РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Бяла, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100680 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „БИО
ГАРДЪНС“ ЕООД срещу Община Две могили за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата от 2 500,50 лв. – главница, представляваща авансово
платена без основание арендна вноска по Договор за аренда № 457/05.07.2016
г. за стопанската 2016/2017 година за ползване на земеделска земя от
общинския поземлен фонд – имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и
081008, в землището на с.Бъзовец, общ.Две могили, ведно със законната
лихва върху главницата считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 108,33 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 13.12.2016 г. до 26.04.2021 г.
Претендират се и разноски по делото.
Ищцовата претенция се основава на твърдения, че след проведен
публичен конкурс, страните са сключили Договор за аренда № 457/05.07.2016
г., по силата на който на ищеца била предоставена за временно възмездно
ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на
с.Бъзовец, общ.Две могили – десет на брой поземлени имота, посочени в
договора с начин на трайно ползване „изоставена нива“, сред които и имот №
079001 с площ 30,529 дка, имот № 083001 с площ 27,305 дка, имот № 084001
с площ 13,951 дка, имот № 081004 с площ 23,862 дка и имот № 081008 с
площ 13,070 дка. Твърди се, че арендната вноска за стопанската 2016/2017
година била в размер на 23 лв. на декар или общо 7 126,34 лв. за всички десет
имота, от които 702,17 лв. за имот № 079001, 628,02 лв. за имот № 083001,
320,87 лв. за имот № 084001, 548,83 лв. за имот № 081004 и 300,61 лв. за имот
№ 081008. Сочи се, че арендната вноска била заплатена от ищеца както
следва: 712,63 лв. на 06.06.2016 г. като задатък за участие в конкурса и 6
413,71 лв. на 06.07.2016 г. след сключване на договора. Заявява се, че преди
1
конкурса ищецът опитал да извърши оглед на имотите, но на място било
установено, че същите не са трасирани, нито оградени. Твърди се, че
предоставяне държането на имотите след конкурса станало без подписване на
нарочен протокол-опис, като съгласно сключения договор същите следвало да
бъдат използвани за създаване и отглеждане на трайни насаждения от
дървесен вид, но след сключване на договора, след запитване до Регионална
дирекция по горите – Русе ищецът установил, че имоти №№ 079001, 083001,
084001, 081004 и 081008 отговарят на характеристиките на гора по смисъла на
закона, а ответникът отказал да проведе процедура за промяна на
предназначението им. Сочи се, че със заявление от 12.12.2016 г. ищецът
отправил покана до ответника за връщане на авансовото арендно плащане за
тези пет имота или прихващането му за следващата стопанска година за
останалите имоти, предмет на договора за аренда, но действия от ответника
не били предприети. Твърди се, че със споразумение от 03.01.2019 г.
договорът бил прекратен по съгласие на страните поради невъзможност за
ползване на всички имоти, предмет на договора, с оглед на вече утвърден
бизнес план на ищеца. Сочи се съществуването в правния мир на решение по
гр.дело № 866/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен
предявен от ответника срещу ищеца иск за заплащане на арендната вноска за
стопанската 2017/2018 година за посочените по-горе пет имота, като в
мотивите на решението било прието, че договорът е с невъзможен предмет в
частта на отдаване под аренда на тези имоти. При тези твърдения ищецът
счита, че договорът за аренда по отношение на имоти №№ 079001, 083001,
084001, 081004 и 081008 в землището на с. Бъзовец е частично нищожен, като
ответникът се е обогатил неоснователно с претендираната сума,
представляваща авансово плащане на арендната вноска за тези имоти за
стопанската 2016/2017 година, получена от последния при начална липса на
основание.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адвокат Е.К. от АК-Русе, поддържа подадената искова молба и моли за
уважаване на предявените искове. Подновява искането за присъждане на
разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът заема становище за
неоснователност на исковете. Признава извършено от ищеца плащане на
06.07.2016 г. на сумата от 6 413,71 лв., като сочи, че претендираната с
исковата молба сума е платена във връзка със сключен Договор за аренда №
457/05.07.2016 г., съгласно клаузите на който арендната вноска за стопанската
2016/2017 година е дължима към момента на неговото сключване. Твърди
наличието на извънсъдебно изявление от страна на ищеца за недължимост на
претендираната сума, като се позовава на заявление от 12.11.2018 г. като част
от разменена между страните кореспонденция преди сключване на
споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Твърди също,
че страните са уредили отношенията си в сключеното споразумение, като
ищецът не е заявявал претенция за възстановяване на процесната сума като
недължимо внесена. Оспорва твърдението на ищеца, че не е провеждан оглед
на имотите и твърди, че такъв е бил проведен в присъствието на служители от
общинската администрация. Изтъква, че ищецът като участник в конкурсната
процедура е подписал декларация, че е запознат с тръжната документация,
част от която са скици и снимки, от които се виждало състоянието на
имотите. Позовава се на разпоредбата на чл.111, б.„в“ от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и навежда възражение за изтекла
2
погасителна давност относно претендираната от ищеца главница, като заема
становище, че арендните вноски представляват периодични плащания, както
и възражение за изтекла погасителна давност на вземането за мораторна
лихва.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Г.М., поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 570/19.05.2016 г. на кмета на Община Две могили,
препис от която е представена по делото, в изпълнение на решения на
Общински съвет – Две могили е обявен търг за отдаване под аренда на имоти
общинска собственост, сред които и имоти в землището на село Бъзовец с
№№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008, посочени с начин на трайно
ползване „изоставена нива“, като е поставено условие земеделските земи да
се предоставят за създаване и отглеждане на трайни насаждения от дървесен
вид и да се ползват с това предназначение за целия срок на договора. Като
специфично условие за провеждане на конкурса е предвидено представяне на
проект относно засаждането на трайните насаждения и други дейности в тази
насока. Утвърдената със заповедта тръжна документация включва копие на
решение на Общински съвет, на заповедта на кмета на общината, обявата за
търга, образци на заявление за участие и декларации, проект на договора и
характеристика на предмета на търга.
Видно от предложение с вх.№ 2678/06.06.2016 г. „БИО ГАРДЪНС“
ЕООД е взело участие в обявения търг за имотите в землището на с.Бъзовец с
предложена цена 23 лева за декар, за което по банков път на 06.06.2016 г.
дружеството е внесло задатък в размер на 712,63 лв. Сред подадените
документи е и декларация по образец, подписана от управителя на
дружеството, че е запознат с тръжната документация.
По делото е представен Договор за аренда № 457/05.07.2016 г., вписан в
Службата по вписванията, сключен от Община Две могили като арендодател
и „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД като арендатор, с предмет на договора –
предоставяне за временно ползване на земеделска земя от общински поземлен
фонд на десет броя поземлени имота в землището на с.Бъзовец с начин на
трайно ползване „изоставена нива“, сред които и имот № 079001 с площ
30,529 дка, имот № 083001 с площ 27,305 дка, имот № 084001 с площ 13,951
дка, имот № 081004 с площ 23,862 дка и имот № 081008 с площ 13,070 дка,
като арендната цена за първите две стопански години е посочена в размер на
7 126,34 лв. общо за всички десет имота /т.1.11 и т.5.1 от договора/. Страните
са уговорили влизането на договора в сила от датата на подписването му,
както и заплащане на дължимото за първата стопанска година арендно
плащане при подписване на договора /т.6 и т.5 от договора/. Според клаузите
на договора арендаторът е длъжен да използва имотите за създаване и
отглеждане на трайни насаждения за целия срок на договора – 25 стопански
години /т.3 и т.6 от договора/.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка на 06.07.2016 г.
3
ищецът е платил на ответника сумата от 6 413,71 лв., с посочено основание -
рента за стопанската 2016/2017 година.
Във връзка с подадено от ищеца заявление до Регионална дирекция по
горите – Русе, е изготвен писмен отговор с изх.№ ГС-04-53/15.09.2016 г.,
видно от който имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008,
находящи се в землището на село Бъзовец, община Две могили, не са
устроени с горскостопански план, но отговарят на характеристиките на гора
по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за горите и следва да се стопанисват
съобразно този закон.
Със заявление, заведено във входящия регистър на ответника на
02.12.2016 г., управителят на ищеца е уведомил кмета на общината, за
резултатите от извършената в РДГ – Русе проверка и невъзможността
посочените пет имота да се ползват за постигане на предвидената цел, като е
поискал направеното за тях арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. да
му бъде възстановено или да се отнесе като плащане за следващ период за
останалите имоти, предмет на договора.
По делото е представен протокол от 10.03.2017 г. от заседание на
комисия в РДГ – Русе, видно от който кмета на Община Две могили е заявил
по реда на чл.84, ал.1 от Закона за горите желание за промяна начина на
ползване на процесните пет имота в с.Бъзовец като земеделски територии.
Заключението на комисията е, че имотите притежават характеристиката на
гора по смисъла на закона, не попадат в хипотезата на чл.84, ал.1 от ЗГ и
решение за тях ще вземе комисия по § 49, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (обн.,
ДВ, бр.60 от 2015 г.).
С нотариална покана от 18.10.2017 г., връчена на ответника, ищецът е
поканил Община Две могили да преуредят отношенията си по сключения
между тях договор за аренда. Представено е и заявление от ищеца до
ответника от 12.11.2018 г., видно от което страните са водели писмена
кореспонденция помежду си касателно заплащане на арендна вноска за
стопанската 2017/2018 година в размер на 2 580,80 лв. за процесните пет
имота, с отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно
съгласие и изявление, че ищецът няма претенции за възстановяване на сумата
от 2 580,80 лв., платена за стопанската 2016/2017 година за негодните за
използване по предназначение имоти.
Видно от споразумение от 03.01.2019 г., вписано в Службата по
вписванията, страните са прекратили сключения между тях договор за аренда
от 05.07.2016 г. Съгласно чл.2 от споразумението страните нямат претенции
за заплащане една на друга на неустойки и обезщетения във връзка с
прекратяването на договора. Със споразумението са уредени и отношенията
на страните във връзка с арендно плащане за стопанската 2018/2019 година
/чл.3 от споразумението/.
С влязло в сила на 25.06.2019 г. решение по гр.дело № 866/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе частично са уважени предявени от Община Две
могили срещу „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на
арендна цена за стопанската 2017/2018 година по сключения между тях
договор за аренда от 05.07.2016 г., както и обезщетение за забава.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните в
производството, като относими, допустими и необходими, съдът е приобщил
към доказателствения материал по делото.
4
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Така разпитан
пред съда Виктор Анастасов /свидетел на ищцовата страна/ заявява, че през
месец май 2016 г. управителят на ищеца го потърсил с цел извършване на
оглед на земи в землището на село Бъзовец, които имал намерение да
арендува от Община Две могили, тъй като свидетелят разполагал с високо
проходим автомобил. Сочи, че огледът бил извършен в присъствието на
служител на Община Две могили на име Нейхан, когото взели, за да ги
ориентира. Заявява, че успели да видят няколко имота, групирани един до
друг, които били обрасли с дребни храсти. До останалите имоти не могли да
достигнат, тъй като землището било засято без оставен път за преминаване,
като служителят посочил посоката, където се намирали имотите, и в
далечината видели растителност.
Свидетелят на ответната страна Нейнах Назиф сочи, че е служител на
Община Две могили, като към 2016 г. заемал длъжност старши експерт
„Земеделие и гори“. Заявява, че наетите на търга през 2016 г. поземлени
имоти преди това не били обработвани дълги години. Сочи, че преди търга
ходил на оглед като представител на общината заедно с управителя на
ищцовото дружество, свидетеля Анастасов и други две лица. Сочи, че
посетили конкретни имоти, които лицата пожелали да видят. Заявява, че по-
голяма част от имотите били с дървесна и храстовидна растителност, но не
може да посочи кои имоти точно са посетили, както и дали физически са
достигнали до всички имоти. Заявява, че имотите не били трасирани, както и
че за огледа не бил съставен нарочен протокол.
Показанията на свидетелите съдът намира за достоверни като логични,
последователни и без вътрешни противоречия, като показанията на свидетеля
Назиф съдът прецени през призмата на чл.172 от ГПК, съобразявайки
евентуалната му заинтересованост като служител на ответника, но с оглед на
всички други данни по делото, като непротиворечащи и кореспондиращи на
останалия доказателствен материал, съдът кредитира същите и им дава вяра.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник,
който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
За да бъде уважена претенцията на ищеца, е необходимо при условията
на пълно и главно доказване същият да установи наличието на извършена от
него в полза на ответника престация на определено благо – в случая парична
сума, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което
да съдържа задължение за извършването ù и да оправдава имущественото
разместване, размера на паричната сума, настъпила забава за изпълнение,
както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
получаване на сумата, респективно за нейното задържане, или че е
5
платил/върнал на ищеца претендираната сума.
Осъдителният иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД почива на института на
неоснователно обогатяване, като по този ред, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Посочената разпоредба изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Текстът на чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД намира приложение освен тогава, когато между лицата, в
патримониумите на които е осъществено разместването на имуществени
блага, изобщо няма възникнали облигационни отношения въз основа на
договор или друг юридически факт, но също така и когато между тези лица е
сключен договор, който обаче страда от порок, водещ до неговата
нищожност, в който случай се приема, че тази сделка изобщо не е пораждала
правни последици между страните по нея.
В настоящия случай не е спорно между страните по делото, че след
проведен търг, на 05.07.2016 г. същите са сключили договор за аренда на
десет броя земеделски земи в землището на село Бъзовец, сред които и имот
№ 079001 с площ 30,529 дка, имот № 083001 с площ 27,305 дка, имот №
084001 с площ 13,951 дка, имот № 081004 с площ 23,862 дка и имот №
081008 с площ 13,070 дка, както и че впоследствие – през 2019 г., този
договор е прекратен по тяхно взаимно съгласие, което се установява и от
ангажираните по делото писмени доказателства /заповед за обявяване на търг,
наддавателно предложение, договор за аренда, споразумение/.
Не се спори още, че ищецът е направил плащане по сключения договор,
като за 2016 г. е платил по банков път на ответника аренда в общ размер на 7
126,34 лв., по отношение на който факт е налице признание от страна на
ответника, както и представени по делото счетоводни документи и
извлечения от банкова сметка.
Спорът между страните се концентрира около въпроса платена ли е
сумата от 2 500,50 лв., като част от арентндото плащане в размер на 7 126,34
лв., при начална липса на основание, респективно има ли основание
ответникът да я задържи, като заетата от ищеца позиция е за частична
нищожност на сключения между страните договор за аренда, каквото е и
становището на настоящия съдебен състав, по следните съображения:
На първо място следва да бъде отбелязано, че неоснователно ищецът се
позовава на мотивите на решение, постановено по предходен съдебен спор
между страните, макар и основан на договора на аренда, предмет на
разглеждане и в настоящото производство. Източник на сила на пресъдено
нещо (СПН) е диспозитивът на решението, който е констатация за спорното
право, но не и мотивите (т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г.
по тълк.дело № № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - постановено при действието
на ГПК (отм.), но която не е загубила действието си и при сегашната правна
уредба; Решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр.дело № 2736/2017 г. на ІV ГО на
ВКС). В тази насока е и виждането на проф. Ж.Сталев, който сочи: „ В
мотивите се съдържат много констатации на съда, които са стъпала към
решението. Предметът на всяка една от тези констатации може да е била
предмет на спор между страните по време на устните състезания. Но този
предмет не се обхваща от СПН. Не се смятат нито отречени, нито
признати със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и
преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те
6
могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване,
без да може срещу това да се предяви отвод за пресъдено нещо“. В случая
решението по гр.дело № 866/2019 г. на РС-Русе касае осъдителен иск за
заплащане на арендтна цена за стопанската 2017/2018 г. по договора за аренда
от 05.07.2016 г. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като
предметните предели на силата на пресъдено нещо се определят по
окончателен и задължителен начин с диспозитива на решението. Мотивите на
влязлото в сила съдебно решение обаче не се ползват със СПН и не обвързват
настоящия съдебен състав. Това предпоставя извършване на отделна преценка
в настоящото производство налице ли е частична нищожност на договора за
аренда, който въпрос следва да бъде разгледан на ниво мотиви, които съдът
излага по реда на чл.236, ал.2 от ГПК.
В случая, договорът за аренда от 05.07.2016 г. е сключен между
страните с конкретно предназначение на отдадените под аренда имоти – за
създаване и отглеждане на трайни насаждения. Тази цел обаче е непостижима
по отношение на имоти №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008,
предвид характеристиката им на гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за
горите, установима от представения по делото писмен отговор на РДГ-Русе,
като по отношение на тези имоти договорът се явява нищожен поради
невъзможен предмет /чл.26, ал.2, изр.1, предл.1 от ЗЗД/. Довод за
нищожността на договора досежно петте имота е изводим и от отказа на РДГ
– Русе да приложи нормата на чл.84, ал.1 от ЗГ, тъй като имотите попадат в
приложното поле на § 49, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (обн., ДВ, бр.60 от 2015
г.), т.е. имотите са били в такова състояние /с характеристиките на гора/ още
към момента на приемане на закона, като правното им положение
възпрепятства ползването на имотите по уговорения между страните начин и
постигане на конкретната цел, с оглед на която е сключен договорът.
Несъстоятелно е твърдението на ответника, че като част от тръжната
документация ищецът е бил запознат със скици и снимки на имотите, от
които се виждало състоянието им. В действителност налице е декларация от
управителя на ищеца, че е запознат с тръжната документация. Наличието на
скици и снимки като част от тръжната документация обаче не е доказано по
делото. Вярно е, че съгласно издадената от кмета на Общината Две могили
заповед, като част от тръжната документация е утвърдена и „характеристика
на предмета на търга“, което обаче не може да бъде еднозначно отъждествено
като скици и снимки на имотите. Такива не са и представени от ответника по
делото като част от тръжните документи. Още повече, че дори такива да са
били налице и същите да са отразявали състоянието на петте имота като гора
по смисъла на закона, това обстоятелство не би санирало порока на
сключения между страните договор, обосноваващ частична нищожност по
чл.26, ал.4 от ЗЗД.
По същите съображения, ирелевантно в случая е и дали е бил извършен
предварителен оглед на имотите, какъвто не е безспорно установен по делото
по отношение на процесните пет имота, но и дори да е бил осъществен такъв,
този факт не би довел до действителност на опорочената част на договора.
Ето защо, макар и платена по сключения между ищеца и ответника
договор на аренда, арендната вноска за стопанската 2016/2017 година за
имоти с №№ 079001, 083001, 084001, 081004 и 081008, се явява платена при
начална липса на основание, предвид частичната нищожност на договора по
7
отношение на тези имоти и подлежи на връщане като недължимо платена.
Несъстоятелно е позоваването на ответника на изявление на ищеца,
направено в заявлението от 12.11.2018 г. като част от разменена между
страните кореспонденция преди прекратяване на договора по взаимно
съгласие. Съдържащото се в този писмен документ изявление на ищеца, че
няма претенции за възстановяване на сумата, платена за стопанската
2016/2017 година аренда за процесните имоти, не може да бъде счетено нито
за отказ от бъдещи или евентуални права, нито за отказ от вземането чрез
опрощаване. Не съществува колебание в съдебната практика, включително
тази на ВКС, че предварителен отказ от субективни права е недействителен,
доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск, тъй като по
смисъла на чл.233 от ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с
правото при вече висящ процес, но не и преди това. А за да се счете, че е
налице отказ от вземането чрез опрощаване законът /чл.108 от ЗЗД/ изисква
това да бъде сторено чрез договор между кредитора и длъжника, а не чрез
едностранно изявление. Няма пречка опрощаването да е част от сключена
спогодба. Подобна клауза в сключеното между страните споразумение, с
което същите са прекратили договорната си връзка, обаче не е разписана,
нито пък опрощаване на вземането за ареднтата вноска за процесните пет
имота за стопанската 2016/2017 година може да бъде изведено по
тълкувателен път от съдържанието на споразумението, поради което
неоснователно се явява и наведеното в тази насока възражение от страна на
ответника.
