Р Е Ш Е Н И Е № 124
Гр.Сливен, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди и двадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска
адм.д. № 496 по описа за 2019 г. на Административен
съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 186, ал.
4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „МЕЧТА – Д.Д.“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Р.Д., чрез адв. П.С.Н. ***, със съдебен адрес ***, ***, подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-534-0339352 от 16.10.2019 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващия търговец, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – б.„Ш." - Изток, находящ се в: гр. С., ул. „П. Х." № …, стопанисван от ЕТ „МЕЧТА - Д.Д.", с ЕИК: ***и забрана за достъп до тях за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата
си оспорващият търговец твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради допуснати
съществени нарушения на закона, както и при несъответствие с целта на закона. Счита, че: административният орган не е
съобразил писмените обяснения дадени от търговеца; не е извършено нарушение на
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, а се касаело до софтуерна грешка, която не можела да се
вмени във вина на жалбоподателя; не било обсъдено писмо, изпратено от „Ш.
България“ ЕАД, както и писмените обяснения на сервизната фирма. Моли оспорената
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. П.Н., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява. Представени са писмени бележки от у. п. п. юриск. Ж., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-534-0339352 от 16.10.2019 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващия търговец, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – б.„Ш." - Изток, находящ се в: гр. С., ул. „П. Х." № …, стопанисван от ЕТ „МЕЧТА - Д.Д.", с ЕИК: ***и забрана за достъп до тях за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
На 10.10.2019 г. 12:35 часа в хода на извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - б.„Ш." - Изток, находящ се в: гр. С., ул. „П. Х." № …, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че : при извършена контролна покупка на д. г. е издаден ФБ № 00506850173/10.10.2019 г.; отпечатан е ДФО и отчет нивомер; дейността се облага текущо по ЗКПО; лицето е регистрирано по реда на ЗДДС; представени са свидетелство за регистрация на ЕСФП, паспорт на ЕСФП, договор за поддръжка на ЕСФП; не е констатирана разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност; лицето извършващо продажби на т. г. има въведена в експлоатация ЕСФП ПРИЗМА вер. РОЕ BG FP800-KL, одобрена със свидетелство №177fs, с индивидуален номер RE003737 и номер на ФП 45005805, с нивомерна система FAFNIR VISY - X. При съпоставка на подадените данни към НАП за доставки по документи и доставки по нивомерна система и справка в КЛЕН проверяващите констатират, че ЗЛ има извършени зареждания на г., но няма подадени данни за доставките по нивомерна система, по изградената дистанционната връзка с НАП за датите 3.09.2019г. - 1635кг. ***, 7.09.2019г - 6344л. – б., 15.09.2019г. -5852л. – б., 16.09.2019г. - 1988л. – д., и 24.09.2019г - 2005кг. - ***. данни, които дават възможност за определяне на наличните количества г. в резервоарите. Резултатите от проверката са обективирани и удостоверени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0339352 от 10.10.2019 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Въз основа на констатациите на проверяващите, административният орган е приел, че оспорващият, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, с което е нарушил чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложил процесната ПАМ– запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че: е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето; законосъобразното отчитане и регистриране на реализираните количества г. чрез нивомерна система/ИАСУТД налична и работеща в съответния обект, подаването на данни към НАП, както и правилното определяне на реализираните количества, респективно доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата; така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи; срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на ЮЛ; целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на доставените/продадените количества г. и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.
По делото са представени в заверени копия на: процесните фактури, писмени обяснения от с. фирма „Ти Ес Джи сървис България“ ЕООД; писмо изпратено от „Ш. България“ ЕАД до Председателя на български институт по метрология гр. София.
По искане на оспорващия са разпитани двама свидетели. Според свидетеля Е. Д. К. – К. – к. в обекта на жалбоподателя, която разяснява процедурата по отчитане на продажбите и от отчета по нивомерната система, в програмата се въвеждат видът и количеството на г., номер на р. и ЕИК на доставчика, след което тези данни се изпращат към НАП с натискане на бутон "ОК", но няма обратна връзка дали информацията е получена. След като изпрати данните посочва, че системата я пуска през касовия апарат, на който пише „документална доставка“, изчаква отговор от НАП, след което според нивомерната система показва каква доставка е извършена като литри и вид г. Заявява, че се е случвало да не може да довърши доставка, поради проблем в сървър на НАП. В този смисъл са и показанията на свид. П. Д., че: продажбите в обекта се отчитат чрез отпечатване на касова бележка за всяко зареждане; изпращат се всяка вечер Z-отчетите; този отчет може да се види в НАП и ако дадена доставка не се изпрати, поради грешка в системата, след това се отчита натрупване по нивомерната система.
Приобщено е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., касаещо наличностите и продажбите за процесните дати. От заключението се установява, че : през процесния период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. жалбоподателят е бил получател по общо 126 доставки, което е видно от Дневника за покупките по ДДС за отчетния период; всички доставки, включително и тези на г. през процесния период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и конкретно за процесните дати, по които жалбоподателят е бил получател са осчетоводени; всички шест доставки по процесните фактури са били въведени от служител на жалбоподателя в ЕСФП обслужваща обекта, като след подаване на информацията в полето отговор от НАП има „ОК“. Вещото лице посочва, че счетоводните записвания за покупките на стоки през процесния период отразяват хронологично стопанските операции, а за систематичното счетоводно записване по счетоводните сметки отчитащи движението на стоките има създадено аналитично отчитане, от което може да се проследи количествено и стойностно движението на видовете горива и другите стоки; всички отчетени продажби през процесния месец са документирани според изискванията на данъчното и счетоводно законодателство; записванията по сметките отчитащи приходите отговарят на сумата на документите, с които е отчетен прихода; всички извършени доставки, включително и тези на г. към жалбоподателя за процесния период и извършените от него продажби на дребно на стоки, включително и горива, както и на предоставените нощувки през същия период са надлежно отчетени и осчетоводени според изискванията на счетоводното законодателство.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка
с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС /л. 68 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта обаче не съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. " В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в това число и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества г. в р. за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. От събраните доказателства се установява, че ЗЛ има извършени зареждания на г., но няма подадени данни за доставките по нивомерна система, по изградената дистанционната връзка с НАП за датите 3.09.2019г. - 1635кг. ***, 7.09.2019г - 6344л. – б., 15.09.2019г. -5852л. – б., 16.09.2019г. - 1988л. – д., и 24.09.2019г - 2005кг. - ***. данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, като посоченото обстоятелство е установено при извършената на 10.10.2019 г. проверка. Същевременно обаче не се установява, че това обстоятелство е било известно на оспорващия, доколкото ФУ, с което е бил оборудван обектът, е функционирало без да дава индикации, че не предава данни на НАП. Както от свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице се установява, че процесните доставки са въведени от служител на жалбоподателя в ЕСФП обслужваща обекта, а след подаване на информацията в полето отговор от НАП има „ОК“ и липсват данни за обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП. Това е видно и от писмените обяснения на с. фирма „Ти Ес Джи сървис България“ ЕООД и писмо изпратено от „Ш. България“ ЕАД до Председателя на български институт по метрология гр. София, че за посочените периоди, всички доставки са обработен документално и данните са подадени коректно, и че в срок до 30.06.2020 г. „Ш. България“ ЕАД ще замени инсталираните в търговските обекти ЕСФП „Призма FP800-KL“ с нова ЕСФП. В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола от проверката на 10.10.2019г, че непредаването на данни в НАП е установено едва след нарочна справка в ИС на НАП и справка КЛЕН. От друга страна, от събраните по делото доказателства става ясно, че всички доставки, включително и тези на г. през процесния период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и конкретно за процесните дати, по които жалбоподателят е бил получател са осчетоводени, което представлява индиция, че от страна на дружеството стриктно са изпълнявани задълженията, произтичащи от данъчното законодателство и без да има индикации, че дистанционната връзка с НАП е прекъсната. При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е била осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от човешкия фактор технически проблем, т. е. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. В обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е направил това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Освен това процесното нарушение е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. Изводът за несъразмерност на ПАМ се потвърждава и от обстоятелството, че от страна на търговеца незабавно са предприети действия по възстановяване на дистанционната връзка с НАП / писмо от „Ш. България“ ЕАД /. Всичко това изключва необходимостта от осъществената административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед в нарушение на закона и при несъблюдаване на неговата цел е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на ЕТ „МЕЧТА – Д.Д.“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „МЕЧТА – Д.Д.“, направените по делото разноски в размер на 750 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение и 200 лева – депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „МЕЧТА – Д.Д.“, ЕИК ***Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-534-0339352 от 16.10.2019 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на ЕТ „МЕЧТА – Д.Д.“, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – б.„Ш." - Изток, находящ се в: гр. С., ул. „П. Х." № …, стопанисван от ЕТ „МЕЧТА - Д.Д.", с ЕИК: ***и забрана за достъп до тях за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ ЕТ МЕЧТА – Д.Д.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Н. Б.“ № …, ЕИК ***, представлявано от Д.Р.Д., сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :