№ 1653
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500144 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 17623/28.10.2023 г., постановено по гр. д. № 51595/2022
г. на Софийски районен съд, 171-ви състав е отхвърлен предявеният от Е.
Н. У. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 710 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни, 2022 г. до
16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на
възложени работи от страна на Столична община и на лицата, които действат
от нейно име и за нейна сметка, по повод на поддържането на пътното платно
в участъка от бул. „******* до първия десен завой в посока Околовръстно
шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология”, в
нормално експлоатационно състояние, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца Е. У., подадена чрез адв. Г. Г., в която са изложени доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния
и процесуалния закон. На първо място според въззивника в хода на
1
производството пред СРС ответникът не навел никакви твърдения относно
това какво е довело до забавяне на ремонта в процесния участък и кое е
наложило извършването на повторни ремонти, които създават неудобство на
преминаващите граждани, щом като работата на Столична община е свършена
качествено и навреме и същата е изпълнила законоустановените си
задължения. Намира, че от тези обстоятелства следва изводът, че Столична
община е бездействала по отношение на обсъждания участък или е
извършвала немарливо възложената й работа, което от своя страна довело до
значителна неудобства за ищеца.
Въззивникът не е съгласен и с извода на решаващия съд, че причинените
му вреди не надхвърлят обичайните търпими такива при осъществяване на
ремонт на пътен участък. Намира, че ежедневното преминаване по участък,
който е „нетърпим“, със скорост 5 – 10 км/ч месеци наред категорично
причинява неудобства, по-големи от обичайно търпимите при извършване на
ремонт.
По изложените в жалбата съображения намира, че е доказан
фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което е отправена молба
до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на такова, с което предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Столична община, който взема становище за неоснователност на
жалбата. На първо място въззиваемият излага, че четирите ремонта са
извършвани в различни части на пътния участък, поради което същите не са
„повторни“ както твърди въззивникът. Относно възражението на насрещната
страна, че срокът на ремонта е бил удължен въззиваемият взема становище, че
„Техникъл Консултинг Сървис" ЕООД, с който Столична община има сключен
договор за осъществяване на надзор, е констатирал, че СМР са завършени в
срок.
Предвид изложеното според въззиваемия първоинстанционният съд
правилно е приел, че в случая не е доказан фактическият състав на деликта. В
тази връзка намира, че не е налице противоправно поведение, а напротив –
сочи, че Столична община редовно е извършвала дейности по поддръжка на
пътния участък, каквото задължение има по Закона за пътищата, която
дейност по характера си няма как да бъде извършвана без определени
неудобства за гражданите. Намира и , че въззивникът сам се е поставил в
условията за настъпване на вредите, като в продължение на няколко месеца е
минавал по пътния участък по два пъти на ден предвид наличието на
алтернативни маршрути. Ето защо е отправена молба до настоящата
инстанция за потвърждаване на атакуваното решение.
Постъпило е писмено становище по жалбата от третото лице
помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, в което също са
изложени доводи за неоснователност на жалбата. Според третото лице
помагач правилно първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че
във връзка с поддръжката и ремонта на процесния участък в релевирания в
исковата молба период от Столична община са предприети действия в
изпълнение на нормативно установените й задължения, предвидени в
Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична
2
община. Сочи се още, че независимо от обстоятелството, че срокът за
завършване на ремонта е удължаван поради наличието на обективни пречки,
независещи от волята страните – неподходящи метеорологични условия и
авария, ремонтът в участъка е приключен окончателно на 23.09.2022 г. Според
страната в хода на първоинстанционното производство ищецът не е успял да
докаже, че през времетраенето на ремонта в процесния участък е търпял
вреди, надхвърлящи обичайните неудобства, свързани с ремонтни дейности на
улица, част от градската пътна мрежа. Ето защо е отправена молба до
въззивния съд за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД за сума в размер на 710 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от месец юни, 2022 г. до 16.09.2022 г.,
вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на възложените
работи от страна на Столична община и на лицата, които действат от нейно
име и за нейна сметка по повод на поддържането на пътното платно в участъка
от бул. „******* до първия десен завой в посока Околовръстно шосе, в
близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология” (отсреща на
бул „Св. Климент Охридски” № 107) в нормално експлоатационно състояние.
За да бъде уважена претенцията по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане
на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
3
имуществена/неимуществена, причинна връзка между тях); 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от
гледна точка на действащите разпоредби.
В случая по делото се установява, че между ответника и „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД е сключен договор № СОА19-ДГ55-
391/14.06.2019 г., по силата на който Столична община е възложила, а „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД се е задължило да извършва на
територията на Столична община – VII зона, включваща райони „Панчарево“,
„Младост“, „Студентски“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с техническата
спецификация на възложителя. Видно от възлагателно писмо № СОА21-ТД26-
2792/08.03.2021 г. на „ГБС – Инфраструктурно строителство”АД е възложено
извършването на ремонтни дейности на няколко пътни участъка, сред които и
процесният. От писмо с изх. № СОА-22-ТД26-8964/04.07.2022 г. се
установява, че крайният срок за възложените с горепосоченото писмо
ремонтни дейности се удължава до 31.07.2022 г. поради лоши метеорологични
условия. По делото е приложен и констативен протокол от 15.08.2022 г., видно
от който комисия е извършила оглед на процесния пътен участък, в хода на
който е констатирано, че авария на „Софийска вода“ АД е довела до спиране
на ремонтните дейности на 11.07.2022 г. Със същия протокол е взето и
решение за възлагане на допълнителни ремонтни дейности в процесния пътен
участък, като е предвидено същите да бъдат извършени в срок до 23.09.2022 г.
С акт от 26.09.2022 г. относно фактическото приключване на СМР, съгласно
договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., възлагателно писмо № СОА21-
ТД26-2792/08.03.2021 г., писмо с изх. № СОА-22-ТД26-8964/04.07.2022 г. и
констативен протокол е установено, че възложените с изброените документи
СМР са завършени на 20.09.2022 г. съгласно заложените от възложителя
изисквания.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав се солидализира с извода на районния съд, че в случая не е налице
противоправно поведение – действие и/или бездействие на ответника във
връзка със състоянието на процесния пътен участък в релевирания в исковата
молба период. Напротив – Столична община е извършвала необходимите
действия за изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 27, т. 1, чл. 28,
чл. 29, чл. 30 и следващите от Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на Столична община. Ирелевантно е обстоятелството
защо срокът за изпълнение на възложените ремонтни дейности е удължен с
писмо от дата 04.07.2022 г., доколкото във възлагателното писмо е предвидено
същите да бъдат извършени в първоначално определения срок при подходящи
метеорологични условия. Обстоятелството, че в процесния период е било
налице бездействие от изпълнителя на работата следва да бъде установено от
4
ищеца, което в случая не е сторено. Отделно от това – нито в договора, нито
във възлагателното писмо е предвидено, че при продължаване на срока на
ремонтните дейности следва да има изрично волеизявление от страна на
възложителя (респ. изпълнителя) преди първоначалният срок да е изтекъл.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че за период от две
години са правени четири ремонта на една и съща отсечка. Действително с
всички представени от страна на ответника възлагателни писма се възлагат
ремонтни дейности на бул. „Св. Климент Охридски“ от бул. „Андрей Ляпчев“
до Софийски околовръстен път. Видно от приложените схеми обаче,
ремонтите са извършвани в различни части от пътния участък. Впрочем
възражението е и ирелевантно, тъй като касае период извън исковия.
Доколкото по делото не се установява противоправно поведение, не е
необходимо да се обсъжда дали са били налице останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда, а не от страната, при което наличието или липсата на
възражение от насрещната страна за прекомерност на соченото такова е без
значение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 17623/28.10.2023 г., постановено
по гр. д. № 51595/2022 г. на Софийски районен съд, 171-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Н. У. с ЕГН
********** да заплати на Столична община сумата от 100 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието „ГБС – Инфраструктурно
строителство” АД – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6