Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В. Д., против Решение № 380/07.12.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1003/2023г. по описа на съда, в частта му, с която са отменени пункт втори и трети от Наказателно постановление № 23-0869-000450/13.03.2023г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с които на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. Х. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в оспорената му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят изразява несъгласието си с решаващия мотив на районния съд, че водачът не е възприел, че е причинил ПТП и още повече с пострадало лице, поради което не е осъществил вменените му нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 123, ал. 1 б. „б“от ЗДвП. Според доводите, изложени в касационната жалба, описаните в пункт втори и трети административни нарушения са доказани по несъмнен начин и са осъществени виновно от санкционираното лице. Поради това жалбоподателят отправя искане за отмяна на съдебния акт в тази му част и за потвърждаване на правораздавателния акт в пункт втори и трети. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт И.С., която поддържа изложените отменителни основания.

Ответната страна, В. Х. С., представя отговор на касационната жалба посредством адвокат С. Е. от Адвокатска колегия – Шумен, в който обективира становище за законосъобразност на съдебния акт. Отправя претенция за присъждане на разноски. Депозира молба, с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С НП № 230869-000450/13.03.2023г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ Шумен на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 4 от ЗДвП на В. Х. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за това, че „не пропуска преминаващите пешеходци и предизвиква ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50/петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1/един/ месец за това, че"като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР", като е посочено, че виновно е нарушил 123, ал. 1, т. 2 б"а" от ЗДП и отново на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50/петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1/един/ месец, за това, че не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието. ", като е посочено, че виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2 б"б" от ЗДП. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 882757/12.01.2023 г., в който е отбелязано, че на 03.01.2023 г. в 17. 00 часа жалбоподателят С. е управлявал л. а. „Тойота Корола“ с рег № [рег. номер], собственост на М. Б. по ул. "Генерал Драгомиров" кръстовище с ул. "Генерал Скобелев в посока от ул. "Стара Загора" към бул. "Симеон Велики" в Шумен, като не пропуска преминаващият отляво надясно пешеходец О. М. на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак "Д17" и пътна маркировка "м8. 1", вследствие на което го блъска, с което реализира ПТП, в качеството на участник в произшествие с пострадал не уведомява компетентната служба на МВР и не остава на мястото на произшествието и не изчаква пристигането на компетентните органи на МВР. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя на 12.01.2023 г, който го е подписал, сочейки, че има възражения. Такива обаче са били депозирани в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок, в които по същество се сочи, че не бил извършил нито едно нарушение. Същевременно била образувана прокурорска преписка, вследствие на подаден сигнал от пешеходеца О. М., като на 15.02.2023 г., прокурор при ШРП, след извършената проверка е отказал да образува наказателно производство, с оглед обстоятелството, че на М. е била причинена лека телесна повреда, а не средна такава и е изпратил по компетентност преписката на админинистративнонаказващия орган, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност на С.. Очевидно, възраженията по чл. 44 от ЗАНН, не са били споделени от административнонаказващия орган, тъй като вземайки предвид събраните в хода на прокурорската преписка доказателства, съставения АУАН, както и мотивите на цитираното по горе прокурорско постановление на 13.03.2023г. бил издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че водачът е извършил визираното само пункт 1 от акта и НП нарушение, тъй като несъмнено е установено, че очевидно не е възприел преминаващият по пешеходната пътека Мехмедов и съответно го е бутнал леко /липса на видими травматични увреждания, съобразно приложеното медицинско удостоверение/ с предната част на автомобила. При това положение районният съд заключил, че водачът е действал в дисонанс с императивните изисквания на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Същевременно обаче, съдът счел, че В. С. в процесния случай не е нарушил разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ и чл. 123, ал. 1 б. „б“ от ЗДвП, доколкото не са събрани убедителни доказателства, че С., който се намирал в пенсионна възраст е узнал, че е участник в пътнотранспортно произшествие с пострадал, защото не е могъл да предположи, че пострадалото лице, веднага ще отвори дясната пасажерска врата и ще го атакува вербално и най-вероятно физически, поради което и е предприел действие да продължи движението си. В тази връзка, съдът приел, че водачът не е възприел, че е причинил ПТП и още повече с пострадало лице, поради което не е осъществил вменените му нарушения с пункт 2 и 3 от НП.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище, продиктувало частичната отмяна на процесния правораздавателен акт.

Противно на този извод на районния съд, касационната инстанция намира, че събраните гласни доказателства по еднозначен начин установяват релевантното обстоятелство, че водачът неправомерно не само, че не е уведомил органите на МВР, но и е напуснал мястото на инцидента. Това е така, тъй като в хода на въззивното производство са разпитани няколко свидетели, възпроизвеждащи своите възприятия за случилото се. Ясно и недвусмислено свидетелят И. К., който е очевидец на случилото се и не е в близки приятелски отношения с водача или с пострадалото лице, сочи механизма на настъпване на произшествието и последвалото неправомерно поведение от страна на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл, изложеното от него се припокрива и с показанията на свидетеля С. Р. по отношение на поведението на водача след настъпилия инцидент. С оглед на това настоящата инстанция не намира резон да възприеме доводите на районния съд, че водачът не е съзнал, че е бил участник в ПТП с пострадало лице, като аргументите, извлечени от възрастта на водача и от евентуалното чувство на уплаха по никакъв начин не снемат задължението от водача да уведоми органите на КАТ и да остане на мястото на инцидента до пристигането им.

С оглед на изложеното се налага единствено възможния извод, че ответникът в настоящото производство е реализирал описаните в пункт 2 и 3 от НП деяния, за което законосъобразно е бил привлечен към отговорност.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като решението на районния съд в оспорената му част бъде отменено като незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно наказателното постановление в неговите пункт втори и трети.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената процесуална защита в производството пред настоящата инстанция.

В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски и за осъществената процесуална защита и в хода на производството пред районния съд, но по това искане предходният съдебен състав вече се е произнесъл със своя диспозитив, осъждайки В. Х. С. да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 380/07.12.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1003/2023г. по описа на съда, в частта му, с която са отменени пункт втори и трети от Наказателно постановление № 23-0869-000450/13.03.2023г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с които на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. Х. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0869-000450/13.03.2023г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен в частта му, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. Х. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В. С. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец

ОСЪЖДА В. Х. С., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.