РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Враца, 20 .03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 20.02.2019 г. /двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета/ година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 738 по описа на АдмС – Враца за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Предявен е иск от „И.“
ООД *** против Областна дирекция на МВР – София за заплащане на сумата от 12204,68
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в претърпени загуби и пропуснати ползи.
Твърди се, че с влязло в
законна сила на 13.01.2018г. решение, постановено по адм. дело № 860/2017г. по
описа на АдмС – София Област е отменена като незаконосъобразна Заповед
№17-1204-000739/13.06.2017г. на Началник
група към ОД на МВР – София, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ –
временна забрана за движение за срок от три месеца на МПС – влекач, марка
„Скания“, ползвано от ищеца в качеството му на лизингополучател.
Изложени са доводи, че
основната дейност на ищеца е осъществяване на международен транспорт на товари
по шосе, за което разполага и оперира със собствени и наети МПС – влекачи, един
от които е обект на ПАМ, наложена с цитираната заповед. Поддържа се, че
дружеството е било лишено от възможността на използва МПС по предназначение за
периода на действие на ПАМ – от 13.06.2017г. до 14.09.2017г., вследствие на
което са му нанесени имуществени вреди – 3204,68 лева, представляващи стойността
на заплатените 3 месечни лизингови вноски и 9000,00лева, представляващи
пропуснати ползи, а именно – нереализирана печалба от основна дейност за същия
период – периода на действие на ПАМ – от 13.06.2017г. до 14.09.2017г.
Съдът е допуснал
изменение на иска, който се счита предявен за сумата от 29 883,80 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които:
22 840,38 лева пропуснати ползи и 7 043,42 лева претърпени загуби.
Иска се заплащане на законната лихва за забава върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Областна
дирекция на МВР – София, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло
исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана, както по
основание, така и в претендирания размер. Поддържа, че по отношение на ищеца „И.“
ООД не е налице незаконосъобразен акт, който да е отменен по съответния ред и
липсва причинно-следствена връзка между отменената ЗППАМ №17-1204-000739/13.06.2017
г. и посочените от ищеца вреди. Изложени са доводи, че платените лизингови
вноски, в периода на действието на ЗППАМ не представляват пряка имуществена
вреда от отменения акт, а произтичат от изпълнение на задължение по сключен от
ищеца договор за лизинг и са част от търговското взаимоотношение между
лизингополучателя и лизингодателя. Алтернативно, в случай, че съдът приеме иска
за основателен и доказан, желае присъденото обезщетение да е в минимален
размер.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита иска за неоснователен и недоказан.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложени са заверени копия на 33 бр. фактури за навло;
Договор за лизинг с погасителен план; голям талон на МПС и ЗППАМ
№17-1204-000739/13.06.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – София, сектор
„Пътна полиция“.
Допусната е и е
изслушана от съда ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от
съда.
Приложено като
доказателство е и адм. дело № 860/2017 г. по описа на АдмС – София Област.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Основната дейност на
ищцовото дружество „И.“ ООД е осъществяване на международен транспорт на товари
по шосе, като за целта същото разполага и оперира със собствени и наети МПС –
влекачи. Един от тези влекачи е предмет на представения по делото Договор за
лизинг от 22.10.2015г. марка „Скания“, модел Р 420 ЛА МНА с рег. № ********.
С издадена от
Началник група към ОД на МВР – София, сектор „Пътна полиция“ Заповед № 17-1204-000739/13.06.2017г.
на основание чл.171, т.2, б. „н“ от ЗДвП за извършено от Н.И.М. нарушение, е
приложена ПАМ „временно спиране от движение на МПС влекач Скания с рег. № ********
за срок от три месеца“, на собственика - „Скания Файнанс“.
Заповедта е обжалвана
по съдебен ред и е отменена с Решение №899/10.11.2017г., постановено по адм.
дело №860/2017г. по описа на АдмС – София Област. Решението е влязло в законна
сила на 13.01.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна
процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР областните дирекции
са юридически лица. Изпълнено е и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред.
В случая се претендират имуществени вреди – претърпени загуби
и пропуснати ползи вследствие отменена като незаконосъобразна ЗППАМ №17-1204-000739/13.06.2017
г. издадена от Началник група към ОД на МВР – София, с-р „Пътна полиция“.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че процесната ЗППАМ е отменена от компетентния съд с влязло в сила
съдебно решение, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени
вреди от нея, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината
не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При
недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва
да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за претърпяна загуба в размер на 7 043,42
лева, изчислени от вещото лице и представляващи лизингово плащане, извършено от
„И.“ ООД за периода от 13.06.2017 г. до 14.09.2017 г. по договор за лизинг, с
лизингов обект МПС влекач, марка Скания с рег. № ******** е неоснователна. Това
е така, тъй като вноските за лизинг не са в резултат на издадената ЗППАМ, нито
със същата е завишен техния размер, а са на основание Договор за лизинг и са
част от търговското взаимоотношение между страните по него – лизингодател и
лизингополучател. Тези вноски, чиито размер е посочен в представения с договора
за лизинг погасителен план, биха се дължали независимо дали е издадена
отменената като незаконосъобразна ЗППАМ или не. Този разход не е вреда и липсва
причинна връзка между него и отменения незаконосъобразен акт, с оглед на което
не е налице една от кумулативните предпоставки обосноваващи основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на
претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неизползването по предназначение на лизинговото МПС в периода на действието на
ПАМ, в размер на 22 840,38 лева, съдът намира следното:
Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на
причинна връзка с незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза
също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на
пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът
не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото
обстоятелства (решение №73/2017 г. по гр.д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ
г.о за 2016 г. и Решение №54/13.06.2017 по дело №2755/2016 на ВКС, ГК, III г.
о.), да е обективно , а не само субективно
очакван резултат като увеличение на имуществото и получаването му при нормални
обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите и лицата по
чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и
сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като наличието ѝ винаги
трябва да се базира на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото,
а не да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Само ако бъде
доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност
е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния акт,
само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме
за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, каквито указания са дадени и от съда с определението
за насрочване на делото. Т.е. в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че твърдения
факт е осъществен и със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през
процесния период, от използването на товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420
ЛА МНА с рег. № ********, ако не беше действието на незаконосъобразния
административен акт.
В настоящия случай е
безспорно, че ЗППАМ е
отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Доколкото ищецът твърди, че
пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира доход в размер на 22 840,38 лева за периода от 13.06.2017 г. до 14.09.2017
г., в който МПС е било спряно от движение, произтичат именно от отменения
незаконосъобразен акт ЗППАМ № 17-1204-000739/13.06.2017
г., то следва извод, че по отношение на тази искова претенция е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.
Съдът приема, че по
делото останаха недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения
иск, а именно наличие на причинена вреда, представляваща пропусната полза, и
нейната пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.
По делото не са
представени доказателства, че претендираната сума в размер на 22 840,38
лева представляваща пропусната полза от нереализирани доходи е следствие на
липсата на възможност от страна на ищеца да ползва лизинговия товарен автомобил
съобразно неговото предназначение за превоз на товари в периода от три месеца,
обхващащ времето на спирането му от движение с отменената в последствие като
незаконосъобразна ЗППАМ. Липсват доказателства, от които да се направи извод,
че през процесния период ищецът реално е щял да получи конкретен доход от
осъществен превоз на товари в страната и в чужбина със закупения на лизинг
товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420 ЛА МНА с рег. № *********. Липсват
доказателства относно
сключени договори с лица за превоз/доставка на подобни товари/стоки през
процесния период.
От кредитираното от съда, като обективно и безпристрастно
дадено, неоспорено от страните заключение на експерта еднозначно се установи,
че за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. транспортната дейност на ищеца не е
базирана на дългосрочни договори за регулярни транспорти с гарантирани по обем
поръчки. При това положение чисто хипотетично остава твърдението колко курса би
изпълнил и на каква цена влекачът „Скания“ рег. № ********, ако не беше спрян
от движение за период от три месеца. От
ищеца не са ангажирани доказателства, липсват и твърдения, които да обосноват
извод, че през периода на действието на отменената ЗППАМ е ангажиран с
извършването на определен брой курсове, за изпълнението на които е наел друг
влекач и заплатил наемна цена, която не би платил, ако не беше спрян от
движение закупеният от него на лизинг товарен автомобил „Скания“. Не би могло да
се определи какъв доход е пропуснал да реализира ищеца от неизползване на същия
автомобил през този период. Коректно направените от експерта изчисления за
печалбата на дружеството от осъществяваната транспортна дейност също не са в
състояние да променят този извод. От Приложение1, отразяващо средномесечната
печалба на МПС влекач „Скания“ с рег. № ******** за периода от 01.11.2015 г. до
13.06.2017 г. е видно, че за седем месеца от анализираните двадесет същият
автомобил е имал отрицателно салдо, т.е. реализирал е повече разходи, отколкото
приходи. При тези констатации и при липсата на договори за транспортни услуги и
регулярни заявки за такива е невъзможно да се направи обоснован извод, че за
визираният период спряното МПС би реализирало само печалби и то в претендирания
размер от 22 840,38
лева.
Липсата на реална вреда, води до липса
на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за
обезщетение на имуществените вреди в размер на 22 840,38 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от нереализираната възможност ищецът да използва горепосочения
автомобил в периода от 13.06.2017г. до 14.09.2017г. и да реализира доход във
връзка с това, е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Неоснователно е направеното искане от
страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната
взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал.
8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производството по ЗОДОВ при
отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „И.“
ООД *** против Областна дирекция на МВР – София иск за заплащането на сумата от
29 883,80 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: