МОТИВИ към Присъда № 260042/23.02.2021г.
по НОХД 4470/2020г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Ц.И.П. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че на 27.08.2019г. в
гр. ***, кв. „***“ от лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***,
паркиран в близост до плажната ивица, чрез използване на МПС - лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с peг. № ***и чрез използване на техническо средство -
самоделно изработена скоба от неръждаема стомана, отнел чужди движими вещи, а
именно - парична сума в размер на 440.00лв. /четиристотин и четиридесет/ лева,
130.00 турски лири /сто и тридесет/, равняващи се на 39,30лв. /тридесет и девет
лева и тридесет стотинки/, 15 броя ваучери за храна, всеки на стойност 1 лев с
надпис „***ЕАД“ и 1 брой ваучер за храна на стойност 2 лева с надпис „***ЕАД“,
всичко на обща стойност 496,30 /четиристотин деветдесет и шест лева и тридесет
стотинки/ от владението на Д.Н.Д. и К.И.Д.,***, без тяхно съгласие е намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече
по общия ред като бяха приобщени всички необходими доказателствени материали за
разкриване на обективната истина.
В първото съдебно заседание съдът прие
за съвместно разглеждане граждански иск солидарно от Д.Н.Д. и К.И.Д. срещу подс.
П. за сума в размер на 496,30 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от пострадалите имуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат от престъплението. Съдът конституира Д.Д. и К.Д.
като граждански ищци и частни обвинители в производството.
В хода на съдебното следствие подсъдимият
депозира обяснения, в които потвърди, че на процесната дата действително се е
придвижил до кв. *** с лекия автомобил „***“, както и че за кратко е посетил
паркинга около плажа, но отрече да е замесен в извършването на каквото и да е
престъпление. Заяви, че вероятно по невнимание се е опрял до лекия автомобил на
сем. Димови, като по този начин е оставил своето ДНК по него, както и че няма
нищо общо с намерените в „***“-та предмети. По отношение на откритите ваучери
заяви, че действително са се намирали в него, но това се дължи на
обстоятелството, че предния ден продавачката в стопанисвания от него магазин му
ги е предала.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че авторството на инкриминираното деяние е доказано по несъмнен начин, поради
което и моли П. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи ефективно. Взима
отношение относно приобщените веществени доказателства и пледира за възлагане
на разноските в тежест на подсъдимия.
В съдебното заседание, в което приключи
разглеждането на делото, частните обвинители и граждански ищци не се явяват и
не се представляват.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. Г.К. – БАК счита, че вината на нейния подзащитен е останала недоказана.
Прави анализ на приобщените по делото доказателствени материали, като достига
до извод, че няма нито едно пряко доказателство, което еднозначно да насочва
към подс. П.. Счита, че не следва да се кредитират на доверие показанията на
пострадалите, доколкото те са били разпитвани няколкократно, в което защитата
съзира опит за насочване на показанията им в желаната от разследването посока.
Твърди, че разпознаването от св. К. е недостоверно, като самият той не е бил
убеден дали посоченото от него лице действително е подсъдимият или не. Счита,
че вещите, намерени в автомобила на св. С., по никакъв начин не могат да бъдат
свързани с подс. П., както и че в него самия не са намерени вещи – предмет на
престъплението. В тази връзка допълва, че не се доказва намерените ваучери да
са отнети по описания в обединителния акт начин. В заключение обобщава, че
подс. П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение. Под евентуалност пледира за преквалифициране на деянието като
маловажно по чл. 194, ал. 3 НК, или в краен случай за приложение на чл. 66, ал.
1 НК.
Подсъдимият Ц.П. заявява, че се придържа
към казаното от своя защитник и още веднъж повтаря, че няма нищо общо с
извършеното престъпление. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска
да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Ц.И.П. с ЕГН: ********** е роден на ***г***.
Той е българин, с българско гражданство, основно образование и месторабота:
,,КАТ“ ЕООД, на длъжност: „продавач-консултант“. П. е разведен, с лоши
характеристични данни и с адрес за призоваване: гр.***, ул. „***“ № 13.
