РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Б., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20223210200145 по описа за 2022 година
Производството е образувано по Жалба на „В.И.К. Д.“АД с
********,със седалище и адрес на управление
гр.Д.,бул.“Т.М“№**,представлявано от Изп.директор Т.Г.,срещу Наказателно
Постановление №65/04.07.2022г.на Б.Д.Ч.Р.” с център В. , с което е наложено
наказание ”Имуществена санкция”в размер на 5000,00/пет хиляди /лева,на
осн.чл.200,ал.1,т.1,б.”б” от Закона за водите,за нарушение по чл.44,ал.1 от ЗВ.
Жалбоподателя редовно призован, в с.з.се представлява от адв.К. от АК-
Ш.,редовно упълномощена.
В жалбата и в хода по прения се пледира за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон. Пледира в условията на евентуалност,ако съдът не
приеме доводите за допуснати процесуални нарушения да измени НП,като
постанови наказание към законовия минимум.Пледира присъждане на
разноските.
Наказващият орган-Д.Б.Д.Ч.Р.” с център В., редовно призован , в с.з. се
представлява от юр.к.Н. .Оспорват жалбата и молят наказателното
постановление да бъде потвърдено ,като се посочва от процесуалния
представител,че се касае за деяние -водовземане ,извършвано без издадено
разрешително по входирана декларация подадена от самото ВИК дружество
за определен период.
По делото са призовани и разпитани Актосъставителя Х.,свидетелят К.
-присъствала и извършила проверка на място ,в двора на Помпена станция в
сК.,както и по документи,както и св.П. присъствал при извършване на
проверката,служител на ВИК-Д.,зам.началник на район Б.,чиито показания
съдът кредитира изцяло като обективни ,последователни и подкрепящи се
1
както от личните им възприятия така и от наличните писмените
доказателства.
Съдът, като разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В БДЧР-В. е подадено декларация по чл.194б от ЗВ с вх.
№******/03.02.2022г. от „В.И.К. Д.“ АД за извършено водовземане от
повърхностни /подземни/минерални води посредством съществуващо
водзовземно съоръжение за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г.
В самата декларация е посочено,че водовземното съоръжение има
издадено разрешително по глава седма,раздел II от ЗООСИ -изпълнение на
условията по него.
Въз основа на подадената декларация,служители на БДЧР-В.,съвместно
със служители на ВИК- Д.,зам.началник Район Б. извършили проверка на
обект Сондаж *****,находящ се в землището на сК.,общ.Б.,собственост на
„В.И.К. Д.“ АД .
При проверката се констатирало,че минерален сондаж ***** е изграден
на място с географски координати N ******E: ***** /замерени при
проверката/в двора на помпена станция попадащи в сК.,общ.Б.,стопанисващи
се от „В.И.К. Д.“ АД .Водовземното съоръжение било регистрирано с
№********/16.06.2020. във вр.с Решение №**/16.06.2020г. за вписване в
регистъра на съоръженията за минерални води със собственик „В.И.К. Д.“
АД .
При проверката било установено,че сондажа е с метална обсадна
колона Ф-420мм,метална експлоатационна колона ф-125мм.Сондажа е на
самоизлив,капсулован и няма монтиран манометър на устието на
сондажа.Водите посредством потопяем помпен агрегат се изпомпват и
постъпват в резервоар с вместимост около 100куб.м.,разположен на
територията на помпената станция.От резервоара посредством центробежна
помпа монтирана в сградата на помпена станция чрез тръбопровод водите
постъпват във водоем ,разположен над сК. и от там гравитачно се подават
към съществуващата водопреносна система за водоснабдяване на сК..В
бетонна шахта с размери 3м/3м. и дълбочина около 2,5м.изградена на около
20м. от сондажа ,на тръбопровода подаващ водите към водоема е монтирано
РУ №***** с показания към момента на проверката.Водите от самоизлива се
подават посредством тръбопровод към резервоара разположен на територията
на помпена станция .Към момента на проверката било установено,че не се
водовзема.
Във вр.с проверката бил съставен констативен протокол №В-
**/17.02.2022г.
В протокола били издадени предписания,като в т.2 от последните е
посочено, че дружеството следва в 60 дн.срок да представи в БДЧР
заявление с документи по чл.60 от Закона за водите за откриване на
процедура по издаване на разрешително за водовземане от минерална вода.
