№ 1268
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8686 от 9.02.2022 г., депозирана от ФР. ФР. К.,
чрез адв. П.П. срещу определение № 296 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. №
11869/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по
предявения от жалбоподателя иск.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят твърди, че считано от м. април 2021 г. е прекратен бракът между страните.
За неправилен намира извода на съда за приложимост на разпоредбите на сега действащия
СК. Счита, че при съмнения за допустимостта на иска, исковата молба е следвало да бъде
оставена без движение за отстраняване на нередовностите по същата. Сочи, че независимо,
че бракът му с ответницата не е бил прекратен към момента на влизане в сила на новия СК,
приложими към спора били разпоредбите на отменения СК. Моли за отмяна на
определението.
В законоустановения срок е депозиран един общ отговор от насрещните страни – АНТ.
ЗДР. СТ. и „Сивида Пропертис“ ООД, чрез адв. Р.А.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на частната жалба. Сочат, че в исковата молба е посочено, че ищецът е
узнал за разпоредителната сделка на 3.04.2021 г., както и че към онзи момент бракът на
ищеца с ответницата не е бил прекратен. Считат, че исковата молба е редовна, поради което
не са били налице предпоставките за оставянето й без движение. За приложима намират
разпоредбата на пар. 4, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 4 СК, а не на тази на чл. 22, ал. 3 СК /отм./,
доколкото към момента на влизане в сила на новия СК, не е бил прекратен бракът между
страните. Молят за потвърждаване на определението.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частната е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
1
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 11869/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по предявен иск от ФР. ФР. К., гражданин на Белгия, срещу АНТ. ЗДР. СТ. и
„Сивида Пропертис“ ООД, за прогласяване на относителната недействителност на сделка,
обективирана в нотариален акт за дарение № 92, том 129, вх. рег. № 398, по силата на който
ответницата АНТ. ЗДР. СТ. е дарила на „Сивида Пропертис“ ООД, земеделски имот
№060079, представляващ нива- седма категория с площ 10 000 кв. м., находяща се в с.
Кичево, ЕККАТТЕ 37099, община Аксаково, област Варна, в м-ст „Ювез“, при граници:
имоти № 060080 - нива, № 000811 - полски път, № 060078 - нива, № 060088 - нива, № 060117
- нива и № 060118 - нива, който имот съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
57/5.07.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор №
37099.60.79 съгласно КККР, област Варна, община Аксаково, с. Кичево, м-ст „Ювез“, като
сключена без знание и съгласие от съпруга - ФР. ФР. К..
В исковата молба ищецът сочи, че е узнал за разпоредителната сделка, обективирана
в процесния нотариален акт за дарение № 92, том 129, вх. рег. № 398, едва на 3.04.2021 г., а
именно след извършена справка в Служба по вписванията.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че на
22.05.1993 г. в гр. Гент, Ф.Ф. и А.С. са сключили граждански брак, който е бил прекратен
през м. април 2021 г.
Въз основа на горните фактически обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК от 2009 г. е въведен за пръв път пределен
тригодишен срок за оспорване на договора, с който е извършено разпореждане с вещно
право върху обща недвижима вещ, сторено еднолично от единия съпруг, започващ да тече
от сключването му. В уредбата на отменения СК от 1985 г. е предвидена възможност това
разпореждане да се оспори от другия съпруг по исков ред, в шестмесечен срок от узнаването
/така чл. 22, ал. 3 СК /отм./. В относимата доктрина се приема, че нововъведеният абсолютен
времеви ограничител със СК от 2009 г. за предявяването на иска е в интерес на правната
сигурност на оборота /така Матеева, Е., Семейно право, 2010, 135/.
На следващо място, съставът на съда съобрази, че с параграф 4 от ПЗР на СК от 2009
г. са преуредени имуществените отношения между съпрузите по заварени бракове, като
режимът на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в СК, в сила от
1.10.2009 г., има действие с въведената в него уредба към заварените правоотношения, а
такива са правоотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила
бракове. Доколкото е безспорно, че към 2009 г. не е бил прекратен бракът между страните,
то следва да се приеме, че приложими към спора се явяват разпоредбите, именно на новия
СК. Ето защо, наведените оплаквания от въззивника в насока за относимостта на
разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК /отм/. се явяват неоснователни и не следва да се
съобразяват.
В съдебна практика на касационната инстанция се приема, че независимо кога е
осъществена сделката, с която единият съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом
бракът не е бил прекратен към 1.10.2009 г. /какъвто е настоящият случай/, то неучаствалия в
разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, като
тригодишният срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила
на СК /в този смисъл Решение № 74 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2014 г., IV г.
о., ГК ,Определение № 289 от 17.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1263/2014 г., III г. о., ГК,
Определение № 285 от 2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 296/2012 г. II г. о., Определение № 873
2
от 24.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6586/2014 г., IV г. о. и други/.
В продължение на горното, следва да се посочи, че разглежданите срокове са
преклузивни и не подлежат на спиране и прекъсване. След изтичането им разпоредителната
сделка поражда действие и за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за
разпореждането. Затова и изтичането на сроковете води до погасяване на правото да се
претендира относителната недействителност на осъществените без съгласието на съпруга
сделки на разпореждане с вещни права върху вещи.
В настоящия случай, с предявения през 2021 г. иск се атакува разпоредителна сделка,
сключена през 2007 г., респ. след изтичане на преклузивния тригодишен срок по чл. 24, ал. 4
СК. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не разполага с право на иск за оспорването й,
поради което предявеният иск се явява е недопустим.
В допълнение на изложението следва да се посочи, че на съда му е известна и
практиката на касационната инстанция, в която се приема, че тригодишният преклузивен
срок по чл. 24, ал. 4 СК, започва да тече от влизане в сила на новия СК от 2009 г., доколкото
липсва преходно правило, което да придаде обратно действие на разпоредбата /така
Определение № 378 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2015 г., I г. о., ГК/. Дори да
бъде възприето разбирането, че по заварените бракове тригодишният преклузивен срок по
чл. 24, ал. 4 СК започва да тече от влизане в сила на новия СК от 2009 г., а не от момента на
извършване на сделката, следва да бъде съобразено обстоятелството, че тригодишният
преклузивен срок е изтекъл и считано от влизане в сила в сила на новия СК от 2009 г.,
доколкото исковата молба е депозирана едва през 2021 г.
С оглед на горното, искът се явява недопустим като предявен след изтичането на
преклузивния срок по чл. 24, ал. 4 СК за упражняване на потестативното право за атакуване
на разпоредителната сделка.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че правилно производството по делото
е било прекратено от страна на първоинстанционния съд, поради което обжалваният съдебен
акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 296 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. №
11869/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3