РЕШЕНИЕ  

 

             №   30    /   14.02.2020г.     град  Пазарджик

 

 

        В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    четиринадесети януари  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №132 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от В.Г.Т.,с ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, оф.508 адв.А.Д.,***" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1000, район Триадица, ул."Лавеле" № 19, представлявано от С.С.П., в която са изложени обстоятелства, че  на 23.10.2018 г., около 07.00 часа, В.Т. отивала на работа по обичайния си маршрут, придвижвайки се по тротоара на главната улица в гр. П. – М. Т. Когато приближила кръстовището, което трябвало да пресече, за да продължи пътя си, се огледала в двете посоки и предприела преминаването си по пешеходната пътека. Няколко секунди след това от ляво я блъснал приближаващият с превишена скорост л.а. «Пежо 206» с рег.№, управляван от Ш. Д. А.,с ЕГН **********. Вследствие на настъпилия удар, пешеходката била тежко ранена. По случая било образувано ДП № 384/2018г. и прокурорска преписка №1052/2018г.Изготвена била авто-техническа експертиза, която безспорно доказвала вината на деликвента.В хода на процеса е представен заверен препис на решение №83/1.10.2019 година по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера с което е установено престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“ предл. второ, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл. второ от НК за налагане на административно наказание на виновния водач Ш. Д. А..

Делото не е приложено в цялост, тъй като към момента на устните състезания/14.01.2020г./,не са били обявени мотивите към решението/с отбелязване,че е влязло в законна сила на 17.10.2019 година./Сочи се, че след инцидента пострадалата по спешност била откарана до спешното отделение към МБАЛ гр.Пазарджик в много тежко общо състояние с множество травми. Там била прегледана, диагностицирана, рентгенографирана и насочена за болнично лечение към УМБАЛ «Пълмед» ООД към медицински център «Здраве» в гр.П. Приета била в отделението по ортопедия и травматология. При прегледите били установени счупване на горния край на. Още същия ден под обща анестезия била извършена операция за наместване с вътрешна фиксация тибия фибула като били поставени 2 бр. спонгиозни канюлирани винтове на стойност 600 лв., които били закупени със средства на пострадалата. Поради неравното разкъсване на раната на окото, същата била залепена. След операцията и останалите интервенции жената останала 6 дни в болницата под лекарско наблюдение. Тези дни тя описвала, като най-тежките в живота си. Болките били неописуеми. На 29.10.2018. била изписана за домашно лечение, с предписания да спазва строг постелен режим. Изписано било и медикаментозно лечение с лекарства и хранителни добавки - Kalcikinon, naтaspin, chondrosave.    ………Денонощно до нея бил съпругът ѝ, който взимал неплатен отпуск, за да може да ѝ помага в обслужването. Прикована за леглото, пострадалата разчитала на него за всичките си физически нужди. Поради контузията на лумбалните прешлени болезнено било дори лежането. Ударът в главата пък предизвиквал често главоболие и гадене (без повръщане). На 06.11.2018г. В.Т. постъпила отново в болницата за сваляне на конците, след което продължила лечението си в домашни условия като продължавала да спазва постелен режим. На 11.12.2018г. бил свален гипсът и ищцата започнала да се раздвижва в домашни условия, след което била назначена и рехабилитация. На 18.01.2019г. бил извършен поредният контролен преглед поради силните болки и оточност в областта на лявата колянна става. Установена била и силна ………… на бедрената мускулатура, вследствие на травмата и залежаването. От дейна, работлива и енергична жена, В.Т. се превърнала в постоянен пациент. Най-сериозното препятствие за ищцата се оказало преодоляването па психическите травми, вследствие па ПТП-то. Месеци след инцидента пострадалата била ………... Заспивала трудно, всяка нощ се будила с плач, сънувала кошмари, свързани с преживяното. Преди инцидента В. била изключително усмихната и контактна жена. Непосредствено след катастрофата при нея се наблюдавала рязка промяна на поведението и личността ѝ - не желаела да комуникира е никой, (роднини, приятели, колеги), …………ѝ. Това неминуемо се отразявало на отношенията ѝ със семейството и цялото ѝ ежедневие. Мислила, че няма да успее скоро да се възстанови и да се завърне към предишния си начин на живот. Тъй като работила като чистачка в PC гр.Пещера се притеснявала, че поради дългия период на нетрудоспособност би могла да остане без работа, както и дали въобще ще може да изпълнява пълноценно работните си задължения, които били свързани с целодневно физическо натоварване.

Силният шок, който изживявала, поставена пред опасността да загуби живота си, отключвал нови здравословни проблеми за нея. По време на лечението си, ищцата твърди, че започнала да забелязва ……….т. Това наложило посещение при кожен лекар, който поставил диагнозата ……….. Лекуващата лекарка обяснила на пострадалата, че това било автоимунно заболяване, отключено вследствие на претърпените физически травми и психологически стрес и било необходимо да бъде назначено лечение. Изписани били скъпоструващи лекарства - «анакапс реактив капсули» и «алпикорт солуцио», на обща стойност 92.80 лева за 1 опаковка, като в подкрепа на твърдението се прилага копие от рецептата, както и касов бон за закупуването им. Изписан бил медицински шампоан…………… и била назначена криотерапия, която се провеждала два пъти седмично при д-р А. З. в МБАЛ «Здраве» в гр.Пазарджик. Това било свързано с допълнителни ежеседмични разходи за транспорт от гр.П. до гр.П.

Ищцата твърди, че освен тези средства в хода на лечението били сторени множество разходи за операция (закупуване на 2бр. спонгиозен винт на обща стойност 600 лв.), болничен престой на придружител (необходим поради пълното обездвижване на пациентката), скенер, лекарства и хранителни добавки, патерици, превързочни материали, транспорт и др., които сериозно затруднили семейството на пострадалата и това допълнително допринесло за емоционалната травма, която тя изживяла, притеснявайки се, че е в тежест на близките си.

Сочи се,че периодът на възстановяване бил изключително бавен и труден и съпътстван с много усложнения,а на 07.05.2019г. (7 месеца след инцидента) ищцата постъпила за пореден път в МБАЛ «Здраве» гр.Пазарджик със силни болки в областта на травмата, отток на……….. ……….. от мястото на импланта. Болките били неописуеми. Лекуващият лекар взел решение да бъде извършена спешна операция под пълна анестезия за отстраняване от костта на имплантираните уреди. Няколко дни пациентката останала за наблюдение в болницата, след което била изписана за домашно лечение. Болничният престой бил свързан с нови разходи за потребителски такси и транспорт, за които се представят фактури. Изписани били и таблетки на стойност 20,46 лв., за които представят рецепта и касов бон за закупуването им. От 03.06. до 17.06.2019г. бил проведен поредния курс на физиотерапия. До 19.06.2019г. включително пострадалата била в болничен и не можела да изпълнява служебните си задължения. Поради неотшумяващите болки в травмите и продължаващата криотерапия и към настоящия момент, същата не можела да бъде пълноценна в службата си, поради което ѝ се наложило да ползва годишния си отпуск с цел продължаване на лечението до пълното възстановяване, което все още не било ясно кога ще настъпи. От силна, енергична и работлива жена, ищцата се превърнала в постоянен пациент на местните болници и клиники по рехабилитация. Вследствие на пътния инцидент животът на В.Т. претърпял неочакван обрат. Вече повече от 8 месеца лечението продължавало, както и опитите да се завърне към предишния си начин на живот. Всички тези неприятни преживявания, силни болки и страдания, които пострадалата изживявала и щяла продължава да търпи и занапред, молят да бъдат адекватно и своевременно парично компенсирани.

          Претенцията за обезщетение за причинените на В.Т., болки и страдания в резултат на пътен инцидент, настъпил на 23.10.2018 г., по вина на водача па лекия автомобил, оценявала в следния размер:70 000 лева - обезщетение за неимуществени щети, а именно причинени болки и страдания, 1380 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за скенер, 2 бр.винтове, болничен престой, лекарства, хранителни добавки и медицински шампоан, потребителски такси за извършените прегледи, транспортни разходи за пътните от гр.П. до гр.П. по повод прегледите и др. законна лихва върху главницата, считана от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Сочи се,че на основание чл.380 ал.1 от КЗ, с претенция вх.№ОК-69447 от 31.01.2019г. отправили искане за доброволно изплащане на обезщетението от ответника, но освен,че в 3-месечният срок не постъпило плащане и до настоящият момент не било платено.

Ищцата твърди, че в настоящия случай били налице предпоставките на чл.45, ЗЗД - противоправно деяние, вина на дееца, както и причинени болки и страдания, които били пряка причинна връзка с деянието. Автомобилът, който Ш. Д. А. е управлявал, имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност в ЗД Булинс АД, полица №БГ, валидна от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. В подкрепа на това твърдение прилагат извлечение от информационния регистър на Гаранционния фонд.

Във връзка с изложеното, се моли съдът да постановите съдебно решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1000, район Триадица, ул. "Лавеле" №19, да заплати на В.Г.Т.,с ЕГН**********, сумата от 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,както и  сумата от 1360 лева - обезщетение за имуществени вреди /сторени разходи за операция, скенер, 2бр.винтове, болничен престой, лекарства, хранителни добавки и медицински шампоан, потребителски такси за извършените прегледи, транспортни разходи за пътните от гр.П. до гр.П. по повод прегледите и др./, както и законна лихва, от деня на деликта -  23.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

Претендират се разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който заявяват, че оспорват изцяло обстоятелствата на които ищцата е основала исковите си претенции, предмет на настоящето гражданско дело.Оспорва се описаният механизъм на настъпването па ПТП по посочения от ищцата механизъм.

От приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица настъпило на дата 23.10.2018 година, съставен от дежурния при РУ на МВР град Пещера не можели да бъдат направени каквито и да е било изводи за начина по който било настъпило ПТП, дотолкова доколкото в раздела „Обстоятелства при възникване на ПТП" изрично било посочено, че същите били в процес на изясняване.Наред с това същият не съдържал задължителните реквизити по образеца съставляващ приложение №1 по  член 3 алинея 1 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, като се сочи,че не съдържал графа и данни, участниците в ПТП да са били изпробвани за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

В обобщение, счита, че от представените с исковата молба документи не можело да се направи извода, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следвало да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение за причинени вреди - липсвали такива, които да установяват противоправно деяние и вината на сочения като пряк извършител на това деяние водач на лекия автомобил, участвал в ПТП, както и че вследствие на същото били настъпили твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, считат, че това обстоятелство не било основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на член 45 от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което била настъпила вредата, при наличието на които следвало да бъде ангажирана отговорността на ответното дружеството за заплащането на застрахователно обезщетение, доколкото същата била функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите.

Заявяват, че в случая се касаело за случайно деяние според дадената в член 15 от НК легална дефиниция.

Оспорват се всички твърдения за виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Алтернативно, ако съдът приемел, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди, се моли съдът да отчете и следните обстоятелства:

Правилото на член 51 ал. 2 от ЗЗД предвиждало възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило било обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно бил създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.

Заявява се, че ищцата, като пешеходец с действията си била допринесла към настъпването на вредоносния за нея резултат и била допринесла за настъпването на ПТП на 23.10.2018 година и за причинените и вреди.

Противно на заявеното в исковата молба се твърди, че пострадалата В.Т. като пешеходец била предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, по рисков начин, без да се огледа така, че да се увери, че липсват приближаващи се МПС-та, както и не била предприела никакви действия за опазването на собственото си здраве и живот.

В тази насока била и разпоредбата на член 5 от ЗДвП, която вменявала в задължение на всеки участник в движението по пътищата, каквито несъмнено били и пешеходците, с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората в това число и на своето собствено.Регламентираното от законодателя  поведение на пешеходците като участници в движението било дадено в разпоредбите на чл.107-чл.115 от ЗДвП. Според тези норми пешеходците били длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при пресичане на платното за движение пешеходците били длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1.преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;2.да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;3.да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и 4.да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Следвало да бъде отчетено и това, че според разрешенията, дадени от ВКС, в точка 6 на постановеното от него Тълкувателно решение №2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2016 г., ОСНК - Налице е съпричиняване на вредоносния резултат /смърт или телесна повреда/ по член 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113 ал.1 т. 1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.

В случая счита, че ако пострадалата В.Т. била спазила изискването на правилата по член 113 и член 114 от ЗДвП би могло изобщо да не се стигне до участието ѝ в ПТП, като по този начин би могъл да бъде избегнат и настъпилия фатален за нея резултат.Предвид посочените по-горе правни норми на ЗДвП и фактическа страна, при която било настъпило ПТП, се заявява, че допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за движение били в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.Налице било и съпричиняване от страна на ищцата към твърдените като настъпили претърпени от нея неимуществени вреди и по причина, че същата не била спазила дадените ѝ след проведеното оперативно и болнично лечение лекарски препоръки за активно проследяване на здравословното ѝ състояние, както и извършването на контролни прегледи най-малко два пъти в следващия месец. Не били ангажирани и каквито и да е било доказателства за провеждани след болничния предстой възстановителни /оздравителни/ медицински процедури.

Неполагането на грижи за собственото си здраве било в пряка и причинно-следствена връзка с търпените неимуществени вреди.

Описаните обстоятелства осъществявали, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и счита, че същото следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на решението му по съществото на спора, дотолкова доколкото то рефлектирало върху обема на отговорността на ответното дружество.

Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Обезщетение за претърпените неимуществени вреди било прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическата и социалната действителност, така и с конкретните обстоятелствата, при които следвало да се ангажира отговорността на извършителя на деянието, респ. на застрахователя.

Развиват се правни доводи за определянето на обезщетението и прилагането им в съдебната практика.

Претендираният от ищцата размер на обезщетението не бил съобразен и с други относими и съществени за този въпрос обстоятелства, каквито се установявали от приложените от нея документи към исковата молба.

От представената епикриза №11279/2018 година се установявало, че окончателната диагноза на пострадалата била счупен горен край на тибията с изход от заболяването - гипсова имобилизация за 45 дни. Препоръката била да ходи с патерици като не натоварва долния крайник. Не било назначено медикаментозно лечение, защото здравния статус не изисквало такова. От въпросната епикриза се установявало, че няма данни за…………………..“.

След изписването ѝ на 29.10.2018 година нямало повторни консултации със съответните специалисти - офталмолог, неврохирург, невролог, което ясно показвало сравнително бързия възстановителен период. Най-ранната дата на извършени консултации с лекар била от дата 12.12.2018 година, при това със специалност физикална и рехабилитационна медицина, съдейки от отбелязаното в амбулаторните листове - код 023, сочещ специалността на лекаря. Като терапия на заболяването било посочено, че била предписана Транскутанна електрическа нервна стимулация -ТЕНС и лечебна физкултура - ЛФК, но данни за проведено такова лечение нямало.

Нямало и никакви данни и доказателства за причинени, вследствие на ПТП травми на …………………….Неоснователни били и заявените претенции за заплащането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение и медикаменти.Сочи се т.7 на постановление  №4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд, с което била обобщена практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, изрично било посочено, че когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр. следвало да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.

От представените с исковата молба документи ставало видно, че били направени разходи за лечение и медикаменти, но от същите не можело да се направи обоснован и еднозначен извод, че тези сума е била заплатена за покриването именно на такива разходи, още повече пък за необходимостта за закупуването им. Отделно от това и с оглед на твърдението, че ищцата преди настъпването на ПТП била работила по трудов договор следвало, че същата е била здравно осигурено лице, както и, че част от въпросните разходи се покривали от Здравната каса.

По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане, също се прави възражение, съгласно член 429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава, за които отговарял застрахователят, се дължали от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Не били представени доказателства застрахования да е уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие.

Твърди, че не били представени доказателства, че претенцията е заявена пред застрахователя на датата на настъпването на ПТП, за да се претендира законна лихва от тази дата.

Претендират се и разноски.

В указания от съда срок и на основание чл.372 от ГПК  е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която  допълва и пояснява първоначалната такава.

Оспорват се твърденията на ответника за липса на противоправно поведение и вина от страна на Ш.Д.А. и липсата на материална доказателствена сила на констативния протокол. Цитира се съдебна практика.Представено е решение №83/1.10.2019 година, влязло в законна сила на 17.10.2019 година, установяващо вината на водача.

Противопоставят и се на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна па пешеходката, тъй като тя по никакъв начин не била нарушила правилата за движение по пътищата. С оглед разпоредбата на §6, т.54 от ДР ЗДвП «пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.» Т.е. ищцата В.Т. била предприела пресичане па позволено място и действията ѝ по никакъв начин не могли да ѝ бъдат вменени във вина, тъй като поведението ѝ не било противоправно. В тежест на ответната страна било да установи по безспорен начин конкретно противоправно действие от страна на пострадалата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с възникването на пътния инцидент.

Относно наведените доводи за съпричиняване поради непровеждане на адекватно лечение, счита същите за неверни и моли да бъдат приети за неоснователни. От страна на пациента били спазени всички лекарски предписания и препоръки, проведени били всички необходими контролни прегледи и предстояли нови такива, като в тази връзка са били представени 2 епикризи, множество амбулаторни листове за прегледи при различни специалисти, болнични листове, рецепти за назначеното медикаментозно лечение, както и касови бележки за закупуването на скъпоструващи хранителни добавки, лекарства и транспортни разходи. В тежест на ответника било да установи по категоричен начин липсата на адекватни грижи за здравето или конкретни действия или бездействия от страна на ищцата, които да са първопричина за настъпването на телесните увреждания. Всички представени по делото медицински документи до този момент доказвали точно обратното, поради което се моли претендираното обезщетение да не бъде редуцирано.

Противопоставят се на възражението от застрахователя за прекомерност на исковата претенция. Считат същото за неоснователно, тъй като обема на реално причинените вреди изцяло съответствал на размера на претендираното обезщетение. Към настоящия момент не били преодолени нито физическите, нито психическите травми вследствие на инцидента. С оглед твърденията на ответника за несъобразяване със социалната действителност,се моли съдът да приеме, че претендираното обезщетение било напълно съобразено, с трайно установената съдебна практика в страната за ПТП, настъпили през 2017-та и 2018-та година. Сочи се,че предвид динамично променящата се икономическа обстановка и постоянното покачване на стандарта на живот в страната (повишават се цените на храната, услугите, лекарствата, горивата, а от там и цените на застраховките), се установявала тенденцията за постановяване на съдебни решения с по-високи обезщетения в сравнение с предишни години. И макар неимуществените вреди, които възниквали от различните деликти да са сходни при трудова злополука, битови инциденти и хулигански прояви, редът за предявяването на претенции и граждански искове бил различен, различни били законовите разпоредби, различна била установената съдебна практика, изхождайки от законово определените застрахователни лимити и постоянно покачващите се цени на задължителната застраховка „Гражданска отговорност". Предвид всичко това, се моли съдът да приеме възражението за прекомерност за неоснователно, а претендираното обезщетение от 70 000 за справедлив паричен еквивалент на причинените болки и страдания.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил и допълнителен писмен отговор,с който се твърди, че в допълнителната искова молба ищцата не била навела нови обстоятелства, нито пък била направила уточнения и допълнения на обстоятелствата, на които основавала исковите си претенции.Изразеното становище по направените от ответното дружество възражения против предявените срещу него искове счита, че касаело съществото на спора, предвид това, че в същото били наведени доводи относно правилното прилагане на закона.

Поддържат изцяло изложеното по реда на чл.367 от ГПК становище с всички заявени с отговора на първоначалната искова молба оспорвания против предявените искове, в това число и направените възражения.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

        Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

        По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението, с оглед постановено решение по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера.

От представеното извлечение от ищцата се установява,че към датата на ПТП - 23.10.2018 година лек автомобил РА  е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Не се спори и се установява от представената претенция пред застрахователя с вх.№69447/31.01.2019 година,че ищцата Т. чрез пълномощника си адв.Д. е  предявила претенция пред ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, и са представени всички доказателства вкл. и банкова сметка *** са изцяло несъстоятелни.

На основание чл.300 от ГПК представеното решение №83/1.10.2019 година по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера с което е установено престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“ предл. второ, във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл. второ от НК е задължително за настоящата инстанция и установява виновното противоправно деяние на водача Ш. Д. А..

По вината и противоправността на деянието, а оттам и механизма на настъпване на ПТП, възраженията на ответника са несъстоятелни, тъй като установения в наказателното производство механизъм, а имнно - „Причина за произшествието е неспазването на необходимата минимална дистанция на движение зад попътен автомобил от страна на Ш. Д. А.“ се установи и в настоящото производство.

От допуснатата САвТЕ се установи,че произшествието на настъпило в гр. П. на кръстовище между улиците: „М. Т., „проф. Д. Р." и „А. Г.", около 7 часа сутринта по тъмно (преди зазоряване).Установява се,че по ул. „М. Т." в посока от гр.Б. към центъра се движел лек автомобил „Пежо 206", РА управляван от Ш.А../по данни от шофьора пред него имало автомобил, който предприел изпреварване /или заобикаляне/ на друго превозно средство и А. тръгнал след него, но в хода на маневрата първият предприел рязко спиране.Дистанцията между двамата била недостатъчна, за да спре безпрепятствено и шофьорът А. предприел рязко отклонение на ляво към сравнително широкото кръстовище, по посока на ул. „Д.Р.".

В този момент в кръстовището била навлязла като пешеходка В.Т., която се движела се по протежение на северозападния тротоар на ул. „М. Т." в посока към гр.Б.

Като възприел пешеходката пред себе си, А. предприел аварийно спиране, но не успял и блъснал Т., която паднала върху предния капак на „Пежо"-то и ударила с глава предното стъкло (в долния му край).

В процеса на спиране автомобилът отхвърлил пешеходката на около 10 метра напред от мястото на удара и тя паднала на платното на ул. „Д. Р." близо до десния (североизточния) тротоар.Ударът настъпил на около 7+8 метра навътре в кръстовището от мястото, където пострадалата напуснала тротоара.

От заключението се установява,че сблъсъкът е настъпил на „пешеходна пътека“ по продължение на северозападния тротоар на ул.“М. Т.“ на около 7-8 метра на мястото на навлизане на Т. в кръстовището и условно по средата на пътеката.След момента на удара автомобилът продължил още малко,като отхвърлил ищцата Т. на около 10 метра от мястото на сблъсъка и тя паднала на уличното платно.От техническа гледна точка установеното място на започване и евентуално завършване на пресичането са разположени по най-късият път до отсрещния тротоар и са най-правилната траектория на движение,от които ищцата е можела да започне и завърши предприетото от нея пресичане.

От представената скица от в.л. е видно,че друг начин да се стигне до другият тротоар няма.

И извода на в.л.М. съвпада с установеното,че причина за произшествието е неспазване на необходимата дистанция на движение зад попътен автомобил от страна на шофьора А. и в критичната ситуация не е предприел аварийно спиране, а маневра отклонение на ляво.

По делото е разпитан св.Ш.А. който описва същият механизъм установен и от в.л., като движение и ситуация, предприел е неправомерно изпреварване при неспазване на дистанция от попътен автомобил.

           Съдът не приема възраженията на ответника, че ищцата като пешеходка е предприела рисково пресичане на необозначено място и счита същите за необосновани.От експертизата и  показанията на виновния водач се установява,че това е било единственото възможно и логично място за пресичане на кръстовището, нещо повече там е имало светофарна уредба, която не е работела.

             Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, т.е. предвид изследваните от вещото лице технически показатели като време за реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост.

Анализирайки събраните по делото доказателства при съпоставяне на действията на двамата участници в ПТП, съдът намира, че по делото остана недоказано направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

           В действителност, съобразно разяснението на т.6, б.“а“ от ТР 2/2016г. ОСНК на ВКС, би било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец, ако пресичайки пътното платно на пешеходна пътека, пешеходецът е нарушил цитираните разпоредби на чл.113 и 114 от  ЗДвП, каквото нарушение в процесния случая не се установи.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.

От събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р П.М.  по безспорен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла физическа травма.Била е е оперирана в деня на произшествието 23.10.2018 г. от 20.30 до 21.30 часа, под обща анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Наложена е гипсова имобилизация за 45 дни и е била изписана на 29.11.2018 г.

         Насрочени са два контролни прегледа в рамките на клиничната пътека, конците са бии свалени в срок,а гипсовата имобилизация е свалена след изтичане на срока за имобилизация.

Според вещото лице са дадени 30 дни първоначално домашен отпуск по болест. Изписана е препоръка да не натоварва левия крак 30 дни и да ходи с патерици. Ищцата е била насочена за рехабилитация след сваляне на гипса поради …………………………- първичен преглед при специалист по физикална терапия на 12.12.2018 г. Назначени са първоначално по десет процедури ТЕНС и ЛФК. Извършена е била ъглометрия на колянната става - движения в сагитална равнина 5-90 градуса. При преглед на 2.01.2019 г. е отчетено подобрение в движенията на ставата и ТЕНС /Транскутанна електрическа нервна стимулация/ и ЛФК и са продължени с още по 10 процедури. При проверка в архива на ОФТР на УМБАЛ-Здраве вещото лице  се установило, че назначените процедури са проведени, като освен това след свалянето на остеосинтезните средства от 3.06.2019 г. до 17.06.2019 г. е провеждан курс магнитотерапия и интерферентен ток.

        Според заключението на експерта от деня на травмата – 23.10.2019 година до  19.06.2019 г. пострадалата е била в отпуск по болест, като болничните след изтичане на 6 месеца са били удължени с експертно решение на ТЕЛК.

     От заключението се установява, че  ищцата е била диагностицирана с кожна заболяване - …………… при преглед на 8.03.2019 година/ когато съобщила, че преди около месец установила…………………………... Точната …………………………..остава неизвестна. Най-разпространената хипотеза според вещото лице е, че………………………….., което е най-вероятно да се появи при генетично предразположени индивиди.

От експертизата се установява още, че клинични данни, подкрепящи автоимунната хипотеза, предполагат, че е свързана с други автоимунни или атопични заболявания, вкл.

      В заключение, вещото лице е направило извод,че в резултат на провежданото лечение е постигнато оздравяване при ищцата.

   Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.

          Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а. Пежо 206 с рег.№ управляван Ш. Д. А. /за което има влязло в сила решение №83/1.10.2019 година по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера/, претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на произшествието /подробно описани в СМЕ / както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".

         Счупването на горния край на ………. и имобилизацията за срок от 45 дни, последвалата операция, продължилото физиотерапевтично лечение,следва да бъдат обезщетени,тъй като е безспорно,че Т. е търпяла болки и страдания поне в продължение на 8 месеца.

         След съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът счита за справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания, които ищцата е търпяла за основателен и доказан в размер на сумата от 35 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 70 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.Не се установи ………. заболяване да е в пряка причина връзка със станалото ПТП.От заключението на СМЕ е видно,че същото е провокирано от друго заболяване и появата му се свързва генетично предразположени индивиди.

           Предвид акцесорния си характер основателен върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В конкретния случай, ищцата е предявила претенция с вх.№69447/31.01.2019 година и съдът приема за дата уведомяване на застрахователя – 31.01.2019 година.От 31.01.2019 година, съдът отчита 15 дневния срок което е 15.02.2019 година от която дата се дължи законната лихва, тъй като застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си.Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт, а претенцията за лихви преди тази дата е неоснователна.Искът следва да се уважи за сумата от  35 000 лева,със законна лихва,считано от 15.02.2019 година.

По отношение на имуществените вреди.

       Съдът счита, че след анализ на представените фискални бонове,фактури, рецепти и брошура за лечебна програма за рехабилитация,следва да бъде уважена предявената претенция за целият размер от 1360 представляващ сбора от заплатените от ищцата суми са за заплатените ус­луги и медикаменти, транспорт и др. свързани с за лечението на ищцата във връзка с констатираните травматични увреждания .

       Действително в СМЕ се съдържат данни,че част от сумите са за лекарства за забо­лявания които не са в пряка причинно-следствена връзка, но е налице предположение,че в 12 % от случаите е възможно в резултат на стрес, тези заболявания да са се обострили и средствата изразходвани за тях, са все във връзка с общото възстановяване на здравословното състояние на ищцата,поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.Така дължимата главница от 1360 лева, следва да бъде присъдена,ведно със законната лихва,считано от 15.02.2019 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

          На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на  1454.40 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

           При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Ищцата съобразно представения списък по чл.80 от ГПК е направила разноски в размер на 2200 лева от които 2000 лева – адв.хонорар и по 100 лева за всяка от експертизите.Съобразно уваженият размер на исковете и се полагат разноски в размер на 1120.96 лева.

       Ответника ЗД "Бул Инс“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 3574.68 лева от които 3 205.68 лева - адв. възнаграждение с ДДС, 200 лева за експертизи, 50 лева –депозит за свидетел и довнасяне за експертизи – 119 лева.

         Съобразно отхвърлената част от иска на ответника му се полагат разноски в размер на 1753.27 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

 ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Лавеле" № 19, представлявано от С.С.П., със съдебен адрес ***,  адв.Н.Ш., да заплати  на ищцата В.Г.Т.,с ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, оф.508 адв.А.Д., САК,  сумата от 35 000 лева обезщетение за причинени  неимуществени вреди - болки и страдания , ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 година до окончателното изплащане на главницата, причинени в резултат на настъпило ПТП,при което ищцата е била блъсната като пешеходец на кръстовището между улиците: „М. Т., „п. Д. Р." и „А. Г." в гр.П. от л.а. „Пежо 206" с рег.№РА  - управляван от Ш. Д. А. /за което има влязло в сила решение №83/1.10.2019 година по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера/, като за разликата над уважения размер от 35 000лв. до пълния предявен размер от 70 000 лева и за претенцията за лихви за забава върху главницата за периода от 23.10.2018 година до 15.02.2019 година, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Лавеле" №19, представлявано от С.С.П., със съдебен адрес ***,  адв.Н.Ш., да заплати  на ищцата В.Г.Т.,с ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, оф.508 адв.А.Д., САК,  сумата от 1360 лева - обезщетение за имуществени вреди /сбор от разходи във връзка с лечението/, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 година до окончателното изплащане на главницата, в резултат на настъпило ПТП, на кръстовището между улиците: „М. Т., „п. Д. Р." и „А. Г." в гр.П. от лек автомобил „Пежо 206" с рег.№Р- управляван от Ш. Д. А. /за което има влязло в сила решение №83/1.10.2019 година по н.а.х.д. №139/19 година по описа на Районен съд Пещера/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава върху главницата за периода от 23.10.2018 година до15.02.2019 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Лавеле" №19, представлявано от С.С.П., със съдебен адрес ***,  адв.Н.Ш., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1454.40 лева, както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Лавеле" №19, представлявано от С.С.П., със съдебен адрес ***,  адв.Н.Ш., да заплати  на ищцата В.Г.Т.,с ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, оф.508 адв.А.Д., САК, разноски  в размер на 1120.96 лева лева /съобразно уважената част от исковете/.

ОСЪЖДА В.Г.Т.,с ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, оф.508 адв.А.Д., САК, да заплати  на  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул."Лавеле" №19, представлявано от С.С.П., със съдебен адрес ***,  адв.Н.Ш., разноски в размер на 1753.27   /съобразно отхвърлената част от исковете/.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: