№ 64
гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20235200900196 по описа за 2023 година
В исковата молба на „ТРЕЙС ЯМБОЛ" АД,седалище и адрес на
управление:гр. Ямбол,ул. „Доктор Петър Брънеков" №2,ет.3,ЕИК
*********,се твърди против „МЕЛИЯ" ЕООД,седалище и адрес на
управление гр.Белово, област Пазарджик,ул."Христо Ботев" №35,вх.А,ЕИК
*********,че ищецът е собственик на Производствен комплекс „Колибар
чешма",находящ се в землището на гр.Ивайловград,включващ шест поземлени
имота, сгради, машини и съоръжения в т.ч. и описаната по-долу
Административна сграда.
В периода от 2011г. до 2018г. изпълнителен директор на „Трейс Ямбол"
АД е П. П. П. ,ЕГН ********** от гр. Я..
В това си качество и като законен представител на „Трейс Ямбол" АД,П.
П. П. е сключила Договор за възлагане на СМР от 25.10.2017г.с „МЕЛИЯ"
ЕООД за извършване на строително-монтажни работи на обект "Ремонт на
покрив на Административна сграда в "Колибар чешма",съгласно
количествено-стойностна сметка - Приложение №1, неразделна част към
договора, за сума в размер на 33 600 лв.с вкл.ДДС,със срок за изпълнение на
СМР до 90 дни от сключване на договора.
Предмет на договора,съгласно КСС е почистване на подпокривно
пространство 320 кв.м.с единична цена 5лв/кв.м.на обща стойност 1 600лв.без
1
вкл.ДДС; пренареждане на керемиди,вкл.подмяна на счупени керемиди /труд
и материал/ за площ от 330 кв.м.с единична цена 20лв./кв. м. на обща стойност
6 600лв.без вкл.ДДС;доставка и монтаж на дървена покривна конструкция-
дървени греди,обшивка от OSB, хидроизолация, улуци, водосточни тръби,
шини от ламарина,съгласно детайл на възложителя /труд и материал/ за площ
от 330 кв.м.с единична цена 60лв/кв.м.на обща стойност 19 800 лв. без вкл.
ДДС.
С Протокол обр.19 от 26.02.2018г.за установяване на завършването и
заплащането СМР,към 01.02.2018г.е прието, че са завършени и подлежат на
заплащане посочените в протокола видове СМР.
На 26.02.2018г.„Мелия" ЕООД е издало на „Трейс Ямбол" АД фактура
№ 10000000084/26.02.2018г.на обща стойност 33 600лв.с включен
ДДС.Основание за издаване на фактурата е „Изпълнено СМР съгласно акт по
договор от 25.10.2017г."
Сумата от 33 600лв.е изплатена от „Трейс Ямбол" АД на „Мелия" ЕООД
на 26.02.2018г.по банков път,по фактура №10000000084/26.02.2018г.с
приложено платежно нареждане от 26.02.2018г.
Твърди се в исковата молба,че е сключен договор за наем №Д-35 от
02.06.2017г.,с който „Трейс Ямбол" АД е отдало под наем на Община
Ивайловград Производствен комплекс „Колибар чешма",находящ се в
землището на гр. Ивайловград, включващ шест поземлени имота, сгради,
машини и съоръжения, част от който е процесната Административна сграда.
След освобождаване и прекратяване на правомощията на изпълнителния
директор на ищеца-П. П.,и във връзка с наличните при дружеството
счетоводни данни за разплатени суми по договори,сключени от посочения
изпълнителен директор, „Трейс Ямбол" АД през м.09.2021г.е направило
запитване до Община Ивайловград относно това, дали в периода от
25.10.2017г. до 01.02.2018г. са извършвани строително-монтажни работи -
Ремонт на покрив на Административна сграда в отдадения под наем на
общината Производствен комплекс "Колибар чешма" гр.Ивайловград от
ответника - „Мелия" ЕООД,който обект в този период е бил стопанисван от
Община Ивайловград и ползван от общината по силата на сключения договор
за наем.
2
С писмо изх.№ 30-00-628/1 от 24.09.2021г. на Община Ивайловград
дружеството ищец е информирано,че не са извършвани никакви ремонтни
дейности на административна сграда в ПК „Колибар чешма" гр.Ивайловград,в
това число и на покрив на сградата,в периода от 25.10.2017г.до
01.02.2018г.,както и че не са били допускани трети лица в обекта,
включително представители на ответното дружество. В същото писмо се сочи,
че Община Ивайловград е извършила за своя сметка ремонт на сградата,в това
число и на покрива на административната сграда,който ремонт е възложен и
СМР е извършено от „Агрогруп Родопи" ЕООД с Договор за възлагане на
СМР от 02.09.2018г.Ремонтът бил извършен за нуждите на доброто
поддържане на сградата и за сметка на Община Ивайловград, както и съгласно
чл.11 от Договор за наем № Д-35 от 02.06.2017г.
Към писмото е приложен договор за възлагане на СМР на „Агрогруп
Родопи" ЕООД и количествено-стойностна сметка, видно от която в пункт VII
„ремонт на покрив" са описани като възложени и извършени СМР -
почистване на покрив, доставка и грундиране, доставка и полагане на
хидроизолационна хартия, обшивка на комини.
С писмо от 10.08.2022г.„Трейс Ямбол" АД е поискало от дружеството-
ответник да възстанови сумата от 33600,00лв.,заплатена му по фактура №
10000000084/26.02.2018г.,като платена по нищожен договор.С писмо отговор
от „Мелия" ЕООД от 22.12.2021г. дружеството- ответник е признало, че дължи
процесната сума по договор от 25.10.2017г.и желае да я възстанови на „Трейс
Ямбол" АД, но възстановяване на сумата не е извършено и до настоящия
момент.
Ищецът поддържа в исковата молба,че договорът за възлагане на СМР
от 25.10.2017г.е недействителен като сключен във вреда на представлявания
"Трейс Ямбол" АД при пълна липса на еквивалентност на престациите,поради
което и на основание чл. 40 от ЗЗД не е породил действие за дружеството-
ищец.
Всички документи, обвързващи „Трейс Ямбол" АД по договорното
отношение с „Мелия" ЕООД са подписани от П. П. П. като законен
представител на Възложителя „Трейс Ямбол" АД.
Представителят П. П. П. и насрещната страна по договора „Мелия"
ЕООД са се споразумели във вреда на ищеца.
3
СМР, предмет на договора от 25.10.2017г.не са били извършени от
ответника,но са му били заплатени от ищеца.
П. П. П., в качеството си на изпълнителен директор на „Трейс Ямбол"
АД към момента на подписване на договор за възлагане на СМР от
25.10.2017г.,е била длъжностно лице,което в кръга на службата си е било
оправомощено да сключва сделки от името на дружеството, което
представлява, и с подписа си да ангажира отговорността на това дружество по
сключените сделки. Сключването на договора от 25.10.2017г. е извършено в
момент, в който тя е знаела,че процесната сграда е отдадена под наем и се
стопанисва от Община Ивайловград. Като изпълнителен директор на „Трейс
Ямбол" АД, П. П. П. е подписала Договор за наем от 01.06.2017г.с Община
Ивайловград и е била наясно с всички клаузи и задължения на наемателя за
извършване на ремонти на отдадените под наем активи.Съгласно клаузите на
договора за наем от 02.06.2017г.,Община Ивайловград е следвало да
предприеме действия, съответно да ангажира изпълнител на СМР и да заплати
такъв ремонт за своя сметка, тъй като в раздел V, чл.11 от Договор за наем №
35 от 02.06.2017г. страните са уговорили, че наемателят Община Ивайловград
е длъжен да поеме всички разходи по текущото поддържане и обслужване на
активите, предмет на договора.
П. П. П.,в качеството на изпълнителен директор на „Трейс Ямбол" АД и
ответното дружество по Договор за СМР от 25.10.2017г.,са съставили и
подписали неистински документ Протокол обр.19,без да е извършена реално
работа,от което действие е последвало задължаването на „Трейс Ямбол" АД
по издадената въз основа на този документ фактура,да изплати сумата от
33600,00 лв.на „Мелия" ЕООД,в следствие на което за дружеството-ищец е
настъпила значителна вреда,включваща реално претърпените материални
вреди.
Създаденият документ-Протокол обр.№ 19 е неистински /неверен/,не
отговаря на действителното положение,тъй като удостоверява приемане на
работа, която не е извършвана.
Ищецът излага съображения,че са налице всички предпоставки
пораждащи фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД,който се
състои от два елемента:
Договорът е сключен във вреда на представлявания и след
4
споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането.
Ищецът твърди,че тъй като съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД
недействителния договор не поражда действие за представлявания,той не би
могъл да породи правни последици и за насрещната страна по него, т.е. - такъв
договор изобщо не поражда правни последици - няма обвързаност и за двете
страни по него,и за тях не възникват насрещни права и
задължения.Следователно,установената макар и единствено в интерес на
представлявания,недействителност,на която само той може да се позове
съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД,е абсолютна а не относителна,което
обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на първия главен
установителен иск за недействителност на договора на основание чл. 40 от
ЗЗД.
Предвид и след установяване на недействителността на договора,ищецът
твърди,че всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по
договора, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД - в хипотезата на начална липса
на основание за извършване на престациите,поради което,поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33
600лв.,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на
плащане 26.02.2018г. до датата на завеждане на исковата претенция в съда.
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 40 от ЗЗД да постанови
решение,с което да приеме за установено,че Договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 25.10.2017г. е недействителен спрямо ищеца
„Трейс Ямбол" АД като сключен в негова вреда и на основание чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД осъди ответника „Мелия" ЕООД да заплати „Трейс Ямбол" АД
сумата от 33 600лв. с вкл. ДДС,ведно със законната лихва за забава върху
дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска и до
окончателното издължаване на сумата;а на основание чл.86 от ЗЗД да осъди
осъди ответника „Мелия" ЕООД да заплати на „Трейс Ямбол" АД
обезщетение за забава в размер на 15 885.32 лв., изчислено върху главницата
от 33 600 лв. от датата на плащане 26.02.2018г. до датата на завеждане на
исковата претенция в съда.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
5
искания.
Ответната страна депозира отговор на исковата молба.Поддръжа
недопустимост на предявените искове поради нередовност на исковата молба
и неприложимост на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД към органното
представителство.
По същество оспорва иска като неоснователен.Твърди,че осъдителния
иск е погасен по давност.Редом с това твърди,че дейността по процесния
договор е изцяло изпълнена от ответника,което е удостоверено с подписания
от представители на страните по договора Протокол №19 за приемане на
работата.Поддържа,че договора не е сключен във вреда на представлявания и
липсва намерение за увреждането му от страна на представителя и от
ответника.
Твърди,че въобще не е ясно кой имот е отдаден под наем на Общината
Ивайловград и дали това е имота предмет на процесния договор.Отделно от
това счита,че има разлика в предмета на процесния договор за извършване на
СМР и този,сключен между Общината и „Арогруп Родопи“ ЕООД.Оспорва
верността на изложеното в писмото на Общината,че през периода от
25.10.2017г.до 01.02.2018г.не са извършвани никакви ремонтни в
административната сграда в ПК „Колибар Чешма“.Сочи изчерпателно
извършените от дружеството СМР.
Досежно представеното от ищеца писмо изходящо от ответното
дружество съдържащо признание на иска,ответникът заявява,че оспорва
същото и твърди,че не изхожда от управителя на дружеството и моли съда да
задължи ищеца да представи оригинала от писмото.
Формулира доказателствени искания за разпит на свидетели.
Ищецът депозира допълнителна искова молба.Оспорва твърденията за
нередовност на исковата молба и недопустимост на иска с правно основание
чл.40 от ЗЗД.Оспорва ,че осъдителния иск е погасен по давност.
Поддържа изложените в исковата молба обстоятелства и оспорва
направените от ответника възражения и изложените от него обстоятелства за
изпълнение на работата ,изложени в отговора на исковата молба.
Представя писмени доказателства във връзка с ОИМ.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба,в който
6
ответникът поддържа направеното в ОИМ оспорване на предявените искове.
Оспорва като неистинско и неизходящо от ответното дружество
представеното от ищеца с ДИМ допълнително споразумение №1 към договора
от 25.10.2017г.Твърди,че текста на документа е блед и нечетлив,особено в
частта където е положен подпис и печат,поради което моли съда да задължи
ищеца да го представи в оригинал.
Поддръжа доказателствените искания направени в ОИМ.
Формулира искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
Съдът счита, че предмет на спора са обективно съединени искове
претенции с правно основание чл.40 от ЗЗД ,обективно съединен с иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ,и двата от тях обективно
съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД, което е и правна квалификация на
предявените искове.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна ,съдът приема за
установено следното:
По делото е установено и не се спори,че между страните на 25.10.2017г.е
сключен договора за ремонт на покрив на Административна сграда в „Колибар
чешма“-Ивайловград,съгласно количествено стойностна сметка –Приложение
№1,неразделна част от договора.Ищеца при сключването на договора е
представляван от инж.П. П. П. в качеството й на изпълнителен директор.
Ищцовото дружество е възложило на ответника извършването на ремонта в
срок до 90 календарни дни ,считано от датата на сключване на договора-т.2.1
от същия.
Предвидено е в т.4.1,че разплащането следва да стане в 30 дневен срок
от подписване на Протокол Обр.19 и издаване на оригинална фактура.
В договора е посочена стойността на подлежащите на извършване СМР
в размер на 33600,00лв.с ДДС,а КСС са посочени конкретните видове
дейности,количество ,единична цена и общата сума на СМР.Предвидено е
почистване на подпокривното пространство,пренареждане на керемиди,вкл.с
подмяна на счупени такива,доставка и монтаж на дървена покривна
конструкция,дървени греди,обшивка с OSB,хидроизолация,улуци,водосточни
7
тръби,шини от ламарина,съгласно детайл на възложителя.
Като доказателство по делото е представен двустранно подписан от
представители на възложителя и изпълнителя Протокол,Обр.19 за
установяване на завършване и за заплащането на СМР,идентични с тези по
КСС.Представена е фактура на стойност 33600,00лв.с ДДС издадена от
изпълнителя на 26.02.2018г.На същата дата от „Трейс Ямбол“ АД е нареден
паричен превод в размер на 33600,00лв.в полза на изпълнителя „Мелия“
ЕООД.
Ищцовата страна представя Сключен на 01.06.2017г.между „Трейс
Ямбол“ АД и Общината Ивайловград договор за отдаване под наем на
Производствен Комплекс „Колибар чешма“ ,включващ шест броя недвижими
имоти в землището на гр.Ивайловград,ведно със сгради,машини и
съоръжения,както и кариера за добив на мрамор,съгласно списък на
наличните ДМА и СМЦ-неразделна част от договора,при уговорен годишен
наем в размер на 69600,00лв.с ДДС.В списъка с налични ДМА фигурира една
административна битова сграда на площ от 330 кв.м.
Ищецът представя писмо изходящо от Кмета на Община Ивайловград от
24.09.2021г.,в което същият по повод отправено от ищеца питане предоставя
информация ,че през периода от 25.10.2017г.до 01.02.2018г.не са извършвани
никакви СМР в административната сграда,в т.ч.и ремонт на покрива.В обекта
не били допускани трети лица и строителни фирми за извършване на ремонт
на покрива ,вкл.и „Мелия“ ЕООД.Сочи се още,че за доброто поддържане на
сградата и в съответствие с т.11 от договора за наем Общината извършила за
своя сметка ремонт на Административната сграда чрез „Аргруп Родопи“
ЕООД,включващ подмяна на дограма,полагане на ВиК,направа на параван-
стена с гипсокартон,полагане на боя,външна облицовка с гнайс,ел.инсталация
и ремонт на покрив.Представен като доказателство по делото е договора за
възлагане на строителство ,сключен между Общината Ивайловград и „Аргруп
Родопи“ ЕООД на 02.09.2018г.От приложената към него КСС се установява
конкретния вид възложени СМР като същите касаещи ремонта на покрива са
описани,както следва:почистване и подготовка на покрив 480 кв.м.на
стойност 144,00лв.,доставка и грундиране 480 кв.м.на стойност
1200,00лв.,доставка и полагане на хидроизолационна хартия с пясъчна
посипка 480 кв.м.на стойност 5256,56лв.и обшиване на комини 6 бр.на
8
стойност 150,00лв.Общата стойност на възложените СМР възлиза на
20000,00лв.с ДДС,за която сума изпълнителят е издал фактура за авансово
плащане в размер на 10000,00лв.на 13.09.2018г.и фактура за окончателно
плащане на още 10000,00лв.на 18.10.2018г.
Ищцовото дружество е изпратило покана с писмо изх.
№45/11.08.2020г.до ответника да заплати сумата от 33600,00лв.в 7 дневен
срок,тъй като същата е получена по договор,който е симулативен,сключен
привидно без реално извършване на СМР.Поканата е получена ,доставена от
куриер на Спиди,на 13.08.2020г.от адресата.
Ищецът представя писмо от ответното дружество,изпратено на
22.12.2021г.,в което по повод горната покана ,същото заявява,че до момента
не е реагирало поради липса на средства,вкл.и с лихви за причиненото
неудобство.
Липсват данни за получаване на писмото от ищеца,но в отговор на
същото ищецът е изпратил писмо до ответника , в което сочи размера на
лихвата и банкова сметка,по която сумата да бъде върната.Това писмо е
получено от ответника на 06.01.2022г.
В продължение на водената между страните кореспонденция ищецът
представя писмо изпратено до него от ответника с вх.№3/28.01.2022г.,към
което е приложено изготвено и подписано единствено от управителя на
„Мелия“ ЕООД Допълнително споразумение №1 от 27.01.2022г.към договор
от 25.10.2017г.В т.1 е посочено,че страните приемат,че изпълнителя е получил
изцяло сумата по договора в размер на 33600,00лв. и доколкото не е бил
допуснат да извърши работата по договора,по причини ,за които той не е
отговорен,то плащането ще се счита за авансово и ще подлежи на връщане в
седмодневен срок от подписване на споразумението,ведно с лихвата за
забава,считано от датата на изпратената покана за възстановяване на
сумата.Посочено е,че страните потвърждават,че акта за приемане на работата
е фиктивен.
В т.2 от споразумението страните приемат,че с оглед постигнатите
ценови равнища,както и с оглед реалната нужда от ремонт на базата договорът
е изгоден и единствената причина той да не се реализира е промяната във
вижданията на възложителя във връзка с договора за наем сключен с
Общината.
9
Във връзка с оспорването на автентичността на писмото от 22.12.2021г.и
допълнителното споразумение №1 от 27.01.2022г.към договор от
25.10.2017г.от ответната страна ,по нейно искане в откритото производство
по чл.183 от ГПК е допусната Съдебно графологическа
експертиза.Категоричното заключение на вещото лице,че подписите в двата
изследвани документа и ръкописния текст „И. И.“ в Допълнителното
споразумение са положени от посочения в тях издател инж.И. И..
Разпитаната свидетелка С. Н. П.,посочена от ищцовата
страна,установява,че от 01.06.2017г.работила в Общинско предприятие
„Спектър“ като началник на Производствен комплекс Колибар чешма,а след
2018г.и до момента е директор на предприятието.В целия комплекс имало
една административна сграда,където се намирал нейния офис.Комплекса се
ползва от общинското предприятие като безвъзмездно предоставен от
Общината.Свидетелката установява,че от октомври 2017г.до
01.02.2018г.никой не е извършвал ремонт на административната сграда.След
2018г.Общината организирала извършване на ремонт на покрива на
сградата,която била в недобро състояние-имало течове,изпадала
мазилка.Покрива бил от ондулин и част от него ведно с дървената
конструкция били изгнили.Ремонта започнал през м.септември 2018г.Била
подменена част от дървената покривна конструкция и целия ондулин бил
сменен с друг материал.
Разпитана е като свидетел по делото на ответната страна П. П. П.,бивш
изпълнителен директор на ищцовото дружество.Същата установява,че била
управител на ищцовото дружество до 05.09.2018г.В това си качество сключила
договора за ремонт на покрива на административната сграда в комплекса
„Колибар чешма“ няколко месеца след като бил сключен договора за отдаване
на комплекса под наем на Общината Ивайловград.Свидетелката установява,че
с ответното дружество-изпълнител на СМР,установила връзка чрез неин
познат –строителен инженер от „Главболгарстрой“ ,както и че не познавала
лично управителя на дружеството.Свидетелката подписала договора,който
предварително бил изготвен от юрист,заедно с КСС към него.Свидетелката
установява,че строителството започнало преди подписването на договора като
тя самата не е видяла как протича ремонта ,нито е имало човек от
дружеството,който е отговарял за контрола в строителството.Свидетелката
10
установява,че е подписала Акт Обр.19 ,без да отиде на място и да провери
какво е извършено.Доверила се на човек от дружеството,който я уверил,че
работата е свършена като не помни кой е този човек.
С оглед на горното от правна страна съдът на първо място приема,че
предявеният иск с правно основание чл.40 от ЗЗД е процесуално допустим.
Разпоредбата на чл.40 от ЗЗД намира приложение и към органното
представителство на търговско дружество,каквото качество притежава ищеца
по делото.В тази връзка съдът приема,че с нормата на чл. 40 от ЗЗД
законодателят е предвидил, че когато представителят и лицето, с което той
договаря се споразумеят във вреда на представлявания, то договорът не
поражда правно действие за представлявания.Нормата на чл.40 от ЗЗД
предвижда вид недействителност на сключения от представлявания чрез
представител договор при установяване на споразумение,което е във вреда на
представлявания.Съгласно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 5/2014 г. недействителността по
чл. 40 от ЗЗД е особен вид недействителност, на която може да се позове само
лицето, от чието име е извършена сделката чрез представител, действал заедно
със съконтрахента, във вреда на представлявания.
Систематичното място на нормата в раздел представителство на ЗЗД,
както и посоченото в Тълкувателно решение №5/2014г.изискват наличие на
учредена представителна власт.Нормата на чл.141,ал.2,изр.2 от ТЗ
предвижда,че ограничения в представителната власт на управителя спрямо
третите лица няма действие.Това означава,че управителят действа като
дружеството, изразявайки неговата воля спрямо третите лица.Осъщественото
волеизявяване от управителя,макар и да е израз на волята на дружеството,е по
същество изразяване на воля на един субект от друг субект.Действително няма
ограничение на представителната власт спрямо третите лица,когато става
въпрос за добросъвестно действие.Но в хипотеза на недобросъвестно действие
или изразяване на воля на управителя от името на дружеството,и
недобросъвестно действие или изразена воля на лицето, с което той договаря,
не може да се отрече необходимостта от правна уредба по отношение
действията и сделките извършени и сключени от управителя, увреждащи
дружеството. При сделка и действие на управителя,дружеството е обвързано
от действията и сделките,извършени от него,но само при нормално развитие
11
на отношенията в съответствие с добросъвестността.Наличието на конфликт
на интереси,при възможността управителят да получи облага за сметка на
дружеството, чрез сговор с третото лице е хипотеза, която се нужда от правна
уредба. Налице е празнота в ТЗ относно сделки,при които третото лице
действа недобросъвестно и знае или не е могъл да не знае, че при договаряне с
дружеството чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва
договор,грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец при
договаряне и извършването на сделки,с оглед добросъвестната търговска
практика. На основание чл. 288 от ТЗ за неуредените от този закон случаи се
прилагат правилата на ЗЗД.Поради това съдът приема,че съответно се
прилагат правилата на чл. 40 от ЗЗД. В този случай предвидената правна
възможност на основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД да се установи
недействителността е учредена само на увреденото лице, както изрично е
посочено в т.3 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г.по тълк.д.
№5/2014г.на ОСГТК на ВКС.
По същество иска е неоснователен по следните съображения:
Фактическият състав на разпоредбата на чл.40 ЗЗД включва два
елемента,които следва да са налице при условията на кумулативност,за да
настъпят правните последици на недействителността на договора.Първият
елемент е обективен и се свежда до това договорът, сключен от
представителя и насрещната страна по него (третото лице) да е във вреда на
представлявания.Вторият елемент е субективен–споразумение,съгласие
постигнато между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания.Двата елемента като предпоставки за
уважаване на иска по чл.40 от ЗЗД следва да са налице към правнорелевантния
момент ,който е именно момента на сключване на договора.
В настоящия случай ищцовата страна не доказа наличието и на двата
елемента от фактическия състав на приложимата правна норма.
Увреждането на интересите на представлявания може да има най-
различни проявни форми,например: договор, сключен при неизгодни за него
условия;имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под
модалитет),нетипични за конкретния тип договори;предоставените на
пълномощника права са упражнени превратно,макар и в рамките на
12
представителната му власт,както и най -различни други хипотези, но във
всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания,което не е незначително. В настоящия случай сключването
на договора за ремонт на покрива на административната сграда в ПК „Колибар
чешма“ не може да се приеме,че уврежда интересите на ищеца като
възложител по договора и собственик на имота.С оглед показанията на
свидетелката на ищцовата страна С. П. покрива е имал нужда от ремонт-
същият бил в недобро състояние,имало течове,изпадала шпакловка,изгнили
ондулинови плоскости и част от дървената конструкция.Съдът приема,че
сключването на договора за извършване на ремонт на покрива е било
необходимо за запазване на имота.Съдът не споделя виждането на ищцовата
страна,че представителя на ищеца е сключил договора с намерение да увреди
дружеството ,тъй като към този момент имота е бил отдаден под наем на
Общината и именно тя е организирала ремонта на сградата.На първо място
няма пречка собственика на вещта да извърши ремонт на същата,въпреки че
същата е отдадена под наем,още повече,че това е основен ремонт,а по силата
на сключения и представен като доказателство по делото договор за наем
,наемателят заплаща всички разходи ,свързани с обикновеното поддържане на
имота като дребни поправки ,отнасящи се до повреди дължащи се на
обикновено употребление на имота-т.15 от Договора за наем.По силата на т.11
от наемния договор,изрично е посочено,че наемателят извършва текущо
поддържане и обслужване,както и основни ремонти на движимите активи,а не
и на недвижимите от наетия имот.Отделно от това извършеният от наемателя
ремонт е въз основа на договор,сключен значително по-късно с „Аргруп
Родопи“ ЕООД ,а именно на 02.9.2018г.Сключването на договора между
наемателя и „Аргруп Родопи“ ЕООД само доказва още веднъж нуждата от
извършване на ремонт на покрива на сградата.
На последно място не се установи,а липсавт и такива твърдения по
делото,че договорът е сключен при неизгодни за представляваното дружество
възложител условия от гледна точка на цена ,видове СМР и др.т.
Съдът приема за установено в хода на производството по делото
твърдението на ищеца,че ответникът не е извършил договорените
СМР,които са му били заплатени от ищеца в пълен размер.Това се установява
,както от показанията на свидетелката П.,която в показанията си твърди,че
13
откакто е в имота /от 01.06.2017г./и по-конкретно от 25.10.2017г.до
01.02.2018г.ремонт в административната сграда не е извършан,а и
впоследствие такъв не е извършван от работници на ответното дружество,така
и от показанията на св.П. ,която установява,че не е констатирала
извършването на работата-подписала е съставения Акт Обр.19 ,без да е
посетила обекта.Не на последно място неизвършването на работата се
установява и от изявленията на управителя на ответното дружество инж.И. И.
в писмото ,изпратено от него до ищеца с вх.№44/23.12.2021г.и изготвеното и
подписано от същия Допълнително споразумение №1 към Договора от
25.10.2017г.Неизпълнението на поето договорно задължение от страна на
изпълнителя,въпреки извършено плащане от страна на възложителя обаче не
представлява увреждане по смисъла на чл.40 от ЗЗД.Същото може да бъде
основание за предявяване на други искови претенции към ответното
дружество ,каквито в случая не са предявени и не са предмет на делото.
По отношение на липсата на субективния елемент съдът приема,че
ищецът не е ангажирал доказателства да установи същия макар и с косвени и
непреки доказателства.Съдът приема в случая,че не е установено
предварително постигнато между представителя на ищеца и ответника
съгласие или намерение да се увреди интереса на
представлявания.Действително споразумяването във вреда на
представлявания не е необходимо да е изрично.То обаче може да се установи
като обективирано в самия недействителен договор,увреждащ
представлявания,което е първият елемент от фактическия състав,и да
представлява проявена от представителя и третото договарящо с него лице
недобросъвестност.В случая не е установено нито общо намерение за
увреждане,нито проявена недобросъвестност,на първо място защото както
съдът прие по-горе липсва увреждане за представлявания по смисъла на чл.40
от ЗЗД,а на второ място защото липсват каквито и да било доказателства в
тази насока.Свидетелката П.,действаща като представител на ищцовото
дружество при сключването на договора ,в показанията си установява,че не е
познавала лично представителя на ответното дружество.Запознала се с него
по-късно по повод образувано против нея наказателно дело.Изразената от
управителя на ответника готовност да възстанови заплатената му по договора
сума не доказва знание или намерение за увреждане на ищцовото дружество
към момента на сключване на договора.От съдържанието на изготвеното и
14
подписано от инж.И. Допълнително споразумение №1 към договора от
25.10.20217г.,следва да се приеме,че платената сума подлежи на връщане
поради неизпълнение на възложената работа.
С оглед на горните фактически и правни изводи съдът приема,че
договора за извършване на СМР от 25.10.2017г.,сключен от управителя на
ищцовото дружество като негов законен представител и ответника „Мелия“
ЕООД не е недействителен ,тъй като не е сключен във вреда на
представялваното дружество при наличие на субективния елемент за това у
представителя и третото договарящо с него лице,поради което иска с правно
основание чл.40 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на обективно съединения иск по чл.55 ал.1 предл.1 от
ЗЗД,съдът приема,че предпоставка за неговото уважаване е липсата на
основание за получаване на сумата от 33600,00лв.поради обявяването на
процесния договор за недействителен.В случая тази предпоставка не е налице
поради неоснователността на иска по чл.40 от ЗЗД,поради което и иска по
чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД на заявеното правно основание следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.Като резултат от това следва и отхвърляне на
предявения акцесорен по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати лихва за забава в размер на 15885,32 лв.за периода от
26.02.2018г.до завеждане на делото с подаване на исковата молба пред
Окръжен съд гр.Ямбол на 24.10.2022г.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника
за осъждане на ищеца да заплати деловодни разноски на основание чл.78 ал.3
от ГПК.По делото има доказателства за действително сторени разноски по
водене на делото в размер на 400,00лв., внесени за възнаграждение на вещото
лице Н. Н. ,които ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.40 от
ЗЗД,предявен от „ТРЕЙС ЯМБОЛ" АД,седалище и адрес на управление:гр.
Ямбол,ул. „Доктор Петър Брънеков" №2,ет.3,ЕИК ********* против
15
„МЕЛИЯ" ЕООД,седалище и адрес на управление гр.Белово, област
Пазарджик,ул."Христо Ботев" №35,вх.А,ЕИК ********* за обявяване за
недействителен сключения между страните Договор за възлагане на СМР от
25.10.2017г. за извършване на Ремонт на покрив на Административна сграда
в "Колибар чешма",Ивайловград .
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД,предявен от „ТРЕЙС ЯМБОЛ" АД,седалище и адрес на
управление:гр. Ямбол,ул. „Доктор Петър Брънеков" №2,ет.3,ЕИК *********
против „МЕЛИЯ" ЕООД,седалище и адрес на управление гр.Белово, област
Пазарджик,ул."Христо Ботев" №35,вх.А,ЕИК ********* за осъждане на
ответника да върне на ищеца платената от него цена по договора в размер на
33600,00лв.,както и обективно съединения с него иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати лихва за забава върху
главницата в размер на 15885,32 лв.за периода от 26.02.2018г.до завеждане на
делото с подаване на исковата молба пред Окръжен съд гр.Ямбол –т.д.
№45/2022г.по описа на ЯОС, на 24.10.2022г.
ОСЪЖДА ТРЕЙС ЯМБОЛ" АД, ЕИК ********* да заплати на
„МЕЛИЯ" ЕООД ,ЕИК ********* на основание чл.78 ал.3 от ГПК деловодни
разноски в размер на 400,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен
съд с въззивна жалба в дву седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16