Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 21.02.2020г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Подадена е
жалба от „Г. и Сие“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Зора“ № 6-б, длъжник по изпълнително дело № 2017 ********** по описа на ЧСИ Г.против извършено
разпределение от 10.01.2020 г.
В жалбата се
посочва, че извършеното разпределение от ЧСИ е незаконосъобразно. Неправилно в
предявеното разпределение било посочено,
че присъединеният кредитор Г. А.Г., който е и купувач на
продадения на публична продан недвижим имот,
следва да внесе цялата дължима покупна сума, без да се приспадне неговия
задатък – вземането му. Освен това ЧСИ не бил спазил разпоредбата на чл. 136
ал.1 т. 1 от ЗЗД , като не е предвидил сума за
удовлетворяване разноските на взискателя Г. Освен това разноските на
основния взискател „Райфайзенбанк“ били завишени и неправилно изчислени и неправилно
ЧСИ не бил посочил каква част от сумата ,която е разпределена за
„Райфайзенбанк“ представлява лихва и каква главница. Описаните действия на ЧСИ правели извършеното
разпределение незаконосъобразно. Моли се същото да бъде отменено.
По делото е
постъпило възражение от Община – Сливен,
в което е посочено , че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно
и че депозираната частна жалба е неоснователна.
Моли се същата да не бъде уважаван. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е
депозирано възражение от „Райфайзенбанк България“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ********** - взискател по изпълнителното дело, с което
частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се , че в случая
хирографарният взискател Г. Г., с оглед императивната
разпоредба на чл. 495 изр.1 предл. 1 от ГПК, следва да плати ефективно цялата
продажна цена в размер на 181 100.00лв., за да може да му бъде възложен
имота. Предмет на изпълнителното дело било събиране на вземане на банката
обезпечено с ипотека в нейна полза. Привилегировани разноски според
разпоредбата на чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД, били разноските които са свързани с
насочване на изпълнението срещу имота предмет на продажба. В случая взискателят
Г. не е имал такива разноски. Възражението по отношение разноските на
банката било бланкетно, поради което не следвало да се уважи.Страната посочва,
че според тълкувателно решение от
27.03.2019 г. по тълк.дело. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато извършеното
плащане не е достатъчно да погаси в пълен размер вземането за главница и
законна лихва , първо следва да се погаси законната лихва в поредността по чл.
76 ал. 2 от ЗЗД, тъй като вземането за лихва се погасява с кратката 3-годишна
погасителна давност по чл. 111 б. „В „от ЗЗД и кредиторът има интерес да погаси
първо вземането си за лихва. Практиката на Апелативен съд Бургас и Окръжен съд
Бургас приемала, че в закона не е предвидено
като изискване към протокола за разпределение, да се посочва като
информация дали с разпределената сума се погасява главницата, лихвата или
разноските. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г. подробно е описала фактологията по делото и въз основа
на нея се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20179150404134 било образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
против „Г. и Сие“ ООД, Г.Д.Г., Д. Г. Г., М.Д.А., А. Г. А. и Е.Д.Г. на
основание изпълнителен лист, според който длъжниците са били осъдени да
заплатят солидарно на взискателя сумата от 479 000 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит от 2008 г. , законната лихва върху
главницата , считано от 20.09.2013 г., както и направените по делото разноски. За
събирането на вземането било насочено принудително изпълнение спрямо недвижим
имот с идентификатор 67338.107.65, находящо се в гр. Сливен, м.“Чобанка“ ,
собственост на длъжника „Г. и Сие“. Имотът е бил продаден за погасяване на
задълженията. На 28.07.2017 г. е била входирана молба на взискателя, с която се
е искало извършване на опис, оценка и публична продан на ипотекираните в тяхна
позна недвижими имоти № 67338.514.232, ведно със сгради № 67338.514.232.1 и № 67338.514.232.2. На 02. 11.207 г. бил
извършен опис на имота , била изготвена оценка от вещо лице. На 05.09.2019 г.
като взискател по делото бил присъединен и
Щ. Х. К., взискател по изпълнително
дело № 20199150401911. Били са насочени извършени 9 бр. публични продани. След всяка втора
публична продан е било възлагано на вещото лице да извърши нова оценка за
пазарната стойност, за което били извършени
четири експертизи. В хода на изпълнителното производство взискателят
Козаров цедирал вземанията си на Г. А.Г.. На 05.12.2019г. при
поредната публична продан било регистрирано едно наддавателно предложение от Г. А.Г.. Същият не внесъл задатък , тъй като вземането
му надвишавало необходимия задатък. ЧСИ обявил за купувач на недвижимия имот
присъединения взискател Г. за сумата от 181 000.00лв. Преди изготвяне на разпределението ЧСИ
изискал справка от Община – Сливен за дължими данъци, такси за имота, както и
за задължения на длъжниците и след получаване на съответните данни било
изготвено разпределението. На 10.01.2020 г. бил .съставен, разноските по изпълнението публичните задължения на длъжниците. Било
посочено, че сумата в размер на
181 100.00лв. следва да се разпредели по следния начин: по чл. 136 ал. 1т.
1 от ЗЗД за взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД сумата от
6 652.50лв., за ЧСИ - 1 594.53
лв.; на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД за Община Сливен 12 664.60 лв., за ЧСИ
133.56 лв.; на основание чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД – сумата от 160 104.75 лв.следва да се разпредели
като взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
следва да се разпредели сумата от
158 433.90 лв., с която да бъде намалено задължението за лихва и главница
на длъжниците и за ЧСИ 1 670-89лв.В
протокола било отразено, че на основание чл. 495 от ГПК взискателят – купувач Г.
Г.в следва в 2седмичен срок от влизане в сила на настоящото разпределение
да внесе по сметка на ЧСИ сума в общ размер на 181 100.00лв.
Разпределението било предявено на жалбоподателя на 10.01.2020 г. На 13.01.2020
г. /п.к./ била депозирана настоящата жалба.
Пред настоящата инстанция
не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната
частна жалба за допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
При тълкуването на
разпоредбата на чл. 462 от ГПК се налага изводът, че длъжниците по изпълнението
могат да обжалват същото. Аргументите,
които са изложени против настоящото разпределение, обаче, не обосновават
неговата незаконосъобразност, поради следните съображения:
В раздпоредбата на чл. 136 от ЗЗД са
посочени привилегиите при погасяване на дадено задължение. С право на предпочитано удовлетворение се
ползват на първо място вземанията за
разноски по обезпечението и принудителното изпълнение. Под „вземания по
разноски“ се има предвид не всички разноски на взискателите, а само тези, които
пряко са свързани с изпълнителното производство. В случая такива разноски не са
направени от страна на присъединения
взискател Г., а само от основния ипотекарен взискател, поради
което правилно първоначално ЧСИ е предвидил суми за погасяване именно на
разноските по изпълнението за основния взискател „Райфайзен банк България“ ЕАД.
На второ място е посочено, че с предпочитително удовлетворение се ползват вземанията
на държавата за данъци върху определен имот, каквито в случая се явяват и
вземанията на Община – Сливен, поради което правилно ЧСИ е предвидил следващата
сума по разпределението да е за погасяване на този вид задължение. На трето
място се предвижда , че се ползва с привилегия на предпочително удовлетворение
вземанията обезпечени със залог или ипотека. В случая такова вземане е
единствено вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и тъй като същото е
по-голямо от стойността на получения имот, за останалите взискатели , какъвто
се явява присъединеният взискател Г., който няма обезпечено
вземане, не остават суми, които да бъдат разпределени. Именно поради това обстоятелство
присъединеният взискател-купувач е задължен
от ЧСИ да внесе покупната стойност на имота , тъй като на практика той няма вземане, с което да се приспадне стойността на закупения имот към този момент
на изпълнението.
По отношение оплакването за
неправилно определени разноски на основния взискател, съдът намира същото за
бланкетно. Страната не е изложила конкретни оплаквания, които да бъдат
разгледани от съда, поради което оплакването следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение оплакването за неясно посочване
на сумата, която се погасява със 158 433.90 лв. - дали главница или лихва,
съдът намира същото за неоснователно. В закона не е предвидено като изискване
към протокола за разпределение изрично
да се посочва конкретно, какво се погасява дали главница, или лихва или такса и
така нататък. Съобразно последната задължителна практика на ВКС първо следва да
се погасят сумите за лихви, тъй като това е вземане, което се погасява
по-бързо. Изложеното оплакване на жалбоподателя не е основание за отмяна на
извършеното разпределение.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да я остави без уважение.
С оглед изхода на производството на Община - Сливен се
дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100.00 лв.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Г. и Сие“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ************, длъжник по изпълнително дело № 2017 ********** по описа на ЧСИ Г. против извършено
разпределение от 10.01.2020 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г. и Сие“ ООД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ********** да заплати на Община – Сливен юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.