Р Е Ш Е Н И Е

№

 

06.11.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН Д.

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Д. АНД №1519 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0256-000376/ 23.03.2018 г. на ***на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на ***ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че при процесната полицейска проверка действително не е имал залепен винетен стикер на отреденото за това място, но това се е дължало на предприета смяна на предното обзорно стъкло; изтъква, че е показал на полицейските служители сваления от предишното предно обзорно стъкло винетен стикер, но същите му заявили, че е невалиден; отбелязва, че непосредствено след това е бил закупен нов винетен стикер за притежавания от страна на ***лек автомобил. На тази основа, моли за проверка на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че след извършената проверка е бил спиран многократно от страна на полицейски служители, но никой не го е уведомил за издаденото НП – едва до месец юли 2020г., когато същото му е връчено. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 425043 /09.03.2018г. от страна на *** – ***при РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля ***, както и на нарушителя – ***. Съставен е за това, че на 09.03.2018 г., около 14:20 часа, в ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на път Трети клас № 3004, срещу „***“, в посока ***, управлява л.а. „***“ с рег. № ***, негова собственост, без валиден винетен стикер, залепен на определеното място – нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

 Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ***ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.7 – 9, л.18 - 20 от делото/.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява  допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, не съставлява такова нарушение отбелязаното от страна на жалбоподателя връчване на НП, повече от 2 години след неговото издаване; действително, връчването на Наказателните постановления следва да бъде извършвано непосредствено след тяхното издаване, но същевременно, евентуалните обективни и субективни причини, довели до затруднения при връчването, от една страна, не могат да повлияят законосъобразността /или липсата на такава/ на вече издаденото Наказателно постановление, а от друга – не са препятствали жалбоподателя в реализиране правото му на обжалване пред настоящата инстанция.

Ето защо, Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите *** и ***, както и писмени доказателства /л.21 – 27 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително, същите са общи по своя характер, но са изцяло в потвърждение на изложената в АУАН и възпроизведена в НП, фактическа обстановка. Следва да бъде отбелязано, че, от процесния случай е изминал значителен период от време, както и че естеството на извършваната от свидетелите контролна дейност по ЗДвП, множеството еднотипни и повтарящи се действия по служба в тази насока, несъмнено са повлияли възможността на двамата свидетели да възпроизведат подробно фактите и обстоятелствата на случая. Същевременно, между показанията на свидетелите липсват противоречия, а и липсват основания да се приеме, че показанията на някой от тях са тенденциозни или лъжовни. Следователно – и при липсата на надлежно оборване на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП – Съдът преценява приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка за доказана по убедителен начин, приема същата и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.5 ЗДвП ЗДвП /редакция към ДВ бр. 17 от 23.02.2018 г./, „Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.“, а съобразно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата /редакция към ДВ бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, „За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1…“.

Видно е, че като водач на посочения по-горе лек автомобил, при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да е заплатил съответната винетна такса; налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие. Също така следва да бъде напомнено, че съобразно чл.10а ал.5 ЗП /редакция към ДВ бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, „При заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като: 1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер; 2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер, по начин, възпрепятстващ повторното му ползване; 3. при унищожаване на залепената част от годишния винетен стикер вследствие на производствен дефект на винетката, счупване или кражба на предното стъкло, след представяне на втората част от годишната винетка се издава безплатен годишен винетен стикер, валиден до изтичането на срока на първоначално издадения винетен стикер; 4. счупването или кражбата на предното стъкло се удостоверяват съответно със служебна бележка или с констативен акт на Главна дирекция "Национална полиция", а производственият дефект на винетката - при оглед, извършен от представители на съответното областно пътно управление на Агенция "Пътна инфраструктура"; 5. безплатен годишен винетен стикер се издава на собственика или ползвателя на пътното превозно средство след представяне в съответното областно пътно управление на заявление за безплатна винетка, към което се прилагат копие от документа за собственост или ползване на пътното превозно средство, актът за констатиране на счупването, кражбата или производствения дефект, втората част на годишния винетен стикер и частта, която е била залепена на счупеното стъкло, или частта с фабричния дефект; при кражба на предното стъкло не се изисква представянето на първата част на винетния стикер.“. Тук е мястото да бъде изтъкнато, че не се събраха доказателства в подкрепа на твърдяната от страна на жалбоподателя версия, а именно – че при процесната полицейска проверка не е имал залепен винетен стикер на отреденото за това място, но това е било поради смяна на предното обзорно стъкло, както и че е показал на полицейските служители сваления от предишното предно обзорно стъкло стикер. Следователно, тази версия няма как да бъде възприета по делото, но заслужава да бъде отбелязано, че дори същата да би отговаряла на истината, последното не би освободило жалбоподателя от задължението по чл.139 ал.5 ЗДвП. Това е така, защото видно от чл.10а ал.5 т.1 ЗП, винетният стикер следва да бъде залепен винаги в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло и единствено по този начин се удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, нещо повече – втората част на винетката може да се използва за подобно удостоверяване само в случай, че е налице счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Евентуалната смяна на предно обзорно стъкло, за каквато твърди жалбоподателят, независимо че би могла и да не се дължи на счупване или кражба, във всеки случай, от една страна задължава водачите да предприемат действия по издаване на безплатен винетен стикер, а от друга – все пак не дава възможност, отлепен от предишното обзорно стъкло такъв, да бъде използван за удостоверяване заплащането на винетната такса. Видно е, че Законодателят е създал правен режим, подчинен на идеята да се елиминират случаите на заобикаляне при заплащането на винетната такса; в тази връзка са предвидени високи изисквания за начините, по които нейното заплащане може да бъде удостоверено. Както вече беше отбелязано обаче, дори и да беше доказана твърдяната от жалбоподателя версия, същата не само не опровергава извършването на нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП, а напротив – свидетелства в негова подкрепа, доколкото самият жалбоподател отбелязва, че при процесния случай, не е притежавал залепен на отреденото място, валиден винетен стикер.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 ЗДвП от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП. Размерът на глобата не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.179 ал.3 т.4 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл. 139 ал.5 ЗДвП; същевременно, в контраст с подобна теза за „маловажност“, е и представената по делото справка за нарушител от региона, от която са видни множеството предходни административни наказания, налагани на жалбоподателя за различни нарушения по ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0256-000376/ 23.03.2018 г. на ***на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на ***ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: