно възстанови първоначалното
фактическо положение, както е указано в постановлението. За целта това
разяснение и предупреждение следва да се удостовери писмено в разпореждането,
за да произведе целения правен ефект и да мотивира лицето към изпълнение на
съответните действия. Това също е сериозен порок, засягащ разпоредителна част
на акта.
Най-общо е посочено, че разпореждането може да се
обжалва по реда на АПК, но не е упоменато пред кой орган и в какъв срок, което
не изпълнява изискванията на чл. 64 ал.5 т.5 ЗМВР. В случая обаче, жалбата е
подадена до ОП – Плевен и впоследствие изпратена по компетентност на настоящия
съд, с което правото на обжалване е било своевременно упражнено, затова това
нарушение не е съществено.
От приобщените по делото от страна на жалбоподателя
писмени доказателства се установява, че В.Д.Т. и Т.Д.Т. са братя и са
постигнали съдебна спогодба за делба на съсобствения си наследствен имот в с.
Комарево / Протокол от 12.01.1994г. на РС – Плевен по гр.д. № 94/1994г./, като всеки от тях е
получил в дял ½ ид.ч. от дворното место, от лятната кухня и стопанската
сграда, построени в него, като В.Д.Т. е получил целия първи самостоятелен етаж
от двуетажната жилищна сграда, построена в това место, който етаж има
самостоятелен вход, заедно с ½ ид.ч. от мазата и тавана на жилищната
сграда, а Т.Д.Т. е получил целия втори самостоятелен етаж от двуетажната
жилищна сграда, който етаж също има самостоятелен вход, заедно с ½ ид.ч.
от мазата и тавана.
Въз основа на постигнатата съдебна спогодба всеки от
двамата братя се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по
давност, наследство и делба за своя си дял от имота.
Впоследствие възникналият спор между двамата относно
ползването на съответния етаж и достъпа до него и до общите части е разрешен с
Решение № 353/22.02.2019г. на Районен съд – Плевен по гр.д. № 7477/2018г. по
описа на съда и Решение № 336/25.07.2019г. на Окръжен съд – Плевен по гр.д. №
233/2019г. по описа на съда като на осн. чл. 109 от Закона за собствеността В.Д.Т.
е осъден:
1. Да не пречи на Т.Д.Т. да ползва самостоятелния вход
/ да не ползва антрето след входната врата за баня и да не поставя движими вещи
по стълбището към втория етаж на къщата в с. Комарево;
2. Да не пречи на Т.Д.Т. да ползва самостоятелния вход
откъм северозападната фасада на сградата и стълбището към втория етаж на
двуетажната сграда, находяща се в с. Комарево, като възстанови съществуващия
обособен вход за собствения си първи етаж от двуетажната сграда, чрез отваряне
на зазидания вход от югоизточната фасада на сградата, към главната улица/ в
момента метална входна врата/.
А искът на Т.Д.Т.
да бъде задължен брат му В.Д.Т. да преустанови ползването на сегашния
вход на сградата откъм северозападната й фасада е отхвърлен от РС – Плевен и
решението му в тази част е потвърдено от ОС – Плевен, тъй като се касае за обща
част по естеството си. Според мотивите на съда през този единствен в момента
вход се осигурява достъп както до първи и втори етаж на сградата, така и до
общото стълбище, а чрез него и до тавана/подпокривното пространство.
В мотивите на решението на Окръжен съд – Плевен, с
което е отменено частично решението на Районен съд – Плевен е прието, че и в
двата констативни нотариални акта за собственост на всеки от двамата братя е
посочено, че всеки от двата етажа на жилищната сграда, които са индивидуална
собственост на всеки от тях, е със самостоятелен вход.
Окръжен съд – Плевен е уважил иска по чл. 109 ЗС като
основателен в частта, в която се претендира В.Т. да бъде задължен да възстанови
съществуващото положение към момента на делбата и издадените нотариални актове,
при което е имало два обособени входа за всеки от етажите. Приел е, че
действията на В.Т., с които е затворил входа към собствения си първи етаж са в
нарушение на постигнатото от страните споразумение по делбата от 1994г. От
друга страна тези действия създават пречки и неудобства за Т.Т. да упражнява
правата си на собственик на втория етаж от сградата в пълен обем. От
заключението на в.л. по делото, ОС – Плевен е установил, че зазиданата към
улицата врата е възможно да бъде отворена, без някакви съществени
преустройства.
От постановяване на съдебното решение – т.е. от 19.02.2019г.
е изминала повече от година до издаване на разпореждането и не е ясно какво е
актуалното фактическо положение – дали В.Т. е изпълнил съдебното решение да
отвори входа към собствения си първи етаж, чрез който има достъп и до общите
части на жилищната сграда – стълбище и подпокривното пространство съобразно
съществувалото фактическо положение по време на доброволната делба или достъпът
до първи и втори етаж фактически продължава да се осъществява през
северозападния вход и може ли всеки от собствениците безпрепятствено да ползва
своята част от имота и общите части на сградата.
Ето защо отговорът на въпроса кое първоначално
фактическо положение следва да възстанови Т.Т. преди ограничаване достъпа на В.Д.Т.
до общите части според издаденото разпореждане, в какво се изразява
ограничаването на достъпа на В.Т. до общите части, както и какво конкретно
действие следва да извърши Т.Т. е особено съществен, достатъчно сложен и не може
да се изведе по подразбиране от така дадената обща и бланкетна формулировка в
разпореждането, затова остава неясен за лицето, за което се отнася. Още повече,
че то не е запознато с останалите материали по досъдебното производство и не е
наясно с предмета на разследването и за какво деяние е образувано.
Това е особено съществено нарушение относно задължителното
съдържание на разпоредителната част, защото прави разпореждането невъзможно за
изпълнение и налага отмяната му като незаконосъобразно.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски
общо в размер на 410 лв., от които – 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 10
лв. – д.т.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждането
на полицейски орган от 03.08.2021г., издадено на осн. чл. 64 от ЗМВР от
мл.полицейски инспектор Е. И. при РУ – Д. Митрополия във вр. с ДП №
ЗМ161/2021г., с което Т.Д.Т. *** е задължен в срок до 10.08.2021г. да
възстанови първоначалното фактическо положение, което е било преди ограничаване
на достъпа на В.Д.Т. до общите части на сградата, находяща се в с. Комарево,
общ. Д. Митрополия, ул. „Искър“ № 2.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Т.Д.Т. *** деловодни разноски общо в
размер на 410 лв., от които адвокатско възнаграждение – 400 лв. и д.т. – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/