№ 1188
гр. В. Т., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. Т., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. Д. срещу ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т., с която
са предявени искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед №
480/6.7.2022 г. дисциплинарно уволнение на ищцата и за неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „завеждащ
административно-техническа служба“ и за осъждането на ответника да заплати
обезщетение в размер на 7 680.00 лева за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконното уволнение.
Ищцата твърди, че е заемала при ответника длъжността „завеждащ
административно-техническа служба“ при брутно трудово възнаграждение в размер на
1 280.00 лева, както и че на 7.7.2022 г. й е връчена заповед, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва законосъобразността на уволнението
при твърденията, че на практика е лишена от възможността да даде обяснения, с оглед
краткия срок за даването им, както и че описаните в мотивната част на заповедта
нарушения в значителна степен се различават от обстоятелствата, за които са й искани
писмени обяснения. По повод вмененото й нарушение от 4.7.2022 г. заявява, че
организацията по провеждане на поправителните изпити за учебната 2021/2022 година
е регламентирана със Заповед № 468/30.6.2022 г. на Директора на училището, като в
същата се съдържат датите и местата за провеждане на изпитите, отговорните лица за
организирането на съответния изпит, както и комисиите за оценяване. Сочи, че според
въпросната заповед за изпита по „химия и опазване на околната среда“ е определена
1
дата 4.7.2022 г., 09:00 ч., като комисия по организиране на изпита (квестори) са
посочени П. Г. и Е. Д., а полето „Комисия по оценяването“ е оставено празно. В този
ред на мисли, заявява, че не е била ангажирана с каквито и да било отговорности по
провеждане на посочения изпит, както и че задълженията й, свързани с цялостната
организация на изпитния процес, са изрично уредени в цитираната заповед, които
обаче не включват каквито и да било изпитни варианти (билети), още по-малко такива
за конкретна учебна дисциплина. Твърди, че не е била длъжна нито да изготвя изпитни
материали по предмета „химия и опазване на околната среда“, нито да представя
същите на директора. Счита, че ако изобщо е бил налице риск от незаконосъобразно
протичане на изпит, то същият е предизвикан от директора на училището, който не е
посочил в заповедта си комисия по оценяване и не е изпълнил задължението си да
утвърди изпитните варианти. Сочи, че до настоящия момент не е започнала нова
работа, поради което претендира обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Ответникът оспорва предявените искове и изложеното в исковата молба. Заявява,
че в Заповед № 43/15.9.2021 г. на директора на учебното заведение изрично са
упоменати задълженията на ищцата по повод изпитния процес, които включват и
съхраняването на изпитни варианти. Твърди, че ищцата е целяла и практически е
саботирала трудовия процес и нормална дейност в училището, че работодателят е
положил максимални усилия да изслуша и приеме обясненията й, както и че същите не
са дадени единствено по вина на самата ищца. Смята, че последната умишлено се е
поставила в ситуация да не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения и дори
да прави опити да саботира цялостния трудов процес в учебното заведение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният представител на
ответника поддържа становището за неоснователност на исковете и моли за тяхното
отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен
между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала при
ответника длъжността „завеждащ административно-техническа служба“.
Не се спори също, че трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.
2
328, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на
разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта на доказване относно спазването на посочените изисквания е за
работодателя.
В процесния случай дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана със
Заповед № 480/6.7.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
за това, че на 4.7.2022 г. в 08:45 часа е отказала да предостави на директора на
училището изпитен вариант по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“,
който е предназначен за провеждане на изпит по „химия и опазване на околната среда“
на ученици за определяне на срочна оценка. В заповедта се сочи, че с действията си,
изразяващи се в неизпълнение на задължението да „опази“ изпитния вариант по
учебния предмет „химия и опазване на околната среда“, ищцата е създала риск от
незаконосъобразно протичане на изпита, риск за неговото отлагане и е затруднила
работата на учителите, ангажирани с провеждането на този изпит; за това, че на
5.7.2022 г. ищцата е попитана от г-жа С. – медиатор, къде се намира на първия етаж в
сградата тяхна колежка, но същата не е отговорила по никакъв начин; както и за това,
че при опит на директора да изслуша устните обяснения на ищцата същата е
отговорила с обидни квалификации спрямо директора и нейни колеги, които са
прераснали в хистерични викове и крясъци.
Доколкото в заповедта за уволнение се сочат две дати на извършване на вменените
на ищцата нарушения, съдът намира, че преценка за наличието на формалните
изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, свързани с изискване на
обяснения, спазване на преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение,
следва да бъде извършена за всяка от двете дати и за всяко от вменените нарушения
поотделно.
От представеното искане изх. № 755/5.7.2022 г. за даване на писмени обяснения от
ищцата е видно, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ от същата са искани обяснения за
вмененото й нарушение от 4.7.2022 г. Въпросното искане е ясно мотивирано, като със
същото се искат обяснения във връзка със сочения отказ на ищцата да предостави
изпитни билети по учебния предмет „химия и опазване на околната среда“. На същата
дата – 5.7.2022 г. ищцата е дала писмени обяснения, в които е посочила, че съгласно
Заповед № 468/30.6.2022 г. на директора на учебното заведение изпитът по предмета
3
„химия и опазване на околната среда“ следва да се проведе на 4.7.2022 г., но във
въпросната заповед не са посочени имената на членовете на комисията по оценяването,
респ. на нейния председател, а именно последният следва да подготви задачите,
материалите и критериите за оценяване и да ги представи на директора за
утвърждаване. Заявила е, че тестове не се съхраняват и никога не са се съхранявали в
канцеларията й, респ. че това не е нейна отговорност, а на преподавателя по
определения предмет.
От така изложеното се установява, че формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание във връзка с нарушението на трудовата дисциплина на
4.7.2022 г., свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и
мотивиране на заповедта за уволнение, са спазени.
Предвид на горното, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за
осъществяване на вмененото нарушение.
От показанията на св. С. К.-К. се установява, че на 4.7.2022 г. свидетелката е била
пред канцеларията, в която работи ищцата, при което е чула как същата казва на
директора, че не разполага с билети, тъй като синът й ги е накъсал. Междувпрочем,
въпросното обстоятелство – че при поискване от директора ищцата не е предоставила
изпитни билети, не се и спори от последната, поради което съдът намира същото за
безспорно установено. По същество ищцата заема позицията, че не е имала
задължението да съхранява и опазва такива билети, като в тази връзка съдът намира
следното:
Ответникът представя Заповед № 43/15.9.2021 г. на директора на учебното
заведение, заявявайки че в същата изрично са упоменати задълженията на ищцата по
повод изпитния процес, които задължения включват и съхраняването на изпитни
варианти. Въпросната заповед обаче, не е връчвана на ищцата, като от събраните
доказателства съдът достига до единствения възможен извод, че същата не е
достигнала до знанието на последната – поне не и по установения за това служебен
ред. А въпросният ред е посочен в показанията на св. Н., според която узнаването на
дадена заповед става чрез връчване на екземпляр от същата срещу положен от
служителя подпис. В случая по делото липсва длъжностна характеристика за заеманата
от ищцата длъжност или друг документ, от който да е видно, че на същата е вменено
задължение за съхранение и отговорно пазене на изпитни варианти, поради което не
може да се приеме, че ищцата е имала такова задължение. Тук е мястото да се съобрази
и заявеното от св. Н. – посочена като лицето, осъществяващо контрол при
изпълнението на заповедта, че няма спомен тази заповед да й е връчвана и че контрол
по нейното изпълнение категорично не е извършвала. Свидетелката заявява, че такъв
контрол не е осъществяван от нея, тъй като самата тя и нейната колежка по БЕЛ са
съхранявали папката с изпитните варианти по този предмет в учителската стая, респ.
4
че по този начин самата тя би нарушила заповедта. Не може да не се обърне внимание
и на заявеното от св. Н. по повод начина на оформяне на заповедта – с посочване
едновременно на самостоятелна и дневна форма на обучение, което е отклонение от
принципа заповедите за съответните форми на обучение да са две отделни такива,
както и че самата тя за първи път вижда в заповед, свързана с ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т.,
формулирана по този начин отговорността на ищцата. Свидетелката заявява, че
комисията по оценяване, посочена в заповедта на директора, следва предварително да
връчи на последния няколко изпитни варианта, за да може директорът да ги утвърди.
Сочи, е самият председател на комисията по оценяване следва да даде изпитните
варианти в деня и часа на изпита, като заявява, че не е имало практика това да се прави
от ищцата. Предвид на така изложеното от св. Н. съдът не кредитира представената
Заповед № 43/15.9.2021 г., приемайки че същата освен невръчена на ищцата е и
съставена за целите на настоящия процес.
С оглед на горното, съдът приема, че ищцата не е имала задължение да съхранява
и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“,
предназначени за провеждане на изпит по посочения предмет, както и задължение да
съхранява и пази изпитни варианти по каквито и да било други учебни предмети.
Предвид на това, нареждането на директора на учебното заведение ищцата да му
предостави такива варианти обективно не е могло да бъде изпълнено от нея и за
неговото неизпълнение не може да се ангажира дисциплинарната й отговорност.
По повод нарушението на 5.7.2022 г. от показанията на св. Ст. С. се установява, че
на посочената дата свидетелката на два пъти е запитала ищцата дали е виждала
хигиенистката на училището, но последната не й е отговорила. Свидетелката заявява,
че няколко минути по-късно е чула крясъци, идващи от директорската стая, при което
е влязла в същата и там е заварила директорът да иска писмено обяснение от ищцата за
отношението й към нея. Твърди, че такова обяснение ищцата е отказала да даде, че
същата е започнала да обижда нея и директора, след което е напуснала стаята.
От така изложеното се установява, че формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание във връзка с нарушението на трудовата дисциплина на
5.7.2022 г., свързани с изискване на обяснения, не са спазени. Това е така, тъй като от
показанията на св. С. не става ясно за какво конкретно нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата директорът устно е поискал от същата даването на
писмени обяснения – дали по повод отказа на ищцата да отговори на св. С., дали за
цялостното й отношение към колектива в училището, или за отправените обиди към
директора и св. С. в директорската стая. В този ред на мисли, директорът, макар и
силно възмутен от поведението на ищцата, е следвало да изиска обяснения от същата и
да посочи за кое точно нарушение на трудовата дисциплина изисква тези обяснения,
като това е можело да стане и на по-късен етап, а не непременно в разгара на
възникналия скандал.
5
Предвид на горното, принципно въпросът за осъществяване на вмененото
нарушение не следва да бъде разглеждан. Въпреки това обаче, съдът намира, че следва
да посочи следното:
Отказът на ищцата да отговори на своята колежка Ст. С. при зададен от
последната въпрос, посочен като едно от нарушенията в заповедта за уволнение, не
може да бъде квалифициран като нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко
да бъде квалифициран като нарушение, за което да бъде наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. На свой ред, отправянето на посочените от св. С. обидни
думи и закани към нея и директора, макар и несъмнено да представлява нарушение на
трудовата дисциплина, не може да се квалифицира като такова, за което да бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при
определяне на наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на
служителя. В процесния случай все пак става дума за еднократен акт в присъствието на
ограничен брой лица, който е извършен от лице, което по време на дългогодишния си
стаж не е наказвано за нарушения на трудовата дисциплина. В случая в заповедта за
уволнение е записано, че са налице вредоносни последици за учебното заведение, но
конкретни такива не са посочени, като тук не може да не се отбележи, че един от
основните акценти в заповедта за уволнение е мотивацията на ищцата, а именно – да
саботира учебната дейност и да отмъсти на директора за уволнението на сина си.
Подобна мотивация обаче, не се установява по делото, тъй като стана ясно, че
нарушение на трудовата дисциплина на 4.7.2022 г. не е извършено и с действията си
ищцата не е саботирала учебния процес. Несъмнено, поведението на ищцата,
изразяващо се в отправянето обидни думи и закани към директора и към св. С., не
следва да се толерира и същото безспорно е заслужавало налагането на дисциплинарна
санкция, но в случая не и най-тежката такава по гореизложените съображения.
По горните съображение уволнението на ищцата се явява незаконно и искът за
отмяната му следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението и
установяване, че трудовото правоотношение не е имало срочен характер. Видно е от
представеното допълнително споразумение от 26.4.2022 г., че страните са били
обвързани от правоотношение с безсрочен характер, което обстоятелство не е и спорно
по делото, а предвид извода на съда за незаконност на уволнението искът по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на уволнението и оставането на
6
ищцата без работа в резултат от това уволнение за процесния период.
Оставането на ищцата без работа за периода от 6.7.2022 г. до приключване н а
устните състезания – 24.10.2022 г. се установява от представеното разпореждане на
НОИ, ТП - В. Т., като по делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че основното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 1 280.00
лева. Изчислен на тази база и по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 6.7.2022 г. до 24.10.2022 г. възлиза на сумата от 4 632.30
лева, поради което искът следва да бъде до този размер.
По разноските:
С оглед крайното решение по съществото на спора и направеното искане по чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 616.06 лева за
направените в настоящото производство разноски. Доколкото в договора за правна
защита и съдействие не е посочено за кой иск какво възнаграждение е заплатено, съдът
приема, че за възнаграждението е заплатено по равно за всеки един от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Доколкото в
договора за правна защита и съдействие не е посочено за кой иск какво
възнаграждение е заплатено, съдът приема, че за същото е заплатено по равно за всеки
от исковете. Така, при отхвърляне на иска за разликата над сумата от 4 632.30 лева до
пълния предявен размер от 7 680.00 лева ответникът има правно на разноски в размер
на 238.10 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 185.29 лева - 4% от
цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по 80.00 лева за всеки от
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на М. С. Д., ЕГН
**********, извършено със Заповед № 480/6.7.2022 г. на директора на ПГЕ „А. Ст. П.”,
гр. В. Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. С. Д., ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ административно-техническа
служба“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ПГЕ „А. Ст. П.”,
7
гр. В. Т. да заплати на М. С. Д., ЕГН ********** сумата от 4 632.30 (четири хиляди
шестстотин тридесет и два лева и тридесет ст.) лева, представляваща обезщетение за
оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
6.7.2022 г. до 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
2.9.2022 г., като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 7 680.00
лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно заплащането на присъденото обезщетение за работа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т. да заплати на
М. С. Д., ЕГН ********** сумата от 616.06 (шестстотин и шестнадесет лева и шест ст.)
лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. С. Д., ЕГН ********** да заплати
на ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т. сумата от 238.10 (двеста тридесет и осем лева и десет ст.)
лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. Т. сумата от 345.29
(триста четиридесет и пет лева и двадесет и девет ст.) лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от
7.11.2022 г.
Съдия при Районен съд – В. Т.: _______________________
8