Р Е Ш Е Н И Е
№260055/25.9.2020г. 25.09.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесет и осми август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 52 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,предявена от П.К.З.,ЕГН **********,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.Д.-***, против Министерството на правосъдието гр.С.,ул.„*** , представлявано от ***, с която се претендира постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 225,00 лв.,от които 200,00 лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 25,00 лв.,представляваща внесена държавна такса,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане,направени във връка по обжалването на незаконосъобразния отказ по ч.гр.дело № *** г. по описа на ОС-С. и представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия на Съдия по вписванията при СП гр.Н. З.,с отказа му да заличи договорна ипотека акт № ***,т.***,нот.дело № *** г.
Ищеца твърди,че лично подал заявление до Съдията по вписванията при СП-Н. З. за заличаване на договорна ипотека по акт № ***,т.***,нот.дело № *** г.,като посочил,че правното заличаване било по чл.22 от Правилника за вписванията,с оглед на това,че от вписването на ипотеката са изтекли повече от 10 год.,като същото не било подновявано. Съдията по вписванията отказал заличаване на ипотеката с мотив,че подписът върху заявлението не бил с нотариална заверка. Ищеца недоволен от действията на съдията по вписванията при служба по вписванията гр.Н. З., обжалвал незаконосъобразния отказ пред ОС-С.,като същия с Определение от 13.03.2019 г. по ч.гр.дело № *** г. по описа на ОС-С. отменил същия.
Твърди се,че във връзка с обжалването на определението на Съдията по вписванията ищеца направил разноски в размер на 225,00 лв.,от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. адвокатски хонорар,определен в минимален размер на предвидения такъв в чл.11 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платената от ищеца сума представлявала имуществена вреда,претърпяна поради виновното поведение на Съдията по вписванията при СП гр.Н. З.. Налице бил незаконосъобразен акт-отказ от вписване от страна на същия,настъпили били имуществени вреди за ищеца в посочения размер,като било и налице причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Твърди се също,че съгласно т.6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2004 г. на ОСГК,МП бил държавен орган,който отговарял за вредите на гражданите от незаконните действия или бездействия на съдиите по вписванията,с оглед на това,че последните заемали тази длъжност по силата на трудов договор,както възложител/работодател/ по същия се явявало МП.Отговорността на възложителя/работодател/ по чл.49 ЗЗД била гаранционно-обезпечителна и възниквала при настъпването на вреди за трети лица от незаконосъобразните действия или бездействия на съдиите по вписванията /чл.203-206 КТ/.
Твърди се,че от друга страна ищеца не разполагал с друг процесуален ред на защита за присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството пред ОС-С.,с оглед на това,че разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК за осъждане на Агенцията по вписване да заплати тези разноски била неприложима. Обжалването на отказ да се извърши вписване било вид охранително производство,като същото имало едностранен характер,без насрещна страна.Още повече,че съгласно разпоредбата на чл.541 ГПК,направените разноски в охранително производство били за сметка на молителя,т.е. твърди се,че дори и да бъде отменен незаконосъобразен акт на Съдия по вписванията,разноските не можели да бъдат търсени по чл.78 ГПК. От друга страна нямало пречка по общия исков ред ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,представляващи направените в охранителното производство разноски,които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ на Съдия по вписванията.
Претендира се уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковата молба, сочи доказателства и моли за уважаване на същия,като основателен и доказан.
Предявени са искове с правно основание чл. 49,вр.чл.45,ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита се,че иска е допустим,но като неоснователен и недоказан се иска неговото отхвърляне. Твърди се,че не е налице незаконосъобразно действие на съдията по вписванията,като в рамките на правомощията си вменени му от закона е извършил преценка за основателността на вписването,като е преценил,че същото е неоснователно и постановил процесния отказ.В този смисъл СВ не е действал виновно,като е действал в изпълнение на закона и съобразно правилата за вписване на актовете. Също така се твърди,че действията на съдията по вписванията не са в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищеца вреда.Твърди се ,че в производствата по оспорване на актовете на съдията по вписванията липсвало нормативно установено задължени за процесуално представителство,като се твърди съпричиняване на вредите от страна на ищеца в размер на 100 %. Твърди се,че направените в това производство разноски не се обхващали от пределите на имуществената отговорност на съдията по вписванията-изпълнителна възложената работа от ответника,т.к.те били следствие от правото на страната да се защити от незаконосъобразните действия на същия и направените разноски не били типични вреди,които настъпвали в производството по вписване на акт и същите не можели да се разглеждат като имуществени.
Счита се,че иска е неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален представител-юрисконсулт, чрез който поддържа отговора на исковата молба, сочи доказателства и моли за отхвърляне на същия,като неоснователен и недоказан.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника Г.З.-Съдия по вписванията в Районен съд гр.Н. З..
В съдебно заседание третото лице-помагач на се явява и не изпраща представител,като изразява становище по иска и сочи доказателства,като се присъединява към становището на МП,че предявената искова молба е недопустима. По същество излага твърдения,че при вземане на решения съдията по вписванията се ръководи от своето вътрешно убеждение по чл.12 ГПК и съдийска независимост. С оглед на това,че производството било едностранно и нямало противна страна,разпоредбата на чл.541 ГПК изрично уреждала въпроса за разноските. При обжалване на Определение № *** г. на съдията по вписванията с частна жалба,пълномощника на ищеца представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Компетентния ОС се произнесъл по частната жалба с определение № *** г. и прилагайки разпоредбата на чл.541 ГПК оставил без уважение искането за присъждане на разноски.Твърди се,че предявяването на иск за разноски,които не се дължали,било недопустимо и незаконосъобразно и като такова следвало да бъде отхвърлено. Също така присъединявайки се към становището на ответника счита,че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди се,че с постановяване на своя отказ съдията по вписванията не бил извършил никакво правонарушение,а е упражнил правото си да откаже на ищеца исканото действие,с което не е нарушил закона или правилника,нечии чужди права или правната сфера. Всичко което е направил съдията по вписванията напълно съответствало на възложената му от закона и работодателя дейност. Липсвало вина и причинно-следствена връзка между действието и вината,която връзка би могла да се ангажира. Представения разходен –предавателен документ се различавал от обичайно използваните такива.Счита се ,че нямало вреда,като нямало доказателства за нея,като представените такива не отговаряли на законоустановените стандарти за първичен счетоводен документ и не можели да ангажират гражданска отговорност. Твърди се,че единствения извод,че нямало противоправно деяние,умисъл от страна на дееца,настъпила вреда и причинно-следствена връзка между тях. Иска се отхвърляне на иска като недопустим,неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,като страните не спорят,че Г.З. е назначена на длъжност Съдия по вписванията при РС гр.Н. З.,въз основа на сключен трудов договор с Министерството на правосъдието.
От приложеното ч.гр.дело № *** г. по описа на СлОС се установява,че на 07.02.2019 г. със Заявление за вписване,отбелязване или заличаване подадено от ищеца П.К.З. е поискано заличаването на договорна ипотека от 2007 г. Същото е придружено с молба с която ищеца на основание чл.22 от ПВ поискал да бъде заличена договорна ипотека от 2007 г.,вписана под № ***,том ***,дело № *** г.,поради изминали десет години от датата на вписването,без то да е подновено.
С Определение № *** г. Г.З.-съдия по вписванията при Районен съд гр.Н. З. е отказано вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З.,като основанието затова било,че молбата била подадена в обикновена писмена форма,като не отговаряла на чл.19 и сл.от Правилника за вписване,като заличаването на ипотеките ставало въз основа на писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на кредитора или на влязъл в сила съдебен акт. Като не била спазена предвидената от закона форма,Съдията по вписванията не можел да разпореди отбелязване на акта в имотния регистър и заличаване на договорната ипотека,като съгласно чл.32а ПВ било отказано вписването на молбата за заличаване на договорна ипотека акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г.,по описа на Службата по вписванията гр.Н. З..
До ОС – С.,чрез съдията по вписванията при РС гр.Н. З. е постъпила частгна жалба от адв.Д.-АК С. З.,в качеството му на пълномощник и процесуален представител на П.К.З. с което е поискано отмяна на отказа на СП при РС-Н. З.,като последния бъде задължен да впише заличаването договорна ипотека по неговия опис,акт №***,том ***,дело № *** г.,по реда на чл.22 от Правилника за вписванията.
С Определение № *** г. по ч.гр.дело № ***по описа на ОС – С. е отменено определение № *** г. по искане вх.№ *** г. на съдията по вписванията при РС-Н. З.,с което е отказано заличаване на договорна ипотека,като неправилно и незаконосъобразно.
Делото е изпратено на службата по вписванията при РС-Н. З. за извършване на исканото заличаване на договорната ипотека. В мотивите си ОС – С. еприел, че съгласно разпоредбата на чл.172,ал.2 ЗЗД било посочено,чедействието на ипотеката трае 10 години,от деня в който е извършено вписването. След тази дата,по силата на закона,ако небила подновена ипотеката същата губила своето действие.В разпоредбата на чл.22,ал.1 и 2 от Правилника за вписванията са били разгледани хипотези,при които ипотеката се заличава преди да е изтекъл 10 г.срок от учредяването й.
При подаването на частната жалба е представено пълномощно и договор за правна помощ от който се установява,че П.К.З. е упълномощил адвокат Т. И. Д. при АК С. З. да го представлява пред ОС-С. и от негово име да изготви и подаде жалба срещу Определение № *** г. на Съдия по вписванията при РС-Н. З.,като в т.3 е уговорено,че между упълномощителя и пълномощника бил сключен договор за правно действие и защита,като П.З. заплатил сумата от 200,00 лв.,представляващи адвокатски хонорар,съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения,която сума била получена от адв.Д.. Също така е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК от адв.Д.,от който се установява,че за изготвянето на жалба ипроцесуално представителство са платени 200,00 лв. и 25,00 лв. държавна такса или общо сумата от 225,00 лв.,като списъка бил изготвен и подписан от адв.Д.,както и с касова бележка за плащане към бюджета се установява,че е платена държавна такса в размер на 25,00 лв.
При така установено от фактическа страна,съдът достигна до следните правни изводи :
Против Министерството на правосъдието е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 225,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на незаконосъобразен акт на съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Н. З. - с отказа му да заличи договорна ипотека акт № 1,т.2,нот.дело № 2481/2007 г.,изразяващи се в сторени разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на незаконосъобразния отказ от вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека по в. ч. гр. д. № *** г. по описа на ОС – С..
По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.
Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД са: възлагане на работа от ответника, при или по повод изпълнение на възложената работа в резултат на твърдяното действие – незаконосъобразен акт - отказ от вписване от страна на съдията по вписванията, са настъпили имуществени вреди за ищеца, причинна връзка между деянието и вредите и размерът на настъпилите вреди.
В конкретния случай е на лице първата предпоставка, тъй като по делото се установи, че Г.З. заема длъжността съдия по вписванията при РС-Н. З. по силата на трудов договор, като възложител на работата се явява Министерството на правосъдието.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК, Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията. Отговорността е гаранционно-обезпечителна и възниква при настъпване на вреди за ищеца от незаконосъобразни действия или бездействия на съдиите по вписванията.
Съгласно установената съдебна практика съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
В конкретния случай по делото се установи,че отказът на съдията за вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З., е бил отменен по реда на обжалването,като неправилен и незаконосъобразен.
С оглед на изложеното правилно е отменен отказът на съдията по вписванията за вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З.,т. е. налице е незаконосъобразно процесуално действие от страна на съдията по вписванията.
По делото категорично се установи, че в производството по обжалване на отказа по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на ОС-С. ищецът реално е заплатил разноски в размер на сумата от 225,00 лв., от които 200,00 лв. адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. дължима държавна такса. Тези разноски безспорно съставляват претърпяна от ищеца имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с постановения от съдията по вписванията отказ, тъй като ищецът не би сторил тези разноски, съответно претърпял вредите, ако не е бил постановен незаконосъобразният отказ, поради което същите са резултат именно на процесуалната незаконосъобразност на отказа.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не била налице причинно-следствена връзка между постановения отказ и твърдяната от ищеца вреда, тъй в производството по оспорване на актове на съдиите по вписванията липсвало нормативно установено задължение за процесуално представителство, поради което ако ищецът не бил ползвал адвокатска помощ, то нямало да заплати адвокатски хонорар, а само държавна такса.
Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 КРБ, уредена в Закона за адвокатурата, като е задължителна само за определена категория дела. Макар, че не е задължително обжалването на акт на съдията по вписванията да бъде осъществено с помощта на адвокат, право на всеки гражданин е да си ангажира адвокат – лице с висше юридическо образование, който да защити правата му, накърнени с този акт, с цел същият да бъде отменен по предвидения в закона ред. За осъществената правна защита адвокатът получава договореното възнаграждение, като разходите, сторени за заплащане на адвокатския хонорар, представляват непосредствена вреда за заплатилия ги, когато, както е и в случая, обжалваният акт на съдията по вписванията е бил отменен като незаконосъобразен.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че обсегът на имуществената отговорност можела да бъде само в рамките на образуваното производство по вписване на акта и не се разпострирали извън него.
Обжалването на отказ да се извърши вписване е вид охранително производство, което има едностранен характер, без насрещна страна.
В подкрепа на това е и нормата на чл. 541 от ГПК, съгласно която направените в охранителното производство разноски са за сметка на молителя. Следователно дори обжалваният отказ да е отменен, за ищеца не съществува възможност в рамките на охранителното производство да претендира присъждане на сторените от него разноски. Няма пречка обаче по общия исков ред да претендира обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в сторените в охранителното производство разноски, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ.
Поради изложеното съдът намира, че са налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД - незаконосъобразното действие от страна на служител на ответника, изразяващо се в незаконосъобразен отказ от вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З., претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски от 225,00 лв., включващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на незаконосъобразния отказ от вписване по в. ч. гр. д. № *** г. по описа на ОС –С., както и причинна връзка между незаконосъобразното действие на служителя и вредата.
Разноските направени от страните разходи по водене на делото,които съгласно разпоредбата на чл.71,ал.1 ГПК са държавни такси и разходи за производството.Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждение за един адвокат. Договора за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат,като писмената форма е за доказване.С него се удостоверява,както че разноските са заплатени,така и че са договорени. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Следователно процесуалния закон урежда единствено случаите,при които разноските са заплатени.
В настоящия случай безспорно се установява от пълномощно и договор за правна помощ в т.3,че П.З. е заплатил сумата от 200,00 лв.,представляваща адвокатски хонорар,съгласно Наредба № 1 за минималнияразмер на адвокатските възнаграждения,която сума е получена в брой от адв.Диков,като тази сума подлежи на възмездяване,като посочената точка има качеството на разписка,че сумата е платена,като в тази насока съдът не споделя възражението на третото лице-помагач в настоящото производство,като в тази насока е и ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. ВКС на ОСГТК.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като Министерство на правосъдието бъде осъдено на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на незаконосъобразно действие на съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Н. З. - изразяващо се в отказ от вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З., изразяващи се в сторени разноски за внесена държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лв. в производството по обжалване на незаконосъобразния отказ от вписване по в. ч. гр. д. № *** г. по описа на ОС-С.. Върху сумата от 225,00 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от 13.03.2019 г.
С оглед изхода на делото и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар и платена държавна такса в общ размер на 350,00 лв.
С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът намира,че не е налице несъответствие между възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуални права,поради което и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд,
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието гр.С.,ул.„*** , представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.З.,ЕГН **********,***,чрез адв.Д.-СтАК, обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Н. З. -отказ от вписване на молбата за заличаване на договорна ипотека,акт № ***,том ***,дело № *** г.,подадена от П.К.З.,представена със заявление вх.№ *** г. по описа на Служба по вписванията гр.Н. З., изразяващи се в сторени разноски в производството по обжалване на незаконосъобразния отказ от вписване по в. ч. гр. д. № *** г. по описа на ОС-С., както следва: СУМАТА от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане и СУМАТА от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща внесена държавна такса, ведно със законната лихва считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието гр.С.,ул.„*** , представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.З.,ЕГН **********,***,чрез адв.Д.-СтАК направените по делото разноски в размер на 350,00 лв.
Решението е постановено при участието на Г.З.-Съдия по вписванията в РС гр.Н. З.– трето лице-помагач на страната на ответника Министерството на правосъдието гр.С.,ул.„*** , представлявано от ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: