Присъда по НОХД №617/2025 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА с рег.№ 19 от 11.08.2025 година
по НОХД № 617/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 298/2025 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1225/2025 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Ц. Л. – Прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига обвинение на А. М.
А., роден на ********* година в град *********, *********, българин,
български гражданин, живущ в град ******************************,
*********, разведен, със средно образование, ЕГН **********, неосъждан, за
това, че от месец ноември 2024 година до месец юни 2025 година,
включително, в град *****************, *********, след като е бил осъден
по силата на Съдебно решение № 184 от 07.11.2022 година по гражданско
дело (гр.д.) № 20225620100362 по описа за 2022 година на РС - Свиленград,
влязло в законна сила на 24.11.2022 година, да издържа свои низходящи –
синовете си Н. А. А., роден на *********** година и Д. А. А., роден на
************* година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от 2 месечни вноски, а именно: 8 броя месечни вноски по 180 лв. за
всяко от децата, всичко на обща стойност 2 880 лв. - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият А. М. А. и защитника му –
адвокат Д. Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Пробация” в размер на 6 месеца при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Ц. Л. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия А.. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, като му бъде наложено
наказание „Пробация” в размер около 9 месеца с двете задължителни
пробацинни мерки.
1

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на децата Н. и Д. А.и А.и съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпращат представител –
социалния работник М.Ст..
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник – адвокат Д. Т., в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните
на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид,
че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия А. М. А. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250711005000308283, издадена от Бюро за съдимост при РС – Свиленград,
подсъдимият не е осъждан, но се е възползвал от разпоредбата на чл. 183, ал. 3
от НК.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства, и има месечен доход в
размер на 1 600 лв.
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ В.К.
(служител на Участък – ********* при РУ – Свиленград), подсъдимият не се
издирва от органите на полицията и няма наложени забрани да напуща
пределите на страната.
Подсъдимият и свидетелят П. Д. А. са сключили граждански брак
на 22.06.2019 година в град *********, област Хасково. През времетраенето
на брака им, на ********* година се ражда детето им Н., а на *********
година – детето им Д.. След раждането на второто им дете, отношенията
между съпрузите се влошават и те се разделят, като децата заедно с майката
2

заживяват в дома на своите баба и дядо по майчина линия, находящ се в град
*********, облраст Хасково.
На 01.06.2022 година, свидетелят А. подава Искова молба до РС -
Свиленград за допускане на развод с подсъдимия, като е образувано гр.д. №
362/2022 година по описа на Съда. С влязло в сила на 24.11.2022 година
Съдебно решение № 184/07.11.2022 година е прекратен гражданският брак
между двамата родители (съпрузи), като упражняването на родителските
права спрямо двете деца Н. и Д. е предоставено на майка им, а подсъдимият е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от двете деца в размер
на по 180 лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
законови основания за изменение или прекратяване на задължението за
плащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа на съответната месечна вноска – 10-то число на текущия
месеца, до окончателното плащане.
След като е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетните си
деца Н. и Д., подсъдимият не изпълнява редовно задълженията си.
Обикновено закъснява като след това превежда на куп дължимата сума. Така е
до месец ноември 2024 година, когато преустановява изцяло плащанията на
издръжката за двете деца, което принуждава П. А. на 21.03.2025 година да
депозира Жалба до Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение -
Свиленград.
От Становището на представителя на Дирекция „Социално
подпомагане” – Свиленград става ясно, че майката отглежда децата в семейна
среда, осигурила им е подходящо жилище, което е електрифицирано и
водоснабдено и обзаведено функционално с необходимите мебели,
задоволяват се нуждите и потребностите им събразно възможностите на
майката, децата са в добро общо здравословно състояние като действителната
им възраст отговаря на календарната им. В дома на бащата също има
подходящи условия за отглеждане на децата.
По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства,
в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечната издръжка на децата Н. и Д.. Също така към настоящия
момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил задължението си за
плащане на дължимите издръжки в сумарен размер от 2 880 лв. за двете деца.
Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, съжалява за станалото, като сочи, че до месец ноември 2024 година е
изплатил всички дължими издръжки на двете си деца, но после изпаднал във
финансови затруднения, поради което не можел да плаща, но си намерил
работа и се надява да изплати всички дължими суми. В съдебната фаза на
процеса подсъдимият се признава за виновен и отново изразява съжалието си
случилото се.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени множество
3

писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно
заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към БП
и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладна записка, Жалба, банково извлечение, Акт за
раждане на детето Д., Акт за раждане на детето Н., Решение № 184 от
07.11.2022 година по гр.д. № 20225620100362 по описа на РС – Свиленград за
2022 година, влязло в сила на 24.11.2022 година, Изпълнителен лист, Писма от
ЧСИ Николета Кавакова, Характеристична справка, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост, Писмо от
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, ведно
с приложения и др.; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетеля, разпитан в хода на БП, а именно: П. Д. А.,
материализиран в съответния Протокол за разпит на свидетел. Описаната
фактическа обстановка относно периодът, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля А.,
Справка за съдимост, Актове за раждане на децата, Решение № 184 от
07.11.2022 година по гр.д. № 20225620100362 по описа за 2022 година на РС -
Свиленград, влязло в законна сила на 24.11.2022 година и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля П. Д. А., макар и същата да се явява пострадал от деянието в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н. и Д.,
тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същата излага точно
и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
4

недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на
повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия и
негото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и
гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно
периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият А. М. А. е осъществил състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
5

други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните факти: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия и осъждането му с влязло в сила на 24.11.2022
година Съдебно решение № 184/07.11.2022 година по гр.д. № 20225620100362
по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същите, в
конкретно определен размер, а именно: от по 180 лв., считано от 01.06.2022
година, както и неизпълнението на тези му задължения за повече от 2 месечни
вноски за всяко от двете деца. Така, в частност, установеният период на
неговото бездействие, обхваща времето от месец ноември 2024 година до
месец юни 2025 година, включително; като подсъдимият е неизправен
длъжник за общо от по 8 месечни вноски за паричната издръжка на всяко едно
от двете деца, които е осъден да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствените грижи за отглеждането им, са
предоставени, респ. поети от другия родител (майката - свидетелят П. Д. А.).
До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния
състав на чл. 183, ал. 1 от НК предпоставки, които безспорно в настоящия
казус са налице и са доказани – постановен е Съдебен акт за присъждане на
ежемесечни издръжки, както и неплатени повече от 2 вноски от същите за
децата. Всички неизплатени месечни издръжки, сборно възлизат на по 8
месечни вноски от дължимата издръжка за всяко едно от двете деца и в това
си цифрово изражение очевидно надхвърлят и то значително предвидения в
НК минимум - 2 неплатени вноски съгласно фактическия състав на чл. 183,
ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част или някои от месечните
6

издръжки за времето от месец ноември 2024 година до месец юни 2025
година, включително, като категоричен и безспорен извод за валидното
надлежно погасяване на същите, не може да се формира от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане.
Поради това, Съдебният състав прие, че е налице бездействие и неизпълнение
на родителското задължение по отношение на децата за инкриминирания
период от месец ноември 2024 година до месец юни 2025 година,
включително.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия да заплаща присъдените издръжки на посочените деца.
Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не го освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Липсват данни,
съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства да са
били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл.
150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която размерът
и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и Съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия
да изпълни задължението си и да плати издръжките на своите низходящи –
децата Н. и Д., след като е бил осъден да плаща такива със Съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на извършването му
– град *********, *********, където се дължат действията за престиране на
носимите парични задължения за издръжки съгласно разпоредбата на чл. 68,
б. „а” от ЗЗД, т.е. където майката и децата живеят (местожителството на
кредитора по време на изпълнение на задължението за плащане на паричната
сума, предназначена за издръжка) – град *********, *********.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период
от месец ноември 2024 година до месец юни 2025 година, включително,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечните
издръжки на децата, настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредиторите – децата Н. и Д., действащи чрез законния си представител и
тяхна майка – родителят, упражняващ родителските права. Забавата е за общо
от по 8 месечни вноски за всяко едно от децата, а общата сума на неплатените
издръжки за двете деца в резултат на просто математическо пресмятане,
възлиза на стойност общо 2 880 лв. Неизпълнението на посоченото
задължение - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ минимално
7

изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са от
по 8 вноски за всяко едно от децата.
До приключване на съдебното дирене пред настоящия Съдебен
състав от страна на подсъдимия не се ангажираха доказателства за заплащане
от негова страна на дължимата сума - предмет на обвинението на стойност
общо 2 880 лв.
Фактът, че подсъдимият е дал някакви суми на децата не
представлява изпълнение на част от задълженията за издръжка. Задължението
за издръжка според съдебната практика се заплаща ежемесечно, тъй като по
своята същност издръжката е предназначена да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
личните си имущества. Поради което за неплатената издръжка за времето, за
което същата се дължи въз основа на Съдебно решение, лицето носи не само
гражданска, но и наказателна отговорност. Същата дори е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася (, а в конкретния случай от 10-число на
текущия месец), и не следва да се изчаква неговото изтичане. За да бъде
освободен от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден,
деецът следва да представи безспорни доказателства, че е давал такава.
Съобразно Съдебното решение присъдените суми следва да се привеждат на
родителя, на когота са предоставени за упражняване родителските права, и
който е законен представител. Подсъдимите прават грешката, която много
разведени съпрузи правят, че не искат да дават пари на бившия
съпруг/съпруга, с който/която са разведени. Все пак присъдената сума е за
задоволяване нуждите на детето и родителя, на когото са присъдени
родителските права е този, който най-добре може да прецени от какво имат
нужда децата. Дори да е дадена определена сума на детето и тя да е похарчена
неразумно от него, това не означава, че сумата е дадена за издръжка. Това се
счита за даден подарък, какъвто не е забранено, а е нормално да се прави.
Сумата за издръжката обаче следва да се привежда на родителя, на когото са
предоставени родителските права, за да може да откликва на нуждите на
детето.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
А. М. А. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на
задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият е имал знание за дължимостта на
издръжките на своите деца – низходящи, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
децата, съгласно Съдебното решение за присъждането й, които са му били
8

известни, знаел е и точния размер на тези издръжки, че се дължат ежемесечно,
както и периодът, за който не е внесъл вноските, разбирал е и характера
(неотменимост и периодичност с месечно престиране на сумите) на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото му
изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която е било
лишено всяко едно от децата му и по този начин лишава децата си от
необходимите материални средства, определени по съответния
гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били предвиждани от него
– налице е прекият му умисъл за извършване на престъплението. Обективната
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, поради липсата на
материални възможности за това, няма за последица липса на субективна
страна на деянието. За да бъде то съставомерно и от субективна страна (както
вече бе посочено), достатъчно е само и единствено деецът да съзнава, че -
първо, има установено с влязло в сила Съдебно решение парично задължение
(изискуемо и ликвидно) да заплаща издръжка, и второ - че не плаща.
Причините за неплащането са без всякакво правно значение, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия А. М. А. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
За пълнота на Съдебния акт следва да се посочи, че престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение) и съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за
преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления,
които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от
прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като
такива, упоменати в СК. В тази връзка е Решение № 300 от 29.05.1992 година
по н.д. № 240/92 година, I н.о., съгласно което престъплението по чл. 183 от
НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен
период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 от
НК, където се сочат „престъпленията, които траят непрекъснато”). Началото
на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане срока, от който насетне
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за 2 месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено („прекратено” по смисъла на чл. 80, ал. 3 от
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (например поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, при смърт
на издържаното лице, при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и т.н).
Установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната
9

погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни
институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на
гражданскоправната погасителна давност за непогасените задължения за
издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият А. М. А. е роден на ********* година в град *********,
*********, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град *********, ул.„Шар планина” № 38, *********.
Разведен е. Със средно образование е. Не е осъждан. В момента не работи, но
е в очакване да започне работа от 01.09.2025 година. Работил е в „Боладжа
България” ООД като шофьор при месечно възнаграждение в размер на 1 600
лв.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал. 1
от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален
минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при условията на
чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК наказанието
„Пробация” може да бъде заменено с Глоба.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия не
може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновен, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид стойността на неплатените
издръжки за двете ненавършили пълнолетие деца (сравнено с минималната
работна заплата за страната за 2024 година в размер на 933 лв. съгласно ПМС
№ 193/12.10.2023 година и за 2025 година в размер на 1 077 лв. съгласно ПМС
№ 359/23.10.2024 година ) - за да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
10

недоволство и критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и
причините за извършване на престъплението - незачитане на установения в
страната правов ред и неизпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия. Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на А.,
съдейства за разкриване на обективната истина, направеното признание от
подсъдимия (макар последното да играе процесуалната роля като
предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на глава
ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към деянието,
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите
суми за месечните издръжки на децата, коректното му поведение на
досъдебната фаза и във фазата на съдебното производство, чистото му
съдебно минало и Д. характеристични данни (разкриващи личността му в
положителна насока). Също така, съобрази се с оценка на отегчаващо
обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието,
което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите
за социално развитие на децата и до затруднения за другия родител да покрива
ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични средства
тяхната издръжка. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в
трудоспособна възраст и че е в очакване на започне работа от месец септември
тази година. Съобразно относителната тежест на тези релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие,
че е налице превес на смекчаващите обстоятелства.
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен –
чл. 183, ал. 1 от НК в материалната наказателна норма, както вече бе
посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването и подписването пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
да работи и да изплаща издръжки на децата си ще е достатъчен срок на
определените пробационни мерки в размер на минималния, а именно: 6
11

месеца. За да определи точно този размер на наказанието „Пробация”, Съдът
се съобрази с обстоятелствата, че подсъдимият по време на целия процес
изразява критично отношение към деянието и декларира желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на децата.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите
на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
Няма констатирани такива по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
12

Номер на акта:	19
Дата:	11 август 2025 г. (в сила от 27 август 2025 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20255620200617
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2025 г.

Присъда по НОХД №617/2025 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите