РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Етрополе, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.79 ал.1 вр. чл.92 от ЗЗД и чл.367 от ТЗ.
Предявена е искова молба от „Лио Транс“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.Ботевград, бул. „Трети март“ №83 против „МБ Логистикс“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище в гр.Етрополе, ж.к. Промишлена зона, с управител и законен
представител И И, в която се твърди, че двете дружества са в договорни отношения по
силата на сключен договор за превоз с предмет международен транспорт. На 14.02.2022 год.
„Лио Транс“ ООД се задължил да предостави товарен автомобил за превоз от България, 2140
Ботевград, фирма Integrated Microelectronics (IMI BG Botevgrad), до Германия Germany D-
97904, DORFRPROZELTEN, Magna MIRRORS GmbH. Съгласно договора, цената е
определена, както следва в договореното навло за транспортна услуга 1 000 лева без ДДС,
със срок на изплащане 30 календарни дни. Договореният превоз е извършен без възражения
за неизпълнение на договора или проблеми с доставения товар. Твърди се, че ако има такива
те трябва да са записани в ЧМР-товарителницата. За дължимата сума е издадена данъчна
фактура №********** от 09.03.2022 год. на стойност 1 200 лева.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1 200
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва от дата 12.04.2022 год. на която дата е
настъпил падежа на плащане до подаване на исковата молба на 10.02.2023 година в размер
на 101.67 лева. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се твърди, че
предявеният иск е изцяло неоснователен. Сочи, че не са налице договорни отношения между
двете дружества; че представената с исковата молба „заявка-договор за транспорт“ е
неистинска с подправен подпис и печат. Подписа на нея за товародател не е подписан от
упълномощен представител на ответника и това не е Л Х; печата, който е положен не е на
дружеството. Сочи, че представеното ЧМР не касае товар на дружеството ответник. Сочи,
1
че във връзка с неистинското писмено доказателство заявка-договор за транспорт е сезирана
РП-Ботевград.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,чрез адв.Б М поддържа предявените
искове.
В съдебно заседание ответното дружество „МБ Логистикс“ ЕООД, чрез адв. С С.
оспорва исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е прието писмено доказателство „заявка-договор за транспорт“ без дата,
което е оспорено от ответната страна като неистински документ. От същото се установява,
че „МБ Логистикс“ ЕООД възлага на „Лио Транс“ ООД извършване на автомобилен
транспорт с адрес на товарене гр.Ботевград фирма Integrated Microelectronics (IMI BG
Botevgrad) и адрес на разтоварване Germany D-97904, DORFRPROZELTEN, Magna
MIRRORS GmbH. Установява се, че датата на товарене е 14.02.2022 година, а срока за
доставка е 18.02.2022 година, като следва да се извърши с автомобил номер СВ 4427 МА.
Товара представлява 6 палета, с общо тегло 800 кг. Договореното навло е 1 000 лева без
ДДС, като платец на същото е „МБ Логистикс“ ЕООД.
По делото е приобщено като доказателство и досъдебно производство №201/2023
година по описа на ОСлО при СОП, пр. преписка №315/2023 година по описа на РП-
Ботевград. От доказателствата по същото се установява, че на 11.02.2022 година по
електронната поща на „МБ Логистикс“ ЕООД била получена заявка-договор за транспорт
№4261/11.02.2022 год. с товародател „Гив Спед“ ООД, с която на „МБ Логистикс“ ЕООД се
възлага извършване на международен превоз с автомобил СО 6753 ВТ, с дата на товарене
14.02.2022 год. от Integrated Microelectronics (IMI BG Botevgrad) гр.Ботевград и разтоварване
в Германия на 15.02.2022 год. в 11.00 часа. Тъй като към момента при ответното дружество
липсвали собствени превозни средства, същите обявили поръчката в транспортната борса в
интернет-Спедитор Нет, като получили обаждане от „Лио Транс“ ООД с управител А И, че
желаят да извършат транспортната услуга, като превоза ще бъде извършен с автомобил с
рег. №СВ 4427 МА.
От изготвена по досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписа в графа „товародател“ в заявка-договор за транспорт не е положен от
Лора Хамбергер, към онзи момент на длъжност „спедитор“ в „МБ Логистикс“ ЕООД.
От прието по делото писмено доказателство международна товарителница CMR /л.6/,
оспорена от ответната страна се установява, че изпращач на товара е-Integrated
Microelectronics (IMI BG Botevgrad), получател е- Magna MIRRORS GmbH, Germany D-
97904, DORFRPROZELTEN. Установява се още, че превозвач е „Лио Транс“ ООД, като
стоката е натоварена на 14.02.2022 год. и е доставена на 18.02.2022 год. в 7,45 часа.
Приета е и данъчна фактура №********** от 09.03.2022 год. на стойност 1 200 лева,
която също е оспорена от ответната страна, от която се установява, че същата не носи подпис
и печат на получателя „МБ Логистикс“ ЕООД и касае транспортна услуга България-
2
Германия с бус СВ****МА.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79
ал.1 вр. чл.92 от ЗЗД и чл.367 от ТЗ за неоснователни и недоказани, поради което исковата
молба следва да бъде отхвърлена по следните съображения.
С оглед наведените от ищеца твърдения в исковата молба и приложените доказателства
съдът счита, че досежно спорния между страните договор за международен транспорт на
стоки намира приложение Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/, т.к. същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й , така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна.
Това е така независимо от седалището и националността на страните. В конкретната
хипотеза спорен е въпроса налице ли е валидно облигационно правоотношение между
страните, възникнало на основание сключен между тях договор за международен транспорт,
обективиран в заявка за транспорт.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин, че между страните е съществувало търговско
правоотношение, възникнало по повод сключен между тях неформален договор за превоз на
основание заявка за транспорт. В случая съдът счита, че доколкото по делото не са
приложени доказателства, представената заявка за транспорт да е била приета от ищеца,
съответно същия да се е съгласил с предложения ред и условия за извършване на превоз на
товар по посочения маршрут, не представлява годно доказателство, установяващо
възникване на облигационно правоотношение между страните. От друга страна безспорно
установено е, че подписа за товародател не е положен от лицето Лора Хамбергер, служител
към онзи момент при ответника. На следващо място съдът намира, че не може да бъде
споделен доводът на ищеца, че приетата като доказателство по делото международна
товарителница доказва както възникването на договорни отношения между страните, така и
изпълнението на възложената услуга.
На следващо място съдът намира, че издадената от ищеца фактура за осъществен
превоз на товар по релация България-Германия, като частен свидетелстващ документ,
неносещ подписа на ответника не представлява годно доказателства за възникването на
валидно облигационно отношение между страните на основание сключен между тях договор
за международен транспорт на стоки.
По делото няма представени други доказателства за установяване
на правопораждащия факт с оглед очертания предмет на спора – сключване на валиден
договор между страните за международен транспорт на стоки, следователно съдът счита, че
липсва основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати на
ищеца претендираните суми.
С оглед изложеното предявеният като неоснователен и недоказан следва да бъде
3
отхвърлен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 450.00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023
година и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Лио Транс“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.Ботевград, бул. „Трети март“ №83 против „МБ Логистикс“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище в гр.Етрополе, ж.к. Промишлена зона, с управител и законен
представител И И, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1
200 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва от дата 12.04.2022 год. на
която дата е настъпил падежа на плащане до подаване на исковата молба на 10.02.2023
година в размер на 101.67 лева, във връзка с неизпълнение на договор за превоз с предмет
международен транспорт.
ОСЪЖДА „Лио Транс“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр.Ботевград, бул. „Трети март“ №83 да заплати на „МБ Логистикс“ ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище в гр.Етрополе, ж.к. Промишлена зона, с управител и законен представител И
И сумата в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
4