№ 459
гр. София, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 23, ал. 2 от
ЗОПДИПП.
Образувано е по частна жалба от Комисия за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез
ст. инспектор Радославов, срещу определение № 29572 от 13.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 4222/2011г., по описа на Софийски градски съд, с
което първоинстанционният съд е разрешил на „ДАВ-В. Е.“ ЕООД, да нареди
сумата от 119 583,71 лева по сметка на Национална агенция по
приходите/НАП/, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018г. по описа на
Окръжен съд Русе.
Частният жалбоподател – КПКОНПИ счита, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че сумата от 119 583,71 лева не
била публично задължение на ответника - „ДАВ-В. Е.“ ЕООД, а
представлявала експертно заключение на вещо лице дадено по друго висящо
наказателно производство. Освен, че тази сума не представлявала публично
задължение, тя и не била дължима, защото не била установена по съответния
ред от органите на НАП или влязла в сила присъда, които да установявали
размера на дължимите главници и лихви. Счита, че експертното заключение
нямало доказателствена стойност, защото било дадено по друго висящо
наказателно производство и не било част от доказателствения материал по
1
настоящето дело. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение,
като неправилно и необосновано. Не претендира разноски за това
производство.
Насрещната страна по частната жалба/ответникът - „ДАВ-В. Е.“ ЕООД е
подал в срок писмен отговор. Счита, че депозираната частна жалба е
неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че
били представени доказателства за наличието на основанията на 23, ал. 4, т. 3
от ЗОПДИПП, които се установявали, освен от експертното заключение така
и от ревизионните актове на НАП, които обосновавали публичното
задължение на ответника. Счита, че нямало риск за държавния интерес
предвид обстоятелството, че разрешената сума щяла да бъде наредена под
условие и по сметка на НАП. Счита, че настоящото производство пречело на
своевременно погасяване на натрупани публични задължения, което водело
до нежелателното им увеличаване чрез натрупване на лихви, което му
вредяло. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение. Не
претендира разноски за това производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд е разрешил да се извърши плащане от
запорирани по обезпечение в полза на КПКОНПИ вземания по сметки на ЧСИ
И. Х., с рег. № *** от КЧСИ и с район на действие РОС, на публични
задължения, обективирани в допълнителна съдебно-счетоводна икономическа
експертиза, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018г. на РОС, за
главница и лихва в общ размер на 119 583,71 лева. Изложени са мотиви, че
сумите посочени в това заключение са публични задължения по смисъла на
чл. 162, ал. 2 от ДОПК и попадат в обхвата на чл. 23, ал. 4, т. 3 от
ЗОПДИППД/отм./.
Неоснователно като недоказано по делото е твърдението на
процесуалния представител на молителя, че процесните публични
задължения в общ размер на 119 583,71 лева, били установени и с ревизионни
актове, каквито по делото няма представени.
Въззивният съд служебно е изискал справка за стадия на
производството по НОХД № 81/2018г. по описа на РОС. Видно от писмо вх.
2
рег. № 3329/2022г., на рег. на САС, се установява, че по това дело е
постановена присъда № 260022 от 04.12.2021г., която е обжалвана и не е
влязла в сила. Това е новонастъпил факт, който е от значение за предмета на
това производство и следва да се вземе предвид от въззивния съд, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Този факт означава, че не се е сбъднало
условието, при което е направено искането – необявеното или неплатеното
данъчно задължение да бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, на
основание чл. 255, ал. 4 от НК.
Както е прието в Определение № 494 от 4.07.2012 г. по ч. гр. д. №
393/2012 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 24 от 4.02.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 77/2016 г., II г. о., ГК на ВКС: „Условията, които законът поставя за
уважаването на искане по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД са в патримониума на
молителя да съществуват изискуеми публичноправни задължения към
българската държава, той да притежава имущество, с което той иска да погаси
тези задължения, върху това имущество да са наложени обезпечителни мерки
по реда на ЗОПДИППД.
При така изложените съображения, поради настъпил в хода на делото
нов факт, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Искането по чл. 23, ал.4, т.3 от ЗОПДИППД/ отм./ е неоснователно и следва
да се остави без уважение .
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 29572 от 13.12.2019г., постановено по гр.д.
№ 4222/2011г., по описа на Софийски градски съд, с което е разрешено на
„ДАВ-В. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* да нареди сумата от 119 583,71 лева,
налична по специална банкова сметка на ЧСИ И. Х., по сметка на Национална
агенция по приходите, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018г. по описа
на Окръжен съд Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ДАВ-В. Е.“ ЕООД, ЕИК
********* да му бъде разрешено да нареди сумата от 119 583,71 лева,
налична по специална банкова сметка на ЧСИ И. Х. по сметка на Национална
3
агенция по приходите, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018г. по описа
на Окръжен съд Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4