Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година  16.04.2019                           Град Стара Загора  

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На тринадесети февруари                                              Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5141 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск от „ХХХ- гр. Стара Загора против „ХХХ–гр. Пловдив – по чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че основната му дейност е по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Ххх. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № ххх" с.Ххх, присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Ххх, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През периода от 01.10.2013г. до 31.12.2013г. ищцовото дружество заплатило на ответното дружество суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Ххх:

- за м. октомври 2013г. - 29,70 лв. по фактура № **********/15.10.2013Г., както и 31,68 лв. по фактура № **********/31.10.2013г., представляващи начислени от ответника във фактурите такси за достъп до разпределителната мрежа;

                 - за м. ноември 2013г. - 29,70 лв. по фактура № **********/15.11.2013г., както и 29,70 лв. по фактура № **********/30.11.2013 г., представляващи начислени от ответника във фактурите такси за достъп до разпределителната мрежа;

                 - за м. декември 2013г. - 29,70 лв. по фактура № **********/15.12.2013г., както и 31,68 лв. по фактура № **********/31.12.2013г., представляващи начислени от ответника във фактурите такси за достъп до разпределителната мрежа.

По всички посочени фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ вххх". Счита се, че измерването по този начин и конкретно на това място, било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената за ползване на мрежата се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г.) съответно чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕBP цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Ххх" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Ххх, с дължина от около 7,700 км, започвал от Подстанцията и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Ххх", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ наххх". И електропроводът „Ххх, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Ххх" 20 kV и Електропровод „Ххх., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на Ххх". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Хххотправяло неколкократни писмени искания от „ХХХс искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от ответника писмо, дружеството изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за обекти Подстанция „Ххх" - извод „Ххх"/т.е. за електропровод „Ххх"/; Извод„Рила", ВиК-Зимница, ПС „Ханчето”. След получаване на това писмо от страна на ответника по отношение на всички останали обекти в писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Ххх" това не било сторено. Във връзка с това от дружеството било изпратено и следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което изрично се посочвало желание да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Ххх, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната, а именно: ИТ № ххх" с. Ххх/сега с наименование Ххх. В отговор на това искане било изпратено Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ответното дружество уведомявало, че следва да се предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV, извод „Ххх". Това искане се счита за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружеството изпратило по отношение на електропровод „Ххх" всички необходими документи. „Хххбило собственик Електропровод „Ххх, на Ххх, на ХХХ", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, „ХХХне изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Собствеността на Електропровод „Ххх, на Ххх, на ХХХ", и на намиращите се в тях ЗРУ се счита за безспорно от ищцовото дружество, тъй като същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството по силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Ххх, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тях бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване N9 261/09.09.1995г. В случай, че ответникът е бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на Ххх", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Ххх" 20 kV, заплатената от „Хххтакса за достъп по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ХХХИТ ххх, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена. За ищцовото дружеството възниквал правен интерес да предяви към ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от ищеца. Ищецът „Хххимал качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. При това положение била налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги". С оглед на изложеното правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК се счита предявената искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на ищеца.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 182.16 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ХХХИТ №2939032 за периода 01.10.2013г. – 31.12.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до дата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Претендира се, че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца и обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, не правели сумите недължими. Ответникът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия /ОУ/. Действащите ОУ през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Ответникът бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и извършвал дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал, 1, т. 10 от ЗЕ) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на ч/. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.): „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане”. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ и чп. 4 от договора ответникът поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които - процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се  задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ответникът доставил в обекта на ищеца за периода от 01.10.2013г. до 31.12.2013г. електроенергия, пренесена от „ХХХ, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издал месечните фактури, представени с отговора на исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата сума. Действително ищецът бил клиент на ответника, явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „ХХХ (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни ОУ /чл. 98а от ЗЕ/. Между ищеца и „ХХХ по силата на ОУ бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т, 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия .. през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служела за разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия, извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със ЗЕ, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ХХХ. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената електрическата енергия в процесиите шест фактури била остойностена, съгласно действащите в процесния период Решения на КЕВР - решение на ДКЕВР №Ц-25/29.07.2013 г. (в сила от 01.08.2013г.) и решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013г.). За първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г., влизали в сила нови цени, както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енезгия през електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Ххх извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители, съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил присъединен обектът им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразявала всички разходи, които „Ххх извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от КЕВР, която имала правомощието, съгласно ЗЕ, да одобрява цените, предложени от енергийните предприятия. Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва за първи път, били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или три скали). По отношение на цената за достъп, /стр. 6, т.б от Решението/ разграничение нямало - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Ххх. Такъв се явявал и ищецът. Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп", били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия), е мрежови клиент на „Ххх, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено „Ххх има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" било обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Нещо повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те били присъединени към електроразпределителната мрежа и можело във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия, се приемало, че услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа). Впоследствие от 2008г до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп, бил в зависимост от вида на клиента /небитов или битов/. Такова било и в решенията на KЕBP, послужили за определяне на цената за достъп, вписана в процесните фактури. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца, било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Или процесните суми били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа била предоставена от „ХХХ. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и „ХХХ били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, изискваща да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които били задължени да оформят и своите тьрговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждал и утвърждавал правилото че  потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесните фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. Поради изложеното се счита че исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за всяка от сумите, посочени в исковата молба, са неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли искът да се уважи. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответното дружество не изпраща представител, с постъпило становище, моли искът да се отхвърли, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, че ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител. Не е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл. № ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939032.

Не се спори по делото, че ищецът е собственик на Помпена станция „Хххс. Ххх, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод ххх. Това се установява и от представените по делото писмени доказателства: Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Ххх; Акт за приемане и предаване на основни средства от Община Ххх на ВиК – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Ххх до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орещник от съответния трафопост; извадка от инвентаризационен опис.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г.  на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.

            В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Ххх – извод „Ххх”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Ххх за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.

            С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Ххх на ИТ ххх ПС „Хххс. Орешник /процесния/ и на ИТ № ххх, които се захранват от ел. ххх”, собственост на ищеца.

            С отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Ххх.

            По делото е разпитан в качеството на свидетел Ххх/работещ в ищцовото дружество от ххх/. Свидетелят заявява, че когато през 2008г. при ищеца пристигнало писмо от  ЕВН ЕР, с което се изисквала идентификация на обекти на потребителите, чиито електропроводи са тяхна собственост, подготвили документи за доказване на собственост за ПС „ХххПС „Дуганово”, захранвани от един електропровод, ПС „Казанлък”, ПС „Зимница” и ПС „Ханчето”. Към края на годината представили писмо със събраните документи, с които удостоверявали собственост за тези обекти. Единствено за ПС „Ханчето” не могли да докажат собственост, за другите успели, което включвало Акт 16 за приемане на електропровода и трафопостовете към съответните станции, акт на Общината, актуална скица за електропроводите и счетоводни книжа, в които са описани същите съоръжения. За два от обектите  - ПС „Зимница” и ПС „Казанлък” им признали собствеността и таксите, които били начислявани за пренос по електроразпределителната мрежа отпаднали и им били възстановени със задна дата. За ПС „Орешник” казали, че не могат да докажат собственост, въз основа на тези документи. За ПС „Орешник” открили пълната документация. Получавали писма, че не могат да докажат собственост и трябва в техните съоръжения да изградим за своя сметка килии за мерене. Собствеността официално не била призната, но през 2014г. получили писмо във връзка с Европейски проект за опазване на популацията на царския орел в района на Ххх, като предлагали всички въздушни линии, включително и електропровод „Ххх”, собственост на ВиК, да се превърнат в кабелни линии. Не били представяли различни документи, тъй като нямали други документи. Във връзка с проекта, ЕВН направили кабелни захранвания навсякъде и захранили ПС „Орешник” кабелно, тогава започнали да начисляват такса пренос до обект на средно напрежение, вече електропроводът бил изключен, но променили нивото на напрежение от ниско на средно.

От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че през периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г. ищцовото дружество е потребило ел. енергия в размер общо на 143092,08 kwh за процесния обект ПС „ХххИТ ххх. През този период измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обект ПС „ХххИТ ххх се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Хххсобственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна група. Съгласно чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя. Ако се приеме, че електропровод „Ххх, изходящ от подстанция „Ххх", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Ххх" в ЗРУ на подстанция „Ххх" на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Ххх" в подстанция „Ххх" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.

Независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Ххх" или на ниво ниско напрежение в ПС „Хххищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „ХххЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „Орешник" за съответния период. Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „Ххх" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.

Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа на зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при измерване на страна ниско напрежение в ПС „Орешник" и на страна средно напрежение в подстанция „Ххх", тя би била еднаква, естествено, ако ЕВН ЕР Юг има собственост и задължения върху подстанция „Ххх", електропровод „Ххх" или ПС „Орешник".

Дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа на ЕСО към НЕК се формират, като количеството потребена ел. енергия от ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ЕСО на ответника.

Ако се приеме, че електропровод „Ххх, изходящ от подстанция „Ххх", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг, нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „Хххнито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Ххх". ЕВН ЕР Юг няма никаква собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп на процесния обект до електроразпределителната мрежа.

От приетото по делото заключение на съдебноикономическата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че ЕВН ЕС е издал на ищеца процесните 6 бр. фактури, както следва: № **********/15.10.2013г., № **********/31.10.2013г., № **********/15.11.2013г., № **********/30.11.2013г., № **********/15.12.2013г. и № **********/31.12.2013г. Фактурите са платени от ищеца по банков път с платежни нареждания. Няма неразплатен остатък по фактурите. Общият размер на платените по тези фактури суми за „такса достъп до ел. разпределителна мрежа” до обект ПС ”ХххИТН 2939032 е 182,16 лв. Ако се приеме, че ищецът не дължи такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект на ниско напрежение - Ххх, за периода 01.10.2013г. – 31.12.2013г., то размерът на недължимо платените от ищеца суми за такса достъп до този обект е 182,16 лв. Съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР, дължимите суми за определяне цената за такса достъп до ел. разпределителна мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност /120 kw/ се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период /0,0165/. За процесния период 01.10.2013г. – 31.12.2013г. изчислената цена достъп на ИТН 2939032, при мощност 120 kw, е 92 /дни/ х 0,0165 /цена за достъп/ х 120 /мощност/ = 182,16 лв. без ДДС. От ЕВН ЕС правилно е изчислена и фактурирана към „Хххцената за достъп до електроразпределителната мрежа. Цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.

Ищецът е собственик на Помпена станция „Хххс. Ххх, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод ххх. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „ХххЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „Орешник" за съответния период. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно  чл. 88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противн случай платените суми са недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане. Следователно, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се е обогатил без основание със сумата 182,16 лв., поради което, предявеният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

С оглед изхода на спора, в тежест на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да се възложат направените от ищеца разноски – за държавна такса, адвокатски хонорар /в минималния размер с ДДС/ и възнаграждение на вещи лица, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 690 лв.

 

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА „Ххх, ул. „Ххх, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Ххх, сумата от 182,16 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ХххИТххх, за периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 12.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 690 лева, направени по делото разноски.

 

            Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                              Районен съдия: