РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Ямбол, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №93/23.06.2022 г. по НОХД № 23/2022 г. на РС-Ямбол въззивникът
подсъдим Р. К. В., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и
т.7 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 НК за това, че **.**.**** г., около 03.00 ч., в гр. ***** от
кафе-автомат марка "Zanusi", модел "Spazio", находящ се на ул. "******* *******" №* чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот- счупване на пластмасова
решетка на автомата и огъване на метална основа, за която същата е закрепена, е отнел
чужди движими вещи в размер на 97 лв. от владението на собственика им "***** **”
ЕООД гр.*****, с управител Й. К. К. от гр.*****, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не
представлява маловажен случай. При условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 НК първостепенният
съд е индивидуализирал наказателно-правната санкция на подсъдимия - осем месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с
изпитателен срок от три години.
В депозирания от адв.Ж. Г. от АК-***** процесуален документ, задействал въззивния
инстанционен контрол, са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното на
подзащитния й наказание поради несъответствие на тази част на първоинстанционните
1
правни изводи с обективната оценка на доказателствената маса. Сред кръга на
аргументите,изразяващи несъгласие с тежестта на отреденото на подсъдимия наказание, е
очертана едностранчивост в съдебния подход, изразима в неглижиране на установените
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства от субективно и извънсубективно
естество: самокритично отношение на подсъдимия, включващо изразено разкаяние за
стореното, пълноценно подпомагане процеса по разкриване на обективната истина и в двете
фази на наказателното производство, ниската стойност на предмета на общественоопасно
засягане- 97 лв. предивд съпоставката му с размера на МРЗ в страната и крайно тежкото
материално положение на подсъдимия. Предвид позицията за законосъобразно изведена
фактология и правилно формирана материалноправна квалификация на извършеното се
настоява единствено за преоценка на изброените фактори, на плокостта на многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, активиращи хипотезата на чл.55 НК, при която
обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него престъпно деяние биха се
явили значително редуцирани. В коментирания смисъл се настоява за ревизия на
първоинстанционната присъда по пътя на нейното изменение в частта на наложеното
наказание, което се настоява да бъде коригирано на три месеца лишаване от свобода.
Ямболският окръжен съд, след внимателен преглед на оплакванията във въззивната жалба и
съпоставка със заявените позиции на страните в о.с.з., и на база цялостен и анализ на
доказателствения материал независимо от основанията, посочени от страните, по реда на
чл.313 и чл.314 НПК установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-
дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидения в чл. 372, ал.
4 вр. чл. 371, т. 2 НПК алтернативен процесуален ред, по инициатива и желание на
подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по повдигнатото му обвинение, така
както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил да не се провежда
доказателствена дейност в хода на съдебното разглеждане на делото. Съдът от своя страна
след положителна оценка на депозираното процесуално самопризнание, се e основал на
валидно събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Първостепенният
съд е допуснал разглеждането на делото при условията на съкратено съдебно следствие в
избраната от подсъдимия форма, като се е съобразил с ограничението, наложено от чл. 373,
ал. 3 НПК и е свел фактическите си констатации до тези заложени в обвинителния акт.
В обвинителния акт са описани и съответно са приети с първоинстанционната присъда
факти за взето от подсъдимия на **.**.**** г. около 3.00 ч. решение да извърши кражба на
парична сума от кафеавтомат марка "Zanusi", модел "Spazio", находящ се в гр.*****, на ул.
"******* *******" №*, собственост на "***** **" ЕООД гр.*****, с управител св. Й. К. К..
Описани са конкретните действия, отнасящи се до изпълнение на взетото решение чрез
счупване с ръце на пластмасовата решетка на автомата,огъване металната основа, за която
била закрепена и отнемане на сума в общ размер на 97 лв. Впоследствие след напускане
2
мясото на изпълнение на деянието подсъдимият похарчил отнетата парична сума за храна.
Тези именно факти подсъдимият е признал пред първостепенния съд и по отношение на тях
се е съгласил да не се събират доказателства. На **.**.**** г. около 21.30 ч. св.К. при
обслужване на кафеавтомата,установил,че същият бил разбит и от него липсвала сума от 97
лв., за което подал сигнал в РУ-Ямбол.
Във въззивното производство подсъдимият изразява желание да депозира обяснения,
като посочва, че признава вината си, извършил е описаното от прокурора деяние и изразява
съжаление.
Приетите от първата инстанция фактически положения намират своята
доказателствена основа и са споделими от въззивния съд с оглед тяхната несъмнена
установеност и достатъчна доказаност в материалите, събрани в досъдебна фаза, както и в
приобщения във въззивното производство гласен източник.
Съчетавайки правомощия на контролираща и решаваща инстанция, в рамките на
упражнявания от въззивния съд инстанционен контрол ЯОС формира самостоятелна и
независима преценка по въпроса,че признатите от подсъдимия и приети от първата
инстанция факти по обвинението се подкрепят от събраните в досъдебната фаза
доказателства, както и че тези доказателства са събрани при спазване на съответния
процесуален регламент. В случая направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от доказателствата, събрани в досъдебна фаза и депозирани пред въззивния съд. Налице са
необходимите доказателства, безусловно очертаващи връзката на подсъдимия с авторството
на инкриминираното престъпление. Доказателствената стойност на свидетелските
показания, които в своята взаимна връзка и обусловеност допринесят за обосноваване на
фактическата причастност на подсъдимия към вмененото му престъпление. Визираните
гласни доказателствени средства в аспекта на използвания при класификацията им
критерий- отношение към главния факт на доказване са, както преки, така и производни. На
първо място, това са обясненията на подсъдимото лице, които съдържат самопризнание на
основните фактически елементи на деянието по предявеното му обвинение, които са
депозирани по съответния предвиден в процесуалния закон ред- чрез разпит на подсъдимия
пред въззивния съд. Настоящият състав на ЯОС формира волята си да подкрепи като
достоверни обясненията на подсъдимия, които представляват надежден източник на преки
доказателствени факти, предвид тяхната логична взаимовръзка с показанията на св. Й. К. и
св. И. Г.. Изброените източници съвкупно формират единна и непрекъсваема верига от
факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на подс. Р.
В.. Свидетелските показания на св. Й. К., анализът на пресъздадените чрез тях
непосредствени възприятия по отношение на заварения след довършване на престъплението
разбит кафеавтомат,находящ се на ул. "******* *******" №* в гр.*****, белезите на
неправомерно интервериране и нарушаване субстанцията на вещта, липсващата сума в
монети, предоставят информация, ясно относима към настъпилия общественоопасен
резултат, личната причастност към който Р. В. признава по недвусмислен начин. В
преобладаващата съдебна практика е възприет принципен подход за недопустимост в
3
използването на показанията на полицейски служители от провеждани от тях
извънпроцесуални беседи. Тази недопустимост обаче не е абсолютна, т.к. в настоящата
процесуална действителност не е налице опит за подмяна на оригинерни с деривативни
доказателствени способи, касаещи компенсирането на липсващо самопризнание с
извънпроцесуален способ за събиране на оперативна информация. Напротив, показанията на
св.И. А. Г., пресъздаващи изявленията на подсъдимия от проведена оперативна беседа
относно времето, мястото, механизма на реализиране и предмета на престъплението, имат
единствено контролно предназначение, за съпоставка на надеждността и достоверността на
обясненията на В. и в този см. ефективно способстват процеса по сигурно изясняване на
обективната истина. Както аргументирано е отбелязал първостепенният съд фактическите
данни в коментираните гласни доказателствени източници се подкрепят и от писмените
доказателства /справки за съдимост, характеристична справка на подсъдимия, справка от ТР
за ЮЛ/.
От правна страна:
По делото несъмнено се установява наличието на съставомерно поведение на
подсъдимия, чийто обективни и субективни компонентни, се свързват със законовите
признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.чл.194, ал. 1 вр. чл.28, ал.1 НК,
поради което материалният закон е приложен правилно към поведението на подсъдимото
лице.
От обективна страна - на **.**.**** г. около 03.00 в гр.*****, от кафе автомат
марка "Zanusi", модел "Spazio" находящ се в гр.Ямбол, ул. "******* *******" №*, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-счупване на пластмасовата
решетка на автомата и огъване на метална основа, за която същата е закрепена, подсъдимият
е отнел чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 97 лв. ,от владението на
собственика им "***** **" ЕООД гр.*****, с управител Й. К. К., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
Категорично е установено по делото, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на квалифицираната кражба, тъй като със собствените си действия е
преустановил владението на правоимащото лице Й. К. К. в качеството му на управител на
"***** **" ЕООД върху инкриминираното имущество.
Деянието е извършено при квалифициращото обстоятелство "разрушаване на
преграда", здраво направена за защита на имот, тъй като за осигуряване на достъп на
подсъдимия до отнетите вещи, той е счупил пластмасова решетка на автомата и е огънал
метална основа, за която същата е закрепена. Този елемент на съставомерното поведение
съставлява повреждане на преграден компонент на кафе автомата, имащ конструктивно и
предпазващо предназначение и в този смисъл чрез повреждане на нейната субстанция е
завишена обществената опасност на деянието. Подсъдимият е преустановил упражняваното
до момента фактическо владение върху паричната сума от 97 лв. от управителя на
едноличното дружество с ограничена отговорност. Реализирана е и втората фактическа
4
предпоставка на изпълнителното деяние - след прекъсване на законното владение на
правоимащо лице, подсъдимият В. е установил собствено неправомерно владение върху
процесната парична сума. В случая е налице не само противоправно разместване на
материални блага от патримониума на собственика в този на дееца, а и последващо
окончателно юридическо разпореждане в своя полза с отнетата парична сума.
Отнетите от фактическата власт на Й. К. от гр.***** парични средства в общ
размер на 97 лв. са годен предмет на престъплението кражба. Същите от една страна са
били елемент от имуществения актив на "***** **" ЕООД,представляващ обособено
имущество на юридическо лице, а от друга страна, са потребими и заместими движими
вещи- пари в размер на 97 лв.
Подсъдимият Р. В. не е имал разрешение от законния представител на "***** **"
ЕООД, гр. ***** да установи владение или да се разпореди с посочената парична сума,
поради което се налага изводът, че това е станало без знанието и съгласието на
правоимащото лице.
Приложената по делото справка за съдимост обуславя и наличието на обективния
признак "повторност, в немаловажни случаи" от материалноправната квалификация, а
именно- по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.28 НК,т.к. от изтърпяване на наказанието, наложено му с
одобрено Споразумение №*/**.**.**** г. по НОХД №***/****г. по описа на ЯРС за
извършено от него друго такова престъпление, не са изтекли предвидените в чл.30, ал.1 НК
пет години. ЯОС също споделя виждането на първата инстанция за отсъствие на белезите на
маловажност на случая по см. чл.93, т.9 НК предвид механизма на интервериране върху
кафеавтомата, чрез причиняване на повреда на компоненти,имащи предпазващо
предназначение, мястото на реализиране на деянието - обществено достъпно, което се
свързва с оставянето на вещта на доверието на неопределен и широк кръг субекти, и което
обуславя изискване за висока социална култура и правосъзнание при използването и
опазването на чуждото имущество, времето на осъществяване- в тъмната част на
денонощието, което занижва възможностите за оказване на съпротива и предотвратяване на
неправомерното посегателство.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. В съзнанието му
са намирали отражение елементите от фактическото съдържание и социалната запретеност
на извършеното престъпление. Р. В. е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост,
че прекъсва владението на собственика без негово съгласие, че за това отнемане е разрушил
преграда, направена за защита, както и че е осъждан за друго такова престъпление. От
волева страна подсъдимият е отделил вещите, променил е тяхното местонахождение с
намерението да ги присвои и да се разпореди с тях, като със свои вещи. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези
последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението. В последващите
юридически разпоредителни действия, предприети изцяло в спектъра на волевата свобода и
лично усмотрение на подсъдимия, същият нагледно е манифестирал присвоителното
5
намерение, т.к. собственическият анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в
действията по окончателното правно разпореждане с отнетите вещи.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 НК
законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
ЯОС намира, че мотивите на първоинстанционното решение са легитимно отражение на
правомощията на районния съд да индивидуализира заслуженото от подсъдимия наказание
при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 НК. Контролираната инстанция не е дерогирала
прокламираните в чл.35, ал.3 НК и чл.36 НК фундаментални принципи за съответност на
наказанието на извършеното деяние и обективна справедливост при упражняване на
репресивна функция от страна на държавата. Релевирането на множество фактори от
смекчаващо естество / изразено разкаяние за стореното, пълноценно подпомагане процеса
по разкриване на обективната истина и в двете фази на наказателното производство, ниската
стойност на предмета на общественоопасно засягане- 97 лв. и крайно тежкото материално
положение на подсъдимия/ следва да бъде обособени като претенция за нарушение на
материалния закон, доколкото касаят преценката, дали наказанието да се определи по силата
на чл.58а, ал.1 вр.чл. 54 или на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Въпреки това, предвид генералното
класифициране на оплакването към завишеност на санкцията, настоящият състав го подлага
на разискване по начина, по който то е възведено- като оплакване за явна несправедливост
на наложеното наказание. В случая не отговаря на процесуалната действителност по делото
твърдението на защитата,че подсъдимият чрез добросъвестно отношение и последователно
проявяван респект към истината е подпомогнал процеса по установяване на фактите, т.к. на
досъдебна фаза същият се е възползвал от правото си да не депозира обяснения.
Обвързващото действие на тълкувателните разяснения в т.7 ТР№1/06.04.2009 г. по т.д.
№/2008 г. на ОСНК повеляват настоящия състав да съобрази следното: "Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния
акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл.
55 НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона
(чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение." Следователно, процесуалното самопризнание на подсъдимия депозирано в
съдебна фаза, съставлява единствено процесуално условие за активиране на процедурата на
съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 НПК. Тази процедура сама по себе си и
реципрочно от наказателноправно гледище предпоставя премиране на подсъдимия с
определяне на наказание по привилегирования режим на чл.58а, ал.1 вр.чл.54
НК.Твърдението за крайно тежко материално положение на подсъдимия също остава
изолирано и произволно предвид липсата на конкретна доказателствена обезпеченост при
индивидуален прочит на събраните доказателства. Останалите релевирани смекчаващи
обстоятелства относими към ниската стойност на предмета на престъплението, формално
съпоставима с размера на МРЗ към момента на реализиране на изпълнителното деяние и
6
заявеното разкаяние от подсъдимия, не съставляват нито изключителни по своя характер,
нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да притежават потенциал да
конкурират, а още по -малко да доминират над установените от настоящия състав
отегчаващи обстоятелства. /същита бяха подробно обсъдени в анализа, относим към
изключване на маловажността на случая./ С поведението си в конкретния случай
подсъдимият ясно демонстрира пренебрежително отношение и явно подценяване на
упражняваното спрямо него наказателно-правно въздействие, пристъпвайки правните норми
за поведение за пореден път. В рамките на по-малко от 12 месеца в интервала от **.**.****
г. до **.**.**** г. той е осъден за три престъпления от общ характер, като понастоящем
инкриминираното деяние е извършено само 13 дни след влизане в сила на Присъда
№**/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г. по описа на ЯРС, съответно - 11 месеца след
влизане в сила на определение №******/**.**.**** г. за одобряване на Споразумение по
НОХД №***/****г. по описа на ЯРС. Тези факти изискват съобразяване при
индивидуализацията на наказанието в аспекта на завишената персонална обществена
опасност на подсъдимия. Същите красноречиво показват предпочитаната от него форма на
изява в обществото - чрез забранено и увреждащо обществените интередси поведение и
затвърждават изводите за трайно формиран престъпен мироглед предвид липсата на
регистрирана след предходните осъждания тенденция за положителна реакция на
съзнанието му към приложените до момента мерки за репресивно въздействие. За да се
въздейства върху подсъдимия възпиращо и да бъде преориентиран той към социално
позитивно поведение е нужно отмерването на онова наказание, което е пропорционално и
справедливо, но и съдържа потенциал да култивира в подсъдимия положителни ценностни
нагласи и стимули за зачитане на най-значимия обществен регулатор, какъвто е правото
като съвкупност от правила за поведение и правни забрани. В случая първостепенния съд е
извършил качествена съпоставка между смекчаващите и отегчаващите отгговорността на
подсъдимия фактори. Наложеното на В. наказание в абсолютния законоустановен минимум
/1г./ , което след редукцията на чл.58а, ал.1 НК е определено в размер на 8 месеца е
адекватно, както от гледище на обсъжданите фактори и обстоятелства, така и от гледище на
същността му да бъдат средство за индивидуално въздействие, като гарантира постигането
на нужния баланс между обществения интерес от санкциониране на престъпната проява и
индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на справедливо наказание. Ето защо,
изложените от защитата съображения са изцяло в сферата на индивидуалната
целесъобразност и не кореспондират с разумни аргументи, налагащи коригиране от
въззивния съд на наложеното наказание в целената по-благоприятна перспектива, съобразно
с нормата на чл. 337, ал. 1,т.1 НПК.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК изцяло и
независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира други
основания за нейното изменение или отмяна. Поради това в останалата й част присъдата
следва да се потвърди
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 НПК вр. чл.338, ал.1 НПК, Окръжен съд -
7
Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №93/23.06.2022 г., постановена по НОХД №23/2022 г. по описа
на РС-Ямбол.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8