Съобразно площта на процесните пет имота и размера на арендното
плащане за стопанската 2016/2017 година /23 лева на декар/, недължимо
платена от ищеца в полза на ответника се явява сумата от 2 500,50 лв.
Макар тази сума да съставлява платена без основание аренда, паричното
вземане, предмет на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, произтича от института
на неоснователно обогатяване, поради което, противно на ответните
твърдения, не се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б.“в“ от
ЗЗД, а с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която в
настоящата хипотеза по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД тече от момента, в който е
получено нещо без правно основание /т.7 от Постановление № 1/28. V. 1979
г., Пленум на ВС/ - в случая от 06.07.2016 г., а ищцовата претенция е заявена
пред съда на 29.04.2021 г., т.е. преди изтичане на петгодишната погасителна
давност, поради което наведеното от ответника възражение в тази насока се
явява неоснователно.
Предвид горното, главният иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, поради което основателно се явява и акцесорното искане за
заплащане на законната лихва върху главницата считано от датата на влизане
в сила на решението до окончателното изплащане /както е заявено от ищеца/,
като законна последица от уважаване на иска.
С оглед основателност на исковата претенция за главница, основателна
в размер на 759,94 лв. /пресметната от съда по реда на чл.162 от ГПК с
помощта на електронен калкулатор/ се явява и претенцията за обезщетение за
забава за период 29.04.2018 г. - 26.04.2021 г. За горницата над 759,94 лв. до
8
пълния претендиран размер от 1 108,33 лв. и за периода от 13.12.2016 г. до
28.04.2018 г., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна – в тази
си част същата е погасена по давност към датата на подаване на исковата
молба /29.04.2021 г./, каквото възражение е надлежно и своевременно заявено
от ответната страна.
При този изход на спора, по правилата на чл.78 от ГПК всяка от
страните има право на разноски, пропорционално на уважената, респ. на
отхвърлената част на исковете. Ищецът е сторил разноски в общ размер на
650 лв., от които 150 лв. платена държавна такса и 500 лв. платено адвокатско
възнаграждение, като съразмерно на уважената част на исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, му се следва сумата от 585 лв. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Съобразно
нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
отчете фактическата и правна сложност на спора и извършените от
юрисконсулта на ответника действия – явяване в две съдебни заседания в
настоящата инстанция, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, а именно: 100 лв., от които по правилото на чл.78, ал.3 от
ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 10 лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, Община Две могили,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе,
бул.“България“ № 84, да заплати в полза на „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с.Сандрово, обл.Русе, ул.“Сергей
Румянцев“ № 11, сумата в размер на 2 500,50 лв. /две хиляди и петстотин
лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща авансово платена без
основание арендна вноска по сключен между страните Договор за аренда №
457/05.07.2016 г. за стопанската 2016/2017 година за ползване на земеделска
земя от общинския поземлен фонд – имоти №№ 079001, 083001, 084001,
081004 и 081008, в землището на с.Бъзовец, общ.Две могили, ведно със
законната лихва върху главницата считано от влизане на настоящото
решение в сила до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
759,94 лв. /седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.04.2018
г. - 26.04.2021 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за горница над 759,94 лв. /седемстотин петдесет и
девет лева и деветдесет и четири стотинки/ до пълния претендиран размер от
1 108,33 лв. /хиляда сто и осем лева и тридесет и три стотинки/ и за периода
от 13.12.2016 г. до 28.04.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община Две могили, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе,
бул.“България“ № 84, да заплати в полза на „БИО ГАРДЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с.Сандрово, обл.Русе, ул.“Сергей
Румянцев“ № 11, сумата в размер на 585 лв. /петстотин осемдесет и пет
лева/, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
9
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК, „БИО ГАРДЪНС“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Сандрово,
обл.Русе, ул.“Сергей Румянцев“ № 11, да заплати в полза на Община Две
могили, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Две могили,
обл.Русе, бул.“България“ № 84, сумата в размер на 10 лв. /десет лева/ -
юрисконсулстко възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
10