Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 849 Година 2021, 23.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 24.03.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 2467 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Постъпила е жалба от А.К.С. ***
срещу Решение №Ц2153-15-154/04.09.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на С. срещу Разпореждане №********** по
Протокол №2140-15-482 от 17.07.2020г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ –
Пловдив, с което на основание чл.69б ал.2 КСО е отказано отпускането на същия
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление
вх.№2113-15-6933 от 31.12.2019г.
Недоволен от така постановения
административен акт, жалбоподателят го счита за незаконосъобразен и настоява за
отмяната му. Твърди, че неправилно като трета, вместо втора категория е зачетен
стажът, положен при осигурител „Кричим Автотранспорт“ЕООД за периода от
01.01.1997г. до 31.10. 1997г. Отделно от това, неправилно се твърди, че не е
бил зачетен стажът за периодите от 28.10.1981г. до 31.10.1981г., от
01.01.1982г. до 31.12.1984г., от 01.01.1985г. до 31.01.1985г., от 01.05.1988г.
до 31.05.1988г., от 01.04.1989г. до 30.04.1989г., от 01.11.1997г. до
31.12.1997г. и от 01.02.2000г. до 30.04.2000г. Като нарушени се твърди да са
разпоредбите на чл.7, чл.9, чл.35 и чл.36 и сл. АПК. Допълнителни съображения
са изложени в депозирана по делото молба с характер на писмени бележки.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
Ръководител ТП на НОИ–Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за
отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага
в депозирано становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх.№2113-15-6933
от 31.12.2019г. С. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст във връзка с новелата на чл.69б ал.2 КСО/доколкото няма данни лицето
да е полагало труд при условията на първа категория/, според която лице, което
е работило 15 години при условията на втора категория труд, може да се
пенсионира, ако е навършило/в случая за 2019г./ 58 години и 04 месеца, има сбор
от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100, не е
придобило пенсия по чл.168 или когато е променило осигуряването си по чл.4в КСО/л.89-90/.
Към заявлението са представени документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както следва: копие от Военна
книжка №015212 от 03.05.1977г./л.135/; копие на Трудова книжка
№100/07.08.1973г., издадена от СД „МДКП КБУ“/л.156-157/; копие на Трудова
книжка №871/28.07. 1982г., издадена от „Автостопанство-10“ –
гр.Кричим/л.159-161/; копие на Трудова книжка №871-продължение от 19.07.2004г.,
издадена от „Кричим-Експрес“ ООД/л.162-165/ и Удостоверение
изх.№44/30.06.2017г., издадено от „Хеброс Бус“ООД/л.166/.
Допълнително с писмо от лицето на 01.04.2020г./л.92/ са
входирани товарителници, както следва: Товарителница №093650/25.10.1983г.,
Товарителница №093649/23.10.1983г., Товарителница №11704/18.02.1983г.,
Товарителница №046471/20.01.1983г., Товарителница №046472/22.01.1983г.,
Товарителница №63315/06.02.1984г. и Товарителница
№63307/02.02.1984г./л.174-179/, 4 бр. пътни листа, както следва: Пътен лист
№058283/08.12.1982г., Пътен лист №086214/21.01.1983г., Пътен лист за товарен
автомобил от 28.07.1984г. и Пътен лист №042047/20.01.1983г., издадени от
„Автостопанство Кричим“ на А. К. С./л.169-173/,
Допълнително споразумение към Трудов договор №483/01.03.1990г./л.50/ и
Акт №077369 от 01.07.1992г./л.51/.
До лицето с писмо от 23.04.2020г. е отправено искане за
представяне на обяснение относно обстоятелство от кой осигурител е изплащано
възнаграждение за времето от 01.01.1982г. до 31.01.1985г., тъй като в
предадените в Осигурителния архив при ТП на НОИ – Пловдив разплащателни
документации на „Кричим автотранспорт“ЕООД няма данни за отработени дни и
получен осигурителен доход от този осигурител, поради което не е зачетен стаж
за този период, като е указано на лицето, че по представените пътни листове и
товарителници не е зачетен стаж/л.122/. Това писмо е връчено на заявителя чрез
неговата дъщеря на 29.04.2020г., като на 21.05.2020г. от него е входирано
Заявление, в което посочва, че за спорния период не е напускал „Кричим
Транспорт“ ЕООД, управлявал е товарен автомобил Краз – 12 тона, като е
обслужвал Каменна кариера в село Куртово Конаре, не му е известно как са
оформени документите, но заплатата си е получавал от „Кричим Автотранспорт“/л.117/.
Във връзка с депозираното заявление за отпускане на ЛПОСВ
и с оглед необходимостта от извършване на проверка в предадените в
Осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност, е
отправено искане до Началник на Сектор „ИДОСД“ при ТП на НОИ – Пловдив за
издаване на удостоверение обр. УП-13 за периода от 28.10.1981г. до 31.01.1985г.
при осигурител „Смесено Автостопанство-10“ гр.Кричим на длъжност „шофьор“, като
към искането са приложени копия от стр.10-11 от Трудова книжка №871/
28.07.1982г. Копие от това искане е изпратено и до А.С., връчено му на
18.06.2020г./л.123/.
В отговор на така направеното искане, е постъпило
Уведомително писмо изх.№Ц5506-15-714#1/24.06.2020г. от Началник на сектор „ИДОСД“, в което се
посочва, че по искане на Отдел „Пенсии“ вече е издаден обр. УП-13 №2113-15-2703#5/20.09.2017г. и Уведомително писмо
№1012-15-320#3/29.11.2017г., които съдържат изисканите данни за
периода от 28.10.1981г. – 31.01.1985г. от осигурителя „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим, който през годините се е именувал „ДАП Кричим“ и „Смесено
автостопанство-10“ гр.Кричим. С Протокол №20-15/23.03.2006г. е извършена
приемо-предавателна процедура за съхраняваните към този момент ведомости за
заплати и трудово-правни документи на осигурителя „Кричим автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим.
Посочва се обаче, че Осигурителният архив на НОИ не
може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем
за периода на упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за
деклариране на неверни данни от задължените лица. Към уведомителното писмо са
приложени Удостоверение обр. УП-13 изх.№2113-15-2703#5/20.09. 2017г. и Уведомително писмо
изх. №1012-15-320#3/29.11.2017г. Копие от писмото, ведно
с приложенията е отбелязано, че е изпратено и до С. с указание, че същото може
да се обжалва в 14-дневен срок пред Ръководителя на ТП на НОИ на основание
чл.117 КСО, като по делото липсват данни за връчването му на С./л.124-128/.
С оглед на представените със заявлението документи и
допълнително събраните такива в хода на административното производство,
пенсионният орган с разпореждането си от 17.07.2020г./л.131-132/ е приел, че
право на пенсия за ОСВ по условията на чл.69б ал.2 КСО през 2019г. мъжете
придобиват при осигурителен стаж 15 години, положен при условията на втора
категория труд и навършена възраст 58 години 04 месеца, при условие, че сборът
от осигурителния стаж и навършената възраст е не по-малък от 100, а А.С. е
установено, че има зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер
на 14 години 07 месеца и 10 дни(т.е. недостигат 4м. и 20 дни).
Осигурителният стаж, положен в „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим е зачетен по удостоверение обр. УП-13 №2113-15-2703-5/20.09.2017г.,
издадено от Отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Пловдив, тъй
като не е оформен в трудова книжка №871/28.07.1982г., а представеното
удостоверение обр. УП-3 не е редовно оформено – не е изходирано и датирано,
съгласно изискванията.
Не са зачетени за осигурителен стаж периодите от
28.10.1981г. до 31.10. 1981г., от 01.01.1982г. до 31.12.1984г., от 01.11.1997г.
до 31.12.1997г., тъй като съгласно удостоверение обр. УП-13
№2113-15-2703-5/20.09.2017г., издадено от Отдел „Обединен осигурителен архив“
при ТП на НОИ – Пловдив, няма данни за отработени дни и получен доход и от
01.01.1985г. до 31.01.1985г., от 01.05. 1988г. до 31.05.1988г., от 01.04.1989г.
до 30.04.1989г. и от 01.02.2000г. до 30.04. 2000г., тъй като съгласно същия
документ, във ведомостите на „Кричим Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим, лицето
фигурира само с име, без отработени дни и получен доход.
Осигурителният стаж в периода от 01.01.1997г. до
31.10.1997г. в „Кричим Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим е зачетен по данните на
чл.5 ал.4, т.1 КСО от трета категория, тъй като в Регистъра на осигурените лица
няма данни за заеманата от лицето длъжност, а съгласно удостоверение обр. УП-13
№2113-15-2703-5/20.09.2017г., издадено от Отдел „Обединен осигурителен архив“
при ТП на НОИ – Пловдив, във ведомостите няма данни за отработени дни и
получени суми от лицето, а в трудовата книжка за съответния период няма
вписване на заеманата от лицето длъжност.
Във връзка с представените към заявлението товарителници,
пътни листове, допълнително споразумение и АУАН, е прието, че няма основание за
ново зачитане на осигурителен стаж в периода 1982г. – 1984г., тъй като
представените документи не представляват такива, удостоверяващи наличие на
осигурителен стаж.
При това положение, осигурителният стаж на С., зачетен по
представените редовно оформени документи за периода 01.10.1972г. –
30.12.2019г., е приет за установен, както следва:
Осигурителен стаж от II категория труд – 14 години 07 месеца и 20 дни, от които:
- от 20.06.1980г. до 28.10.1981г. – 01 година 04 месеца и
08 дни на длъжност „шофьор на Краз 12 тона“, положен в СУ“Хидрострой“
гр.Пловдив;
- от 01.11.1981г. до 31.12.1981г. – 00 години 01 месец и
26 дни на длъжност „шофьор на самосвал Мадара и автомобил Шкода М24С“, положен
в „Кричим Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим;
- от 01.02.1985г. до 31.03.1985г. – 00 години 01 месец и
04 дни на длъжност „шофьор на автомобил Роман“, положен в „Кричим
Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим;
- от 01.04.1985г. до 31.12.1990г. – 05 години 05 месеца и
24 дни на длъжност „шофьор на автобус“, положен в „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим;
- от 01.01.1991г. до 31.08.1994г. – 03 години 07 месеца и
03 дни на длъжност „шофьор на автобус“, положен в „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим;
- от 01.09.1994г. до 31.12.1996г. – 02 години 03 месеца и
24 дни на длъжност „шофьор на автомобил Краз 12 тона и Роман 16 тона“, положен
в „Кричим Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим;
- от 01.01.1998г. до 30.04.1999г. – 01 година 04 месеца и
00 дни на длъжност „шофьор на автомобил Роман 16 тона и Камаз 13 тона“, положен
в „Кричим Автотранспорт“ЕООД гр.Кричим;
- от 20.09.1999г. до 31.12.1999г. – 00 години 03 месеца и
11 дни на длъжност „шофьор на автобус“, положен в „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим.
Осигурителен стаж от III категория труд – 19 години 09 месеца и 04 дни.
Превърнат към III
категория труд
на основание чл.104 КСО – 38 години 00 месеца и 09 дни.
Недоволен от така постановеното разпореждане С. го е
оспорил пред горестоящия административен орган, който е възприел изцяло
изводите на долустоящия административен орган, а именно, че към датата на
подаване на заявлението, С. има 14 години 07 месеца и 10 дни осигурителен стаж
от втора категория труд. Или, не е изпълнено условието за наличието на 15
години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд.
От приложената по делото административна преписка се
установява, че заявлението, по повод на което е постановено процесното
разпореждане, е второ такова. Първоначално С. е претендирал отпускане на ЛПОСВ
със Заявление вх.№2113-15-2703 от 03.07.2017г./л.7-8/, във връзка с което е
издадено Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-598/31.10.2017г. от
Ръководител „ПО“/л.63/, с което на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ по
чл.69б ал.2 КСО, потвърдено както по административен/така Решение № 2153-15-267
от 13.12.2017г. на лист 72-73/, така и по съдебен ред/така решения на ПАС и ВАС
на л.81 и сл./. В хода на това първо производство, стартирало с подаване на
заявление от С. през 2017г. от органите на пенсионното осигуряване по отношение
на спорния стаж са установени факти и обстоятелства, идентични с установените в
хода на процесното производство, развило се по подаденото впоследствие
заявление през 2019г. Изключение от горното прави информацията, предоставена с
Уведомително писмо изх.№Ц5506-15-714#1 от 24.06.2020г. на Началник на Сектор „ИДОСД“/л.124/, а
именно, че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали приетата за
съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от
осигурителя дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от
задължените лица.
В хода на съдебното производство като свидетели по делото
са разпитани С.С.С., Г.М.Г. и М.М.Е..
Свидетелят С. заявява, че познава жалбоподателя отдавна,
били са колеги с него от 1982г., като от 1982г. до 1983г. са карали една и съща
кола – Краз, т.е. били са ортаци. След предявяване на свидетеля на находящата
се по делото на лист 167 снимка, същият заявява, че на нея се вижда
жалбоподателят, който е с колата, която двамата са карали, и изсипва някаква
течност. Уточнява, че тази кола/Краз – 12 тона/ е била зачислена на двамата. В
момента свидетелят е пенсионер, като при пенсионирането си от НОИ този стаж му
е зачетен като категориен.
Свидетелят Г. заявява, че е съсед на жалбоподателя и се
познават от деца. Цял живот са били шофьори в ДАП – Кричим, като свидетелят е
работел с транспортна кола, а С. е бил на самосвал, като уточнява, че това е
било през периода 1981г. – 1983г. Първоначално жалбоподателят е карал Краз,
след това е карал Роман, като от 1983г. до 1985г. е карал Роман, който е бил
голям самосвал, доколкото си спомня, около 16 тона, след това е станал шофьор
на рейс.
Свидетелят Е. заявява, че познава жалбоподателя от
времето, когато са работили заедно в ДАП – Кричим. Свидетелят е работил от
1983г. в ДАП – Кричим, когато са дошли 15 бр. автомобили Роман и заедно с
жалбоподателя са били шофьори, като уточнява, че винаги по двама са били
шофьорите на Роман, като С. е бил с друг ортак, не с него. До 1985г. са
работили на тези автомобили Роман, които са били 16 тона. След това
жалбоподателят се е качил на рейсовете, а свидетелят е останал да работи на
Романите. А преди този период, доколкото свидетелят си спомня от 1981г. до
1983г. С. е карал Краз.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Отново в хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, вещото лице по
която, след извършена проверка на наличните по делото доказателства, е
установило, че от приложените пътни листове и товарителници се установява, че
т.а. „КРАЗ“ рег.№П-4696 и т.а. „РОМАН“ рег.№ПБ-7449 са самосвали, като
уточнява, че самосвалът е вид камион, използван за транспортиране на насипен
материал за строителство. Типичният самосвал е оборудван с отворена каросерия,
която е окачена в задната част и оборудване с хидравлични бутала, които
повдигат предната й част, което позволява на материала в каросерията да се
изсипе зад камиона на мястото за разтоварване. На следващо място експертът
посочва, че няма подробни технически данни по делото за т.а. „КРАЗ“
рег.№П-4696, но предвид приложените пътни листове и товарителници, най-вероятно
се касае за т.а. „КрАЗ 256Б1“ (6х4) с товароносимост 12 000 кг, като
техническите данни експертът е представил като снимков материал, обективирани в
експертизата. Няма подробни технически данни по делото и за т.а. „РОМАН“
рег.№ПБ-7449, но предвид приложените пътни листове и товарителници, според
вещото лице, най-вероятно се касае за т.а. „РОМАН 19.215 DFK“ с товароносимост 16 000 кг.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при
разглеждане на спора по същество.
Приобщени към доказателствения материал по делото са
административната преписка/л.2-139/, ведно с допълнително представените от
ответника като част от нея Заповед №1015-15-55/02.02.2017г. и Заповед №1015-15-253/ 09.09.2019г.,
издадени от Директора на ТП на НОИ – Пловдив/л.147-148/, както и представените
от жалбоподателя копия на върнатите му документи, а именно военна и трудови
книжки, Удостоверение изх.№44/30.06.2017г., издадено от „Хеброс Бус“ООД, а така
също и пътни листове, товарителници, снимка, копие на Решение №84/20.03.2002г.,
постановено по гр. дело №5117/2001г. по описа на ПРС, I гр. състав и копие на Удостоверение
№256 от 1985г., издадено от ДАТ Смесено автостопанство №10
гр.Кричим/л.154-179/.
Други доказателства в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган. Това обаче не е
в състояние да санира неправилните изводи относно приложението на материалния
закон и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения акт.
Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния
стаж, положен от жалбоподателя за периода от
01.01.1997г. до 31.10.1997г. при осигурител „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията
на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв
от трета категория.
Следващия спорен
момент е свързан с незачитането на определени периоди, а именно от
28.10.1981г. до 31.10.1981г., от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. и от 01.11.1997г.
до 31.12.1997г., положен при същия осигурител, по отношение на който стаж е
прието, че съгласно удостоверение обр. УП-13 няма данни за отработени дни и
получен доход, както и за периодите от 01.01.1985г. до 31.01.1985г., от
01.05.1988г. до 31.05.1988г., от 01.04.1989г. до 30.04.1989г. и от 01.02.2000г.
до 30.04.2000г. при същия осигурител, по отношение на който стаж е прието, че в
удостоверението обр. УП-13 С. фигурира само с име, без отразени дни и получен
доход.
Както вече се посочи,
подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира
пенсиониране по реда на чл.69б ал.2 КСО, която разпоредба дава право на лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да
придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31
декември 2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от
31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. Спор, че за лицето са налице изискуемите
навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, не се формира. Спорът
е относно наличието на 15 години стаж при условията на втора категория труд.
От административния
орган са зачетени 14 години 07 месеца и 10 дни осигурителен стаж при условията
на втора категория труд, или, за да се пенсионира по този ред, на жалбоподателя
са необходими минимум 04 месеца и 20 дни.
В разпоредбата на
чл.40 ал.1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 КСО, а според ал.3 на същия член,
документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В тази връзка следва
да се посочи, че по отношение на първия спорен момент, а именно за периода от
01.01.1997г. до 31.10.1997г. при осигурител „Кричим Автотранспорт“ЕООД
гр.Кричим, от жалбоподателя e
представена Трудова книжка №871/28.07.1982г./л.158 и сл./, в която трудова
книжка на стр.14-15 е отразено следното:
|
Наименование
(фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията |
Вид дейност |
Длъжност (разряд)
на работника или служителя |
Заплата надница
тарифна ставка |
Дата на постъпва- нето или преназна- чаването |
Подпис на
ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат |
Дата на прекратя- ване на трудовия
договор |
По кой чл. и буква
от Кодекса на труда или постановление на МС е прекратен трудов. договор |
Подпис на
ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
|
„Кричим - Автотранс |
Порт“ ЕООД |
Шофьор На Краз 12 т. |
3020 |
24.VIII. 1994 |
Положени са подпис и печат |
1.V. 1995 |
с/но ИТД |
Положени са подпис и печат |
|
—||— |
|
—||— 12 т. |
3770 |
1.V. 1995 |
Положени са подпис и печат |
13.VI. 1995 |
преназ |
Положени са подпис и печат |
|
—||— |
|
Роман 16 т. |
3900 |
13.VI. 1995 |
Положени са подпис и печат |
1.X. 1996 |
ИТД |
Положени са подпис и печат |
|
—||— |
|
|
6900 |
1.X. 1996 |
Положени са подпис и печат |
1.XII. 1996 |
—||— |
Положени са подпис и печат |
|
—||— |
|
|
8600 |
1.XII. 1996 |
Положени са подпис и печат |
1.II. 1997 |
—||— |
Положени са подпис и печат |
|
—||— |
|
|
17200 |
1.II. 1997 |
Положени са подпис и печат |
1.II. 1998 |
—||— |
Положени са подпис и печат |
По отношение на така
представената трудова книжка е прието, че в нея няма вписване на заеманата от
лицето длъжност. Видно обаче от направените вписвания е, че осигурителят е
използвал за повторение непунктуационен знак „—||—“ вместо отново да изписва
наименованието на осигурителя, длъжността, както и основанието за прекратяване
на трудовия договор, когато тези обстоятелства са били без промяна.
Действително, във всяка колона изрично е посочено какво трябва да бъде
попълнено в съответната клетка, но няма изрична законова забрана за използване
на общоупотребимите символи и знаци в българската графична система като
използвания в случая от „Кричим Автотранспорт“ЕООД непунктуационен знак за
повторение „—||—“, още повече, че и органите на ТП на НОИ – Пловдив са зачели
като стаж от втора категория труд положеният от лицето при същия осигурител
такъв за периода от 01.09.1994г. до 01.01.1997г., който, видно от трудовата
книжка, е отразен по абсолютно същия начин с използването на знака за
повторение „—||—“. По идентичен начин стои въпросът и с периода от 01.01.1998г.
до 01.02.1998г., който освен всичко друго е отразен на един ред заедно с
процесния стаж.
Действително, за
посочените за сравнение два периода са налице данни и в Удостоверение обр.
УП-13 изх.№2113-15-2703#5 от 20.09.2017г., а
по отношение на спорния стаж е налице отразяване, че няма данни за отработени
дни и получен доход/л.126/, но това обстоятелство от една страна очевидно
противоречи на данните от Регистъра на осигурените лица/РОЛ/, доколкото в същия
е налице надлежно отразяване както за отработени дни, така и за получен
доход/л.94/, а от друга, видно от Уведомително писмо изх.№1012-15-320#3 от 29.11.2017г. на Началник на отдел „ООА“/л.127/, в
Отдела няма данни дали приетата документация е пълна, т.е. не е установено по
безспорен начин, че за С. няма данни за отработени дни и получен доход.
Все в тази насока и
следва да се посочи, че в Уведомително писмо изх. №Ц5506-15-714#1/24.06.2020г. на Началник на Сектор „ИДОСД“/л.124/,
се посочва изрично, че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали
приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на
упражняваната от осигурителя дейност.
При това положение
следва да се посочи, че внасянето на съмнения относно положения от лицето трудов
стаж, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира
отговорността му, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от
С. право на пенсия. Още повече, че административният акт не може да почива на
предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл
обосноваването на изводи с липсата на „... данни за отработени дни и получени
суми от лицето ...“ е в разрез с посочения по-горе принцип за „истинност“,
залегнал в чл.7 ал.1 АПК, според който административните актове се основават на
действителните /а не на предполагаемите/ факти от значение за случая.
За пълнота следва да
се посочи, че за съда остават неясни причините, поради които административният
орган посочва в своя акт, че спорният стаж следва да бъде зачетен по данните на
чл.5 ал.4, т.1 КСО, т.е. по данните от РОЛ, които данни са за осигуряване на
лицето при условията на втора категория труд, като същевременно зачита този
стаж като такъв от трета категория труд. Действително, в РОЛ няма данни за
заеманата от лицето длъжност, но такова изискване за представяне на данни за
заеманата от лицето длъжност в Инструкция №1 от 9.12.1996г. за събиране на
данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се
лица за провеждане на държавното обществено осигуряване/обн.ДВ, бр.107 от
17.12.1996г., в сила от 1.01. 1997г./ липсва. Вместо това обаче в РОЛ надлежно
са отразени данни за осигуряване при втора категория труд.
Отделно от това,
неясна е и причината, поради която органът приема, че във ведомостите няма
данни за отработени дни и получени от лицето суми, при положение, че за този
период от 01.01.1997г. до 31.10.1997г. такива ведомости не са били открити, в
т.ч. от Началник на Отдел „ООА“ изрично е заявено, че няма данни дали приетата
документация е пълна.
Все в тази насока
следва да се посочи, че съществува съществена разлика между липсата изобщо на
ведомости за заплати от липсата на отразяване в иначе налични ведомости, а и
няма данни към момента на направеното вписване в трудовата книжка, съответно
към момента на подаване на данните към РОЛ, разплащателни ведомости да не са
съществували, в т.ч. и в тях да не е била отразена необходимата информация. При
положение, че вписванията в трудовата книжка, съответно подаването на данни към
РОЛ се извършва непосредствено след настъпване на промените/за първото
обстоятелство/, съответно в определения месец, съгласно графика – Приложение
към чл.4 ал.1 от посочената по-горе Инструкция/за второто обстоятелство/, то
очевидно разплащателни ведомости са съществували тогава, тъй като едната от
причините, които може да се приеме за тяхната липса, е свързана с евентуално
непредаване на цялата документация в архива.
При това положение и
доколкото, съгласно чл.40 ал.1 и ал.3 НПОС, осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, като документите по ал.1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд, а в случаите, когато такива липсват или в тях не са
направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за
установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника
длъжности, следва да се приеме, че в периода от 01.01.1997г. до 31.10.1997г. А.К.С.
е упражнявал трудова дейност при осигурител „Кричим Автотранспорт“ЕООД/съгласно
отразеното в трудовата книжка и в РОЛ/, за същия са били дължими и внесени
осигурителни вноски и са подадени своевременно данни в съответствие с
разпоредбата на чл.16а ал.3 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951г., съгласно Инструкция
№1/09.12.1996г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях
лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено
осигуряване/видно от РОЛ/, на длъжност „шофьор на Роман 16 т.“/съгласно
отразеното в трудовата книжка и съгласно отразената в РОЛ категория труд –
втора, съответстваща на вписаната в трудовата книжка длъжност – „шофьор на Роман
16 т.“/.
За пълнота следва да
се добави, че невъзможността да бъде извършена съответната проверка поради една
или друга причина, в т.ч. и с оглед непредаване на пълния обем документация от
осигурителя, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж,
при положение, че жалбоподателят разполага с трудова книжка, в която въпросният
стаж е надлежно отразен и за този стаж за лицето е подадена своевременно
информация в РОЛ, в т.ч. са заплатени дължимите ЗОВ. В случай, че така
подадената информация в РОЛ е била некоректна, административният орган е
разполагал с възможността да предприеме съответните действия, в т.ч. да издаде
предписания на осигурителя за коригиране, в т.ч. за заличаване на определени
данни. След като такива действия няма данни да са били предприети, следва да се
приеме, че подадените данни в РОЛ са истинни и се основават на съответните
първични документи.
Действително, липсва
в така представената трудова книжка подпечатване с т.нар. правоъгълен печат,
съгласно изискванията на чл.349 ал.1, т.9 КТ и чл.6 ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, поради което и в тази част/относно
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ същата не
се ползва с официална доказателствена сила, съгласно чл.347 КТ. По отношение на
надлежните в нея отразявания, заверени с подпис и печат на работодателя или
упълномощено от него лице – в конкретния случай, досежно посочената длъжност,
трудовата книжка като официален удостоверителен документ обаче има материална
доказателствена сила.
С оглед на всичко,
изложено до тук, съдът намира, че административният орган е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на
чл.35 и чл.36 ал.1 АПК същият не е изпълнил процесуалното си задължение да
издаде административния акт след като служебно изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
Не е спорно, че с
разпоредбата на чл.53а ПКТП/отм./ трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от
транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и
междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната, е от втора
категория, а от вписванията в трудовата книжка се установява, че С. е
управлявал т.а. Роман, за който е посочено, че е 16 тона, същият съгласно
данните в РОЛ е осигуряван за втора категория труд. В подкрепа на тонажа на
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е и заключението на вещото
лице, макар дадено като предположение, но доколкото няма данни, че в „Кричим
Автотранспорт“ЕООД през процесния период са били налични други товарни
автомобили Роман с друг тонаж, следва да се приеме, че това обстоятелство не се
спори от ответника, в противен случай същият би ангажирал събирането на
доказателства и/или би навел възражения в тази насока.
Или, от всичко,
изложено до тук се установява, че трудът на С. за периода от 01.01.1997г. до
31.10.1997г. е полаган при условията на втора категория труд. Ето защо,
възраженията на жалбоподателя в тази насока, съдът намира за основателни.
Не така стои въпросът
обаче с останалите спорни въпроси, свързани с незачитането на определени
периоди, а именно от 28.10.1981г. до 31.10.1981г., от 01.01.1982г. до
31.12.1984г. и от 01.11.1997г. до 31.12.1997г., положен при осигурител
„Автостопанство-10“ гр.Кричим, по отношение на който стаж е прието, че съгласно
удостоверение обр. УП-13 няма данни за отработени дни и получен доход, както и
за периодите от 01.01.1985г. до 31.01.1985г., от 01.05. 1988г. до 31.05.1988г.,
от 01.04.1989г. до 30.04.1989г. и от 01.02.2000г. до 30.04. 2000г. при същия
осигурител, по отношение на който стаж е прието, че в удостоверението обр.
УП-13 С. фигурира само с име, без отразени дни и получен доход.
По отношение на този
стаж, за разлика от предходно обсъждания, е налице само отразяване в трудовата
книжка, но липсват данни в РОЛ. Отделно от това, от Уведомително писмо
изх.№1012-15-320#3 от 29.11.2017г. на
Началник на отдел „ООА“/л.128/ се установява, че за голяма част от периода, а
именно от м.01.1982г. до м.12.1984г. не са предадени разплащателни ведомости за
„Автобаза Кричим“, поради възникнал пожар в автобаза Кричим, а по отношение на
останалите периоди няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход.
Действително и по отношение на тази липса се посочва, че няма данни дали
приетата документация е пълна, т.е. липсата на данните може да се дължи на
липса на представена в цялост документация, а не липсата им поради тяхното
неотразяване, съответно неполагане на труд от жалбоподателя.
В този смисъл и с
оглед липсата на данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО, както и на разплащателни
ведомости в случая следва да се приеме, че е налице липса на писмени данни за
процесния трудов стаж по смисъла на чл.5 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, поради което този трудов стаж следва да бъде
съдебно установен по реда на посочения закон. Впрочем, мотиви в тази насока са
изложени и във влязлото в сила Решение №1305/12.06.2018г., постановено по адм.
дело №72/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба
на С. срещу предходно издаденото му разпореждане, с което е отказано отпускане
на ЛПОСВ. Предвид изложеното, е безпредметно обсъждането на свидетелските
показания, доколкото единствено и само с тях няма как да бъде установен процесният
стаж. Или, в тази част възраженията на жалбоподателя, са неоснователни.
Досежно цитираното
съдебно решение следва да се посочи, че в случая настоящият съд на база на
доказателства с посоченото по-горе съдържание (издадени
от служители на ответника) преценя релевантните
за спора факти за спорния период на стаж през 1997г., доколкото предходните
изводи са направени от съда все едно са били налични първичните документи(изплащателните
ведомости или други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд), в които името на лицето липсва с отразена
длъжност/изпълнявана конкретна трудова функция, респ. бригада/отдел и зачислено
превозно средство. В случая от съдържание на графата „допълнителна информация“
за 1997г. ясно се вижда, че е отбелязано, че всъщност „няма данни дали приетата
информация е пълна“, т.е. установява се, че всъщност такива първични документи
не са налице като предадени/запазени(има данни, че част от
архива на „Кричим автотранспорт“ е изгорял – така писмено доказателство на л.70),
но съдът се е позовал на представеното по делото удостоверение, издадено от
архива на ответника, на което се е позовал и пенсионният орган с дата
20.09.2017г.(лист 126), което е с различно
съдържание от последващо издаденото такова с дата 29.11.2017г.(л.127,
т.е. след решението на пенсионния орган),именно
касателно спорната 1997 година.
При това положение от
анализа по-горе на останалите производни документи, вкл. поддържания РОЛ от НОИ
и записите в трудовата книжка, които в тази част нито са оспорени, а в тази
част книжката е и надлежно заверена, се обосновава извода, че десетмесечният
трудов стаж следва да бъде признат, като положен при условията на втора
категория.
При това положение и
доколкото се установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно
не е зачел осигурителния
стаж, положен от оспорващия за периода от 01.01.1997г. до
31.10.1997г. на длъжност „шофьор на Роман 16 т.““ при осигурител „Кричим
Автотранспорт“ЕООД като такъв от втора категория, което от своя страна би
довело до наличие на изискуемия стаж от 15 години за отпускане на ЛПОСВ по
чл.69б ал.2 КСО, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение
№Ц2153-15-154 от 04.09.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и на потвърдено с
него Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-482/17.07.2020г. на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при същото поделение, са
незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това
налага извод за основателност на жалбата.
На основание чл.173
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№2113-15-6933/31.12.2019г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от А.С.,
при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона, в т.ч. за извършване на преценка за наличие или липса на
изискуемия стаж от 15 години за отпускане на ЛПОСВ по чл.69б ал.1-2 КСО.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 750 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото, съгласно чл.8 ал.2, т.2
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване – минималното адвокатско
възнаграждение е 350 лева. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче е
само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското
възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента.
В случая жалбоподателят е заплатил 600 лева за поетата
адвокатска защита, но с оглед характера на делото и неговата фактическа и
правна сложност, това възнаграждение не може да се приеме за прекомерно
завишено, още повече, че по делото са проведени три открити съдебни заседания,
ангажирани са доказателства, в т.ч. разпит на свидетели и съдебна експертиза.
При това положение, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в целия претендиран размер от 750 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-15-154
от 04.09.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него
Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-482/17.07.2020г. на длъжностното
лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-6933/31.12.2019г.,
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от А.К.С., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на А.К.С. ***, сумата от 750/седемстотин и
петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: