Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в публично заседание на 14 февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и в присъствието
на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 3 по описа за 2019 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.С.Х. ***,
подадена чрез адвокат-пълномощник П.А. ***, против Областна дирекция на МВР -
Русе, с която са предявени от ищеца обективно съединени искове за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от
отменен по съдебен ред административен акт – Заповед за
задържане на лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган
в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, с която е разпоредено задържането на Х. за
срок от 24 часа, както следва: 310 лева – претърпени имуществени
вреди, представляващи 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева заплатена
такса за образуване на адм. дело № 183/2017 г. по описа
на съда по повод оспорване на посочения ИАА и 5
000 лева - претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени вследствие на арест на публично място унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите. Моли за присъждане и на направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът
по предявените искове – Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуални
представители главен юрисконсулт Т.Й. и главен юрисконсулт Г.Д., в представен
по делото отговор на исковата молба вх. № 538 от 06.02.2019 г. по описа на съда (л. л. 18 -
20 от делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
исковата претенция. Счита същата за допустима, но неоснователна. Моли за
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 22 от делото).
Представителят
на Русенска окръжна прокуратура поддържа мотивирано становище, че предявената
искова претенция е допустима, но недоказана по основание.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства, както и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от съдържащите
се в приложеното по настоящото дело адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС –
Русе писмени доказателства, че със Заповед за задържане на
лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово
при ОД на МВР – Русе е било разпоредено задържането на Х. за срок от 24 часа. Х.
е оспорил заповедта пред АдмС – Русе, по повод на което е било образувано адм.
дело № 183/2017 г. по описа на съда. С
Решение № 19 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 183/2017 г. по описа
на АдмС – Русе, съдът е отменил Заповед за задържане на
лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово
при ОД на МВР – Русе като незаконосъобразна и необоснована. Мотивите на съда за
отмяна на ИАА се изразяват в това, че с оглед установените по делото
обстоятелства, отнесени към приложимите за казуса правни норми поведението на Х., изразяващо се
в отказ да предостави повторно документите си на полицейския орган, не
препятствало по никакъв начин изпълнението на задълженията на органа,
респективно възможността му да състави акт за установяване на административно
нарушение. Поради това съдът е счел, че в конкретния случай не е било налице основанието за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С
решението по адм. дело № 183/2017 г. по описа
на АдмС – Русе съдът е осъдил Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на Х. сумата от 160 (сто и шестдесет) лева - направени по делото
разноски, от които 150 (сто и петдесет) лева договорено и платено в брой
възнаграждение за адвокат, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие (л. 15 от адм. дело № 183/2017 г. по описа
на АдмС – Русе) и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на адм. дело №
183/2017 г. по описа на АдмС – Русе (л. 8 от адм. дело № 183/2017 г. по описа
на АдмС – Русе). Решение № 19 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело №
183/2017 г. по описа на АдмС – Русе е влязло в законна сила на 13.09.2017 г.
В настоящото производство ищецът предявява
обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен по съдебен ред административен
акт – Заповед за задържане на лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017
г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, с която е
разпоредено задържането на Х. за срок от 24 часа, както следва: 310 лева –
претърпени имуществени вреди, представляващи 300 лева заплатен адвокатски
хонорар и 10 лева заплатена такса за образуване на адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда по повод оспорване на посочения акт и 5 000 лева - претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени вследствие на арест на публично
място унижение, стрес,
шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумите.
По правото
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
По допустимостта на предявените искове
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на отменена с влязъл в сила съдебен акт
като незаконосъобразна заповед на полицейски орган в РУ –
Ветово при ОД на МВР – Русе. Ищецът е
адресат на отменената заповед и има правен интерес от предявяване на настоящите
искове. Съдът приема, че предявените обективно съединени искове са процесуално
допустими, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като
се иска разглеждане и уважаване на осъдителни искове, съдържащи претенция за
обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на
администрацията, предявени от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК - ОД на МВР
– Русе, тъй като областната дирекция, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, е юридическо лице, а отменената
като незаконосъобразна
заповед е издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, а съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на МВР - в областните
дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления,
участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
По
основателността на предявените искове
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: а) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата,
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; б) настъпила вреда (имуществена или неимуществена щета) от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; в) причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Доказателствената тежест при установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността лежи изцяло
върху ищеца.
Държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта.
Съдът намира
за доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като
незаконосъобразен административен акт, в случая – Заповед за
задържане на лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган
в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, с която е било разпоредено задържането на Х.
за срок от 24 часа.
Относно
иска за претърпени имуществени вреди
съдът намира следното:
В производството по оспорване на заповедта пред
АдмС - Русе ищецът е представляван от адвокат-пълномощник П.А. ***. Видно от
представения по адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда договор за правна
защита и съдействие, сключен между Х. и адвокат А., за процесуалното
представителство по делото е договорено и платено възнаграждение в размер на
150 лева (л. 15 от адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС - Русе). Заплатена
е и държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева (л. 8 от адм.
дело № 183/2017 г. по описа на АдмС - Русе). С Решение № 19 от 24.08.2017 г.,
постановено по адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС – Русе, съдът е отменил
Заповед за задържане на лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017
г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе като
незаконосъобразна и необоснована и е осъдил Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на Х. сумата от 160 (сто и шестдесет) лева - направени по делото
разноски. Т.е. съдът вече се е произнесъл по отношение на дължимите разноски,
за които в хода на производството по адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС – Русе са били представени и
съответните писмени доказателства. Разноските са присъдени точно в
претендирания им в това производство и дължим размер. В настоящото производство
не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да обосновават
разликата в претенцията за имуществени вреди за горницата над 150 лева до 300
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
При тези данни съдът намира претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 310 лева, причинени
от отменен по съдебен ред административен акт – Заповед за
задържане на лице № УРИ 457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган
в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, за неоснователна.
Относно иска за претърпени неимуществени вреди съдът намира следното:
Претендират се и неимуществени вреди от отменения акт, които се изразявали
в унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на
арест на публично място. По делото обаче
ищецът, въпреки указанията на съда в тази насока, не ангажира каквито и да било
доказателства за наличието на реално претърпени неимуществени вреди. Нито с
исковата молба, нито в хода на делото са посочени каквито и да е доказателства
относно твърдените вреди. Релевантните за спора факти не могат да се
обосновават единствено с твърденията на страните, същите следва да са
установени с допустимите по закон доказателства. В случая по отношение на
твърдените от ищеца вреди не са събрани, а и въобще не се сочат никакви
доказателства. По този начин по делото вредите остават неустановени по
основание, доколкото при липса на доказани въобще вреди не може да се извършва
преценка за техния произход и наличието на причинно-следствена връзка с
отменения като незаконосъобразен ИАА. С оглед на това искът за претърпени
неимуществени вреди също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид отхвърлянето на исковете, неоснователни се
явяват и предявените акцесорни претенции за законна лихва върху всяка от
главниците. Те също следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от изхода на спора,
претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева не следва да бъде уважена. В производството по реда на ЗОДОВ ищецът
не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, т. е.
разноските за извършени процесуални действия по смисъла на чл. 76 от ГПК, например разноски за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещи лица, публикации в Държавен
вестник, съдебни поръчки и др. Възнаграждението за адвокат не се включва в
обхвата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Нормата е специална по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която
да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско (адвокатско)
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му,
означава, че такова не се дължи. В тази връзка направеното искане на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството по делото
следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената искова молба от С.С.Х. *** срещу Областна дирекция
на МВР – Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от отменен по съдебен ред с влязъл в сила акт на
съда административен акт – Заповед за задържане на лице № УРИ
457зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на
МВР – Русе, с която е разпоредено задържането на Х. за срок от 24 часа, както следва: 310 лева – претърпени имуществени вреди, представляващи
300 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева заплатена такса за образуване на
адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда по повод оспорване на посочения ИАА и 5 000 лева - неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени вследствие на арест на
публично място унижение, стрес,
шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумите като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна
дирекция на МВР - Русе за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: