№ 1483
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156452 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца „ЗК Лев Инс“
АД срещу ответника А.П.И.“.
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединение положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца
„ЗК Лев Инс“ АД срещу ответника А.П.И.“, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2861,48 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на
застрахованото лице, законна лихва и разноски по гражданските дела и ИД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2023 г., до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на 209,04 лв. за периода от 01.09.2019 г. до
20.05.2020 г. Претендират се разноски.
Ищецът обосновава претенцията си със следните фактически твърдения.
На 05.03.2019 г., около 10:30 часа, в гр. Д., на път II-97 на км 5, водачът на л.
а. марка „Ауди“, модел „А7“, с рег. № ТХ6888ХТ реализира ПТП, като попада
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което за МПС
настъпват материални щети. За ПТП е съставен протокол. Посоченото МПС е
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“, образувана е щета,
определено е застрахователно обезщетение в размер на 2841,48 лв., изплатено
на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК (в редакция изм. и доп. с
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искове срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът,
освен в случаите по чл. 109 и 110 от ГПК. В тези случаи възражение за
неподсъдност на делото може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба, като въпросът за подсъдността може да се повдига
1
и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – по арг.
от разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС
местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения е мястото
където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно
чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за правото на
иск, тъй като съдът следи служебно за подсъдността съгласно чл. 119, ал. 3 от
ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 от ГПК е специална и императивна, поради
което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл.
115 и чл. 105 от ГПК (в този смисъл Определение № 620 от 22.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 2699 / 2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 48 от 12.02.2021 г. по ч.
гр. д. № 304 / 2021 г. на ВКС, 4 ГО; Определение № 544 от 16.12.2019 г. по ч.
гр. д. № 4613 / 2019 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 52 от 18.10.2019 г. по гр.
д. № 29 / 2019 г. на ВКС, петчленен състав).
Както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от
представените по делото писмени доказателства (Протокол за ПТП, съставен
от младши инспектор от РУ – гр. Д.), следва, че процесното ПТП е
реализирано на територия на Община Д.. Ответникът А.П.И.“ е държавно
учреждение – по арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата. В случая, както бе
посочено, за местната подсъдност съдът следи и служебно до приключване на
първото по делото заседание. При това положение родово и местно
компетентен да разгледа делото се явява Районен съд – Д..
Уредената в чл. 411, ал. 1 от ГПК местна подсъдност е специална
спрямо общата, уредена в Глава дванадесета, Раздел втори от ГПК, но тя
намира приложение само и единствено в заповедното производство. При
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск,
приложение намират общите правила на исковия процес, в това число тези за
родовата и местната подсъдност по Глава дванадесета, Раздел първи и втори
от ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че делото
следва да се прекрати и да се изпрати по компетентност на Районен съд – Д.
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 56452 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, III ГО, 148 състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд Д. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис
от същото.
2
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по
подсъдност на Районен съд Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3