РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Търговище, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200430 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Н. Д. Д., действащо чрез процесуалния
пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-
0001074 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева на осн.чл. 96 ал.5 т.1 б.“а“ ЗАвтПр за констатирано административно
нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в производството – неспазени реквизити
по чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, изискващи ясно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. Според жалбоподателя в НП са описани две отделни
административни нарушения и за него не ставало ясно в какво нарушение е обвинен той,
като наред с липсата на конкретизирани дата и място на нарушението се стигало до
сериозно ограничаване на правото му на защита. Ето защо моли за пълна отмяна на
обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за присъждане на
направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
1
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно
и прави на осн.чл. 63д ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител надлежно,
а жалбата против същото е подадена в законния 14-дневен срок, при което съдът приема, че
последната е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №316910/02.03.2022г., същият е
съставен против „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Н. Д. Д., за това, че „на 02.03.2022г. около 11.30 часа в
гр.Търговище, Индустриална зона, ул.******, в седалището и адрес на управление на
„Дяков Строй“ООД, около 11.00 часа е извършена комплексна проверка на транспортното
предприятие „Дяков строй“ ООД съгласно Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. за периода
от 02.03.2021г.до 02.03.2022г., притежаващ лиценз №10284, валиден до 20.05.2025г., за
обществен превоз на товари на територията на Р България, се установи следното
нарушение: Транспортно предприятие „Дяков строй“ ООД няма лице, което да организира
извършването на предпътните технически прегледи, с което лице превозвачът да е в
трудовоправно или облигационно правоотношение“. Актосъставителят е квалифицирал
констатираното нарушение по чл. 87а ал.2 изр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра
на транспорта. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния
представител на дружеството - нарушител. Като доказателства са описани копие от
констативен протокол от 02.03.2022г., копие от Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. и
пътен лист №445491 на 29.11.2021г. Визираният нарушител не е записал, че има възражения
срещу акта на предназначеното за целта място в последния като няма данни в рамките на
законовия седемдневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН същият да е депозирал писмени такива.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-
0001074 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в
което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи
нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти по същата
правна норма - чл. 87а ал.2 изр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта,
като е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лева на основание чл. 96 ал.5 т.1 б.“а“ ЗАвтП. В НП АНОрган е мотивирал,
че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, както и на
събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН е приел, че няма основание за прилагането на чл.
28 ЗАНН. В НП е посочено, че „Транспортно предприятие „Дяков строй“ ООД не е
организирало извършването на предпътните технически прегледи на автомобилите, с които
извършва своята транспортна дейност. Видно от иззетия при съставяне на АУАН пътен лист
№445491 от 29.11.2021г., в него липсва заверка от механик за техническата изправност на
2
превозното средство. При извършената на 02.03.2022г. комплексна проверка на
транспортната дейност на дружеството, са установени множество административни
нарушения като са съставени общо 10 бр. АУАН.“. Към АНПреписка са приложени
описаните в АУАН писмени доказателства, като наред с тях е приложена и справка за
нарушител, в която са отразени общо 11 броя АУАН, съставени от служители на ИААА от
2021г. до момента, като 10 броя от тях са съставени на 02.03.2022г. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Х.
М. и свидетеля по АУАН М. М. – Д., чиито показания кореспондират помежду си и с
останалите доказателства, поради което и няма пречка за кредитирането им.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата, часа и мястото на извършената
проверка, при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН
не изисква това, а визира като задължителни реквизити на акта датата и мястото на
извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на извършване на
нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл. 42 т.3
предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция
нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като
начален момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни
съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС
и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. В акта е
посочен периода, обхванат от извършената проверка/от 02.03.2021г.до 02.03.2022г./, но по
никакъв начин не става ясно в кой ден е извършено описаното нарушение – дали към датата
на съставяне на АУАН или към един по – ранен момент в рамките на посочения период.
Тази липса ограничава сериозно правото на нарушителя да разбере в какво нарушение е
обвинен, в какъвто смисъл е и наведеното в жалбата възражение. По отношение на другия
липсващ реквизит в АУАН – място на извършване на нарушението, актосъставителят не е
посочил също абсолютно никакви данни, като вместо такива е отразил мястото на
констатиране на нарушението. Липсата на необходимите данни поражда въпроса къде е
мястото на извършване на такова нарушение. Логично е то да бъде по седалището на
дружеството – превозвач, но след като издава акт, с който се поставя началото на
АНПроизводство, следва актосъставителят да бъде максимално прецизен при спазване
реквизитите на този акт. Наред с това при описанието на нарушението е посочено, че
дружеството няма лице, което да организира извършването на предпътните технически
3
прегледи. Всъщност според визираната като нарушена законова норма именно дружеството
– жалбоподател е лицето, което следва да организира извършването на предпътните
прегледи, а самото извършване на прегледите става от лице, което е завършило средно или
висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б от цитираната наредба, и
е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача. Следователно
самото описание на нарушението не позволява да се разбере кое е лицето, което следва да
изпълни дължимото поведение по организиране извършването на предпътните прегледи, а
това създава неяснота за лицето, срещу което е съставен АУАН. При така констатираната
липса на особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при
съставяне на последния са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган в придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до
съда е цитирана като приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС,
но същата не е налична по преписката във вид на оригинал или копие. На настоящия състав
е служебно известно обстоятелството, че съгласно т.І.6 от същата заповед директорите на
РД“АА“ са оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС,
ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето
защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното
НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите
по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на
реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 ЗАНН. В НП е коригирана неяснотата, допусната в
АУАН, досежно лицето, което следва да организира извършването на техническите
прегледи, като става ясно, че това е дружеството – превозвач. Но по отношение на датата на
извършване на нарушението – реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.второ ЗАНН,
отново е налице липса на ясни и точни данни. Не е посочена конкретна дата, с която да се
обвързва извършването на описаното нарушение. В мотивационната част на НП е обсъден
проверен пътен лист №445491 от 29.11.2021г., в който липсвала заверка от механик за
техническата изправност на превозното средство. Но това обсъждане представлява по –
скоро позоваване на събрано доказателство. Ето защо продължава да стои въпросът : на коя
дата е извършено нарушението – на датата на издаване на посочения пътен лист или на
датата, на която е извършена проверката. Времето между двете дати обхваща три месеца –
период от съществено значение за протичане на давностните срокове. Относно мястото на
извършване на нарушението – реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН,
също липсва каквато и да е изрична конкретизация като е оставено нарушителят и всички
лица, имащи касателство към АНПроизводство, да предполагат, че това място съвпада със
седалището на дружеството – превозвач. Неяснотата относно мястото на нарушението е
пропуск, който не дава и възможност да се прецени каква е местната подсъдност на казуса
при съдебен контрол. Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие да
4
провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е
възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. Липсата на тези данни
поставя визирания нарушител пред неяснота досежно два от основните елементи на
нарушението, предпоставящо неговата АНОтговорност. Тази липса представлява
съществено ограничаване на процесуалните права на нарушителя, в какъвто смисъл е и
налице оплакване в жалбата. АНОрган е пренебрегнал и още един задължителен реквизит –
да посочи пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП, което е задължително да
стори съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.13 предл.второ ЗАНН. В случая е посочено, че
НП подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението.
Написано по този начин, това указание е недостатъчно с оглед пълноценното упражняване
на процесуалните права на визирания нарушител, в частност на правото му да обжалва, тъй
като той следва да упражни това си право в определен законов срок/14-дневен/ и липсата на
точно указание за компетентния съд го поставя в затруднение да подаде надлежно жалбата
си. А в случая и предвид липсата на посочено място на извършване на нарушението
даденото указание за обжалване пред „съда по местоизвършване на нарушението“ води до
неяснота досежно съда, пред който може да се обжалва НП. Пропускът на този реквизит е
системен в издаваните от директора на РД“АА“ НП и е посочван многократно в съдебните
решения по жалби срещу тези НП. Констатираните пропуски и несъответствия
представляват съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи процесуалните
права на визирания нарушител, и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на
обжалваното НП. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към
него и най – вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона
съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава
процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Въпреки направените констатации съдът следва да се произнесе и по въпроса за
правилното прилагане на материалния закон като обсъди събраните в съдебното
производство доказателства. От наличния по АНПреписка пътен лист №445491 от
29.11.2021г. е видно, че на 29.11.2021г. работещият в дружеството – жалбоподател водач С.
П. е извършил превоз по маршрут „База Шише джам“ с автомобил марка „Скания“ с рег.
№******, като на местата, на които следва да се удостовери, че автомобилът е технически
изправен, липсва подпис и име на механик, извършил прегледа. В съставения констативен
протокол за извършената проверка е отразена констатацията, че няма назначено лице, което
да извършва предпътен технически преглед. В показанията на разпитаните двама свидетели
се потвърждава констатацията за липса на лице по трудово или облигационно
правоотношение с дружеството, което да извършва предпътните технически прегледи на
автомобилите и да заверява пътните листи. Свидетелите сочат, че са установили в няколко
проверени пътни листи липсата на заверка от механик, както и че са поискали от управителя
5
на дружеството договор, сключен с такъв механик, но той отговорил, че няма такова лице.
При тези доказателства би могло да се приеме, че дружеството не е разполагало с механик
на трудово или облигационно правоотношение, но остава неясно към кой момент е
извършено това нарушение, а мястото на извършването му следва да се предполага, тъй като
не е посочено в АУАН и в НП.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева – платено
адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък на разноските. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези
случаи договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените
разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв.до
5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. При интерес в размер на 1000 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 300 лева, което означава, че договореното възнаграждение съвпада изцяло със
законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 300 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло на основание чл. 63 ал.3 т.2 ЗАНН. Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 38-0001074 от
18.05.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение на чл. 87а ал.2 изр.1
от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта на „Дяков Строй“ООД със
седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н. Д. Д., е
наложено административно наказание на основание чл. 96 ал.5 т.1 б.“а“ ЗАвтПр, а именно
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н. Д. Д., Булстат – *********,
сумата в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7