КП ведно с направените предписания е връчен на присъствалият на
проверката зам.началник район Б. при „В.И.К. Д.“ АД .
2
Липсват доказателства КП, в частта относно дадените предписания да е
бил обжалван.
В кориците на делото не се съдържа подадено Заявление по чл.60 от
ЗВ за откриване на процедура по издаване на Разрешително за водовземане на
минерална вода от сондаж ***** находящ се в зезмлището на сК.,общ.Б..
Въз основа на това св.И. ,ст.експерт в Д“К.“ при БДЧР приел че
дружеството водововзема от минерален сондаж ***** ,находящ се в
землището на сК.,общ.Б. за питейно-битово водоснабдяване на сК. ,със
стопанска цел,водовземането се извършва нерегламентирано и без издадено
разрешително по реда на чл.44,ал.1 от ЗВ,поради което предприел действия
по съставяне на АУАН.
За целта било изпратено уведомително писмо с изх.
№****/А4/18.03.2022г.до дружеството „В.И.К. Д.“ АД ,получено на
22.03.2022г.,видно от известие за доставяне.
АУАН бил съставен на 28.03.2022г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството,както и в присъствието на един свидетел-
св.К.,присъствала на проверката и съставила КП.
АУАН бил връчен на представител на дружеството,като в графата за
възражения е посочено,че в законноустановеният срок ще бъдат направени
писмени възражения.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение пред
наказващият орган,заведено с вх.№*****#27/04.04.2022г.
Наказващият орган е приел ,че възражението е неоснователно,преценил
е че при преценка на всички факти и обстоятелства съдържащи се в
административно-наказателната преписка ,че деянието на нарушителя-
водовземане от минерални води без разрешително съставлява
административно нарушение,поради което и издал процесното НП,ведно с
наложената с него имуществена санкция.
В НП е посочил,че нарушението не се отличава с ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.Същото
е резултатано по своя характер,свързано с нерегламентирано ползване на
природен ресурс и не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата
на чл.28,б.“а“ от ЗАНН.
Този извод относно липса на маловажност на нарушението се споделя и
от настоящият състав на съда.Обстоятелството,че дружеството е ВИК
оператор,даставя вода за питейно-битови цели,както и това че се извършва
водовземане от минерален извор ,а минералната вода е природно богатство
съгл.чл.14 от ЗВ ,дава основание на съда да приеме ,че деянието не може и не
следва да се квалифицира като маловажно.
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган
,съгласно чл.201,ал.2 от Закона за водите- Наказателните постановления се
издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него
длъжностни лица, или от директорите на Б. д.,в случая Д. на БДЧР-В..
НП е връчено на дружеството на 07.07.2022г. видно от известието за
доставяне,приложено към делото.
Жалбата е депозираната на 21.07.2022г,заведена с вх.№07-00-
3
363/А1,поради което съдът счита ,че същата е процесуално допустима, а по
същество основателна,досежно и единствено относно размера на наложената
санкция.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени
изискванията,визирани в императивните разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП е вписана дата ,час и
мястото където е извършено нарушението, направено е описание на
конкретното нарушение, посочена е законовата разпоредба ,която е била
нарушени виновно.Нарушението е установено от свидетели очевидци и въз
основа на събраните в хода на административно-наказателната проверка
писмени документи.
Акта е съставен присъствието на един свидетел и предявен на осн.чл.43
,ал.4 и 5 от ЗАНН на пълномощник на дружеството/по делото не е
представено пълномощно/,надлежно връчен и подписан.Дадена е била
възможност в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН,да упражни правото си на
възражения,каквито дружеството е и сторило.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите
И.,К. и П. ,дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по
делото писмени доказателства, приети и приобщени от съда по реда на чл.283
от НПК
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съдът приема,че АУАН е съставен съгласно изискванията на чл.42 от
ЗАНН ,Фактическите констатации отразени в Акта не се опровергават от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на тези констатации Административно- Наказващият Орган
е издал и атакуваното НП,което както посочи по-горе съдът съдържа
изискуемите се в чл.57 от ЗАНН реквизити.
Деянието е извършено умишлено и като такава е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание,съгласно разпоредбите на
чл.44,ал.1,във вр.с чл.200,ал.1,т.1,б.”б” от ЗВ.
Според Разпоредбата на чл.44,ал.1 от ЗВ ,Разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен,в изрично посочените
хипотези:случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на населението
при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при
бедствия;в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВ.Съгласно нормата на
чл.44,ал.2 от ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните
обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на
водата.
От данните по делото е видно,че за водовземане от сондажен
кладенец *****,на минерална вода,находящ се в землището на
сК.,дружеството „В.И.К. Д.“ АД не е притежавало разрешително.не са
налице и горните изключения,в които това да не се изисква.
Следователно,в случая са осъществени съставомерните елементи от
нарушението по чл.200,ал.1,т.1 от ЗВ,като с оглед установения дебит на
4
водовземането-8,2541л./сек. ,дружеството правилно е санкционирано по б.“б“
на посочената разпоредба.
По отношение на наказанието обаче съдът счита,че наказващият орган
не е съобразил всички обстоятелства относно определяне на
наказанието,съгл.чл.83,ал.2,във вр.с чл.53,ал.1 ,във вр.с чл.27,ал.2 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е посочено,че размера на
имуществената санкция следва да бъде определен към максималния размер
от 5000,00лева,предвид на това,че иззетите водни количества от сондаж *****
са минерални и като такива законодателят ги третира като природно
богатство и съгл.чл.14 от ЗВ са изключителна държавна собственост.
Този извод на наказващият орган не се споделя от настоящият състав на
съда.
По делото не е спорно че водите от сондажа са минерални.В същото
време именно поради това че водите са минерални съдът прие,че
разпоредбата на чл.28 от АНН е неприложима при разглеждане на НП с оглед
законосъобразността му и неговата правилност.
Всички тези обстоятелства са взети предвид от законодателя при
определяне размера на санкционната част на нормата, поради което не могат
да бъде преценени допълнително като отегчаващи обстоятелства. Дори
напротив, санкцията за вмененото на жалбоподателя нарушение касае
параметри от 1 до 10 л/сек, а отчетеното количество е 8,2541 л/сек,т.е. в
рамките посочени в чл.200,ал.1,т.1,б.“б“ от ЗВ.
В тази връзка съдът намира, че имуществена санкция в предвидения в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ минимален размер от 500 лева в
най-пълна степен съответства на извършеното от дружеството –
жалбоподател нарушение.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение.
В хода на административнонаказателното производство,съдът не
констатира да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,които да водят до отмяна на НП и съставеният АУАН.
Случаят не попада в приложното поле на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Наложената санкция обаче е в необосновано завишен размер, поради което
наказателното постановление следва да се измени, като следва да бъде
намалена от 5000,00 лева на 500,00 лева.
По делото се претендират разноски от адв.К..
Наказващият орган не е изразил становище относно размера на
адвокатското възнаграждение,платено на адв.К..Съобразно уважената част на
жалбата ,съдът,счита,че следва да осъди БДЧР-В.,да заплати на дружеството
„В.И.К. Д.“ АД сумата в размер на 150,00 лева,представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.,като останалата част от сумата до размера от
696,00лева следва да остане за сметка на дружеството така както е платено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.2,т.4 от
ЗАНН,съдът,
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 65/04.07.2022 г.
издадено от Б.Д.Ч.Р.” с център В. , с което на „В.И.К. Д.“АД с ********,със
седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.М“№**,представлявано от
Изп.директор Т.Г.,е наложено наказание ”Имуществена санкция” в размер на
5000,00/пет хиляди /лева, на осн.чл.200,ал.1,т.1,б.”б” от Закона за водите,за
нарушение по чл.44,ал.1 от ЗВ, КАТО ПОСТАНОВЯВА ” Имуществена
санкция” в размер на 500,00/ петстотин/лева,на осн.чл.200,ал.1,т.1,б.”б”от
Закона за Водите.
ОСЪЖДА Б.Д.Ч.Р.” с център В. ,да заплати на „В.И.К. Д.“АД с
********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.М“№**,сумата в
размер на 150,00/сто и петдесет/лева,представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение ,за осъществено адвокатско представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд гр.Д. в 14-дневен срок от получаването му от страните .
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6