№ 48
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500678 по описа за 2021 година
С решение от 21.06.2021 год. по гр. дело № 71/2020 год. Етрополският районен съд е
признал за установено, че „А.-М.“ ООД, с. Т. дължи на Н. В. Д. от с. Т. сумата 625,92 лева,
представляваща неплатен наем по договор за отдаване под наем на земеделска земя от
08.08.2017 год., сключен за стопанската 2017/2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.11.2019 год. до погасяване на задължението, както и сумата 73,37
лева – законна лихва върху главницата за периода 11.09.2018 год. – 07.11.2019 год. С
решението ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата 475 лева – разноски в
исковото производство, както и сумата 575 лева – разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищцата оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
уговорената наемна цена по договора от 08.08.2017 год., въпреки че многократно бил търсен
от наемодателката, като обещавал устно, че ще погаси задълженията си, без да се ангажира
със срок. Тъй като е настъпил падежът на задължението и същото не е изплатено,
претендира съдът да признае за установено съществуването на вземанията по договора за
наем по реда на чл. 422 от ГПК, след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
1
подадено в срок възражение от длъжника.
Ответникът оспорва предявения иск в писмения отговор на исковата молба, с
възражението, че е погасил задължението си, като управителят на дружеството Н. Н. при
пътуване до с. Т. срещнал случайно ищцата в с. Т. и й предал дължимата сума на ръка пред
двама свидетели – негов приятел и майка му.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за наем от 08.08.2017 год. Н. В. Д. е предоставила на „А.-М.-2003“ ООД за
ползване земеделски имоти в землището на с. Т., както следва: нива с площ от 7.020 дка в
местността „Бърцето”, представляваща имот № 535031 по плана за земеразделяне; нива с
площ 7.019 дка в местността „Разлива“ – имот № 527095 по плана за земеразделяне; нива с
площ 1.638 дка в местността „Тютонов дол“ – имот № 566086 по плана за земеразделяне и
нива с площ 9.360 дка в местността „Черниш“ – имот № 543031 по плана за земеразделяне,
при годишна наемна цена в размер на 25 лева на декар, или общата за ползване на имотите
възлиза на 625,92 лева, платими в срок до 10.09.2018 год. Договорът е сключен за срок от
една стопанска година – 2017/2018 год.
За процесните суми е издадена заповед № 281/29.11.2019 год. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 484/2019 год. по описа на РС-гр. Етрополе. Длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил
настоящите установителни искове по чл. 422 от ГПК.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л.
К. от 26.02.2021 год. осчетоводяването на разходите за наеми и изплащането на същите се
извършва съгласно предоставен списък от управителя на дружеството като обща сума –
задължение към физически лица. Дължимите суми се изплащат поименно срещу подпис на
лицата в списъка, в който са посочени площта на имота, договорената цена на декар и
дължимият наем. В предоставения списък от „А.-М.-2003“ ЕООД фигурира лицето Н. В. Д.
с вписани всички данни от договора за отдаване под наем на земеделска земя от 08.08.2017
год., а именно : площ на имота - 25.037 дка; договорена цена – 25 лв. на декар и общ размер
на дължимия наем – 625,92 лв. В предоставения списък няма подпис на лицето Н.Д. за
получаване на дължимата сума.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на наетата вещ. Съдът намира за установено от
представения по делото договор за наем от 08.08.2017 год., че между страните по делото е
съществувало наемно правоотношение, по силата на което ответникът като наемател е
ползвал предоставените му от ищцата четири броя ниви срещу определена наемна цена в
размер на 25 лева на декар, или общата за ползване на имотите възлиза на 625,92 лева за
2
стопанската година /2017-2018 год./, платими в срок до 10.09.2018 год. При доказаност на
основанието – юридическия факт, от който произтича вземането на ищцата, в тежест на
ответника е да проведе успешно пълно доказване, че е изплатил дължимите суми – нещо,
което по делото не е направено. По делото не е представен разходен касов ордер или друг
писмен документ, който да удостоверява извършено плащане на процесната сума. В
предоставения от ответника списък на задължения на дружеството към лица-наемодатели за
отдадени под наем земеделски земи фигурират името на ищцата и са вписани всички данни
от договора за отдаване под наем на земеделска земя от 08.08.2017 год., включително
общият размер на дължимия наем – 625,92 лв., но в списъка също няма подпис на
наемодателя, удостоверяващ получаване на дължимата сума.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на въззивника за допуснати
от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
недопускане на гласни доказателства. В настоящия случай приложение намира разпоредбата
на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК– за недопустимост със свидетелски показания да се установява
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Същевременно не са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 165 ГПК изключения, при които са допустими
свидетелски показания, поради което и въззивния съд е отхвърлил искането на ответника за
допускане на свидетели за установяване плащането в брой на процесната сума. Ищцата не е
дала съгласие за допускането на същите за това обстоятелство по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК.
Напротив, последната изрично е заявила, че не дава съгласие за разпит на свидетели за
доказване на погасяване парично задължение, произтичащо от процесния договор за наем.
Принципът, заложен в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, е създаден в интерес на правната
сигурност. Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка
или банков документ за плащане. На основание чл. 77, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да поиска
от кредитора разписка, включително да откаже изпълнение до надлежното документално
удостоверяване на плащането. Тази разпоредба разкрива волята на законодателя плащането
да се удостоверява с документ. При възникнал правен спор по търговска сделка, каквато
е процесната, плащането на уговорената по договора наемна цена се удостоверява с
разписка, издадена от наемодателя и удостоверяваща извършеното плащане, като не
съществува пречка плащането да се удостовери с фискална касова бележка, разходен касов
ордер, приходен касов ордер или банков документ. Тъй като такъв документ не е представен
по делото, съдът намира за недоказано възражението на ответника за извършено плащане,
респ. за надлежно изпълнение на договорното му задължение да заплати наем по договора
от 08.08.2017 год. за отдадените под наем земеделски земи за стопанската 2017/2018 год.
Поради това и предявеният иск за признаване за установено съществуването на вземането за
сумата 625,92 лева - неплатен наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.11.2019 год. до погасяване на задължението, е изцяло основателен. Ответникът дължи и
законна лихва върху главницата за периода 11.09.2018 год. – 07.11.2019 год. в размер на
73,37 лева, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 475 лева и
сумата 575 лева – разноски в исковото производство пред районния съд.
3
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата и сумата 300 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2021 год. по гр. дело № 71/2020 год. на
Етрополския районен съд.
ОСЪЖДА „А.-М.-2003“ ООД, с. Т. да заплати на Н. В. Д., ЕГН **********, от с. Т.
сумата 300 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4