Решение по дело №303/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260058
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100500303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……../………………07.2020 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. НЕДКОВА  

                                           ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                  ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия  

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 303 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Г.А.К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. Св. В. *** срещу Решение № 4952/15.11.2019 год., постановено по гр. дело № 5314/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца (настоящ въззивник) Г.А.К. срещу А.С.Д. и М.Д. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 97 - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2554.414.1.25 по КККР на гр. Варна, адрес гр. Варна, ул. „Петър Райчев“  бл. 2, вх. Б, като осигурят достъп за извършването на ремонт на обща част от сградата – част от комин, намиращ се в държания от ответниците самостоятелен обект в същата сграда – апартамент № 100, съставляващ обект с идентификатор 10135.2554.414.1.28 по КК на гр. Варна, както и за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 500 лева – обезщетение за претърпени от противоправното поведение на двете ответници неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от невъзможността ищецът да използва пълноценно имота си, и в тежест на ищеца са възложени и разноски.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат неправилен анализ и преценка на доказателствата. Твърди се, че съдът не е изследвал и не е дал отговор на основния спорен въпрос по делото – че ответниците препятстват осигуряването на функционирането на комина като обща част в сградата в режим на етажна собственост като не предоставят достъп до апратамента си за ремонтиране на комина, а вместо това е изместил предмета на спора.

           Оспорен е и изводът на съда, че за ответниците била налице и основателна причина да не допуснат ремонта на общата част – комин единствено в техния обект, доколкото за правилното му функциониране било необходимо обследване по цялото му протежение за годността му и надлежно становище-предписание от техническо лице с пълна проектантска правоспособност за необходимите ремонтни работи, каквото в случая липсвало, при което и не е налице противоправно поведение на ответниците. Този извод на районния съд е неправилен, тъй като е изведен въз основа на заключението на вещото лице Ганев по повторната СТЕ относно техническото и конструктивно състояние на процесното коминно тяло и необходимите ремонтни дейности, които следва да се извършат за ефективната и безопасна експлоатация на комина – необходимост от цялостно преизграждане на комина – без да е съобразено от съда, че вещото лице не притежава нужната квалификация и компетентност не е архитект, нито конструктор, нито проектант или друг строителен специалист – за да дава отговор на този въпрос.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. 

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата по исковете (ответник и по въззивната жалба) М.Д.Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

           От ответницата А.С.Д. писмен отговор на жалбата не е подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

           В  съдебно заседание въззивникът Г.К., чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

           В съдебно заседание въззиваемите А.Д. и М.Д.       , чрез процесуален представител, оспорват жалбата.

           Съдът съобрази следното:

           Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.

           В исковата си молба, уточнена с молба от 04.05.2018 год. ищецът Г.А.К. е навел следните твърдения:

           Собственик е на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Петър Райчев № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 97, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.414.25 по КК на гр. Варна, в сграда в режим на етажна собственост. Ответницата А.Д. е собственик на съседния апартамент № 100 (на горния, втори етаж), съставляващ обект с идентификатор 10135.2554.414.1.28, а ответницата М.Д. обитава апратамент № 100 с позволение на собственика.

           На 23.11.2017 г. от Първа РС ПБЗН – Варна бил издаден констативен акт № 2, според който са установени видими пукнатини на комина в ап. 100. Със Заповед № 3 от 04.12.2017 г. е било разпоредено да се спре използването на комина до възстановяване на неговата цялост. С решение на ОС на ЕС бил определен изпълнител на ремонта, но ответниците възпрепятстват достъпа до имота си и не позволяват извършването на ремонт на комина в техния апратамент. Ищецът има закупена на 08.11.2017 г. камина, с която възнамерявал да се отоплява, но не може да я ползва вследствие на неправомерното поведение на ответниците, изразяващо се в отказ да осигурят достъп до жилището си за извършване на ремонта на общата част от сградата – комина, преминаващ през техния апартамент.

          Твърди също, че в резултат на спирането на използването на комина и отказът на ответниците да осигурят достъп до апартамент № 100 за неговото ремонтиране, ищецът и семейството му не могли да ползват изградената в дома му система за отопление с камина и радиатори, ищецът бил принуден да отоплява дома си с електричество, той и семейството му студували през зимните месеци на 2017 – 2018 год.

           В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 97 - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2554.414.1.25 по КККР на гр. Варна, адрес гр. Варна, ул. „Петър Райчев“  бл. 2, вх. Б, като осигурят достъп за извършването на ремонт на обща част от сградата – част от комин, намиращ се в държания от ответниците самостоятелен обект в същата сграда – апартамент № 100, съставляващ обект с идентификатор 10135.2554.414.1.28 по КК на гр. Варна, както и за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 500 лева – обезщетение за претърпени от противоправното поведение на двете ответници неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от невъзможността ищецът да използва пълноценно имота си и да се отоплява със закупената камина.

           В писмени отговори, подадени в срока по чл. 131 ГПК ответниците М.Д.Д. и А.С.Д. оспорват исковете. Не оспорват, че ищецът и първата ответница А.Д. са собственици на описаните в исковата молба апратаменти в сграда в режим на етажна собственост. Ответницата М.Д. е само ползвател. Апартаментът на ищеца се намира под този на ответниците. На 15.11.2017г. ищецът включил печка на дърва/пелети в коминното тяло, преминаващо и през имота, ползван от ответниците. Твърдят, че поради неспазване на изискванията за безопасност ищецът предизвикал пожар и коминът бил запечатан от органите на ПБЗН.  На 26.12.2017 г. ответниците осигурили достъп на определения от ОС на ЕС изпълнител, но никой не се появил. Към момента имало предприета процедура по реда на чл. 54а от ЗУЕС, поради което считат, че настоящото производство е недопустимо.  

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Не е спорно по делото, а това се установява и от нот. акт № 67/2016 год. на нотариус № 205 и нот. акт № 178/2009 год. на нотариус № 484, че ищецът Г.А.К. е собственик на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Петър Райчев, блок 2, вх. Б, ет. 1, ап. 97, а ответницата А.С.Д. е собственик на апартамент № 100 на втория етаж в същия вход Б, над апратамента на ищеца.

           Не е спорно също, че на 08.11.2017г. Г.А.К. закупил камина за отопление – в тази насока са и съвпадащите си изявления на страните по делото,  както и заверено копие от сервизна книжка на уреда на л. 210-211 от делото на РС-Варна.

          От писмо с рег. № 2129/22.11.2017 год. на Директора на РД „ПБЗН“-Варна е видно, че на 15.11.2017 год. в Първа районна служба на РД „ПБЗН“-Варна в 19, 49 чса е получено съобщение за пожар в комин на адрес: гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б. Служители от Първа районна служба на РД „ПБЗН“-Варна са посетили адреса и са ликвидирали произшествието.

           На 23.11.2017г. е издаден Констативен акт № 2 от Първа РС ПБЗН – Варна, съгласно който след извършена от служители на РД „ПБЗН“-Варна проверка на коминното тяло, обслужващо апартаменти № 97 и № 100 в сграда в гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, са установени видими пукнатини по коминното тяло в ап. 100.

           Въз основа на горния констативен акт е издадена Заповед № 3/04.12.2017 год. на Директора на РД „ПБЗН“-Варна, с която е разпоредено да се спре използването на коминното тяло до възстановяне на неговата цялост, считано от 05.12.2017 год.

          Видно от протокол от проведено общо събрание (л. 7-10 от делото на РС-Варна) на 23.11.2017г. е проведено Общо събрание на ЕС на собствениците на обекти в сграда в режим на ЕС, находяща се гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, на което са взети решения разходите за гасенето и почистването на комина да се поемат от касата на ЕС, както и в срок от две седмици да се проведе извънредно общо събрание, на което да се обсъдят оферти за ремонта на комина.

           Видно от протокол от проведено общо събрание (л. 13-15 от делото на РС-Варна) на 19.12.2017г. е проведено Общо събрание на ЕС на собствениците на обекти  в сградата в режим на ЕС, находяща се гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, на което е взето решение да се приеме офертата на „Крис билдинг“ за ремонт на стойност 850 лева, а също и собствениците на ап. 100 да осигурят достъп и да се определи срок за извършване на ремонта до 15.01.2018г.

           По делото е представена оферта за СМР на коминно тяло в ап. 100, вх. Б, бл. 2, ж. к. Левски, гр. Варна (л. 81 от делото на РС-Варна), изготвена от „Крис билдинг инвест“ ООД, вписан в Централния професионален регистър на строителя, воден в камарата на строителите в България. В офертата не са конкретизирани ремонтните дейности.   

           Видно от уведомление на л. 82 от делото на РС-Варна, управителят на етажната собственост е отправил уведомление до собствениците и обитателите на ап. 100 в гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, ет. 2 (т. е., до двете ответници), че ремонтните дейности на комина, минаващ през техния обект, одобрени с Решението на ОС на ЕС от 19.12.2017 год., ще бъдат извършени на 08.01.2018 год. от 09, 00 часа и че трябва да осигурят достъп до апартамента. В обсъжданото уведомление на дата 28.12.2017 год. лицата Станка Желязкова, Катерина Георгиева и В.К. са удостоверили отказа на собствениците/обитателите на ап. 100 да приемат уведомлението.

           С констативен протокол от 08.01.2017 год., изготвен от К.А., управител на дружеството „Смайли хоум“ ООД – управител на ЕС на сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, Г. А. К. – контрольор на ЕС и собственик на апартамент № 97 в сградата и С.В. К. – собственик на апартамент № 115 в същата сграда (л. 83-84 от делото на РС–Варна) е установен отказ, извършен на същата дата в 12, 15 часа, на собственика на ап. 100 да предостави  достъп до апратамента на избрания от ОС на ЕС изпълнител за ремонт на комина.

           Видно от разменената кореспонденция между управителя на ЕС и община Варна, район Приморски, на 06.03.2018г. кметът на район „Приморски“, община Варна е  отказал на „Смайли хоум“ ООД да издаде заповед по чл. 54а от ЗУЕС за осигуряване на достъп в ап. 100, поради неспазена процедура по вземане на решение от ОС на ЕС и уведомяване на собственика на обекта в сградата в режим на етажна собственост. 

          От заключението на първоначалната СТЕ и от изявленията на вещото лице инж. В. Т. в съдебно заседание, се установява следното: Причината за пожара на 15.11.2017г. е запалването на наслоени сажди в комина, от дясната страна (централния вертикален проход, в участъка между ет. 1 /ап. 97/ и ет. 2 /ап. 100/. В апартамент № 100, на втория етаж във вход Б коминът е опушен и пропукан в долната си част, със следи от пушек и сажди. Пелетната камина, монтирана в апартамент № 97 е монтирана съгласно изискванията на безопасност. Коминното тяло във вход Б отгаваря на законовите изисквания за изправност и пожарна безопасност, същото е изградено по действалите по време на строителството през 1968-1970 год. БДС и нормативи. Според вещото лице запалването е причинено от това, че коминът не е почистван основно. В апартаментите на първи етаж (ап. 97) и на петия етаж (ап. 109) липсват ревизионни вратички за почистване от сажди и други, попаднали в комина, предмети. Според заключението, за предстоящия ремонт на коминното тяло е необходимо да се даде компетентно решение от инженер-конструктор с пълна проектанска правоспособност, който да огледа цялото коминно тяло (от мазето до покрива) и да предложи компетентно решение – дали да се измаже комина, където е необходимо изцяло с подходящо огнеупорно циментово лепило и кои коминни блокчета да бъдат сменени.

           От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза и от изявлениягта на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: Причината за пожара на 15.11.2017г. е запалване на наслоени сажди в комина. Причината за запалването на саждите в комина е използването на пелетната камина в апартамент № 97. Пелетната камина в апартамент № 97 е монтирана съобразно правилата за пожарна безопасност, с изключение на наличен газов котлон в същото помещение. Подът на помещението на 1-ви етаж, отговарящ на увредения /почернял/ участък от тавана на избеното помещение, не е дървен, а е покрит с гранитогрес. Не е налице протокол, с който оторизиран от производителя сервиз е монтирал камината.  Обичайно фирмата която монтира такова съоръжение следва да огледа комина и да пресметне редица параметри. Има разлика в диаметъра на въздухопровода и розетката на комина, която е по-широка. Би трябвало да има преходник от по-малкия диаметър 80-100мм към голямата розетка, която е монтирана в коминното тяло. Вследствие на пожара, в апартамент 100 и по протежението на левите апартаменти във вход Б има получени пукнатини по коминното тяло и около него – фиг. 2 и 3 на стр. 10 от заключението на повторната СТЕ. При извършения оглед  във връзка с изпълнение на задачите по повторната експертиза, собствениците на ап. 103 във вход Б са заявили на вещото лице, че сами́ са извършили ремонт, а собствениците на апартамента на петия етаж във вход Б (ап. 109) са споделили с експерта, че и при тях коминът пушел. Според вещото лице заради стареенето на материалите или слягането на блока е възможно пожарът само да е разширил вече формирани пукнатини. За да се приеме, че коминът е годен за използване на такава камина трябва да има щателна проверка за здравината на комина по цялото му протежение на всички етажи и след това ако е необходимо трябва да се почисти и ако има нещо за ремонт - да се извърши. Това трябва да бъде извършено от лице, разполагащо с пълна проектантска правоспособност. Няма налични към момента ревизионни отвори. Ролята на ревизионните отвори е за почистване, а също и за проверка за състоянието от вътрешната страна на коминното тяло. Не са налични документи, установяващи, че преди монтирането на камината в ап. 97 коминното тяло е било изследвано, респ. проверено. Вещото лице по повторната СТЕ е проверил състоянието на комина по всички етажи. Блокът е строен 1970 година и е препоръчително да се сменят всички коминни тела, защото предвид стареенето неизбежно ще се появят и други пукнатини. Докато не се подменят, към настоящия момент с оглед дългото експлоатиране на комина, е налице опасност да се получи отново такова поражение, каквото е станало при пожара. Няма нито категоричен, нито нормативен отговор за годността на тези строежи. Обикновено коминните тела се правят от чист бетон, някой са от згурбетон, тъй като нямат механично натоварване. Коминът е предвиден да поема количеството топлина, което излиза от всички уреди, печки. Не може да се каже дали е почистена вертикалата (средния отвор на комина). Ако материалите за ползване в битови печки са одобрени би трябвало температурата им на горене да е сходна - около 300 градуса е температурата на горене на дървения материал. Според вещото лице, с оглед констатираните пукнатини по коминните елементи е необходима подмяна на няколко или на всички елементи в някои от апратаментите за да се гарантира пожарната безопасност. 

           Съдът кредитира и двете заключения, тъй като относно релевантните за спора въпроси, те не си противоречат.          

           От показанията на свидетелката С.В. К.-П. (рез родство и дела със страните) се установява следното: От 2010 год. свидетелката живее в сградата в гр. Варна, ул. “Петър Райчев“ № 2, вх. Б, на 7 етаж. Визуално познава ответниците А. и М. Д., но е по-близка с В.К., която е жена на Г. К. от 1 –вия етаж. Ползвала е комина в апартамента си почти от 8 години, от 16.11.2017г. не го използва. Тогава у дома й дошъл Д. от третия етаж и А.Д. или М.Д., и я питали дали печката им е запалена, тъй като е станал пожар. Тя обяснила, че печката й е почти загаснала. Д. й казал бързо да я загаси, защото има пожар  на втория етаж. Дошла пожарната и В.К. закупила оцет и им помогнала да го изсипят. Пожарната дошла за втори път и изгасили пожара с вода, вследствие на което се наводнили. Не знае каква е причината за пожара. Според нея проблема е, че има пукнатини в комина в апартамента на сем. Д.. На другия ден свидетелката се обадила на фирма, която издирила по интернет, за да почисти коминното тяло срещу 30 лева на етаж, платени от ЕС.  Според нея почистили коминното тяло доста добре. Извадили два легена със сажди от първи етаж, където е апартамента на В.. Около десетина дена след пожара и почистването, комина се ползвал и никой не се е оплаквал, че пуши. Коминът спрял да се ползва, защото имало оплакване и жалба да се запечата комина, тъй като не отговарял на изискванията. След запечатването от пожарната, извършено в апартамента на сем. К. свидетелката узнала, че имало решение на ОС на ЕС да се ремонтира комина, но тя не е присъствала на събранието.  Ремонт на комина не бил направен, защото А. Д. отказва да осигури достъп до апартамента си. Имало два протокола, че не допуска фирма да отремонтира комина, а иска ремонт, който тя смята за добре. Свидетелката не е говорила с Д. дали те искат да се направи проверка на целия комин за да са сигурни, че няма да има друг пожар. На единия от двата протокола свид. К. – П. се подписала като свидетел, заедно с В.К.. В момента семейството на В.К. се отоплява с радиатор на ток. Преди да запечатат комина се отоплявали на дърва, имат инсталирана парна инсталация. След инцидента в апартамента на В. и Г. се появила влага. Оплаквали се, че в жилището им не е много топло - около 20 градуса. Боледували постоянно. Когато е ходила в дома на ищеца виждала малкият им син с висока температура. Свидетелката е магистър психолог и В. К.а я търсела, защото след всяка среща с ответниците, се чувствала зле, треперела и даже не можела да се храни нормално. Г.К. е виждала по-рядко. Не изглеждал афектиран.

           От показанията на свидетелката Н.С.Г., без родство и дела със страните, се установява следното: свидетелката познава А.Д. и М.Д., тъй като живеят в един и същи блок и вход от 40 години на адрес в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ бл. 2, вх. Б. На 15.11.2017 г. към 18, 00 часа М.Д., много изплашена, и́ позвънила на вратата и казала, че е станало пожар и е повикала пожарната. Дошли доста бързо, за около 10 минути и започнали да гасят пожара. Видяла, че излиза пушек от комина в жилището на М.. Съпругът на свидетелката и майката на М.Д. тръгнали по стълбите, за да видят какво се случва. Между първото и второто повикване на пожарната свидетелката била с М. в хола й, като започнали да пипат комина и установили, че се нагрява все повече и в един момент се пръснал. В това време дошла съседката В. К.а от долния етаж. На въпрос преди да запалят печката, дали са проверили комина, тя останала много учудена, че трябва да се почисти и споделила, че за първи път чува за такова нещо. Общо събрание на входа решило да се съберат 800 лева и да се ремонтира комина на 26.12.2017 г. сутринта. Трябвало у сем. Д. да дойде майстор, за да огледа комина  От сутринта отишла у сем. Д. да чакат майстора но до обяд никой не дошъл. След това също имало събрания, които касаели и осигуряването на достъп от сем. Д., които постоянно били в жилището си, тъй като А. била болна и й предстояла операция. Имало определена още една дата 08.01.2018 г., но до обяд отново не дошъл никой. Около обяд излезли от апартамента, заместник управителят с двама мъже поискали достъп, но поради закъснението те им отказали. Оттогава са идвали около 50 души – от кметството, от общината и сем. Д. ги посрещало. Доколкото свидетелката знае коминът не е почистван и след инцидента на 15.11.2017 год. никой не е палил печки.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

           Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всеки, който извършва или поддържа неоснователно действие към собственика, с което смущава или му пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. и съсобственик, респ. носител на вещното право на ползване, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

           Съгласно чл. 38 ЗС коминът е обща част по естеството си. Възможността той да се ползва е в пряка зависимост с ползването на самостоятелния обект от етажната собственост. Невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект в сградата, в режим на ЕС. Защитата срещу това смущаване на правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск.

           Установено е по делото, че ищецът и ответницата А.Д. са собственици съответно на ап. 97 и на ап. 100 в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл. 2, вх. Б, апартаментите им са един над друг. Установено е също, че втората ответница – М.Д. обитава апартамент № 100 с позволението на собственика.

           Установено е още, че е налице решение на ОС на ЕС от 19.12.2017 год.,  което не е оспорено по надлежния ред, за ремонт на комина и вменено задължение на ответниците да осигурят достъп до преминаващата през апартамента им (ап. 100) обща част – комин. Поначало това е и тяхно задължение в качеството им на етажни собственици. В решението на ОС на ЕС не е описано какви точно дейности ще бъдат извършени, освен това липсва посочване на конкретна дата/дати, на която ответниците следва да осигурят достъп. Налице е последващо уведомление с посочени дата и час – 08.01.2018 год., 09.00ч., който час обаче не е спазен – в тази насока е „протокола за нарушение“ на л. 16-17 от делото на РС-Варна, както и показанията на свидетелката Н.Г., от които е установено, че ответниците са имали готовност да осигурят достъп на техническо лице за извършване на ремонтни дейности на 26.12.2017г., както и 08.01.2018г. в посочения в уведомлението час, но и през двата дни до обяд никой не е дошъл в апартамента на ответниците.

           От изложеното се налага извода, че ответниците не са препятствали достъпа до апартамент № 100, с оглед извършването на ремонт на обща част на сградата в режим на етажна собственост, намираща се на територията на апартамента им – коминното тяло. Съответно и не е налице неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние от двете ответници, което да смущава или да пречи на ищеца да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.

           На следващо място, от заключенията на първоначалната и повторна СТЕ е установено, че за предстоящия ремонт на коминното тяло е необходимо да се извърши щателна проверка за здравината на комина по цялото му протежение на всички етажи от инженер-конструктор с пълна проектанска правоспособност, който да огледа цялото коминно тяло (от мазето до покрива) и да предложи компетентно решение за видовете СМР и начина им на изпълнение. Т. е., дори и да се приеме, че ответниците отказват достъп до апартамент № 100 за ремонт на коминното тяло, преминаващо през техния апратамент, с което смущават или пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост пълноценно и в пълен обем действията им не са неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като за тях е налице основателна причина да не допуснат ремонта на общата част - комин единствено в техния обект, доколкото за правилното му функциониране е необходимо обследване по цялото му протежение за годност и надлежно становище от инженер – консруктор с пълна проектантска правоспособност за необходимите ремонти дейности. Такова становище не се твърди да е било изготвено по възложение на ЕС или отделен етажен собственик.

           По изложените съображения искът по чл. 109 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.            

           По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД:

           Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие следните елементи: деяние – действие или бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

          Съобразно изложеното по – горе, не е установено противоправно поведение от страна на ответниците. Липсата на един от обективните елементи от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД има за последица отхвърлянето му като неоснователен.

          Освен това по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ищецът Г. К. е претърпял вреди от невъзможността да използва камината. От показанията на свидетелката С.В. К.-П. е установено, че вижда ищеца рядко, не изглеждал афектиран. Други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял морални вреди – психически страдания от невъзможността да използва пълноценно имота си, няма ангажирани.

           По тези съображения предявеният от  Г.К. против ответниците А. и М. Д. по чл. 45 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

          В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемата М.Д. следва да се присъдят разноски за настоящата иинстанция за заплатено адвокатско възнаграждение за деин адвокат.

          Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата М. Д. двокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е неоснователно. Предявените искове са два – обективно кумулативно съединени и тъй като възнаграждението за всеки от тях е в рамките на установените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимални размери.

           Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

          

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4952/15.11.2019 год., постановено по гр. дело № 5314/2018 год. по описа на РС-Варна;            

           ОСЪЖДА Г.А.К. ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лева (хиляда лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.      

 

 

                     

              2.