РЕШЕНИЕ № 654
гр.Пловдив,
14.12.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря
Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 420 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 517, ал.4 от ТЗ.
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, п.к. 1000, съдебен адрес:**** – адвокатско дружество „Т. и с.“, моли
да се постанови решение, с което да се прекрати ответното дружество „Димак
Инженеринг“ ООД – Пловдив, ЕИК *********, поради неизпълнение на парични
задължения на М.К.Д., в качеството му на съдружник в дружеството. Твърди, че
посоченото лице, заедно с К.М.Д., са солидарни длъжници по договор за кредит,
сключен между Банката, от една страна като кредитор и „Трейдър 21“ ЕООД – от друга
страна като кредитополучател, по който договор поради неизпълнение на
задължението за плащане, Банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и в рамките на образувано изпълнително производство, със запорно
съобщение № 6447/18.04.2018 г., е наложила запор върху дружествените дялове на
солидарния длъжник в ответното дружество. Твърди, че й е било издадено
Постановление, с което е овластена да предяви настоящия иск. Ангажира писмени
доказателства. Претендира разноски.
„Димак инженеринг“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бел. Марица 78, чрез управителя му М.Д.,
оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че
към момента на предявяване на иска дружеството действително е било с едноличен
собственик на капитала М.К.Д., но впоследствие е настъпила промяна в
правно-организационната форма и същото е вече с двама съдружници. Твърди също, че
дружеството било изплатило припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото,
определена съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ, за което представя вносна бележка от
20.08.2018 г. и счетоводен баланс.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е приет като доказателство
договор за кредит № 919/29.07.2008 г., сключен между „Банка Пиреос България“
АД, в качеството й на кредитор и „Трейдър 21“ ЕООД – Пловдив, в качеството на
кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на дружеството
паричен кредит в размер на 130 000 евро, а кредитополучателят се е
задължил да го върне в уговорените в договора срокове и при заплащане на
дължимата лихва. Договорът е подписан и от физическото лице К.М.Д., в
качеството й на поръчител.
Приети
са като доказателства и анекси към договора за кредит с № 1/14.08.2009 г.; №
А2-919/2010 от 30.07.2010 г.; № А3-919/2011 от 29.07.2011 г.; А4 от 28.09.2011
г.; № А5-919/30.07.2012 г.; № А6/24.09.2012 г.; № А7-919/30.10.2012 г.;
А8-919/30.07.2013 г.; № А9-919/09.09.2013 г.; № А10/30.07.2014 г.;
А11/30.10.2014 г.;А12/06.07.2015 г.; А13/29.09.2015 г.
С
анекс № А9-919/2013 г. М.К.Д. се задължава, в качеството му на солидарен
длъжник по договора, да отговаря за всички задължения на кредитополучателя по
цитирания договор за кредит./л.19 от делото/.
Приети
са като доказателства още заповед № 7578/10.10.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
13339/2016 г. на ПРС, ХХI граждански състав и изпълнителен лист от 11.10.2016 г.,
издаден по същото дело, с които е разпоредено длъжниците „Трейдър 21“ ЕООД, К.М.Д.
и М.К.Д., да заплатят солидарно на кредитора Банка Пиреос България АД сумата
128 500 евро главница3916.74 евро възнаградителна лихва; 4611.72 евро
наказателна лихва, законната лихва върху главницата от 07.10.2016 г. до
окончателното плащане, както и 5360 лв. платена държавна такса и 4285.06 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Представени
са също уведомително писмо и постановление от 02.05.2018 г., от които се
установява, че на основание издадения изпълнителен лист, пред ЧСИ С.Г.с рег. № ***
от регистъра на ЧСИ, против посочените длъжници е образувано изпълнително дело
№ 2016***0400524 като с постановлението взискателя „Банка Пиреос България“ АД е
овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството „Димак Инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. Марица 78.
Съгласно мотивите на представеното постановление, с разпореждане на ЧСИ от
18.04.2018 г., на основание чл. 517, ал.1 от ГПК, е наложен запор на 100
дружествени дяла на обща стойност 100 лева, равняващи се на 100% от капитала на
посоченото дружество, които дялове са собственост на длъжника М.К.Д..
Наложеният запор е вписан в АВ-ТР под № 20180418150740.
Така
приетите по делото доказателства не бяха оспорени от ответника.
Във
връзка с възражението му, че е изплатил на взискателя припадащата се на
съдружника длъжник М.Д. част от имуществото на дружеството, определена съгласно
чл.125, ал.3 от ТЗ, от него бе представен и приет като доказателство счетоводен
баланс на дружеството към 20.08.2018 г., оспорен от ищеца, както и вносна
бележка за сумата 100 лева, платена от дружеството по цитираното изпълнително
дело. Плащането не е оспорено от ищеца.
При тази безспорна между страните
фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните изводи:
Не
се спори между страните, че М.К.Д. и К.М.Д. са солидарни длъжници по договор за
кредит № 919/29.07.2008 г. и анекси към него, сключени между „Банка Пиреос
България“ АД, в качеството й на кредитор и „Трейдър 21“ ЕООД – Пловдив, в
качеството на кредитополучател. Не се спори също, че посочените лица са
длъжници и в хода на образуваното изпълнително дело като не се твърди и не се и
доказва по него да е налице изпълнение към взискателя.
Безспорно
също между страните е, че към момента на завеждане на исковата молба на 01.06.2018
г. М.К.Д. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, а след
този момент дружеството, вследствие на увеличаване на капитала, е преобразувано
в ООД като съдружници в него са М.К.Д. и И.С.С., двамата с по 100 дяла от
капитала му.
Настъпилото,
след завеждане на исковата молба, преобразуване на ответното дружество в дружество
с ограничена отговорност поради придобиване на дялове от капитала от нов
съдружник, и отражението му върху допустимостта на производството, бе
коментирано от съда в доклада по делото. В него настоящият състав изложи
доводите си, че искът е допустим и при тази фактическа обстановка.
За пълнота, съдът ще посочи и следното:
Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на съдружник в ООД, да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са: наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.
В конкретният случай, всяка от посочените предпоставки е налице към момента на предявяване на иска.
Последващото - след предявяване на иска по чл.
517, ал. 4 ГПК - преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез
придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не е предвидено като
отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иска. То не влияе
върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки -
висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице -
ответното дружество, идентична и за иска по чл.
517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната
на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на
иска, на основание чл.
517, ал. 4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени
дялове, за който няма правно основание - новият съдружник не е длъжник на
ищеца-взискател в изпълнителното производство.
Няма промяна и в обстоятелствата на които се основава иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство. Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера /тази на новия съдружник/.
Следващият спорен между страните въпрос е дали посочената
промяна и безспорният между страните факт, че липсва изявление на взискателя за
прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството-ответник,
което се връчва от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяване на
взискателя да предяви посочения иск, води до недопустимост на настоящото
производство.
Съдът намира отговорът на този въпрос за отрицателен.
Това е така, защото наличието на посочените предпоставки се преценява към
момента на предявяване на иска и с оглед неговото основание – в случая чл. 517,
ал.4 от ГПК. Така, към 01.06.2018 г., когато е предявен иска, ответното
дружество е еднолично и като такова изявлението на взискателя до длъжника за
прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството, не е налице
абсолютна процесуална предпоставка за овластяване на взискателя да предяви
иска.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че нито дружеството, нито двамата съдружници са уведомени за наложения запор. Те се считат за известени за наложения запор, предвид вписването му.
За разглеждането на иска са преценими законовите
предпоставки към момента на насочване изпълнението върху дружествените дялове
на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към
момента на подаване на исковата молба, а за отхвърлянето му - единствено
противопоставени от ответника правопогасяващи, за вземането на взискателя,
възражения.
Съдът изрично указа, че в тежест на ответника е да установи евентуално изпълнение на задължението към взискателя, въпреки липсата на противопоставено правопогасяващо възражение в този смисъл. Доказателства за такова изпълнение не се ангажираха.
Представеният счетоводен баланс като частен писмен
документ бе оспорен своевременно от ищеца, като съдът отново изрично указа на
ответника, че в негова тежест е да установи верността му. Въпреки дадените
указания, както и удължения срок за внасяне на определения депозит по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, такъв в крайна сметка не бе внесен.
Така ответникът не ангажира годни доказателства, които да установят верността
на представения от него счетоводен баланс на дружеството към 20.08.2018 г.
Недоказано, следователно, е и твърдението му, че на взискателя е изплатена припадащата се на съдружника
длъжник М.Д. част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл.125,
ал.3 от ТЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 517, ал.4 от ГПК и
предявения иск следва да бъде уважен, а ответното дружество - прекратено. В
съответствие с посочената законова разпоредба и при стабилизиране на решението
в този смисъл, препис от същото следва да се изпрати служебно за вписване в ТР,
след което да се извърши ликвидация.
В
оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски общо в размер на 80 лв.
Воден
от изложените мотиви, съдът, на основание чл. 517, ал.4 от ГПК
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл. 517, ал.4 от ГПК, „Димак инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. Марица 78, по иск, предявен от БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, съдебен адрес:**** –
адвокатско дружество „Т. и с.“.
ОСЪЖДА „Димак инженеринг“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. Марица 78, да заплати на БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:****, съдебен адрес: **** –
адвокатско дружество „Т.и с.“, направените по делото разноски в размер на 80
лв.
След влизане в сила на настоящото решение препис от
същото да се изпрати служебно на АВ за вписване в търговския регистър и
откриване на производство по ликвидация на „Димак инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. Марица 78.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: