Решение по дело №132/2020 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 158                                 22.12.2020 г.                   град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на   двадесет и четвърти ноември  две хиляди и двадесета  година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова 

               Иванка Иванова     

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова к.н.а.х.д. № 132 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София представлявана от Председателя на УС, подадена чрез процесуалния им представител юрисконсулт Д. К.-И. против Решение № 163/29.09.2020 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД №20203530200594/2020 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 0010518/17.06.2020г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.   С посоченото НП на А.Г.А., ЕГН - ********** *** за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗП, във вр. с чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане на функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл.24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа е постановено заплащане на такса от 10 лева.

В касационната жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на всички процесуални правила, в т.ч и на законовите изисквания за форма и съдържание. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилно ценене на събраните по делото писмени доказателства и показания на разпитаните по делото свидетели, с оглед на което изводите на районния съд за недоказаност на признаците на описаното в НП административно нарушение се явяват неправилни и необосновани. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което  НП да се потвърди.

  В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт З. С., която поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. Излага становище за доказаност по делото, че А.Г.А. е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение, както и че не са налице основания същото да се квалифицира като „маловажно“. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – А.Г.А. в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи, обосноваващи правилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд и липса на касационно основание за отмяна на въззивното решение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че Районният съд правилно е приложил материалния закон.  Приема, че дори и хипотетично да се приеме че г-н А. е проявил небрежност като не е видял, че двете последни букви от номера му са разменени, деянието покрива всички признаци на „маловажен случай“. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 01.01.20 г., около 11.45 ч. А.Г.А. в качеството си на водач управлявал пътно превозно средство /ППС/ с рег. № ….., лек автомобил марка Пежо, модел 206, с обща техническа допустима максимална маса от 1585 кг, на републикански път II-74, км.21+850, Преслав-о.п.Търговище-Въбел-Здравец –Подгорица /Дралфа-Чудомир/ с посока на движение гр. Търговище, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същият бил спрян за проверка от инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“-Русе, при  която било установено, че за  управляваното от него ППС с посочения регистрационен номер не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 т. 1 от ЗП, във връзка с Приложение №2 т. 2 на Решение № 959 на МС от 31.12.18 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура. Констатираните обстоятелства били потвърдени и от извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № МЕUО28. За констатираното на А.Г.А. бил съставен АУАН №0010518/01.01.2020г., за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДВП, който бил подписан от водача А. с възражение. В рамките на срока по чл.40 от ЗАНН не са подадени други писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН, приемайки възраженията за неоснователни Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София издал процесното НП № 0010518/17.06.2020г.   

При така  установено от фактическа страна Районният съд е приел, че в хода на издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като наказващият орган не е обсъдил възраженията на А. и не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства.

Районният съд е извел извод, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства признаците на описаното в НП административно нарушение не са доказани. Съдът е приел за недоказано по делото наличието на виновно поведение в санкционираното лице. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви защо не кредитира показанията на разпитаната свидетелка Д. Г..

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Независимо, че в касационната жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на оспореното решение в жалбата се излагат единствено доводи, касаещи обосноваността на съдебния акт. Наведените в касационната жалба доводи за неправилно ценене от страна на въззивния съд на свидетелските показания и неправилност на възприетата от съда фактическа обстановка касаят обосноваността на оспореното решение. Необосноваността на въззивното решение  не е касационно основание, съгласно  чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

В касационното производство не подлежат на преоценка доказателствата събрани от въззивния съд както и не могат да бъдат установявани нови фактически положения, съгласно чл.220 от АПК.

При така събраните по делото писмени и гласни доказателства  елементите от състава на описаното в НП административно нарушение, както от обективна така и от субективна страна се явяват недоказани, като мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Независимо от горното, от представения пред въззивния съд  системен бон по делото се установява, че А. е имал платена годишна  винетна такса  за периода от 31.01.2019г. до 02.02.2020г. включително, което обхваща и датата на проверката-01.01.2020г.  При сравнение на този системен бон с представения по делото  бон за платена годишна такса за  периода 06.01.2020г.-06.01.2021 г.2020г. установява се идентичност в цифровата част на номера на потребителя-МПС, а именно №12249, налице е еднаквост и във вида на буквите, като различието е единствено в размяната на тяхната последователност от НТ на ТН. По делото е установено, че допуснатото различие се дължи на техническа грешка, за която не се доказа водачът А. да носи вина. Посоченото спорно обстоятелство не е разследвано от наказващия орган, съгласно задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на изложеното касационният съд също намира въззивното решение за постановено в съответствие с материалния закон.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени  процесуалните правила при събирането на доказателствата и не са налице  допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и да са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК. Съдебният акт е мотивиран. Предвид изложеното настоящият съд намира, че не е налице наведеното в касационната жалба основание-нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348 ал.1,т.2, във връзка с ал.3 от НПК за отмяна на въззивното решение.

При извършената служебна проверка за съответствие на оспореното решение със закона не се констатира неправилно приложение на материалния закон. Не бяха констатирани и допуснати от Районния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

На основание всичко гореизложено касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание  чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/29.09.2020 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД №20203530200594/2020 г. по описа на същия съд.

 

 Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:      1.                      

 

 

 

         2.