№ 95
гр. Разград, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213300600204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260006/12.04.2021 г., постановена по НОХД № 8/2021 г. по описа на
Районен съд – Исперих, подсъдимият С. С. М. от с. ***, общ. ***, е признат за виновен в
това, че на 12.08.2020 г. в с. ***, общ. ***, е управлявал МПС – л. а. „*****“ с рег. № **** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.11 на хиляда, установено
по надлежния ред на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDN0059, като деянието е
извършено след като е бил осъден с влязло в сила на 07.08.2017 г. определение, с което е
одобрено Споразумение № 70 по НОХД № 201/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих,
по което С. С. М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, имащо последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл. 343б,
ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 700 лева.
На основание чл. 41, ал. 6 от НК във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът е
определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Със същата присъда подсъдимият С. С. М. от с. ***, общ. ***, е признат за виновен в
1
това, че на 12.08.2020 г. в с. ***, общ. ***, е управлявал МПС – л. а. „*****“ с рег. № ****
без съответно свидетелство за управление на МПС и в едногодишния срок от наказването
му по административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за същото – управление на МПС
без да е правоспособен водач, с влязло в сила на 30.10.2019 г. Наказателно постановление №
18-0275-000767/21.01.2019 г. на Началник група при РУ – Исперих към ОДМВР - Разград,
поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА , както и наказание ГЛОБА в
размер на 600 лева.
На основание чл. 41, ал. 6 от НК във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът е
определил първоначален строг режим на изтърпяване и на това наказание лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание на
подсъдимия С. С. М. измежду посочените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 700 лева.
Подсъдимият С. С. М. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата
102.45.37 лева – разноски на досъдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда и считайки я за неправилна, необоснована
и незаконосъобразна, чрез упълномощения си защитник – адв. Я.П., подсъдимият я обжалва
изцяло. В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК са представени от защитата подробни съображения
в подкрепа на наведените в жалбата оплаквания. С тях се конкретизират оплаквания срещу
осъждането на подсъдимия С.М. по обвинението по чл. 343б, ал. 2 от НК, като се изтъкват
противоречия в мотивите на съда по отношение кредитирането на свидетелските показания
и правните изводи, които е направил съда въз основа на тях.
С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да измени присъдата , като
признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 2
от НК.
По отношение на осъждането на подсъдимия по чл. 343в, ал. 2 от НК се изтъква
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия с искане за намаляване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява и в упражнено право на
лично участие изразява позиция за цялостно споделяне и съгласие с аргументите и
съображенията, развити от защитата. В последната си дума моли съда да върне делото за
ново разглеждане.
Защитникът адв. Я.П. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени
в нея. В допълнение сочи, че към момента на провеждане на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд повечето от свидетелите били във влошени отношения с
подсъдимия поради инкриминирания инцидент,поради което и показанията им били
тенденциозни и съгласувани. От проведения следствен експеримент достоверността на тези
2
показания се оборвала, а към настоящия момент, свидетелите съжалявали за удостовереното
в тях, узнавайки наложените на подсъдимия наказания. Предвид на това моли съда да
отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. Алтернативно моли съда да
намали размера на наложените на подсъдимия наказания, тъй като към момента той не
представлява обществено опасна личност.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за
потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Изразява
становище, че атакуваната присъда не страда от пороците, посочени във въззивнатата жалба,
и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или
изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:
По искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
На първо място следва да се посочи, че това искане е направено без да се
конкретизира на какви правни основания се иска. След осъществена служебна проверка,
изпълнявайки задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният състав заключи, че в
хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда
не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират
като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане, съгласно чл. 335, ал. 2, предл. 1 от НПК. Мотивите, с които се иска
връщане на делото за ново разглеждане са несериозни и съдът счита, че не е необходимо да
припомня на защитата какви правни последици за самите свидетели би имала промяна на
показанията им.
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Исперих при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на
първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда
фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият С. С. М. е български гражданин, с начално образование, неженен.
3
Подсъдимият е многократно осъждан, включително и за престъпления по транспорта, като
от значение за квалификацията на деянията по настоящата присъда е последното му
осъждането със Споразумение № 70/07.08.2017 г. по НОХД № 201/2017 г. по описа на
Районен съд – Исперих, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване и
глоба в размер на 200 лева.
Наказанието по това осъждане е изтърпяно на 14.12.2017 г.
Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, но видно от приложената справка за
нарушител срещу същият има издадени 11 наказателни постановления за нарушаване на
правилата за движение по пътищата, между които и Наказателно постановление № 18-0275-
000767/21.01.2019 г. на Началник група при РУ – Исперих към ОДМВР – Разград, влязло в
сила на 30.10.2019 г., с което за управление на МПС без да е правоспособен водач на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
На 12.08.2020 г. следобяд в с. ***, общ. Исперих, в дома на свидетелите Н.Р. и С.Р.,
намираща се на ул. „*****“ № **, били освен домакините и техния син св. А.Р. и
приятелката му М.А.. Около 16.00 часа при тях дошли подсъдимия С.М. и свидетелят О.В..
Двамата пристигнали с управлявания от подсъдимия лек автомобил „*****“ с рег. № ****.
Под беседката в двора на къщата така събралите се започнали да се черпят с бира и ракия.
Около 17.30 часа св. В. си тръгнал, но по – късно, около 20.00 часа, към компанията се
присъединили още няколко души – свидетелите Д.М., М. А. и М.Ч., като всички
продължили да употребяват алкохол. Под влияние на изпития алкохол между св. М. А. и
подсъдимия се разразил скандал, в основата на който били предишни спорове между тях по
повод живеещата на съпружески начала с подсъдимия св. М.М.. За да потуши скандала, св.
С.Р. помолила подсъдимият да напусне дома им, но свадата между него и св. А. продължила
и извън двора на къщата, където двамата се сбили. Свидетелят А.Р. се намесил и разделил
биещите се, след което подсъдимият се качил в автомобила и потеглил. Десетина минути по
– късно подсъдимият отново се върнал, управлявайки автомобила, като в него били и св.
М.М. и трите им деца. Всички слезли от колата и през отворената входна врата влезли в
двора на къщата, като подсъдимият отново се насочил към св. А. за да продължи спора си с
него. При това домакините св. С.Р. и синът и св. А.Р. отново приканили подсъдимия да
напусне дома им, вследствие на което скандалът между св. А. и подсъдимият отново се
пренесъл извън двора. Св. Р. излязъл след тях и се опитал да потуши разправията, при което
подсъдимият се насочил към него, като го хванал за врата и започнал да го стиска с ръце. На
помощ на св. Р. се притекъл св. А., при което подсъдимият пуснал свидетеля, качил се в
автомобила си и потегли с него съм св. Р.. Последният като защитна реакция хвърлил камък
по предното стъкло на управлявания от подсъдимия автомобил, и стъклото се спукало.
Подсъдимият спрял автомобила, излязъл от него и продължил да крещи срещу свидетелите.
Междувременно от двора излязъл и св. Н.Р., прибрал в двора сина си св. Р. и в се обадил на
4
спешния телефон 112, за да съобщи за инцидента. Малко след това св. М.М. също се обадила
на св. Д.Д., полицейски инспектор на района, като му съобщила за скарване и счупено
автомобилно стъкло.
По подадения сигнал от св. Р. на място бил изпратен полицйски екип, в състава на
който били св. С.Д. и Н.Б., последният мл. автоконтрольор. При пристигането си на адреса -
ул. „*****“ № **, полицейските служители заварили пред дома подсъдимия до автомобила
„*****“ с рег. № ****. Свидетелят Д. изпробвал с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510" с фабричен № ARDN0059 подсъдимия М. за установяване на алкохол в издишания
въздух, като техническото средство отчело наличие на алкохол в количество 2.11 промила.
На подсъдимият бил издаден талон за медицинско изследване, след което полицейските
органи завели подсъдимия в ФСМП - Исперих за медицинско изследване и за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване. Подсъдимият отказал да му бъде
извършено такова, което удостоверил и в съставения протокол за медицинско изследване.
След справка полицейските служители установили, че подсъдимият М. няма издадено
свидетелство за управление на МПС, както и че е в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС правоспособност с с влязло в сила на
30.10.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767/21.01.2019 г. на Началник група
при РУ – Исперих към ОДМВР – Разград. Предвид на това подсъдимият бил задържан за
срок от 24 часа и било образувано настоящото наказателно производство.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил обоснован анализ на събраните доказателства
и в този смисъл упреците в жалбата относно аналитичната дейност на съда не могат да
бъдат споделени. В показанията си всички свидетели очевидци са категорични, че
подсъдимият е пристигнал пред дома на св. Р. и Р. управлявайки автомобил „*****“, както и
че след като е бил поканен да напусне дома й от св. Р., подсъдимият си е тръгнал,
управлявайки автомобила, и десетина минути по – късно се е върнал със семейството си,
отново управлявайки автомобила. Показанията им са хронологични, последователни,
логични и взаимно се допълват, поради което и районния съд ги е кредитирал, с което
настоящия съдебен състав не може да не се съгласи. Правилно първоинстанционния съд е
отчел, че независимо, че от беседката в двора на къщата да няма видимост извън имота, св.
А.Р. и М. А. също са били извън имота по време на тръгването на подсъдимия и обективно
са могли да възприемат обстоятелството, че подсъдимият е потеглил с автомобила.
Последните двама свидетели са възприели и как подсъдимият по време на скандала се е
качил в автомобила, като го е привел в движение и насочил срещу св. Р.. Единствено св.
М.М., фактическа съпруга на подсъдимия, на съдебното следствие подкрепя защитната му
теза, че подсъдимият не е напускал мястото на инцидента, а тя сама е пристигнала пре дома
на св. Р.. Обосновано първия съд не е кредитирал нейните показания, не само защото
безспорно са заинтересовани от изхода на делото, но и защото противоречат на формалната
логика. В допълнение следва да се посочи, че поради противоречие с показанията и на
5
досъдебното производство, на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.
1 от НПК са прочетени показанията и от досъдебното производство, на които първия съд не
е отдал нужното внимание. В тези показания свидетелката твърди друго, че „около 22.00
часа …….. С. се прибра с колата. Беше почерпен. Каза ми да обличам децата и да отиваме у
Н..“ Независимо, че на съдебното следствие свидетелката се е отрекла от тези си твърдения,
настоящия съдебен състав счита, че те са по – достоверни и в по – пълна степен отразяват
обективната истина по делото, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила до дома
си и обратно, независимо, че свидетелката отрича второто. Твърденията на св. М., че е
управлявала автовобила се опроваргават от показанията на нейния брат – св. И.М., дадени
на досъдебното производство и приобщени на съдебното следствие по реда на чл. 281 от
НПК, които свидетелят е потвърдил (л. 54 от ДП). В тях той твърди „Сестра ми няма
книжка, аз не съм я виждал да кара…“
Изложеното относно вътрешната противоречивост на показанията на св. М. и тяхната
изменчивост и неправдоподобност води до единствено възможния извод, че те са дадени
едниствено с цел да подкрепят защитната версия на подсъдимия, поради което и не следва
да се кредитират.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна правилно районния съд е стигнал до
правния извод, че с действията си подсъдимия С. С. М. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 2 и чл. 54 от НК, като на 12.08.2020 г. в с. ***, общ. ***, е
управлявал МПС – л. а. „*****“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
на хиляда, а именно 2.11 на хиляда, установено по надлежния ред на Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510" с фабричен № ARDN0059, като деянието е извършено след като е бил осъден с
влязло в сила на същата дата Споразумение № 70 по НОХД № 201/2017 г. по описа на
Районен съд – Исперих, по което С. С. М. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Безспорно е, че вечерта на 12.08.2020 г. в периода от 20.00 часа до 22.57 часа
(момента на обаждането на св. Р. до спешния телефон 112) подсъдимият М. е управлявал л.
а. „*****“ с рег. № **** в с. ***, общ. Исперих, от ул. „*****“ № ** до дома си в същото
село и обратно. От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е
извършвал активни действия с механизмите и приборите на МПС, тези действия са били
свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно
разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторното превозно средство.
Макар в мотивите си районния съд неправилно да се е позовал на Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (отменена 29.09.2017 г.), това по
никакъв начин не се отразява на крайния извод за съставомерността на деянието.
В процесния случай с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен №
6
ARDN0059 (безспорно одобрен тип средство за измерване) е установено, че подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2.11 на
хиляда. При това е спазен надлежния ред, разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След
като с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
полицейските служители са отввели подсъдимия С.М. до ФСМП - Исперих за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Подсъдимият е отказал установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се
извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, което е удостоверено в съставения протокол за медицинско изследване (Прил. №
4 към чл. 14, ал. 2 от Наредбата). Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредбата при отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство. Следователно законосъобразно е прието, че подсъдимият е
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си 2.11 на хиляда, с което от обективна
страна е осъществен състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна, както правилно е посочил първоинстанционния съд, деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. Подсъдимият С.М. е имал ясната представа, че управлява МПС след
като е употребил голямо количество алкохол. Макар и неправоспособен водач на МПС,
подсъдимият е имал познанието, че с това си поведение накърнява обществените
отношения, регулиращи безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване, тъй като вече е бил наказван по административен ред за
такова деяние и осъждан за същото по вид престъление. Въпреки това подс. М. се е съгласил
с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към погазването на тези
обществени отношения.
Както вече бе посочено, подсъдимият М. вече е бил осъждан за също такова деяние с
влязло в сила на същата дата Споразумение № 70 по НОХД № 201/2017 г. по описа на
Районен съд – Исперих. Наложеното по това осъждане наказание лишаване от свобода е
изтърпяно от подсъдимият на 14.12.2017 г. Към момента на извършване на деянието по
настоящата присъда - 12.08.2020 г., не са изтекли сроковете за реабилитация по това
осъждане, нито е постановена съдебна реабилитация. Предвид на това законосъобразно е
прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания
състав на чл. 343б, ал. 2 от НК.
Няма спор по делото относно съставомерноста на деянието на подсъдимия по
второто повдигнато обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК, като първоинстанционния съд
обосновано и законосъобразно го е признал за виновен в това, че на 12.08.2020 г. в с. ***,
общ. ***, е управлявал МПС – л. а. „*****“ с рег. № **** без съответно свидетелство за
управление на МПС и в едногодишния срок от наказването му по административен ред по
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за същото – управление на МПС без да е правоспособен водач, с
7
влязло в сила на 30.10.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767/21.01.2019 г. на
Началник група при РУ – Исперих към ОДМВР – Разград.
Не се оспорва от защитата, че още през деня на 12.08.2020 г. подсъдимият е
пристигнал в дома на ул. „*****“ № **, управлявайки посочения автомобил, а както вече бе
посочено, и след употребата на значително количество алкохол отново е предприел
управление на автомобила до дома си и обратно. Подсъдимият няма свидетелство за
правоуправление на МПС и деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му
също такова деяние, което се установява от приложеното по делото заверено копие от
Наказателно постановление № 18-0275-000767/21.01.2019 г. на Началник група при РУ –
Исперих към ОДМВР – Разград, влязло в сила на 30.10.2019 г.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно субективната
страна на престъплението и съдът не счита за необходимо да ги преповтаря. Единствено
може да се допълни, че съзнанието на подсъдимия за наказуемостта на това деяние се
презюмира от обстоятелството, че вече е бил осъждан за същото по вид престъление през
2016 г.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в
размер на 700 лева. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е приел съдебното минало
на подсъдимия, включително и осъжданията му ефективно на лишаване от свобода за
престъпление по транспорта, и то именно по чл. 343б и чл. 343в от НК, както и
обстоятелството, че при извършване на деянието е приел в автомобила цялото си семейство,
с което е застрашил в значителна степен и тяхното здраве и живот. Обосновано районния
съд е приел, че това поведение на подсъдимия е ярка демонстрация на незачитане на
нормите, уреждащи тази правно регламентирана дейност.
В същото време настоящия съдебен състав не може да се съгласи с извода на
първоинстанционния съд за наличието на смекчаващи вината обстоятелства. От
фактологията по делото не може да бъде направен извод за някакво реално съдействие на
полицейските власти при извършената проверка, а с оглед процесуалното му поведение не
може да се твърди и съдействие в хода на наказателното производство.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от година и глоба в размер на 200 лева.
Макар в мотивите си районния съд неправилно да е посочил размерите на предвиденото за
това престъпление наказания, е определил същите към минималния размер на
законоустановените, като с това не е нарушил правата на подсъдимия. В този смисъл
наложените наказания не са незаконосъобразни, и с оглед изложеното по – горе относно
установените отегчаващи вината, които безспорно важат с пълна сила и за това деяние, са
занижени по размер.
Не е било възможно да бъде проявена по-голяма снизходителност при определяне на
8
наказанието за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК. Рецидивното поведение на подобни
водачи се санкционира при установено съдържание не над 1.2‰ на алкохол в кръвта, а е
достатъчно да е само над 0. 5‰. Законодателят е приел, че повтарящото се поведение
застрашава изключително много обществения ред и сигурност при извършване на
транспортна дейност и движение по пътищата, то е по същината си ескалиращо, така че и
при по-ниската стойност е възприел по-тежко наказване с предвиден минимум от една
година лишаване от свобода, освен съпътстващата глоба, която също е в по-голям размер от
тази по чл. 343б, ал. 1 от НК. Подсъдимият не само е употребил алкохол над 0.5‰, но той
отново е надвишил съставомерния резултат по чл. 343б, ал. 1 от НК, и то с много – 2.11‰.
Поведението му се вписва напълно в представата за личност с висока степен на обществена
опасност при упражняване на дейността при движението по пътищата, поради което
наложеното наказание лишаване от свобода малко над минимума от една година, при
визираните отегчаващи вината обстоятелства, е снизходително определено. Същото важи и
за наложеното наказание глоба в размер на 700 лева, при определен в санкционната част
максимум от 1500 лева. Поради това въззивния състав не намира за възможно да коригира
наложеното наказание, каквото схематично искане се съдържа във въззивната жалба.
Всичко изложено дотук с пълна сила важи и за наложеното наказание за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. В конкретния случай наложените наказания са
определени към минимума, при условие, че подсъдимият вече е бил осъждан за такова
престъпление на лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно. Няма как да не се
направи извода, че изтърпяното наказание в минималния размер от три месеца лишаване от
свобода не е оказало необходимия ефект върху подсъдимия и не е подействало възпиращо
срещу подобни деяния. Предвид липсата на надлежен протест в тази насока обаче този
извод води единствено до отхвърляне на искането в жалбата редуциране на наказанието за
това престъпление.
Законосъобразно е приложен чл. 23, ал. 1 от НК, като първия съд е определил едно
общо наказание, а именно по – тежкото от тях в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода. Без да е посочил изрично разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, съдът е
присъединил към наказанието лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 700 лева,
наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, и настоящия съд не
може да не се сподели това решение с оглед тежестта на извършените престъпления.
Подсъдимият е осъждан многократно на лишаване от свобода ефективно и не е
реабилитиран, поради което е безпредметно да се обсъждат предпоставките на чл. 66 от НК
за отлагане на наложеното такова наказание. Затова и предвид данните за съдимостта на
подсъдимия законосъобразно районния съд е постановил определеното общо наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, каквото е
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС - за умишлени престъпления, когато не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено.
По разноските.
9
Районният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 е възложил извършените по
делото разноски в тежест на подс. М., поради което и в тази част присъдата на Районен съд -
Исперих следва да се потвърди.
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда.
Водим от горното съдът и на основание чл. 338 от НПК въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260006/12.04.2021 г., постановена по НОХД № 8/2021
г. по описа на Районен съд – Исперих.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10