Подсъдимият
е бил осъждан по НОХД № 2410/1984г на РС-***, в сила от 22.01.1985г. на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение е
било отложено с изпитателен срок от три години. На 22.01.1988 г. по силата на
чл. 86, ал. 1, т. 1 НК е настъпила реабилитация по право за това осъждане. П. е
бил осъден и по НОХД № 1168/2005г. на ОС-***, в сила от 03.11.2006г. на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като с Определение по
ЧНД № 1209/2007г. на същия съд, в сила от 21.07.2007г. е бил условно предсрочно
освободен с остатък от осем месеца и двадесет и един дни. С протоколно
определение по ЧНД № 558/2012г. на ОС-***, в сила от 14.06.2012г. подсъдимият е
бил реабилитиран по реда на чл. 87 НК и за това осъждане.
На 27.08.2019г. около 13.00ч. св.
К.Д. и съпруга й св. Д.Д. пристигнали в гр. ***, кв. „***“ с намерение да
гостуват на свои приятели от квартала. Сем. Д.се придвижвали с лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, собственост на сина им - Н. Д.Н.. Докато
чакали пристигането на приятелите си, решили да посетят плажа на кв. „***“.
Около 14.00ч. на 27.08.2019г. св. Д. паркирал л.а. марка „***“, модел „***“ с
peг. № *** в близост до плажната ивица на кв. „***“, заключил го и заедно със
св. К.Д. се отправили към плажа. Съпрузите се настанили на плажната ивица на
място, от което имали видимост в посока към автомобила си. Докато пребивавали
на плажа, в непосредствена близост до автомобила им спрял лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № ***, с който се придвижвали подсъдимият Ц.П. и св. С.С..
Посоченият автомобил бил собственост на Щ.А., ЛНЧ: **********, предоставен за
ползване с пълномощно на св. Е.С. – баща на св. С.С.. Спирането на лекия
автомобил марка „***“, модел „***“ е рег. № ***до л.а. марка „***“, модел „***“
с peг. № *** било забелязано от свидетеля Д.К., който по това време стоял в
собствения си автомобил марка „***“ с рег.№ ***, също паркиран в близост.
Подс. Ц.П. решил да извърши
кражба на вещи от л.а. марка „***“, модел „***“ с peг. № ***. След като се
уверил, че не е забелязан от никого, подсъдимият П. използвайки техническо
средство - самоделно изработена скоба от неръждаема стомана, посредством
закачване и издърпване на дръжката на вратата, успял да отвори предната лява
врата /шофьорската/ на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** и
така си осигурил достъп до купето на автомобила. Подс. П. огледал намиращите се
в купето на автомобила вещи, собственост на К.Д. и Д.Д. и взел сума в размер на
440.00лв. /четиристотин и четиридесет/ лева, 130.00 турски лири /сто и
тридесет/, равняващи се на 39,30лв. /тридесет и девет лева и тридесет
стотинки/, 15 броя ваучери за храна, всеки на стойност 1 лев с надпис „***ЕАД“
и 1 брой ваучер за храна на стойност 2 лева с надпис „***ЕАД“, всичко на обща
стойност 496,30 /четиристотин деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/ . С
така отнетите вещи подс. П. се качил в лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***, в който го чакал св. С. и двамата се отдалечили от
местопроизшествието, като първоначално се насочили към Солниците на гр. ***, а
в последствие от там към гр. ***.
След около един час престой на
плажа, свидетелите К. и Д. Д.се върнали при автомобила си и установили, че той
бил отключен, а част от вещите им - откраднати. За случая сигнализирали на тел.
112. На място бил извършен оглед на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
per. № *** от дежурна оперативна група при Пето РУ - ***, при който били
открити и иззети дактилоскопна следа от задна лява врата и ДНК от същата
Във връзка със сигнала за
извършената кражба от ОДМВР-*** организирали заградителни мероприятия и на път
„906“ на разклона за с. ***, община ***спрели за проверка лек автомобил „***“,
модел „***“ с рег. № ***. Установена била самоличността на придвижващите се с
автомобила лица, а именно: св. С.Е.С., който бил водач на автомобила и подс. Ц.И.П.
-пътник. Било образувано досъдебно производство, като в хода на същото било извършено
претърсване в автомобила, при което били иззети следните вещи и документи: 1
бр.мобилен апарат марка «Нокия» с ИМЕЙ: 355812098439978 и ИМЕЙ 2: 355
813098439976; от чанта с надпис «Диадора» парична сума в размер на 480 лв., от
кафяво кожено портмоне намиращо се в чанта с надпис «Диадора» са иззети 110
турски лири и 50 полски злоти; 1 бр. мобилен апарат марка «Нокия» с ИМЕЙ:
354107050605695, ведно със СИМ карта на Виваком с № 89359032300118617604; от
черен кожен портфейл, намиращ се в светлозелена чанта тип «паласка» са иззети
парична сума в размер на 280лв. , 15 бр. ваучери на стойност 1лв. с надпис «Up
Томбоу Мини Марица Изток“ ЕАД и 1 бр. ваучер на стойност 2 лв. с надпис «Up
Томбоу Мини Марица Изток“ ЕАД; от светлозелена чанта тип «паласка» е иззет
мобилен телефон марка Нокия с ИМЕЙ: 357305086680321; от багажника на автомобила
- 1 бр. метална тел с дължина около 130 см.; лек автомобил марка «***», модел «***»
с рег. № В 6796НС.
След изземване на автомобила
на 02.09.2019г. по реда на чл.161, ал.1 от НПК било извършено второ претърсване
в него. В хода на следственото действие били иззети : 1бр. дървена кама с
дължина около 14см.; 1 бр. черно кожено портмоне с надпис „Porsche design“,
ведно със съдържащата се в него сума от 1,60лв. на монети и намиращия се в него
1 бр. син талон на името на Ц.И.П. с № 4085415; от задната седалка били иззети
1 бр. карта „Метро“ на името на Ц.И.П.; 1 бр. бяла хартиена карта на Societe
General Експресбанк на името на Ц.П. с клиентски № 1106832 ; 1 бр. светлозелена
чанта тип „паласка“ без надписи с намираща се в нея фактура на името на Ц.П. от
дата 05.08.2019г.; в кухина между предна и задна десни врати било намерено и
иззето 1 бр. черно кожено портмоне с размери 8х10см. ведно с 11 бр. къртачи ; 1
бр. черна на цвят чанта с надпис „Диадора“ с намиращи се в нея: 1 бр. USB за
запалка, 1 бр. бяла на цвят запалка с надпис „Winston“, 1бр. бяла карта на
Gazprom с номер 7825682800914643, 1 бр. кръгла висулка с два феникса на нея с
черна връзка, 1 бр. кръстче дървено, счупено в единия край с кафява връзка, 1
бр. кафяво кожено портмоне с надпис отвътре „Camel active“ и е намиращите се в
него 3,80лв. на монети, както и син контролен талон с № 5637683 на името на С.Е.С.
и 1 бр. календар за 2016г. с изображение на две момичета и 1 бр. хапче „Деанксит“;
3 бр. ключа - комбинирани - гаечен и звезда 10 размер (първия ключ с надпис
„Euromarket“, втория ключ с надпис „Walter“, а третия с надпис „Gedore“); 1 бр.
свидетелство за регистрация на МПС с № *********.
Била назначена ДНК експертиза,
от заключението на която станало ясно, че клетъчен материал от Ц.И.П. е открит
по външната страна на задна лява врата на лек автомобил марка „***“, модел „***“
с peг. № ***.
От заключението по назначената
в хода на разследването трасологична експертиза, обективирано в Протокол №
61/26.11.2019г. на БНТЛ при ОДМВР-***, станало ясно, че предназначението на
предоставената за изследване метална кука от неръждаема стомана /открита и иззета от багажника на лек
автомобил „*** ***“ с рег.№В6796 НС/ е за закачане и издърпване на предмети
от труднодостъпни места. Според вещото лице е възможно с предоставената
самоделно изработена скоба от неръждаема стомана с приблизителна дължина -
1350мм. да бъде отключена врата на автомобил, чрез нейното пъхане между вратата
и купето на автомобила и последващо закачане и издърпване на вътрешната
ключалка. При този метод се използва страничен натиск в областта на проникване
и се причиняват деформации по купето на автомобила.
Първоначално
по делото като обвиняеми били привлечени подс. П. и св. С., но в последствие
производството по отношение на С. ***, поради недоказаност на обвинението.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Д.Д.
(л. 57 гръб - 58 от съдебното производство), включително и на приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 85 от Том 1 на ДП); К.Д.
(л. 58 гръб - 60 от съдебното производство), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 79 от Том 1 на ДП); К.Ц. (л. 60 - 61 от съдебното
производство), включително и на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 84 от Том 1 на
ДП); Д.К. (л. 61 гръб - 62 от съдебното
производство), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 48 от Том 3 на ДП); К.К. (л. 62 гръб - 64 от съдебното производство), включително и на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 49 от Том 3 на ДП); Е.С. (л. 64 от съдебното производство); Т.С. (л. 65 от съдебното производство); Д.К. (л. 65-66 от съдебното производство), включително и на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 80-82 от Том 1 на ДП); частично от показанията на
св. С.С. (л. 85 от съдебното
производство) и частично от обясненията на подс. Ц.П. (л. 85 гръб – 86 от съдебното
производство).
От писмените доказателствени средства: протокол за взимане на сравнителни образци (л. 52-53
от съдебното производство); протокол оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 46-50 от Том 1 на ДП); протокол за претърсване и изземване, ведно
с фотоалбум (л. 53 – 60 от Том 1 на ДП); протокол за претърсване и изземване,
ведно с фотоалбум (л. 70 - 78 от Том 1 на ДП); протокол за разпознаване на
лице, ведно с фотоалбум (л. 100-103 от Том 1 на ДП); протокол за разпознаване
на лице, ведно с фотоалбум (л. 104 - 107 от Том 1 на ДП); протокол за
разпознаване на лице, ведно с фотоалбум (л. 109-112 от Том 1 на ДП); протокол
за разпознаване на лице, ведно с фотоалбум (л. 113-116 от Том 1 на ДП); протокол
за взимане на сравнителни образци (л. 117 от Том 1 на ДП); протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 118-122 от Том 1 на ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20 от съдебното
производство); справка от „Томбоу България“ ООД (л. 81-82 от съдебното
производство); справка за трудови договори на св. С. (л. 83 от съдебното
производство); удостоверение (л. 84 от съдебното производство); справки от
мобилните оператори (л. 41- 45 от Том 2 на ДП); справка от АПИ (л. 48 от Том 2
на ДП); справка от „Мини Марица – Изток“ ЕАД (л. 50 от Том 2 на ДП); справка от
„Томбоу България“ ООД (л. 52 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 61 от Том 2 на ДП);справка за МПС (л. 64 от
Том 2 на ДП); документи за задържане по ЗМВР (л. 66-77 от Том 2 на ДП);
характеристична справка (л. 81- 82 от Том 2 на ДП); справка от мобилните
оператори (л. 22 – 23 от Том 3 на ДП); копие от страници на бележник (л. 50 от Том
3 на ДП) и справка от БНБ (л. 60 от Том 3 на ДП).
От експертизите: съдебно техническа експертиза (л. 2-8 от Том 2 на ДП); съдебно
видео-техническа експертиза (л. 10 – 14 от Том 2 на ДП); ДНК експертиза (л.
16-21 от Том 2 на ДП); дактилоскопна
експертиза (л. 3 от Том 3 на ДП); съдебно-трасологична експертиза (л. 10-13 от Том
3 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебното следствие (л.
56 гръб – 57 от съдебното производство) и съдебно-техническа експертиза (л.
15-18 от Том 3 на ДП).
От веществените доказателства: 16 бр. ваучери /запечатани в плик със стикер за ВД е
№Е2460/; черно кожено портмоне, ведно с 11 бр. къртачи, 1 бр. патрон от лек
автомобил, 1 бр. метална тел с дължина около 130 см, 1 бр. дървена кама с
дължина 13,5см. и заострен край, 3 бр. гаечни ключове и парична сума в размер на 280,00 лева.
Съдът прецени събраните в хода на производството
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като достигна до следните
изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани
свидетелите, с изключение на св. С.С., доколкото ги оценя като логични,
последователни и допълващи се. Съдът не намира причина да дискредитира
показанията на сем. Димови, само за това, че са били разпитвани няколко пъти в
хода на производството (св. Д. – 4 пъти, а св. Д. – 3 пъти, от които веднъж по
реда на чл. 170 НПК). Внимателният прочит на тези показания, съпоставен със
заявеното от свидетелите пред съда, сочи на единствения правилен извод за
добросъвестност и правдивост на техните показания. Действително свидетелите са
били разпитвани п***е от веднъж, но това се е наложило само и единствено,
защото разследващите органи са се опитали да конкретизират и индивидуализират
максимално отнетите им парични суми, а не защото са променяли твърденията си,
или защото органите на ДП са се опитвали да нагодят показанията им, така както
претендира защитата. В действителност и двамата свидетели последователно и
хармонично излагат своите възприятия за случилото се, които напълно кореспондират
с останалия доказателствен материал, именно поради което и съдът ги кредитира
изцяло.
Със същите мотиви съдът кредитира показанията и на
останалите разпитани свидетели (без св. С.С.) доколкото не намира причина да се
усъмни в добросъвестността им.
Не така стои положение досежно показанията на св. С.С.,
в частите в които той твърди, че докато са били на плажа на кв. *** подс. П. не
е извършвал кражба на процесните вещи. Този свидетел е бил привлечен като
обвиняем по делото и неговият разпит се проведе на основание чл. 118, ал. 1, т.
1 НПК, но при ценене на показанията му съдът няма как да не отчете това
обстоятелство. Отделно от това този свидетел е и приятел на подсъдимия П.,
поради което и е лесно обясним стремежът му да изложи фактите в максимално
изгодна за него светлина. На последно и най-важно място обаче, съдът отчита, че
показанията на този свидетел съществено противоречат на останалите кредитирани
доказателствени материали, поради което и съдът няма как да им се довери. Така
на пример свидетелят заявява, че друг път не са ходили заедно с подсъдимия на
плажа в кв. ***, което пък се оборва от показанията на св. К., който с категоричност
заяви, че и друг път е виждал същия автомобил на мястото. Действително
свидетелят не е така категоричен в проведеното разпознаване дали при предходния
път лицето, което е видял е подсъдимият или не, но е п***е от сигурен, че
автомобилът е бил същият. Това в комбинация с обстоятелството, че св. С. е
категоричен, че не е предоставял автомобила за самостоятелно шофиране от
подсъдимия, навежда на еднозначен извод, че в действителност твърденията на С.,
че друг път не са посещавали плажа с лекия автомобил е невярно. От показанията
на св. К. се опровергава и друго твърдение на св. Ст. С., а именно, че на плажа
на кв. *** не е имало място за паркиране и това е наложило двамата с подсъдимия
да си тръгнат от там.
Именно поради тези причини съдът не кредитира
изложеното от св. С. в обсъдените части и де го взима предвид при формиране на
вътрешното си убеждение. В останалата им част – че двамата с подсъдимия са се
намирали на инкриминираното място по време на извършеното престъпление, че
именно подсъдимият е лицето, което е слязло от автомобила „***“, че след това
са се запътили към Солниците, а в последствие са били спрени от полицаите,
които са намерили у П. ваучери за храна - съдът намира, че показанията на
свидетеля кореспондират с останалия доказателствен материал и няма пречка да им
се довери.
Съдът кредитира частично обясненията на подс. П. и то
само в частите, в които кореспондират с останалия доказателствен материал, а
именно, че на процесната дата действително се е намирал на инкриминираното
място с лекия автомобил „***“, шофиран от св. С., че в последствие е бил спрян
от полицията и че в него са били намерени ваучери за храна. В тези им части
обясненията на подсъдимия се подкрепят от останалия доказателствен материал,
поради което и съдът им се доверява.
Не така стои положението в останалите части на
обясненията, с които подсъдимият заявява, че не е извършвал никаква кражба, че евентуално
случайно се е подпрял на автомобила на пострадалите, че намерените в автомобила
вещи и в частност технически средства /къртачи/ не са негови, както и че
ваучерите, които са се намирали в него са взети предния ден от магазина му. В
теорията и практиката неотклонно се приема, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основно средство за
упражняване на правото на защита. Именно като средство за изграждане на защитна
позиция съдът окачествява обясненията на подсъдимия в обсъдената част,
доколкото те категорично се оборват от останалите доказателствени материали.
Така например твърдението на П., че случайно се е допрял до автомобила, след
като се е облекчил в близост, категорично се оборват от показанията на св. К. и
св. Д., които не са възприели такова поведение от страна на подсъдимия. Нещо п***е
– св. Д. е категорична, че намерената следа на външната страна на стъклото на
автомобила е като от допиране на чело до него /надничане/, а не от случайно съприкосновение.
Твърденията на П., че не е собственик на иззетите приспособления /къртачи/, за
които трасологичната експертиза е категорична, че служат именно за взломяване
на леки автомобили, категорично се оборват от заключението на ДНК експертизата,
която доказва, че в действителност клетъчният материал на подсъдимия е намерен
по тези вещи – т.е. той е имал досег с тях. Твърденията му, че ваучерите за
храната са му били дадени предния ден от продавачката в магазина му – св. С.,
категорично се оборват от самата С., която заявява, че дори да е взимала такива
ваучери, то това е станало максимум до 10-ти август, а не предния ден както
твърди подсъдимия. Между другото тезата, че намерените у подсъдимия ваучери, за
които безспорно се доказва, че са издадени именно на св. Д. и то точно толкова
колкото заявява той, че му липсват – 15 от по един лев и 1 от два лева, са
попаднали в магазина на подсъдимия от друг клиент, категорично противоречи на
заявеното от самия пострадал, че не ги е ползвал въобще в гр. ***, нито ги е
преотстъпвал на други лица. Това в комбинация с обстоятелството, че тези
ваучери не са платежно средство – т.е. не циркулират в гражданския оборот /за
разлика от парите/, прави обективно невъзможна за осъществяване версията на П..
На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че в разпитите си в ДП и
пред съда той е категоричен, че е получил от продавачката 11 броя ваучери, а в
действителност в него са намерени – 16 броя – т.е. дори хипотетично да се
приеме за вярна тезата, че е получил ваучери от св. С., то по собствени негови
твърдения -те са на общ брой от 11, а не 16, колкото реално са били отнети от
св. Д., и колкото реално са били намерени у подсъдимия.
Поради всичко тези причини съдът намира, че
обясненията на подсъдимия в обсъдените части категорично се оборват от останалия
доказателствен материал, поради което и не им се доверява.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени и
веществени доказателства доколкото ги намира за приобщени по надлежния ред.
Против кредитирането им не са направени и никакви възражения от страните
Съдът цени и всички приложени по делото писмени
доказателствени средства /протоколи/, доколкото са изготвени по предвидения за
това ред и форма и отразените в тях факти, напълно кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Настоящият състав цени и приложените по делото
експертни заключения, доколкото те са изготвени от утвърдени специалисти в
съответните области, отличават се с изчерпателност и научна обоснованост и
напълно кореспондират с кредитирания доказателствен материал.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „кражба“,
посредством активни действия. Той е проникнал в заключения лек автомобил „***“,
взел е от там чуждите вещи и се е отдалечил
от мястото. По този начин П. е прекъснал фактическата власт на собствениците и
владелци на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт
върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла
на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били
„чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост
върху тях.
На следващо място настоящият
състав намира, че собствениците на вещите /сем. Димови/ не са давали съгласие
на подсъдимия П. да взима вещите им или да се разпорежда с тях. Това е така,
доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая Д.не
са давали такова съгласие, като манифестираното от тях поведение (поставяне на
вещите в заключен автомобил) също категорично изключва даването на съгласие.
На следващо място са налице и
квалифициращите признаци по т. 4 на чл. 195, ал.1 НК, а именно – деянието е
извършено, чрез използване на „техническо
средство“ и „чрез използване на МПС“. Това е така доколкото за отключване на
автомобила е било използвано техническо средство - самоделно изработена скоба от неръждаема
стомана. Видно от заключението на трасологичната експертиза, а и от показанията
на полицейските служители, занимавали се с казуса - въпросната скоба /тел/, в
комбинация с дървената кама, е послужила за захващане на дръжката на вратата на
автомобила и отключването му, чрез нейното издърпване. Съдебната практика е
категорична във виждането си (ППВС № 6/71 г., р. ІІ, т. 11). 11. (Изменена с т. 11 на
постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд), че техническо
средство са всякакви уреди, приспособления или други подобни, които са
предназначени или са били използвани от лицето, за да му позволят или улеснят
да придобие достъп по вещите. В конкретния случай металната скоба /тел/
безспорно е приспособление, което е използвано именно с тази цел, поради което
и правилно РП-*** е квалифицирала деянието по този признак. Действително, както
почит всички предмети от ежедневието, това средство може да бъде използвано и
за други дейности, така както посочва защитата при разпита на вещото лице. В
случая обаче характеристиките на веща /нейната
дължина, форма и устройство/, в комбинация с намерената заедно с нея
дървена кама /която видно от заключението
на вещото лице служи за осигуряване на процеп между вратата и купето/,
съпоставено с намерените по автомобила характерни следи /одрасквания/ и предвид факта, че автомобилът е бил намерен от
пострадалите в отключено състояние, неминуемо налагат извод, че в
действителност средството е било използвано именно за отваряне на автомобила, а
не за други дейности.
Налице е и признака –
„използване на МПС“. Този признак е налице всякога когато моторното превозно средство е послужило за отнемане
на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно
средство, но го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от
престъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него (ППВС № 6/71
г., р. ІІ, т. 11). 11. (Изменена с т. 11 на постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
на Пленума на Върховния съд). В случая П. е използвал лекия автомобил „***“, за
да може бързо и безпроблемно да напусне местопроизшествието с отнетите вещи –
т.е. за да установи своя трайна фактическа власт върху тях, поради което и този
признак от обективна страна е осъществен.
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, както пледира
защитата, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си
последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от начина на извършване
на деянието – дръзко и целенасочено, посред бял ден, докато собствениците са на
плаж, както и от наличието на два квалифициращи признака. Отделно от това стойността
на отнетите вещи, макар и да не надхвърля размер на една минимална заплата (ПМС
№ 320/20.12.2018 г., определящ размера на МРЗ за страната в размер - 560 лева),
не е пренебрежимо ниска. Всичко това преценено през призмата на задължителните
указания на ВКС, дадени в т. 7 на ППВС № 6/71г. мотивират настоящия състав да
приеме, че конкретното престъпление не може да бъде определено за маловажно.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимият П. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои. Умисълът
на дееца обхваща и съзнаване, че за да извърши престъплението си служи с
техническо средство и използва МПС.
Във връзка с възраженията на защитата, че деянието е
недоказано, доколкото няма преки доказателства за виновността на П., съдът
следва да посочи следното. Не всеки път при извършване на престъпление
съществуват преки доказателства, уличаващи извършителя му. Въпреки това съдебната
доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива
и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена
тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод (Решение № 576/08/12/2010г. по н.д. №
635/2010 г. на II Iн.о. на ВКС).
Процесният случай е именно такъв.
От събраните доказателства се установява, а и
подсъдимият потвърждава, че се е намирал на паркинга до плажа в кв. *** по
време на извършване на деянието. Присъствието на подсъдимия до автомобила на
пострадалите е възприето от св. Д., който категорично разпознава именно П. като
лицето, което се е навъртало около „***“-а. По задното стъкло на автомобила на
пострадалите е установена следа, която св. Д. оприличава, като такава от
допиране на чело /надничане/, която следа безпротиворечиво е оставена от подс. Д.,
видно от приложената ДНК експертиза. Малко
след инкриминираното деяние подс. П. е в бил задържан, като в него са намерени
ваучери, собственост на св. Д. и то с точния брой и стойност. В автомобила, в
който се е предвижвал П. са намерени технически средства, които обективно са
годни за отваряне на автомобила на пострадалите, а наред с това, укрити в
тайник на страничната колонка, са намерени и други технически средства
/къртачи/, по които е открито ДНК на подсъдимия и които също служат за
взломяване на автомобили. Наред с всичко това, видно от показанията на
полицейските служители – подсъдимият и св. С.С. са им известни именно по линия
на кражбата на вещи и части от автомобили.
Всичко това, съпоставено с крайно недостоверните
обяснения на подсъдимия – че е бил на среща с потенциални бизнес клиенти, на
които обаче не знае нито имената, нито телефоните; че евентуално е оставил
следата по стъклото, защото се е подпрял, докато се е облекчавал; че предния
ден е взел ваучерите от магазина си и т.н. - сочи на съда на единствения възможен
извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние и доказаност на
обвинението, поради което и доводите на защитата в обратната посока не могат да
бъдат споделени.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 до 10 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия П. обстоятелство, съдът отчете начинът на извършване на конкретното деяние
– дръзко и целенасочено, като подсъдимият не се е поколебал да извърши
намисленото, въпреки че автомобилът е бил паркиран на обществено място и в
близост е имало и други хора. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита,
натрупването на квалифициращи признаци, както и лошите характеристични данни за
подсъдимия (характеристика на л. 81-82 от Том 2 на ДП).
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало към датата
на инкриминираното деяние (настъпилата реабилитация кара съда да третира П.
като неосъждан), трудовата му ангажираност и невисоката стойност на предмета на
престъплението. С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че конкретният
размер на наказанието следва да бъде значително под средния, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
Съдът
счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и предпоставките по чл.
66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс. П. не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът
счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
По
гражданския иск:
По отношение на предявения солидарно от Д.Н.Д.
и К.И.Д. срещу П. граждански иск за сумата в размер на 496,30 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от пострадалите имуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат от престъплението, съдът намери тези претенции за безспорно установени
и категорично доказани по основание и размер, предвид решението по въпросите за
извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дееца. С оглед на това
съдът осъди подсъдимия да заплати солидарно на гражданските ищци сумата от 496,30 лева.
Съдът отчете, че към делото са приложени
ваучери на стойност 17 лева, които следва да се върнат на св. Д., но доколкото
срокът за ползването им е изтекъл на 30.06.2020г., то към настоящия момент те
са безполезни за гражданския ищец и реално нямат паричен еквивалент. Именно
поради това съдът отчете, че следва да уважи гражданската претенция в пълнота,
без да приспада от инкриминираната сума стойността на ваучерите, които се
връщат на гражданския ищец Д..
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на
направените в хода на наказателното производство разноски. По делото има
доказателства за сторени разноски в размер на 1408,22 лева, направените в хода
на досъдебното производство за изготвени експертизи, които съгласно чл. 189,
ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. На същото правно
основание в тежест на П. следва да се присъдят и сторените в съдебното
производство разноски в размер на 103,85 лева – за платени пътни разноски.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше
уважен гражданския иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 78, ал. 6 от ГПК, подс. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - *** следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск,
както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
По веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства, от
които 16 бр. ваучери /запечатани в плик със стикер за ВД е № Е2460/ следва да
се върнат на Д.Н.Д., а парична сума в размер на 280,00 лева следва да се върне
на подс. П., доколкото няма доказателства тя да е предмет на престъплението
(парите са родово определени вещи, поради което и не може да се докаже
безспорно, че копюрите, намерени у П. са същите, които са били отнети от
пострадалите).
Останалите веществени доказателства: черно кожено
портмоне, ведно с 11 бр. къртачи, 1 бр. патрон от лек автомобил, 1 бр. метална
тел с дължина около 130 см, 1 бр. дървена кама с дължина 13,5см. и заострен
край, както и 3 бр. гаечни ключове, като вещи без стойност, следва да се отнемат
в полза на държавата и да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.